Р Е Ш Е Н И Е
№………./……...07.2019 г.
гр. Варна
В И
М
Е
Т
О
Н А
Н А
Р
О
Д
А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
участието на секретаря Румяна Дучева
като
разгледа докладваното от съдията Маркова
в.т.д.
№ 733/2019 г., по описа на ВОС, ТО
за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
и е образувано по: 1. Въззивна
жалба вх. № 18738/13.03.2019 г. на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”,
№ 258, „Варна Тауърс-Е“ срещу Решение № 760/22.02.2019 г., постановено по гр.д.
№ 6050/2018 г., на ВРС, XI с., в частта, с която е осъдено, при участието на подпомагащата го страна ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Дондуков“, № 59, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"“
АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
"Позитано", № 5, сумата
5512.45 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
**********/72-17, за причинени имуществени вреди на трето застраховано лице, от
настъпило на 17.07.2017 г. в с. Николово, обл. Русе, м. „Пундев баир“
застрахователно събитие, представвяващо покрит риск по Договор по застраховка
„Булстрад бонус Дом“, обективиран в полица № 2215160600000009, сумата 73.50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода
10.03.2018 г. - 26.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска - 27.04.2018 г. до окончателното
изплащане и разноските по делото, на осн. чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, чл. 86,
ал. 1 ЗЗД и чл. 78 ГПК.
Въззивникът твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че
недоказани са останали обстоятелствата, че повредените ел. уреди са собственост
на В.К., както и че повредата е в резултат на подадена енергия с показатели на
напрежението, превишаващи допустимите стойности. Счита, че двете заключения по
допуснатите експертизи в действителност представляват възпроизвеждане на
съдържанието на приложени към исковата молба документи. Излага, че съобразно
хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ОУ на договорите за пренос, които са
приложими в отношенията между него и застрахованото лице, отговорността му е
изключена за вреди именно на посоченото в исковата молба основание – авария.
Сочи, че от представения опис към застрахователната полица се установява, че не
всички повредени вещи за били застраховани, тъй като в описа не фигурират
домофонна уредба и видеонаблюдение. Обръща внимание, че фактурата за домофонна
уредба е с дата 09.01.2017 г., около половин година преди настъпване на
твърдяното събитие, а фактура № 2097/15.08.2017 г., представлява проформа
такава и не доказва извършено плащане. Счита, че след като не е доказана
причината за възникване на повредата не е налице и причинно-следствената връзка
между вредите и действията на ответника. По същество отправя искане за отмяна
на атакувания съдебен акт. Претендира разноски за две инстанции.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“” АД, в който
оспорва подадената въззивна жалба и застъпва становище, че постановеното
съдебно решение е правилно и законосъобразно. Излага, че от събраните в хода на
първоинстанционното производство, доказателства е установено възникването на
застрахователното правоотношение, настъпилото застрахователно събитие,
стойността на вредите и изплащането на обезщетение по застрахователния договор.
Счита, че изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни и от своя
страна излага доводи в покрепа на това. По същество отправя искане атакуваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
2. Въззивна жалба
вх. № 19817/18.03.2019 г. от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Дондуков“, № 59, в
качеството на подпомагата ищеца страна срещу Решение № 760/22.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 6050/2018 г., на ВРС, XI с., в частта, с която е осъдено „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”,
№ 258, „Варна Тауърс-Е“ да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
"Позитано", № 5 разликата над
3290.00 лв., до присъдените 5512.45 лв., представляващи изплатено
застрахователно обезщетение по щета № **********/72-17, за причинени
имуществени вреди на трето застраховано лице, от настъпило на 17.07.2017 г. в
с. Николово, обл. Русе, м. „Пундев баир“, представвяващо покрит риск по
застрахователен договор по застраховка „Булстрад бонус Дом“, обективиран в
полица № 2215160600000009, както и разликата
над 43.87 лв. до присъдените 73.50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода
10.03.2018 г. - 26.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска - 27.04.2018 г. до окончателното
изплащане, на осн. чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Излага, че първоинстанционния съд не е извършил цялостен и обективен
анализ на събраните в хода на производството доказателства, тъй като в противен
случай би следвало да достигне до единствено възможния извод, че домофонната
уредба и системата за видеонаблюдение не са били включени в предмета на
договора за застраховка и следователно са извън застрахователното покритие по него.
Общата им възстановителна стойност възлиза на 2222.45 лв., за която сума
суброгаторно право за ищеца не е възникнало и сумата не може да бъде
претендирана от ответника, ведно с обезщетение за забава върху нея. Посоченото
счита, че е основание за отмяна на
пхостановения съдебен акт в частите, предмет на въззивната жалба, а предявените
искове следва да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“” АД депозира
писмен отговор, в който оспорва оплакването изложеното във въззивната жалба и
от своя страна сочи, че представения Опис към застрахователната полица се
отнася до Клауза Г „Кражба чрез взлом“, съставен е съобразно т. XII от ОУ за сключване на този вид застраховка и не е
относим към настъпилия риск „Късо съединение и токов удар“. Счита, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което отправя искане
за потвърждаването му. Претендира разноски.
ВОС
по предмета на спора съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по
предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ от ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ за осъждането на „Електроразпределение Север“ АД да заплати сумата
5553.20 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение щета
№ **********/72-17, образувана при ищцовото дружество за причинени вреди на
собствени на трето застраховано лице вещи – 1 бр.
косачка Robomow RC302, фабричен номер **********; - 1 бр. косачка Robomow
RC308, фабричен номер **********; - 1 бр. косачка Robomow RL2000, фабричен номер
RL2245030023; - 1 бр. робот за почистване
на басейн Rob Gladiator Smart, фабричен номер 24422335; - 1 бр. домофонна уредба DT 27/TD7-W, фабричен
номер 15082394; - 1 бр. видеонаблюдение
HikVision DS-7100, фабричен номер *********; - 1
бр. затварящ механизъм за врата HORMAN, фабричен номер 79882886248; - 1 бр.
затварящ механизъм за врата HORMAN, фабричен номер 33762083377, вследствие на
неизпълнение на задължението на ответника да доставя качествена електронергия
до обект: Къща, находяща се в с.
Николово, обл. Русе, м. „Пундев баир“, № 1 и сумата 80.37 лв., обезщетение за
забава върху главницата за периода 10.03.2018 г. – депозиране на исковата
молба, както и законната лихва върху главницата от датата предявяването на иска
до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на
16 и 17.07.2017 г. поради възникнали смущения по електропреносната мрежа –
множество прекъсвания на ел. захранването и „токови удари“, в горепосочения
обект, находящ се в с. Николово, обл. Русе, м. „Пундев баир“, № 1 са наненеси
щети на техника (уреди и инсталации), собственост на В.К.. За тези обстоятелства ищецът
бил уведомен със Заявление за настъпване на застрахователно събитие от
17.07.2017 г. Образувана била щета № **********/72-17. Излага, че имуществото
на Колев било застраховано по Договор за застраховка „Булстрад Бонус Дом“,
обективиран в полица № 2215160600000009, валидна за периода 30.10.2016 г. -
29.10.2017 г., с покрити застрахователни рискове по клаузи „Й“ – „късо
съединение и токов удар на ел. инсталация и/или уреди“ и „К“ – „кражба,
извършена чрез използване на технически средства“. Сочи, че по застрахователния
договор заплатил на застрахованото лице общо сумата 5553.20 лв. Твърди, че след
изплащане на обезщетението, по силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата – ответника, тъй като
щетите са настъпили вследствие на многократно спиране и възстановяване на
захранването. С покана, връчена на 22.02.2018 г. е поканен да възстанови
заплатеното застрахователно обезщетение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът
„Електроразпределение Север“ АД, депозира писмен отговор, в който оспорва предявения
иск по основание и размер. Оспорва се твърдението, че В.К.е собственик на
повредените вещи, че същите са изправни и са били включени в енергопреносната
мрежа. Излага се, че имотът с адрес: с. Николово, обл. Русе, м-ст „Пундев баир“
№1 се захранва с електрическа енергия от мачтов трафопост „Колев Николов“,
електропровод „Николово“ 20 kV, възлова станция
„Минзухар“, подстанция „Русе“. Ответникът твърди, че на 17.07.2017 г., сутринта
са били регистрирания изключвания при работата на електропровода, които обаче
не биха могли да причинят процесните щети, тъй като ищецът твърди, че токовите
удари са настъпили в периода 16-17.07.2017 г. Сочи, че представените
доказателства за причините, поради които са настъпили повредите по уредите имат
характер на частна експертиза и не следва да бъдат ценени. Причинната връзка
между повредите и регистрираните изключвания по мрежата не се установявала и от
представения КП от 18.07.2017 г., съставен от негови служители. Оспорва да е
налице виновно поведение или неизпълнение на доворно задължение от негова
страна. Излага още, че не носи отговорност за щети причинени по независещи от
него причини, съобразно чл. 51, ал. 1, т. 3 от ОУДПЕЕЕМ, която клауза е част от
сключения договор между него и застрахованото лице.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок,
от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази
следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав,
в границите на предоставената му правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл.
236 ГПК. Искът е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. л. 79 ЗЗД,
както безпротиворечиво е изложено в исковата молба. Макар и да е дал непълна
цифрова квалификация в постановения акт – чл. 410 КЗ и неправилна привръзка –
чл. 49 ЗЗД, в мотивите си първоинстанционния съд е разглеждал правилните
предпоставки, поради което произнасянето съответства на заявената за
разглеждане претенция и атакуваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на въззивна проверка е
само осъдителната част от постановения съдебен акт.
По релевирните във въззивните
жалби вх. № 18738/13.03.2019 г. и Въззивна жалба
вх. № 19817/18.03.2019 г., оплаквания:
Разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ урежда регресните права на
застрахователя, възникващи с плащането на застрахователното обезщетение на
застрахованото лице и техните предели - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на
вредата, в това число в случаите за вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение.
За основателност на регресния иск следва да са доказани по безспорен
начин следните предпоставки: валидно сключен договор за застраховане, да е
причинено застрахователно събитие от трето лице, което отговаря пред
застрахования по правилата на правилата на деликтната или договорната
отговорност и застрахователят да е изплатил дължимото застрахователно
обезщетение на застрахования.
Не е предмет на спор между страните валидността на застрахователен
договор „Булстрад бонус Дом“, обективиран в представената полица № 2215160600000009
(л. 9 от делото), с период на валидност 30.10.2016 г. - 29.10.2017 г.,
ведно с Добавък 1 – за допълнителни клаузи „Й“ – „късо съединение и токов удар
на ел. инсталация и/или уреди“ и „К“ – „кражба, извършена чрез използване на
технически средства“, за обект, находящ се в с. Николово, обл. Русе, м. „Пундев
баир“, № 1, сключен между ищеца и В.К..
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че
в застрахования имот са се намирали процесните движими вещи, по които са
настъпили щети и, че те са собственост на застрахованото лице В.К.. Вещите са
описани като налични и от служители на въззивника в представения КП от 19.07.2017
г. за проверка извършена в обект, находящ се с. Николово, обл. Русе, м. „Пундев
баир“, № 1. В КП е отразено, че вещите описани в исковата молба са повредени.
Не се предмет на спор между страните, а и се установява от представеното преводно нареждане, че на
29.11.2017 г., въззивникът ЗАД „Булстрад ВИГ“ е наредил по сметка на В.И.К.сумата
5553.20 лв., по щета № ********** 72 17.
Не е предмет на спор между страните и, че на 19.02.2018 г. до ответника,
с предходно наименование „Енерго Про Мрежи“ АД е била отправена регресна покана
от страна на ищеца. Поканата е получена надлежно на 22.02.2018 г.
Не е предмет на спор между страните и обстоятелството, че между В.К.и
ответника са налице валидни договорни отношения при общи условия, с оглед
обстоятелството, че имотът му е електроснабден и присъединен към електроразпределителната
мрежа, собственост на ответника и същият се явява потребител на ел. енергия.
Съобразно разпоредбата на чл. 14, т. 2 от ОУ за пренос (от 2007 г.) на
ответника е вменено задължението да осигурява на клиентите си ел. енергия в
съответствие с изискванията за качество приети от ДКЕВР (КЕВР) и изискванията за
безопасност съгласно действащото законодателство.
Първия спорен между страните въпрос е настъпило ли е застрахователно
събитие, на коя дата, вследствие на неизпълнение на договорните задължения на
ответника ли е настъпило и налице ли е причинна връзка с настъпилите вреди.
По делото е представено заявление от 17.07.2017 г. от В.К.с което ищеца
е уведомен, че на 16/17.06.2017 г. в обект, находящ се в с. Николово, м.
„Пундев баир“, № 1 са настъпили серия от токови удари, при които са се
задействали всички уреди и защити и са се повредили фотоклетките за автоматично
затваряне на портални врати и управлението на роботите за косене на трева.
