№ 283
гр. Козлодуй, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галя В. Петрешкова Ставарова
при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова
като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско
дело № 20221440101123 по описа за 2022 година
Предявеният иск е с правно основание чл.224, ал.1 от КТ.
Делото е образувано по искова молба на Т. Г. И., ЕГН ********** от
гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., чрез пълномощника си адв. М. С., съдебен адрес:
гр.Козлодуй, сграда на АПК, ет.2, ПРОТИВ „Интерприборсервиз" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Козлодуй, площадка АЕЦ,
представлявано от изпълнителния си директор Йосиф Първанов Йосифов, с
правно основание: чл.357 вр. чл.224, ал.1 и чл.221, ал.1 от КТ, с цена на иска:
4 234.34лв. /четири хиляди двеста тридесет и четири лева и тридесет и четири
стотинки/, от които:
- 394.14лв. /триста деветдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/ -
обезщетение по чл.224. ал.1 КТ.
- 1 380.00лв. /хиляда триста и осемдесет лева/ - обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ.
- 1 774.14лв. /хиляда седемстотин седемдесет и четири лева и
четиринадесет стотинки/ -неплатени заплати.
Претендират се и направените по делото разноски.
Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства,
са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК, като в предоставения
1
едномесечен срок не е депозиран писмен отговор, не е взето становище по
предявения иск, не са представени доказателства и не са направени
доказателствени искания. Ответникът не е направил искане делото да се гледа
в отсъствие на негов представител. В проведеното по делото първо (и
единствено) съдебно заседание от 24.10.2022г., за което ответникът е редовно
призован, но същият не изпраща представител.
Съдът е изпълнил процесуалното си задължение по чл.239, ал.1, т.1 от
ГПК като в разпореждането по чл.131 от ГПК е указал на ответника
неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в
срок. В съдебно заседание пълномощникът на ищцата е поискал
постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно нормата на чл.128 от КТ работодателят е длъжен да начислява
във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд, да плаща уговореното трудово
възнаграждение за положения труд, като изплащането му се извършва на
основание чл.270, ал.2 КТ авансово или окончателно всеки месец на два пъти,
доколкото не е уговорено друго, лично на работника или служителя или при
условията на чл.270, ал.3 КТ- на изрично посочените там лица.
По делото съдът приема за безспорно установено, че размера на трудово
възнаграждение на ищеца за месеците от исковия период, след приспадане на
задължителни осигуровки и удръжка по КСО и ЗДДФЛ възлиза на сумата
общо от 2459.94 лева, за периода от м. юни – м.юли 2022г.
За да бъдат уважени предявените обективно съединени искове, в
съдебното производство следва да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1.страните да са се намирали в трудово
правоотношение през съответния период; и 2. работодателят да не е изпълнил
задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на работника или
служителя.
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника, брутния
размер на трудовото му възнаграждение, както и кога и как е прекратено
трудовото му правоотношение.
В доказателствена тежест на ответникът е да установи размера и
плащането на трудовото възнаграждение процесните обезщетения.
2
От събраните в хода на първоинстанционното производството
доказателства безспорно се установява установи, че през процесния период Т.
Г. И., ЕГН **********, се е намирала в трудово правоотношение с ответното
дружество. Срещу положения труд, съгласно императивното изискване на
закона, за работодателя е възникнало насрещното задължение да заплати на
работника трудово възнаграждение, съгласно уговореното в индивидуалния
трудов договор такова.
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение от работникът или служителят без предизвестие в
случаите по чл.327, ал.1,т.2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение.
С оглед безспорно установено, че БТВ на ищеца за месеца предхождащ
месеца на прекратяване на трудовото възнаграждение е в размер на сумата от
1 380.00лв. /хиляда триста и осемдесет лева/. Съгласно цитираната разпоредба
на основание чл.221, ал.1 КТ е следвало да бъде начислени и изплатена
посочената сума представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие.
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което се признава за трудов стаж. Критерий за определяне размера
на това обезщетение е възнаграждението, определено по реда на чл.177 КТ
към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно
субективното право на обезщетение възниква при наличието на две
предпоставки: положителна – прекратяване на трудовото правоотношение и
отрицателна – неизползване от работника или служителя на полагащия му се
платен годишен отпуск. Касателно настоящия случай, от съвкупната
преценка на представените доказателства се установява по безспорен начин,
че ищеца през времето което е полагал труд до 01.08.2021г. - момента на
прекратяване на трудовото правоотношение не е ползвал платен годишен
отпуск 6 /шест/ дни за 2022 година.
Поради което съдът се явява основателна и предявената искова претенция
за изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.
3
224 от КТ в размер на сумата 394.14лева /триста деветдесет и четири лева и
четиринадесет стотинки/.
При прекратяване на безсрочно трудово правоотношение обезщетението е
в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за
срока на предизвестието, а при прекратяване на срочно трудово
правоотношение - в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за времето, през което той е останал без работа след
прекратяването, но за не повече от остатъка от срока на трудовото
правоотношение.
С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и
ангажираните по делото писмени доказателства, в подкрепа на твърдените в
исковата молба факти, следва да бъде направен извода, че предявеният иск е
вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства
и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че следва да постанови решение,
като се приеме наличието на неизпълнено задължение в тежест на ответника,
без да се излагат мотиви по съществото на спора.
Предвид уважаването на главния иск, акцесорните искове по чл. 86 ЗЗД се
явяват основателни, като следва да се присъди законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба –
09.08.2022год., до окончателното изплащане на сумите.
Относно разноските:
Процесуалният представител на ищцата адв. М. С., представя списък по
чл. 80 ГПК, видно от който се претендират разноски в размер на 400.00лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца и
направените от него разноски по делото за тази инстанция в размер на 400.00
лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати и следващата се държавна такса върху уважените претенции в размер
на 169.37лева.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 239 ГПК съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИНТЕРПРИБОРСЕРВИЗ” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, площадка АЕЦ, представлявано
от изпълнителния директор Йосиф Първанов Йосифов, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Г.
И., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., сумата от 4 234.34лв.
/четири хиляди двеста тридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/,
от които: 394.14лв. /триста деветдесет и четири лева и четиринадесет
стотинки/ - обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, 1380.00лв. /хиляда триста и
осемдесет лева/ - обезщетение по чл.221, ал.1 КТ и 2459.94лв. /две хиляди
четиристотин петдесет и девет лева и деветдесет и четири стотинки/ -
неплатени заплати за месеците юни и юли 2022г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба 09.08.2022г. до изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Интерприборсервиз” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Козлодуй, площадка АЕЦ, представлявано от
изпълнителния директор Йосиф Първанов Йосифов, да заплати на Т. Г. И.,
ЕГН ********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ....., сумата от 400.00лева –
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Интерприборсервиз” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Козлодуй, площадка АЕЦ, представлявано от
изпълнителния директор Йосиф Първанов Йосифов, да заплати по сметката
на Районен съд – гр.Козлодуй, сумата от 169.37лева– държавна такса.
Настоящото неприсъствено решение, на основание чл.239, ал.4 от ГПК, не
подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
5