№ 13635
гр. София, 12.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20251110128811 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД против Т. Г. С..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответницата е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: гараж № 12, находящ се в гр. ******.
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 620, 70 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.07.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 37, 81 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2023 г. – 17.01.2025 г.;
сумата 40, 47 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 7, 95 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
16.07.2022 г. – 17.01.2025 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
30.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4357/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата Т. Г. С., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
качеството си на клиент на топлинна енергия за исковия период. Оспорва в
процесния гараж да се ползва топлинна енергия. Оспорва претенцията за цена
на дяловото разпределение по съображение, че то не се осъществява от ищеца.
Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения относно акцесорния
й характер. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 24.01.2025 г. „Топлофикация София“ ЕАД е сезирала
СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Т. Г.
С. за:
сумата 620, 70 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.07.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 37, 81 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2023 г. –
17.01.2025 г.;
сумата 40, 47 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 7, 95 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2022 г. –
17.01.2025 г.
С разпореждане от 30.01.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил иск за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Представен е нотариален акт за собственост на гараж, построен от ЖСК,
№ ******, с който Т. Г. С. е призната за собствени на: гараж № 12, находящ се
в гр. *******, с площ от 17, 52 кв.м.
Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. **** – гараж, от 2001
г., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с
„Термокомплект“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение
на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този
протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си
са удостоверили горното решение.
Представен е договор от 16.10.2021 г., сключен между ЕС с адрес: гр.
****като възложител и „Термокомплект“ ООД като изпълнител за извършване
2
на услугата дялово разпределение.
Представен е договор, сключен между „Топлофикация София“ ЕАД –
възложител и „Термокомплект“ ООД – изпълнител, при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на
изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от
вещото лице В. Т., се установява, че общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т.н.
„терминал“ се снема показанието на топлинна енергия в 0:00 часа на първо
число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното
дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за
отопление /имот и сградна инсталация/. В случая технологичните разходи в
абонатната станция са приспаднати от топлопреносното предприятие.
За исковия период дяловото разпределение е извършвано от
„Термокомплект“ ООД. Начислена е топлинна енергия за исковия период,
както следва:
за отчетния период м.10.2022 г. – м.04.2023 г. няма начислена топлина
енергия за отопление на имота, тъй като отчетът на 1 бр. ИРРО,
монтиран на отоплителното тяло в имота, е бил 0, за което ФДР е
съставила отчет; за отчетния период м.10.2023 г. – м.04.2024 г. е
начислена топлинна енергия за отопление на имота за 1 бр. отоплително
тяло с монтиран ИРРО, при условията на неосигурен достъп, за което е
съставен протокол за неосигурен достъп, представен по делото;
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – на база пълната
отопляема кубатура от 42 м3;
за исковия период няма начислена топлинна енергия за БГВ.
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
възлиза на сумата 627, 24 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 606, 14 лв. и сумата за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 21, 10 лв. В посочената сума не са включени
предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.
Вещото лице е посочило, че за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г. цената
на дяловото разпределение възлиза на сумата 40, 47 лв.
По делото не се твърди и установява плащане на задълженията.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
3
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е
възразил в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения по делото нотариален акт за собственост на
гараж, построен от ЖСК, № ****** се установява правото на собственост на
Т. Г. С. по отношение на процесния гараж. От качеството на ответницата на
собственик произтича качеството й клиент на топлинна енергия за битови
нужди за исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
4
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на
ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно
правоотношение между страните за исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която
е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение относно
дължимата стойност на топлинна енергия през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е
съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през
процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Установява се от заключението на СТЕ, че за исковия период няма
начислена топлина енергия за БГВ. Начислена е топлинна енергия за
отопление на имота, и то само за отчетния период м.10.2023 г. – м.04.2024 г.,
който попада в исковия, в условията на неосигурен достъп, както и топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация.
5
Констатира се, че стойността на топлинната енергия за исковия период
възлиза на сумата 627, 24 лв., формирана като сбор на фактурираната по
прогнозни стойности сума от 606, 14 лв. и сумата за доплащане от
изравнителни сметки в размер на 21, 10 лв.
Съгласно чл.70, ал.4, изр. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, на клиентите, неосигурили достъп за отчет на
индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в
имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал.
1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2.
Служебното начисляване на топлинна енергия при неосигурен достъп не
представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да
осигури достъп до жилището за отчитане на уредите, а механизъм за
определяне на потреблението, който замества реалното отчитане на
ползваната от абоната топлинна енергия. По този начин е установен способ за
определяне на цената на реално ползваната услуга, когато не е налице
обективна възможност за реалното й отчитане.
По силата на чл.70, ал.8 рекламации (възражения) по отчета на
показанията на уредите, допълнителен отчет на уредите и рекламации
(възражения) по разпределението на топлинната енергия в изравнителната
сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След
изтичане на този срок не се приемат нови рекламации (възражения) за
преработване на изравнителната сметка. По делото не се твърди и установява
ответницата да се е възползвала от правото да поиска извършване на
допълнителен отчет, поради което в случая механизмът за служебно
начисляване поради неосигурен достъп осъществява функциите си, а именно
– да замести липсващия реален отчет.
Установената от заключението на СТЕ дължима стойност на топлинната
енергия за исковия период в размер на 627, 24 лв. надвишава претендираната
от ищеца сума от 620, 70 лв., поради което и при спазване принципа на
диспозитивното начало предявеният иск следва да се уважи изцяло.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
6
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане за мораторна лихва за периода
15.09.2023 г. – 17.01.2025 г. в размер на сумата 37, 81 лв., определен по реда на
чл.162 ГПК.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от КЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба
на топлинна енергия между страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила
на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия.
За исковия период м.05.2022 г. – м.04.2024 г. е извършвана услугата
дялово разпределение от „Термокомплект“ ООД на стойност сумата 40, 47 лв.,
установена от заключението на СТЕ по делото.
7
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответницата изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 74, 16 лв. разноски за заповедното
и сумата 420, 22 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената
част от исковете.
От страна на процесуалния представител на ответницата се претендира
адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за заповедното и исковото
производство.
Размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА подлежи на
определяне от съда, който не е обвързан от искането, ако адвокатът е посочил
конкретна сума (в посочения смисъл – определение № 319 от 09.07.2019 г. по
ч.гр.д. № 2186/2019 г. на ВКС, IV ГО).
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на
възражение по чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. хипотези, поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата
възнаграждението на пълномощника на длъжника следва да бъде определено
по аналогия, което изисква изследване естеството на извършените действия.
Целта на заповедното производство е да се провери дали едно вземане е
безспорно. Това производство е формално и започва с отправеното до съда
искане за издаване на заповед за изпълнение по образец, утвърден с Наредба
№ Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника
се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й.
Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1
ГПК, освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с
твърдения за плащане на задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по
чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. (в посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д.
№ 9639/2020 г. на СГС, II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр.
д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в.
гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав, решение № 260510 от 12.10.2020 г.
по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав, решение № 915 от 3.02.2020 г.
по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в относимата им част
относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав,
8
определение № 3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII
състав, определение от 30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА
състав и др.) – в редакцията й, приложима към датата на сключване на
договора за правна защита (15.04.2025 г.) – след изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022
г., в размер на сумата от 200 лв.
От тази сума в полза на адв. К. следва да се присъди сумата 2, 25 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
За исковото производство съдът определя дължимото адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 400 лв. съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
От тази сума в полза на адв. К. следва да се присъди сумата 4, 50 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Г. С., ЕГН ********** дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 620, 70 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: гараж № 12, находящ се в гр. ******, за
периода м.07.2022 г. – м.04.2023 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 24.01.2025 г. до изплащане на вземането;
сумата 37, 81 лв., представляваща мораторна лихва върху нея за периода
15.09.2023 г. – 17.01.2025 г.;
сумата 40, 47 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2022 г. – м.04.2024 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 24.01.2025 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
30.01.2025 г. по ч.гр.д. № 4357/2025 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 7, 95 лв., представляваща мораторна лихва
върху цената на дяловото разпределение за периода 16.07.2022 г. – 17.01.2025
г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т. Г. С., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата
74, 16 лв. разноски за заповедното и сумата 420, 22 лв. разноски за исковото
9
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на
адв. С. К. К., на основание чл.38 ЗА:
сумата 2, 25 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита за заповедното производство, и
сумата 4, 50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Термокомплект“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10