Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.06.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав
На двадесет и втори април Година: 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 3063 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-002765 от 28.10.2020
год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора.
Жалбоподателят Й.П.Й. *** твърди, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В
съдебно заседание чрез упълномощения си представител поддържа направеното с
жалбата искане.
Въззиваемата страна Дирекция ”Инспекция по
труда” град Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено
следното:
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 24-002765 от 28.09.2020 год., жалбоподателят е санкциониран
на основание чл.414, ал.3 от КТ – Кодекс на труда (“Работодател,
който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал. 1 или 3 и чл.63,
ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер
от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение”) за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ (“Трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа”), изразяващо се в това, че в качеството си на работодател
(вж. пар.1, т.1 от ДР на КТ) – физическо лице в стопанисван от него обект – “Краварник“,
находящ се в с.П., община Стара Загора, на 21.09.2020 год. приел на работа В.С.И.,
с ЕГН ********** на длъжност “животновъд“, без преди това да сключи с него
трудов договор, като в НП изрично е отразено, че в хода на проверката е бил
представен граждански договор от 20.09.2020 год. между ЗП “Й.П.Й.“ и В.С.И..
В случая няма спор между страните, че към момента на проверката в
стопанисвания от жалбоподателя обект – краварник в с.П., община Стара Загора (по
времето и на мястото, посочени в НП като време и място на извършване на
нарушението) е било установено лицето В.С.И., намиращ се в обекта.
Според актосъставител Д.Д. и свидетеля по
акта св.Д. В., лицето В.И. им заявил, че е трудово ангажиран в краварника, като
е започнал работа на 01.09.2020 год., като заявените от последния данни били
отразени в попълнената по време на проверката по данни на лицето В.С.И. поради
неграмотност декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ (л.9 от делото).
Свидетелката М.С.Й., разпитана в хода на
проведеното съдебно следствие отрича твърденията на свидетелите по акта и
твърди, че в действителност стопанисващия процесния обект е имал желание и
готовност да наеме на работа лицето В.С.И. поради нужда от помощ в обекта и
нуждата от финансови средства от страна на лицето И., но поради неадекватното
държане, неграмотност и непостоянство до наемането на лицето и съответно до
сключване на постоянен договор не се е стигнало. Същата установява, че в деня на
проверката лицето В.И. се е намирал в проверявания обект, запознавайки се с
работата, която се изисква от него и се предлага, но същият “не правеше нищо“.
В унисон с нейните показания са и показанията на св.П. Й., който установява, че
лицето В. не е извършвал труд в проверявания обект, тъй като “се държи
неадекватно и въобще не знае какво да прави“.
Във връзка със сключения и представен с
преписката граждански договор от 20.09.2020 год. между жалбоподателя Й.Й. и В.С.И.,
подписан от страните беше назначена съдебно-почеркова експертиза. Предвид
обстоятелството, че при извършена от експерта проверка в сектор “лични
документи“ при ОД на МВР Стара Загора се установява, че няма такова лице,
същият не може да бъде установен и издирен, няма пенсионно досие и не се е
разписвал никъде, е в невъзможност да се открие сравнителен материал, за да
бъде изготвено поставеното заключение. За изясняване на тези обстоятелства се
положиха усилия в хода на съдебното следствие за откриване на лицето, с оглед
установяване наличието на трудови правоотношения между него и жалбоподателя,
останали без резултат.
При тези данни съдът намира, че доколкото
информацията, въз основа на която е бил съставен АУАН и впоследствие издадено
НП, не е била събрана и удостоверена от проверяващите по начин, позволяващ
извод за нейната достоверност, поради което и доколкото тя не се потвърждава
или отрича от лицето, от което според проверяващите тази информация е била
събрана, т. е. по надлежния ред, съдът намира, че не се установи по несъмнен и
категоричен начин към момента на проверката лицето В.С.И. да е престирал
трудова сила за жалбоподателя, респективно – между тях да е било налице трудово
по същността си правоотношение, ако и да не е било оформено по законовия ред
чрез сключването на писмен трудов договор, което означава, че жалбоподателя не
е извършил или поне не се доказа да е извършил нарушението, за което е била
санкциониран.
От друга страна, тъй като спорът между страните се свежда до това в какво
се е изразявала предоставяната работна сила от лицето В.И. и налице ли е било
предоставяне от лицето, намиращ се в обекта по време на извършване на
проверката, респективно – налице ли е било трудово правоотношение за тези дни, отразени
в декларацията, което неправилно да е било уредено като гражданско такова.
Съгласно
разпоредбата на чл.405а от КТ, когато се установи, че работна сила се
предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, съществуването на трудовото
правоотношение се обявява с постановление (в което се определя началната дата
на възникване на същото - ал. 1), издадено от контролните органи на инспекцията
по труда. Развива се специално административно производство, при което на
съдебен контрол по реда на АПК, подлежат издадени в тази връзка актовете на
контролните органи.
С
цитираната норма законодателят е определил както правомощията на контролните
органи, така и последиците от нарушението. С постановление тези органи обявяват
отношението между страните за трудово, като определят и неговата начална дата.
Други действия не са предвидени, като липсва препращане по някакъв начин към
санкционни последици. Това не е случайно и напълно кореспондира със свободата
на икономическо сдружаване. Нещо повече, предвидено е специално производство,
включващо и съдебен контрол, с което е изключено чрез директно администриране,
или при някакъв друг, включително инцидентен съдебен контрол, отношенията между
страните да се уреждат като трудови.
Така
нормативно е определено, че нарушаването на чл.1, ал.2 от КТ може да бъде
установено и отстранено само по разписан с кодекса ред. Последицата е само една
- независимо от желанието на страните отношението им се определя като трудово,
с произтичащите от това права и задължения. Не е предвидена
административнонаказателна санкция, защото до завършване на производството по
чл.405а от КТ (в този смисъл е и предписанието за определяне на начална дата),
липсва правно основание това отношение да се третира като трудово. Съответно от
определената с постановлението начална дата, то ще се оценява като такова и от
този момент ще са налице правните фигури на работодател и работник, съответно
всеки от тях ще бъде субект на правата, задълженията и отговорностите в това си
качество.
В
конкретния случая, към момента на издаване на процесното наказателно
постановление, жалбоподателят все още няма качеството на работодател, поради
което не може да бъде и субект на приложената санкционна разпоредба на чл.414,
ал.3 от КТ, предвиждаща наказание за работодател. Необходимо е да се допълни,
че в случая наличието на някакво сходството с други норми на КТ, указващи
задължително поведение на страните и конкретно на работодателя при възникване
на трудови отношения е неотносимо към настоящия казус. При тези хипотези се
санкционира бездействието при вече налично трудовото правоотношение, докато в
случая то тепърва следва да бъде установено и обявено по съответния ред.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН
(Закон за административните нарушения и наказания) въззиваемата страна следва
бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в
размер на сумата от 400 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение
на представлявалия го упълномощен защитник съобразно представения договор за
правна защита и съдействие, и по сметка на РС Стара Загора сумата в размер на
98 лева, представляваща направени по делото разноски по назначената
съдебно-почеркова експертиза.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 24-002765 от 28.10.2020 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда”
град Стара Загора, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Дирекция ”Инспекция
по труда” град Стара Загора да заплати на Й.П.Й. ***, с ЕГН ********** сумата в
размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща направени разноски по АНД № 3063/2020
год. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА Дирекция ”Инспекция
по труда” град Стара Загора да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен
съд Стара Загора сумата в размер на 98.00 (деветдесет и осем лева),
представляваща направените по делото съдебни разноски по назначената
съдебно-почеркова експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: