Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 11.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на първи юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 1820/2020година по описа на Варненски
районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото
е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК на К.И.Г., ЕГН ********** с настоящ адрес *** против „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** Тауърс-
Е” за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 6147,56лева, представляваща стойност на служебно
начислена ел. енергия за минал период 09.01.2018г.- 08.01.2019г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Силистра, ул. Александър Стамболийски № 8, ет. 8,
ап. 22, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което вземане е
издадена фактура № **********/01.11.2019г.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Има качество
на потребител на ел. енергия доставяна от ответното дружество с абонатен №
********** и клиентски № **********. На 25.11.2019г. бил уведомен с писмо, че е
установено неточно измерване от електромера отчитащ потреблението в имота му на
адрес гр. Силистра, ул. Александър Стамболийски № 8, ет. 8, ап.
22 и е начислена като задължение процесната сума. Оспорва дължимостта й, като посочва, че не може да
бъде държан отговорен за неизправност на СТИ, което е собственост на
електроразпределителното дружество. Оспорва да е налице основание за извършване
на корекция на сметката му, доколкото към датата на извършването й 08.11.2019г.
приетите ПИКЕЕ обн. ДВ бр. № 98/12.11.2013г. са били
отменени с решение на ВАС по адм.д. № 2385/2016г., обн. ДВ бр. 15/14.02.2017г. в частта на текстовете от чл.
1-47 и чл. 52-56. Останалите като действащи разпоредби на чл. 48- 51 ПИКЕЕ не
регламентират процедурата, по която може да се извърши корекцията. Искането
отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Не оспорва, че с ищеца са страните по соченото
облигационно правоотношение. Твърди, че основанието, на което се дължи
процесната сума е чл. 183 вр. чл. 200 ЗЗД. Предвид
наличието на договорни отношения сочи страните са да били обвързани от ОУ на
ДПЕЕЕМ. На 08.01.2019г. в присъствието на абоната е била извършена проверка на
обекта на потребление, за което е бил съставен констативен протокол с №
1901057. При проверката е извършено замерване с еталонен уред, при което са
прочетени показанията по регистрите на СТИ, както следва: 1.8.1- 4454квтч,
1.8.2- 7526квтч, 1.8.3-31992квтч, 1.8.4- 000000квтч и 1.8.0- 43973квтч.
Електромерът е бил демонтиран и изпратен на БИМ, РО Варна за експертиза. Такава
е била извършена и е изготвен протокол № 2529/23.10.2019г., в който е
документирано, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
СТИ И наличие на преминала ел. енергия по трета невизуализирана тарифа 1.8.3- 31992,3кВтч.
На 29.10.2019г. е изготвено становище за начисляване на ел. енергия, с което
така отчетеното количество по скрития регистър е било конкретизирано по размер
и период, и е издадена фактурата остойностяваща това допълнително начислено
количество енергия. Твърди, че при липса на данни за техническа неизправност на
СТИ извън извършената манипулация, следва да се приеме, че установеното в
скрития регистър количество ел. енергия е реално доставено и консумирано от
абоната. Посочва, че в случая не е извършена корекционна
процедура, а е начислено количество ел. енергия, което е реално доставено и
потребено от абоната, поради което и на основание продажбеното правоотношение
между страните, ищецът дължи неговата цена. Извън това, процесното количество е
остойностено по цени на технологични разходи, явяващи се по- ниски от тези на
ел. енергията, поради което и правата на потребителя не са били нарушени.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат от
процесуалните представители на страните.
По съществото на спора, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становището на страните и съобразно приложимия закон, съдът
намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. В тежест на ответника е
да докаже фактическия състав на правото си, обосноваващ дължимост на процесната
сума, а именно, че с ищеца са в договорни отношения за доставка на
електроенергия за посочените обект и период, и в качеството му доставчик на ел.
