№ 47462
гр. София, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Частно гражданско дело №
20251110110934 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.
№65992/25.02.2025 г., подадено от „А.1.Б“ ЕАД, с искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „А.Б" ЕООД за следните суми: сумата в размер на 250,39
лева – неустойка за неизпълнение на договор №*********, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението, както и сумата в размер на 11,41 лева – мораторна лихва
върху вземането за неустойка за периода 12.09.2024 г. - 23.02.2025 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК кредиторът може да поиска издаване
на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл. 410, ал. 2 ГПК
предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 ГПК. Следователно предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано
с всички правноиндивидуализиращи белези – страни, предмет /основание, период, вид/ и
размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба, което условие в случая е изпълнено от
заявителя „А.1.Б“ ООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът разглежда заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
При тълкуване на посочените разпоредба се налага изводът, че при произнасяне по
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение съдът е длъжен да направи
проверка и ако установи такова противоречие е длъжен да отхвърли заявлението. При
подадено заявление по чл. 410 ГПК проверката за това дали не е налице хипотезата на чл.
411, ал. 2, т. 2 ГПК се прави от съда въз основа на посочените от заявителя факти.
Настоящият състав намира, че претендираното със заявлението вземане за неустойка в
размер на 250,39 лева, представляваща неустойка за прекратяване на договора по
вина/инициатива на абоната, формирана като сбор от стандартните месечни абонаментни
1
такси за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната, считано от датата на
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в договора срок, е нищожна като
противоречаща на добрите нрави.
Неустойката, по начина по който е уговорена, а именно в размер на абонаментните
такси по договора до края на неговото действие, не съответства на типичните за неустойката
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция. Нищожността на неустойката се
преценява към момента на сключването на договора. Ако целта на неустойката не
съответства с нейните основни и присъщи функции, то съдът я обявява за нищожна поради
противоречие с добрите нрави. В процесния случай неустойка в частта за абонаментните
такси, доставя на зяаявителя онези блага, които би получил, ако договора не беше прекратен
предсрочно, но без кредиторът да е обвързан от задължението за насрещна престация. Така
договорената неустойка противоречи на принципите на справедливост и за еквивалентност
на престациите по двустранните договори, съответно излиза извън основните й функции,
поради което и съдът приема, че същата следва да се обяви за нищожна.
Предвид изложеното, съдът намира за недължима претенцията за неустойка в размер
на 250,39 лева, поради което заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено. Поради
недължимост на претенцията за неустойка, недължима се явява и претенцията за мораторна
лихва върху неустойката за периода 12.09.2024 г. - 23.02.2025 г. в размер на 11,41 лева,
поради което заявлението следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване на заповед за
изпълнение с вх. №65992/25.02.2025 г., подадено от „А.1.Б“ ЕАД, с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „А.Б" ЕООД.
УКАЗВА на основание на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „А.1.Б“ ЕАД, че може да
предяви претенциите си по-горе с осъдителен иск, като ако го направи в едномесечен срок
от влизане на разпореждането в сила, внесената държавна такса в заповедното производство
за тези претенции ще бъде приспадната.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2