Р Е Ш Е Н И Е
№ 2041/12.11.2020г.
гр. Пловдив, 12.11.2020
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на тринадесети октомври през две
хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г.и участието на прокурора Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от
Председателя к.а.н.д. № 2272 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 1185 от 24.07.2020 г.,
постановено по АНД № 430/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХV н. с., с което е потвърден
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2780375, издаден от ОД на МВР –
Пловдив, с който на К.И.К. – законен представител на „Финансова компания К и К“
ООД е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5
от ЗДвП.
Твърди се, че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалния и с процесуалния
закон. Иска се отмяна на решението и на потвърдения с него електронен фиш по изложени съображения за липса на доказателства по
смисъла на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 2121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
за пратилата на движение по пътищата, както и доказателства за разположението на
АТС. Твърди се също така, че липсва произнасяне по наведените в жалбата пред
ПРС възражения относно това присъствал ли е или не контролен орган при
установяване на нарушението, като е цитирана разпоредбата на чл. 184, ал. 4 от ЗДвП.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР гр. Пловдив,
чрез процесуален представител юриск. Белова в
отговора на касационната жалба оспорва същата и моли да се остави в сила
оспореното решение на ПРС като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от касационния жалбоподател в случай на евентуално
уважаване на жалбата.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението
на ПРС е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Пловдивският
административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес -
страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение № 1185/24.07.2020 г., постановено по АНД № 430/2020 г. ПРС е потвърдил
Електронен фиш на ОДМВР - Пловдив, серия К № 2780375, с който е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл. 189, ал.
4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на К.И.К. с ЕГН **********
– законен представител на „Финансова компания К и К“ ООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено на 08.05.2019 г. в 09:18 ч.,
на Републикански път II-86, 19+000 км., в посока гр. Пловдив /срещу Агрия/, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1 с № 11743са, за превишаване на разрешената скорост с 41
км/ч при управление на МПС с рег. № РВ 8000 РР.
За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел, че от
събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен
съставът на визираното в ЕФ административно нарушение, като при издаването му
не са допуснати процесуални нарушения.
В
решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения
ЕФ, в т.ч. и че нарушението е било установено и надлежно заснето със съответно
техническо средство с издадено удостоверение за одобрен тип, преминало успешно
периодична проверка, която е приключила със заключение, че отговаря на
техническите изисквания на одобрени тип; мястото и времето на нарушението са
отразени по надлежния ред достатъчно подробно в ЕФ; ЕФ
съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Обсъден е приложеният снимков материал, отчетено е обстоятелството, че ЕФ е
издаден по отношение на законния представител на ЮЛ, собственик на
управляваното МПС. Правилно и съответно на нарушението по чл. 21, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от ЗДвП е счетено, че е наложеното наказание. Правилно е прието,
че е приложена и санкционната норма на чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП с
определено наказание „глоба“ от 400 лева, което е във фиксиран размер. С други
думи казано, ПРС е приел, че нарушението и нарушителят са доказани по несъмнен
начин, а при издаването на ЕФ са спазени всички законоустановени
изисквания.
Фактическите
констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят
напълно от настоящата инстанция, което прави излишно тяхното преповтаряне.
Наведените
в касационната жалба възражения, че по делото не е представен анализ за избора
на място за контрол с автоматизирано техническо средство, извършен въз основа
на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, са неоснователни. Това е така,
защото настоящото производство е административнонаказателно
и в него се събират доказателства, които обосновават извършването или
неизвършването на административно нарушение. Административнонаказващият
орган, след като констатира такова нарушение, е длъжен да събере доказателства,
с които се доказват всички елементи (субективни и обективни) от състава на
нарушението. Изборът на място, на което да се постави АТСС не е сред тези
елементи.
Отделно от
това, с изменението на ЗДвП в сила от 05.07.2017 г. е отпаднало изискването на
чл. 165, ал. 2, т. 8 от същия закон, а именно контролните органи да обозначават
чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово
осведомяване или на интернет-страницата на МВР участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. При това
положение, с отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, следва да се счита
отменена и съответната му разпоредба от подзаконовия нормативен акт по неговото
прилагане, т.е. чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., макар и изрично
отменен считано от 16.01.2018 г., на практика следва да се счита отменен от
05.07.2017 г. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от
Закона за нормативните актове, актът по прилагане на закон губи изцяло или
отчасти сила едновременно с пълното или частичното отменяване на закона
съобразно обсега на отменяването. В ал. 2 на чл. 13 от ЗНА е предвидено, че
новият закон може да разпореди да останат временно в сила всички или някои
разпоредби на акта по прилагане на отменения закон, ако те са съвместими с
разпоредбите на новия. В ПЗР на ЗДвП обаче липсва такава разпоредба,
следователно и не е налице задължение на контролните органи да обозначават
местата за контрол с пътен знак, както и да ги оповестяват чрез средствата за масово
осведомяване или на интернет страницата на МВР, считано от 05.07.2017 г. - след
отмяната на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП. Обстоятелството, че пътен знак Е24
продължава да е едни от пътните знаци, даващи допълнителна информация съгласно
чл. 56, ал. 2 от ППЗДвП, по никакъв начин не променя
възприетите вече изводи. Местата за контрол с мобилни и стационарни
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) винаги могат да се
обозначат с пътен знак Е24, но след разгледаната по-горе законодателна промяна,
неговото поставяне вече не е задължително. Казано с други думи, непоставянето
на пътен знак Е24 пред въпросните места за контрол не може да обуслови извод за
издаден при съществено нарушение на процесуалните правила ЕФ.
Все в тази
насока следва да се посочи, че по делото е представен и приет като
доказателство Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или
Система, с рег. № 1030р-12246/09.05.2019 г. на ОД на МВР – Пловдив, който е
изготвен надлежно, по утвърдения образец и в него са попълнени абсолютно всички
необходими реквизити – посочена е структурата – ОДМВР – Пловдив, на чиято
територия е установено и заснето нарушението, посочен е номерът и видът на АТСС
– ARH-CAM S1 № 11743СА, посочена е датата на използване на същото – 08.05.2019
г., посочено е ясно и недвусмислено мястото за контрол, а именно път II-86 км 19+000 Асеновградско
шосе, посочен е видът на пътя – общинска пътна мрежа/ОПМ/, както и наличието на
общо ограничение на скоростта - 60 км/ч, с наличието на пътен знак за въведено
ограничение, като е отразен е режимът на измерване – „стационарен“ и посоката
на задействане на АТСС – „приближаващ“. В този протокол е отразено, че началото
на работата на АТСС е в 09:00 часа и край на работата – 16:30 часа, както и е
вписано, че за този период от време са установени 140 броя нарушения с това
АТСС. Видно е, че този протокол е попълнен ръкописно и под посоченото
съдържание, изготвилият го е вписал ръкописно на определеното място, името и
фамилията си и се е подписал, като протоколът е регистриран в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив. Настоящият съдебен състав намира, че този
протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изготвен и
попълнен, съгласно утвърдения образец и подписан от съответните длъжностни
лица, в предостатъчна степен установява и доказва, че на посочената дата, време
и място, с това АТСС е работено за превишена скорост.
Освен
това, в случая нарушението е установено и заснето от мобилно АТСС временно
разположено на участък от пътя, т.е. самото АТСС е статично. Контролът с него
винаги е автоматизиран, без оглед присъствието или отсъствието на контролен
орган в момента на неговото извършване, доколкото самият контролен орган не
участва в процеса по установяване на нарушението чрез каквито и да било
действия и субективни възприятия. В този смисъл процесното
АТСС функционира автоматизирано в отсъствието на контролен орган, поради което
и АНО не следва да ангажира допълнителни доказателства в тази връзка. Или, и
това възражение на касатора, е неоснователно.
Следва да
се посочи още, че съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, органите по контрол на
спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на
нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и/или регистрационния номер на моторното превозно средство и заснетият образ,
на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и
регистрационния номер на автомобила, който е годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред. Липсват данни, които да
установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените
за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената
скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.
Поради изложеното несъмнено са установени, както засечената скорост, така и
местоположението и регистрационния номер на автомобила.
И
най-сетне, според § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. От
цитираните разпоредби следва несъмнения извод, че с въвеждане на института на
електронния фиш, законодателят регламентира изцяло нов ред за ангажиране административнонаказателната отговорност на лица за точно
определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер
нарушения, при които законодателят, с цел защита на особено важни обществени
отношения - живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел
възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред.
Наред с това се избягва в максимална степен субективизмът от страна на
контролните органи. С други думи казано, електронният фиш по силата на закона
представлява не изявление на определен орган, а електронно такова, записано
върху съответния носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно
да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически
средства или системи. Процесното нарушение е заснето
именно с такова автоматизирано техническо средство, за което е установено, че
отговаря на установените технически изисквания, и е преминало съответната
проверка. При това положение, и от представения към електронния фиш снимков
материал, се установява еднозначно извършването на вмененото на лицето
нарушение.
За пълнота
следва да се посочи, че по делото липсват данни нарушителят като законен
представител на ЮЛ - собственик на автомобила, да се е възползвал от
предоставената му възможност по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок от
получаването на електронния фиш да представи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство пред Директора на ОД на МВР – Пловдив.
Настоящият
случай не разкрива и белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28,
б.“а“ ЗАНН. Измерената с техническото средство скорост на движение е с 41 км/ч
над допустимото, а обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно
придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване, са от особено
значение. Ето защо, липсва каквото и да било основание да се заключи, че процесното нарушение е маловажно.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в
сила.
С оглед
изхода от спора, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 228
и чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 от АПК, на ОД на
МВР – Пловдив се дължат извършените разноски за осъществената юрисконсултска защита за тази инстанция, които се
констатираха в размер на 80 лева, изчислени съгласно правилото на чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1
от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност
на делото.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1185 от 24.07.2020 г., постановено по АНД №
430/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд, ХХV н. с., с което е потвърден
Електронен фиш серия К № 2780375, издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на К.И.К.
– законен представител на „Финансова компания К и К“ ООД е наложено
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21,
ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във
връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН ********** *** да заплати на Областна
Дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди” № 7 сумата от 80/осемдесет/ лева разноски за тази
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.