енергия е доставил посоченото количество ел. енергия, което не е отчетено при
редовните отчети и причини за това- наличие на софтуерна намеса, както и че
съобразно одобрените и приети общи условия и правила, фактурираното количество
ел. енергия съответства на доставеното и потребено, вкл. по размер.
За безспорно и
ненуждаещо се от доказване, между страните е обявено обстоятелство, че страните
са в договорни отношения по повод доставка на електроенергия за посочения обект
и период.
От констативен протокол №
1901057/08.01.2019г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка
на СТИ отчитащо потреблението в обекта на ищеца. Отразено е, че СТИ се
демонтира, изпраща се за експертиза в БИМ при показания по тарифи, както
следва: 1.8.1- 4454квтч, 1.8.2- 7526квтч, 1.8.3- 31992квтч., 1.8.4- 000000квтч.
и 1.8.0- 43973квтч. Подменено е с ново при нулеви показания по дневна и нощни
тарифи. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и ищеца.
Изготвена е метрологична
експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Варна, за която е съставен констативен
протокол № 2529/23.10.2019г. В него е документирано, че при софтуерно четене е установена
намеса в тарифната схема на електромера- наличие на преминала ел. енергия по невизуализирана
тарифа- Т3- 031992,3кВтч. Електромерът съответства на метрологичните
характеристики и изискванията за точност при меренето. При направените замервания
не е констатирано измерване с грешка над допустимата, нито пък наличие на
механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок
на СТИ, като липсва и осъществен достъп до вътрешността на СТИ.
Със становище от 29.10.2019г.
е одобрено начисляването на допълнително количество ел. енергия в размер на 31992квтч.
за периода 09.01.2018- 08.01.2019г. Корекцията е извършена на основание софтуерен
прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното количество неотчетена
ел. енергия. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било
начислено допълнително количество ел. енергия за периода 09.01.2018- 08.01.2019г.
в размер на 31992квтч. за остойностяване, на която е издадена фактура с № **********/01.11.2019г.
за сумата от 6147,56лева.
По делото е представена
процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество
ел. енергия е с посочено основание- служебно.
От заключението на в.л.
инж. К.М. по изслушана СТЕ, вкл. с поясненията дадени в с.з. при изслушването
му се установява, че СТИ е в метрологична годност, преминал метрологична
проверка през 2015г. Монтиран в обекта като нов, от което следвало да се
приеме, че всички тарифи са били нулеви по време на монтажа. Показанията в
регистър 3 касаят преминало през измервателната система на СТИ количество ел. енергия,
което е доставено на абоната. В следствие на софтуерна намеса чрез
специализирана техника и парола за достъп до второ ниво е въведена още една
тарифа Т3 към заводските Т1 и Т2, в която е отчитано част от потребеното количество ел. енергия, която обаче не е
визуализирана. Въпросното количество е остойностено математически точно и
разпределено съобразно действащите цени за отделните подпериоди. Така
начисленото количество ел. енергия за една година обаче, в.л. посочва, че е
твърде голямо дори без отчитане стойността на потреблението при редовните
месечни отчети.
Ответникът е
твърдял, че така начисленото за доплащане количество ел. енергия е реално
доставена и потребена от абоната ел. енергия. Между страните не
е спорно обстоятелството, че ищецът има качество на потребител на ел. енергия
доставяна в процесния имот. Регламентацията на
договорните отношения между страните се съдържа в ОУ на ДПЕЕ, издадени на
основание чл. 98а ЗЕ, одобрени с решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикувани в сила за потребителите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Затова и спорният между страните въпрос касае
наличието на основание обосноваващо дължимост на сумата и в частност- реална
доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от
абоната. Установяването на твърденията са реална доставка е нужно, доколкото
договорните отношения между страните почиват на правилата на договора за
покупко- продажба, а купувачът дължи заплащане на цена само за реално
предоставена стока.