В писмо от 17.08.2017 г., в отговор на писменото искане на В.К. от
18.07.2017 г. ответникът изрично е признал, че след извършена справка в
информационната система и оперативния дневник за аварии се е установило, че на
17.07.2017 г. са регистрирани двукратни изключвания на електропровод
„Николово“, от токова отсечка и впоследствие включвания. Междинното отразено
изключване и включване е за оперативна манипулация. При проверка на бюлетина за
смущенията и нарушенията в нормалната работа на мрежи високо и средно
напрежение, вещото лице по назначената и приета СТЕ е установило, че на 16.07.2017
г. е отразено двукратно прекъсване на ел. захранването по ЕП Николово по
неизяснени причини.
Следователно съдът приема, че е категорично е установена датата на
застрахователното събитие именно на 16 и 17.07.2017 г.
Съгласно заключението по допусната съдебно – техническа експертиза, което
въззивната инстанция кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, че при
включване на електрозахранването напрежението за много кратко се повишава от
допустимото по БДС и след това влиза в нормата, при което се получават
повредите като такъв вероятно е и конкретния случай. Вещото лице посочва още,
че не са били положени усилия от страна на ответника, за да бъдат установени
причините за регистрираните внезапния изключвания и автоматични включвания
на електропровод „Николово“.
Вярно е, че в частта относно причината за установените повреди по ел.
уредите извода на вещото лице съдържа доза вероятност, но това е така, защото
вещото лице не е присъствало в момента на събитието и закономерно заключението
му се основава на събраните в хода на производството доказателства. В случай,
че ответникът твърди причина различна от посочената от експерта, то същия
следваше да ангажира доказателства в тази посока, което не е сторено в
границите на производството пред ВРС.
Следователно може да се заключи, че ответникът е нарушил договорните си
задължения, разписани в чл. 14, т. 2 ОУ и е подал на клиентите си ел. енергия
несъответстваща на изискванията за качество приети от ДКЕВР (КЕВР) и
изискванията за безопасност съгласно действащото законодателство, от което се
настъпили процесните вреди.
Следващия спорен въпрос между страните е представляват ли повредите на
домофонната уредба и видеонаблюдението в имота на застрахованото лице В.К.,
покрит застрахователен риск.
От страна на ищеца по делото е представен Опис на оборудване по
застрахователна полица № 2215160600000009 от 10.10.2016 г. Описът е представен
като неразделна част от застрахователната полица и добавък 1 – Допълнителни
клаузи към нея. Видно от представения опис е, че в него не фигурират спорните
вещи – домофонна уредба и видеонаблюдение.
От страна на въззиваемото дружество са наведени твърдения, че посочения
опис не касаел клаузата „Й“ – „късо съединение и токов удар“, а касаел клаузата
„Г“ – „кражба чрез взлом“. Тези твърдения не биха могли да бъдат споделени, а
възраженията в тази насока релевирани от двамата въззивници са основателни.
На първо място поради самото съдържание на описа. В него се съдържат
вещи, които не биха могли да бъдат предмет на кражба, поради самото си
естество, тъй като представляват системи или инсталации, а други поради начина
на закрепването си. Отделно от това, никъде не се съдържат уточнения или
изключения, в посочения от въззиваемия-ищец, смисъл.
И на следващо място, съобразно разпоредбата на р. III, т. 1 от Общите условия към застрахователния
договор, достъпни на публичния сайт на въззиваемото дружество, застрахователния
договор представлява комплект от документи, включващ полица, общи условия,
клаузи, добавъци и сметки, както и всички други документи, които са приети от
страните и носят нейния номер. При това положение, закономерен е извода, че
представения от самия застраховател опис, носещ номера на полицата,
обективираща застрахователния договор е бил приет от страните и е неразделна
част от него, а последния разпростира действието си досежно описаното в него
оборудване.
В този ред на мисли, домофонната уредба и
видеонаблюдението след като не са част от описа по полицата, не попадат в
обхвата на застрахователния договор, обезщетение за щетите по тях не се следва
и регресни права не са възникнали.
Не се спори между страните, че стойността на
щетите по тези вещи възлиза на 2222.45 лв. По изложените по-горе съображения
предявения иск като неоснователен подлежи на отхвърляне в тази му част.
Неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забава върху тази част от главницата за периода 10.03.2018 г. – 26.04.2018 г.,
възлизащо на 29.63 лв. Не се дължи и законна лихва, считано от предявяване на
иска – 27.04.2018 г.
В останалата си част вредите са установени
по размер от заключението на СОЕ, чието заключение неоспорено от страните е
прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено и възлизат на общо на
3290.00 лв. С плащането на застрахователно обезщетението до посочения размер, застрахователят
се е суброгирал в правата на увреденото лице до размера на сумата 3290.00 лв. Върху сумата се дължи
обезщетение за забава, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода 10.03.2018 г. –
26.04.2018 г., която изчислена от съда с помощта на калкулатор възлиза на 43.87
лв.
Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от предявяване на
иска – 27.04.2018 г. до изплащането й.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е основателен и
доказан за сумата 3290.00 лв., главница и сумата 43.87 лв., обезщетение за
забава, поради което следва да бъде уважен, а първоинстанционното решение в
тази му обжалвана част ще следва да бъде потвърдено. За разликата до пълния
обжалван размер 5512.45 лв., главница и 73.50 лв., обезщетение за забава, искът
подлежи на отхвърляне, а решението на ВРС в тези му части ще следва да бъде
отменено.
По
разноските.
Предвид изхода от спора и направеното искане
на ищеца се следват разноски за първа
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част,
възлизащи на 719.11 лв. Разноски за първа инстанция се следват и на ответника
съразмерно с отхвърлената част, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, възлизащи
на 80.04 лв. При изчисляването им въззивния съд включи служебно определено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв.
За
въззивна инстанция отговорността на разноски се разпределя съразмерно с уважената, респ.
отхвърлената част от въззивната жалба и съобразно обжалваемия интерес. Така на
ищеца – въззиваем се следват разноски в размер на 373.22 лв. При изчисляване на
разноските съдът е взел предвид представените доказателства за заплатен хонорар
в размер на 625.34 лв. и списък по чл 80 ГПК. На ответника – въззивник се следват разноски в размер на 115.00 лв.
При изчисляване на разноските съдът е взел предвид представените доказателства
за заплатена държавна такса в размер на 135.25 лв. и 150.00 лв. служебно
определено юрисконсултско възнаграждение.
На подпомагащата страна разноски не се
следват.
Мотивиран от изложеното въззивния съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 760/22.02.2019 г., постановено по
гр.д. № 6050/2018 г., на ВРС, XI с., в
частите, с които „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ********* е осъдено, при участието
на подпомагащата го страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК ********* да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. "Позитано",
№ 5, разликата над 3290.00 лв. до 5512.45 лв., изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********/72-17 и разликата над 43.87 лв. до 73.50 лв.,
обезщетение за забава за периода 10.03.2018 г. – 26.04.2018 г., както и в
частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"“ АД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. "Позитано", № 5 за осъждане на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик”, № 258, „Варна Тауърс-Е“, при участието на подпомагащата го
страна ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Княз Дондуков“, № 59 да
заплати разликата над 3290.00 лв. (три хиляди двеста и деветдесет лева) до уважения размер 5512.45 лв. (пет
хиляди петстотин и дванадесет лева и 45 ст.), представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № **********/72-17, за причинени
имуществени вреди на трето застраховано лице, от настъпило на 17.07.2017 г. в
с. Николово, обл. Русе, м. „Пундев баир“ застрахователно събитие,
представвяващо покрит риск по Договор по застраховка „Булстрад бонус Дом“,
обективиран в полица № 2215160600000009, както и разликата над 43.87 лв. (четирдесет и три
лева и 87 ст.) до уважения
размер 73.50 лв. (седемдесет и три лева и 50 ст.), обезщетение за забава за периода 10.03.2018
г. – 26.04.2018 г., на осн. чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 760/22.02.2019 г.,
постановено по гр.д. № 6050/2018 г., на ВРС, XI с. в останалата му обжалвана
част.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, „Варна Тауърс-Е“ да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП"“ АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
"Позитано", № 5 сумата 1092.33 лв. (хиляда деветдесет и два
лева и 33 ст.), разноски за две инстанции, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП"“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
пл. "Позитано", № 5 да заплати
на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик”, № 258, „Варна Тауърс-Е“ сумата 195.04 лв. (сто деветдесет и пет лева и 04 ст.), разноски за две инстанции, на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.