Позовавайки се на това
основание, ответникът е следвало да докаже, че в този период това количество е
реално потребено от абоната, респ. размер на дължимата за него цена, съобразно
действащите такива одобрени от КЕВР. Безспорно СТИ е от одобрен тип, метрологично годно. Начисляването е извършено на основание становище изготвено на база
прочитане показанията на регистър 1.8.3 на СТИ и касае минал период от една
година 09.01.2018- 08.01.2019г. СТИ е правилно отчитало консумираната ел.
енергия, като не е документирано да е налице неточно измерване дължащо се на
неправомерна намеса в схемата му, или схемата на свързване към
електроразпределителната мрежа. Така начисленото за доплащане количество ел.
енергия не е отчитано, което според в.л. и съобразно констатациите на БИМ е
резултат на софтуерна намеса в тарифната схема на СТИ. Липсват доказателства относно момента на
извършването й, още по- малко такива от които да следва извод, че тя е резултат
на виновни действия на потребителя при положение, че по делото е наличен
протокол за първоначалния му монтаж, от който са видни показанията на СТИ към
него момент, но само по дневна и нощна тарифи. Когато се касае за договорна
отговорност, какъвто е случаят, наличието на виновно неизпълнение на договорни
задължения, не може да бъде презюмирана. Неясно е за
какъв период и в кой часови диапазон е натрупвано това количество ел. енергия. Още
повече, че в.лице сочи това потребление да е твърде голямо за една година, без
да се отчита потребеното при редовните отчети. Щом се
позовава на реална доставка, ответникът е следвало да докаже и периодът й,
доколкото той е част от основанието за получаване на дължимата цена.
Начисляването е сторено на основание отчетените показания на СТИ, обхваща
период до една година и изчисления по цена за технологични разходи. Т.е и без
да се позовава на това основание, очевидно е, че начислението е извършено по
реда на чл. 51 ПИКЕЕ /отм. считано от 23.11.2018г. /.
В заключение, дружеството
е начислило процесното количество ел. енергия с цел да компенсира неточното
отчитане от СТИ, което е ставало в предходен продължителен период от време, очевидно
по- голям от процесния. ОУ вменяват като
задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, и периодът на доставката е
част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало правото да
се получи цената. Липсата на проведено доказване
относно точния период на доставката и дали това количество е потребено по
дневна или нощна тарифа, имащо значение за дължимата за него цена, налагат
извод, че ответникът не доказва основанието, на което сумата е дължима от
потребителя.
Предявеният отрицателен
установителен иск е основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
присъждане на разноски. Искането е направено своевременно, представен е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за адв. възнаграждение по
чл. 38 ЗАдв. Така, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски от общо 250,90лева,
от които 245,90лева ДТ за образуване на делото и 5лева ДТ за съд. удостоверение.
Представен е договор за правна защита и съдействие от 15.05.2020г. с уговорено
адв. възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 вр.
ал.1, т. 2 ЗАдв. В полза на адв. Р.Д. *** следва
да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 495,90лева, определен по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения
в редакцията й към момента на сключване на договора за
правна помощ- изм. с Решение № 5419
на ВАС на РБ
от 8.05.2020г. - бр. 45 от 15.05.2020г., в сила от 15.05.2020г.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът
К.И.Г., ЕГН ********** с настоящ адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО– ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 6147,56лева, представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за минал период 09.01.2018г.- 08.01.2019г. за
обект на потребление, находящ се в гр. Силистра, ул. Александър Стамболийски №
8, ет. 8, ап. 22, с абонатен № ********** и клиентски № **********, за което
вземане е издадена фактура № **********/01.11.2019г., на основание чл. 124,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ
на К.И.Г., ЕГН ********** сумата от 250,90лева,
представляваща сторени по делото пред първа инстанция съдебно- деловодни
разноски за платени държавни такси, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р.Д. ***,
в качеството му на пълномощник на ищеца по гр.д. № 1820/2020г. по описа на ВРС сумата
от 495,90лева, представляваща дължимо адв. възнаграждение, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: