РЕШЕНИЕ
№ 849
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501187 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 27/26.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 104/2024 г. по описа на
Софийски окръжен съд, съдът е отхвърлил предявените от предявените от М. В. М. срещу
„Застрахователна компания Лев инс” АД обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ : 1./ за заплащане на обезщетение в размер на 70 000 лева за
причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки, страдания и стрес
вследствие нанесени му телесни увреждания – фрактура на дисталната част на сакрума на
ниво Ес4 и хематом в меките тъкани в съседство, оток и кофлуиращи ограничени течни
колекции с кръвеквивалентна плътност в лява глутеална област – хематоми, контузия в
областта на тазобедрената става, контузия на гръдния кош, открита рана по окосмената част
на главата, множество охлузвания по лицето и тила, пристенен тромб по цялата
циркумференция и аневризъм на абдоминалната аорта, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 08.11.2023 г. около 08.15 часа в гр. Костинброд на ул. „Обединена“, по вина на
И. В. К. – водач на автобус с ДК № ********, със застрахователна полица №
BG/22/123002849144 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ответника, валидна от 18.09.2023 г. до 17.09.2024 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 24.01.2024 год. до окончателното й заплащане и 2./ за заплащане на
обезщетение в размер на 1 875.54 лева за причинени на ищеца имуществени вреди –
направени разходи във връзка с лечението на причинените му при горното ПТП телесни
увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2024 год. до
окончателното й заплащане.
1
Срещу решението е подадена въззивна жалба от М. В. М., който моли
въззивния съд да го отмени като незаконосъобразно и неправилно като уважи предявените
искове. Счита, че от представените и приети по делото доказателства е установено, че на
08.11.2023 г. около 08:15 часа в гр. Костинброд, автобус с ДКН ********, управляван от И.
В. К., вписан като участник Nq 1 в съставения протокол за ПТП, при движение по ул.
„Обединена“, извършва маневра изпреварване и поради неспазване на правилата за
дистанция реализира ПТП с велосипедиста и М. М.. За настъпването на процесното ПТП
бил съставен Протокол за ПТП № 1855288/08.11.2023 г., неоспорен от ответната страна,
представляващ официален свидетелстващ документ, който има материална доказателствена
сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този протокол, за
което е формирана трайна съдебна практика. Необосновано първоинстанционния съд е
приел, че не е ясно въз основа на какви констатации длъжностното лице съставител на
протокола за ПТП, е издал и АУАН на водача К. за нарушение на чл. 42, ал. 1, т.1, предл. 3 от
ЗДвП. В конкретния случай, съставеният от органите на КАТ - Протокол за ПТП №
1855288/08.11.2023 г. е издаден на същата дата, след посещение на място от дежурен
полицай при РУ Костинброд ОДМВР София, поради което е официален свидетелстващ
документ, който се ползва с предвидената в чл. 179, ал. 1 ГПК материална доказателствена
сила, защото е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по чл. 125 ЗДвП, по
предвидените в чл. 125а, ал. 1 ЗДвП и чл. 4 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и
ИЦ към ГФ (ДВ бр. 8/2009) - форми и ред. На място длъжностните лица са установили
участниците и обстоятелствата и причините за ПТП, като са съставили и АУАН на водача на
автобуса с Nq GA 923338/08.11.2023 г. Неправилен бил извода на съда, че вина за
настъпването на ПТП има само и единствено велосипедиста М.. Вината за настъпването на
процесното ПТП се доказва от приетото по делото НП № 23-0286-000612 от 25.01.2024 г.,
влязло в сила, с което И. В. К. е наказан по чл. 179, ал.1, т. 5, пр. 5 за виновно причиняване
на ПТП - нарушение по чл. чл. 42, ал. 1, т.1, предл. 3 от ЗДвП, при което е пострадал М. В.
М., който бил настанен в УМБАЛ „Пирогов“. Влязлото в сила НП представлява акт, с който
е осъществено произнасяне по наказателно обвинение и наличие на такова НП е пречка за
ангажиране на наказателната отговорност за същото деяние, поради което не само
наказателния съд но и гражданския следва да зачита последиците на НП по отношение
въпросите налице ли е деяние, извършено ли е виновно и представлява ли нарушение на
законови разпоредби, както било посочено с ТР №3/22.12.2015 г. по ТД № 3/2015 г. на ВКС.
В тежест на ищеца било да докаже факта дали водача на МПС И. К. е нарушил правилата за
движение в Закона за движение по пътищата / ЗДвП/ и правилника за неговото прилагане, за
което била изготвена съдебно авто-техническа експертиза, заключението на която било
оспорено като неправилно и за което възниква съмнение за неговата обоснованост, тъй като
изводите на вещото лице се базирали изцяло на свидетелските показания на водача И.
К..Въззивникът счита иска основателен, тъй като били установени настъпилите вследствие
ПТП имуществени и неимуществени вреди.
Въззиваемият „Застрахователна компания Лев инс” АД оспорва въззивната
жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Счита, че първоинстанционният
съд се е произнесъл законосъобразно, правилно и мотивирано като е отхвърлил предявените
искове. Неоснователни намира твърденията, изложени във въззивната жалба относно
незаконосъобразност и неправилност на постановения съдебен акт.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от М. В. М.
срещу „Застрахователна компания Лев инс” АД обективно съединени искове с правно
2
основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 70 000
лева за причинени на ищеца неимуществени вреди: физически болки, страдания и стрес
вследствие нанесени му телесни увреждания – фрактура на дисталната част на сакрума на
ниво Ес4 и хематом в меките тъкани в съседство, оток и кофлуиращи ограничени течни
колекции с кръвеквивалентна плътност в лява глутеална област – хематоми, контузия в
областта на тазобедрената става, контузия на гръдния кош, открита рана по окосмената част
на главата, множество охлузвания по лицето и тила, пристенен тромб по цялата
циркумференция и аневризъм на абдоминалната аорта, причинени в резултат на ПТП,
настъпило на 08.11.2023 г. около 08.15 часа в гр. Костинброд на ул. „Обединена“, по вина на
И. В. К. с ЕГН ********** – водач на автобус с ДК № ********, със застрахователна полица
№ BG/22/123002849144 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена със „Застрахователна компания Лев инс” АД, валидна от 18.09.2023 г. до
17.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2024 г. до
окончателното й заплащане и за заплащане на обезщетение в размер на 1 875.54 лева за
причинени на ищеца имуществени вреди – направени разходи във връзка с лечението на
причинените му при горното ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 24.01.2024 г. до окончателното й заплащане. Ищецът е поискал да му
бъдат присъдени направените по делото разноски, както и на основание чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по
делото на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. М. В. М. е посочил, че на 08.11.2023 г. около
08.15 часа в гр. Костинброд по ул. „Обединена“ в посока към ул. „Славянска“ се движил
автобус с ДК № ********, управляван от И. В. К., който в района на № 56, извършвайки
маневра изпреварване, поради неспазване правилата за дистанция реализирал ПТП с
велосипедиста М. В. М.. Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП от сектор
ПП при ОДМВР – София, който съставил протокол за ПТП № 1855288/08.11.2023 год., а на
виновния за произшествието водач на МПС бил съставен АУАН № GA 923339.
Непосредствено след инцидента ищецът бил откаран и хоспитализиран от ЦСМП в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД с оплаквания от силни болки в областта на лявата
тазобедрена става, гръдния кош и лявото рамо. След извършени прегледи и изследвания
медицинските лица установили следните травматични увреждания – фрактура на дисталната
част на сакрума на ниво Ес4 и хематом в меките тъкани в съседство, оток и кофлуиращи
ограничени течни колекции с кръвеквивалентна плътност в лява глутеална област –
хематоми, контузия в областта на тазобедрената става, контузия на гръдния кош, открита
рана по окосмената част на главата, множество охлузвания по лицето и тила, пристенен
тромб по цялата циркумференция и аневризъм на абдоминалната аорта. С оглед получения
хематом лекарите взели решение за оперативно лечение, състоящо се в отбременяваща
фасциотомия. По време на болнични престой и с оглед множеството получени травми и
наранявания била проведена обезболяваща и антикоагулантна терапия с медикаменти. На
17.11.2023 г. М. М. бил изписан от болничното заведение с дадени съвети за режим на
покой, ненатоварване на оперирания крайник, продължаване на антикоагулантната терапия и
прием на обезболяващи. Получените от ПТП травми и увреждания причинили болки и
страдания на ищеца, които били със значителен интензитет през първите няколко седмици
след инцидента. Поради характера на нараняванията М. М. следвало да спазва щадящ режим
на покой, без натоварване. Изпитвал непрестанни силни болки, усилващи се и при най-леко
движение, които трудно се повлиявали от обезболяващи. За задоволяване на ежедневните си
нужди, свързани с хранене, обличане, тоалет, разчитал изцяло на семейството си, което
допълнително е засилило чувството за безпомощност и уязвеност у него, тъй като се усещал
като постоянно бреме за своите близки. Поради напредналата му възраст неговото
възстановяване протичало много по-продължително и трудно и било придружено от много
болки и страдания. Преди инцидента М. В. М. бил активен за годините си човек, грижил се
сам за себе си и за нуждите си. Причинената от ПТП невъзможност да се обслужва,
повлияла на емоционалното му състояние, тъй като станал е тревожен, неспокоен, напрегнат
и затворен в себе си. Във връзка с лечението на причинените му от ПТП телесни увреждания
М. М. извършил разходи в размер на 1 875.54 лева – за заплатени лекарства и болнични
3
такси по приложените с исковата молба фактури и касови бонове. За автобуса с ДК №
********, управляван при ПТП от деликвента И. В. К., била сключена със „Застрахователна
компания Лев инс” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застрахователна полица № BG/22/123002849144, валидна от 18.09.2023 г. до 17.09.2024 г.,
което обуславяло отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените
вследствие на произшествието неимуществени и имуществени вреди. М. М. подал по
пощата застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ, получена от „Застрахователна
компания Лев инс” АД на 24.01.2024 г., по която нямало произнасяне до изтичане на
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ.
Ответникът „Застрахователна компания Лев инс” АД с отговора на исковата
молба е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер. Ответникът не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена за автобус с ДК № ********, със застрахователна полица №
BG/22/123002849144, валидна от 18.09.2023 г. до 17.09.2024 г. Оспорва твърденията,
касаещи механизма на настъпване на ПТП, вината на сочения за деликвент водач на автобус
с ДК № ********, както и противоправността на неговите действия. Оспорва причинно-
следствената връзка между настъпилото ПТП и твърдените увреждания, както и описаните в
исковата молба негативни последици за ищеца. Възразява по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат от действията на пострадалия, като в съдебно
заседание на 15.11.2024 г. е посочил, че ищецът не е спазил законово регламентираните
задължения, предвидени в чл.79 и чл.80 от ЗДвП, като в качеството си на участник в
движението като велосипедист не е оборудвал велосипеда със светлинен и
светлоотразителен сигнал, не е използвал светлоотразителна жилетка и не е спазил
задължението си да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за
движение. Счита претендирания размер на неимуществени вреди прекомерен и неотговарящ
на икономическата конюнктура и вредата – сумата, която се претендира като обезщетение за
неимуществени вреди от ищеца. Претендира направените по делото.
В първоинстанционното производство са приети изисканите по реда на
чл.186, изр.2-ро, предл. първо от ГПК от РУ Костинброд АУАН № GA923339/08.11.2023 г.,
съставен от И. А. П., мл. автоконтрольор при РУ Костинброд и НП № 23-0286-
000612/25.01.2024 г., от които се установява, че по отношение на И. В. К. е образувана
административнонаказателната преписка е била образувана срещу И. В. К. за това, че в гр.
Костинброд при управлението по ул. „Обединена“ в посока към ул. „Славянска“ на автобус
„Мерцедес 530“, с ДК № ********, при извършване на неправилна маневра изпреварване,
ударил движещия се велосипедист М. В. М., с когото реализирал ПТП. В АУАН е прието, че
с това И. В. К. е нарушил разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП – не се е
убедил, че ППС, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение.
Представен е протокол за ПТП № 1855288/08.11.2023 г., съставен от И. А. П.,
мл. автоконтрольор при РУ Костинброд, в който са отразени констатациите, посочени в
АУАН. В протокола е изготвена и схема/скица, отразяваща местоположението на
участниците в ПТП след настъпването му, която не дава възможност за конкретни изводи.
По делото е представена писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ, отправена от М. В. М. до „Застрахователна компания Лев инс” АД, изпратена по пощата,
ведно с обратна разписка за доставянето й, с която е предявено на 24.01.2024 г. искане на
пострадалия при горното ПТП за изплащане на застрахователни обезщетения за претърпени
имуществени и неимуществени вреди. Липсват данни застрахователят да се е произнесъл до
изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ – да е определил и заплатил
обезщетение или да е отказал плащане на такова.
По делото са представени медицинските документи, съдържащи се в искотия
на заболяването /ИЗ/ 45219/2023 г.
4
В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел на ответника
И. В. К. – водачът на автобуса, участвал в ПТП, от чиито показания се установява, че
управлявал автобуса по автобусна линия от с. Петърч към кв. „Надежда“ в гр. София.
Преминавайки през гр. Костинброд със скорост от 40 км/ч по ул. „Обединена“, предприел
изпреварване на велосипедист, който се движил в крайната дясна част на платното за
движение. Подал мигач, за да сигнализира за маневрата, предприел изпреварване и точно
когато се изравнил с него, велосипедистът внезапно рязко завил наляво към него. Свидетелят
веднага се опитал да предотврати сблъсъка, като също рязко завил наляво и навлязъл в
насрещната лента, но въпреки това велосипедистът се ударил странично в автобуса и паднал
на земята. Велосипедът нямал светлоотразителни знаци и не бил оборудван със светлини.
Било преди обяд, валяло дъжд, било мрачно, но светло. Велосипедистът бил изплашен, но
видимо му нямало нищо, дори първоначално тръгнал да си ходи, но шофьорът и пътниците в
автобуса го разубедили да изчакат полиция и линейка. След около 10 минути ПТП
местопроизшествието било посетено от органите на МВР.
По делото е разпитан като свидетел В. М. М., син на ищеца, от чиито
показания се установява, че му се обадил негов колега, който е бил на място на огледа и му
казал, че баща му го е ударил автобус на ул. „Могила“. Когато свидетелят отишъл се били
събрали шофьори и полицаи. Баща му бил откаран с линейка в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“.
Свидетелят се обадил на сестра си и тя отишла към болницата. Баща му престоял в
„Пирогов“ около 10-13 дни. Когато сестра му се обади от болницата, казала, че той е в
шокова зала и че може би баща ни ще почине, защото няма да му издържи сърдечната
артерия. Сестра му закарала майка му в болницата и тя останала 10-11 дни, за да се грижи за
баща им, защото той беше на легло, не можеше да се обслужва и искали придружител.
Сестра му ходела да им носи храна, когато имаха нужда. Свидетелят живеел през една улица
с баща си. След изписването му той не можеше да става от леглото над 25 дни. Със сестра
му ходели да помагат на майка си, за да го обслужва, защото той бил целият син, имал
охлузвания по главата, рани, не можел да ходи, имал болки, целия му гръб отгоре до краката
му долу бил в синини. Близо месец не можел да става от леглото. Опитвали се по-рано да го
вдигаме от леглото, преди да минат тези 25 дни, за да не се залежи и да не му се образуват
рани по гърба. Купили му проходилка, за да може поне да става и да ходи сам до тоалетна,
защото бил с памперси, което продължило над месец. След пролежаването му в болницата,
сестра му му казала, че трябва да му се прави рехабилитация. Месец и половина след това,
когато започнал да ходи с проходилката, намерили рехабилитаторка, при която го водели, за
да може да се раздвижва и поне да ходи. В момента баща му бил трудно подвижен, боляло
го, подпирал се с нещо като патерица. Преди ПТП баща му бил много здрав. Два месеца
преди случката сам изкопал отводителен канал около къщата ни – 25 метра на 1.50 м. След
ПТП отслабнал много и не бил същият човек. Емоционално се затворил, не общувал със
съседите, бил по-мълчалив и дори със семейството си комуникирал много, променил се.
Свидетелят ходил да го види вечерта преди разпита си и му направило впечатление, че вече
забравя заключил ли е вратата, къде е ключа, което ни създава проблеми. Наложило се да
звъни по телефона на майка си, която да намери ключа, защото не могъл да влезе.
По делото е изготвена автотехническа експертиза. Съгласно заключението на
вещото лице, дадено след запознаване с документите по делото и показанията на свидетеля
И. В. К., механизмът на ПТП е следният: На 08.11.2023 год. около 8.15 часа – светлата част
от денонощието, в гр. Костинброд по ул. „Обединена” в посока към ул. „Славянска”, със
скорост около 40 км/ч се е движил автобус „Мерцедес 530” с ДК № ********, управляван от
И. В. К.. Платното за движение по същата улица било двупосочно. В същото време и
условия на движене, пред автобуса, в дясната част на дясната лента, в същата посока се е
движил велосипедистът М. В. М., 83-годишен. Тъй като скоростта на велосипедиста била
по-ниска от скоростта на автобуса, водачът на последния предприел действия за
изпреварване на велосипедиста, като подал ляв пътепоказател и отклонил автобуса вляво по
отношение посоката си на движение. В момента, когато челната част на автобуса почти се
изравнила с велосипедиста, последният предприел действия за завиване вляво, при което
велосипедът се ударил в лявата странична габаритна част на автобуса, изгубил равновесие и
5
паднал на дясната си страна. Анализът на посочения по-горе механизъм на възникване на
ПТП показвал, че причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка следва да се
търсят единствено в субективните действия на водача на велосипедиста, който преди да
предприеме маневра за отклоняване наляво по платното за движение не се е убедил, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. Вещото лице сочи, че за водача на автобуса ПТП е било
непредотвратимо, тъй като велосипедистът е предприел маневра за изменение на посоката
си на движение към момента, когато челната част на автобуса почти се е била изравнила с
велосипеда. Заключението е оспорено от ищеца.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение
се установява, че ищецът вследствие на процесното ПТП и съгласно приложената по делото
медицинска документация М. В. М. е получил следните травматични увреждания:
Разкъсноконтузна рана в окосмената част на главата,множествени охлузцвания и
кръвонасядания по лицето и в областта на тила; Контузия на гръдния кош.; Травматичен
джоб с кръвна колекция в областта на лявата седалищна половина ,което увреждане е
наложило оперативно лечение. Посочено е, че констатираните травматични увреждания са с
мекотъканен характер и по своя медико-биологичен характер са причинили на пострадалия
както следва: 1./ разкъсноконтузната рана в окосмената част на главата е причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота; 2./ Множествените охлузцвания и
кръвонасядания по лицето и в областта на тила са причинили болка и страдание; 3./
Контузията на гръдния кош е причинила болка и страдание; 4./ Травматичния джоб в
областта на лявата седалищна половина е причинил на пострадалия временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. По повод причинените травматични увреждания на
пострадалия е било приложено оперативно лечение, както и медикаментозно такова. От
момента на причиняване на травмите до настъпване на възстановяването в рамките на около
30 дни пострадалият е изпитвал болки и страдания с намаляващ интензитет. Констатираните
в лечебното заведение травматични увреждания са причинени при процесното
пътнотранспортно произшествие. Причинените травматични увреждания са с мекотъканен
характер и са отзвучали без да останат трайни или постоянни последици за здравето и
живота на пострадалия, поради което една година след травмата извършването на личен
преглед на пострадалия е безпредметно. Приложените по делото счетоводни документи са за
заплатена стая и придружител, които са били необходими с оглед обслужването на
пострадалия по време на хоспитализацията му.
По делото е изслушана допълнителна съдебно-медицинска експертиза,
съгласно заключението на която пострадалият в резултат на пътнотранспортното
произшествие М. В. М. е получил следните травматични ,увреждания: Разкъсноконтузна
рана в окосмената част на главата,множествени охлузвания и кръвонасядания по лицето и в
областта на тила.; Контузия на гръдния кош.; Травматичен джоб с кръвна колекция в
областта на лявата седалищна половина .което увреждане е наложило оперативно лечение.;
Счупване на кръстцовата кост /сакрума/, което е установено при проведеното КТ изследване
на таз под № 14883 8 от дата 08.11.2023 г. Не е отразено вляво или вдясно е фрактурата.
Мекотъканни увреждания в областта на седалището и таза предимно вляво. Констатираните
травматични увреждания по своя медикобиологичен характер са причинили на пострадалия
както следва: Разкъсноконтузната рана в окосмената част на главата е причинила временно
разстройство на здравето, неопасно за живота; Множествените охлузцвания и
кръвонасядания по лицето и в областта на тила са причинили болка и страдание; Контузията
на гръдния кош е причинила болка и страдание;Травматичният джоб в областта на лявата
седалищна половина е причинил на пострадалия временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; Счупването на сакрума е причинило на пострадалия трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 5-8 месеца.
Установените увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
пътонтранспортно произшествие. От момента на причиняване на травмите до настъпване на
възстановяването в рамките на посочените по-горе срокове пострадалият е изпитвал болки и
6
страдания с постепенно намаляващ интензитет. Причинените травматични увреждания,
които са с мекотъканен характер са отзвучали без да останат трайни или постоянни
последици за здравето и живота на пострадалия. Фрактурата на кръстцовата кост се е
възстановила в посочените по-горе срокове, като по делото няма приложена медицинска
документация, в която да са отразени новопоявили се след травматичното увреждане
оплаквания, поради което експертизата счита, че е настъпило пълно възстановяване на
пострадалия.
Във въззивната инстанция е изслушана авто-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице Ж. Е.. Съгласно заключението, по данни, съдържащи се в АНП на РУ
Костинброд, изготвена във връзка е АУАН № GA923339, съставен по повод ПТП, настъпило
на 08.11.2023 година в гр. Костинброд, на ул. „Обединена“, с участието на И. В. К., водач на
автобус ******** и велосипедистът М. В. М., е посочено, че: „И. В. К., за това, че в гр.
1
Костинброд, управлява по ул. „Обединена', с посока към ул. „Славянска“, автобус Мерцедес
530, с регистрационен номер ********, като извършва неправилна маневра изпреварване,
удря движещият се велосипедист М. В. М., с когото реализира ПТП. “ Вещото лице се е
запознал и с данните от разпита на водача на автобуса - И. В. К.. Въз основа на това е
посочило, че най-вероятният механизъм на настъпване на ПТП е : На 08.11.2023 година, към
8:15 часа - светлата част от денонощието, в гр. Костинброд по ул. „Обединена” в посока към
ул. „Славянска”, със скорост около 40 км/ч (по данни на водача), се е движил автобус
„Мерцедес” 530 с регистрационен номер ********, управляван от И. В. К.. Платното за
движение по същата улица било двупосочно. В показанията на свидетеля К., същият казва,
че е влязъл в насрещното движение, когато навил волана. Времето е било дъждовно,
облачно. В същото време и условия на движене пред автобуса, в дясната част на дясната
лента, в същата посока се е движил велосипедистът М. В. М. - 83 год. Тъй като скоростта на
велосипедиста била по-ниска от скоростта на автобуса, водачът на последния предприел
действия за изпреварване на велосипедиста, като подал ляв пътепоказател и отклонил
автобуса вляво и в момента, когато почти челната част на автобуса се изравнила с
велосипедиста, последният предприел действия за завиване вляво, при което велосипедът се
ударил в лявата странична габаритна част на автобуса, при което велосипедистът изгубил
равновесие и паднал на дясната си страна. Според разпитания по делото водач на автобуса,
по него няма следи от удара и деформации по автобуса. Експертът заключава, че анализът на
посочения по-горе механизъм на възникване на ПТП показва, че причините за възникване на
ПТП от техническа гледна точка, са субективните действия на водача на велосипеда, който
преди да предприеме маневра за завой наляво по платното за движение, преди да започне
маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които
се движат след него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. Причините за настъпване на ПТП са от субективен характер
от страна на водача на велосипеда. От приложените към експертизата сателитни снимки на
мястото на ПТП, се установява, че то е възникнало на прав, равнинен участък от пътя и
видимостта не е била ограничена. За велосипедиста, ПТП е било предотвратимо, ако преди
да предприеме маневра за отклоняване наляво по платното за движение, преди да започне
маневрата, се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение, при което не би предприел
отклонение на траекторията си на движение и така би предотвратил ПТП. За водача на
автобуса И. В. К., ПТП е било непредотвратимо, тъй като велосипедистът е предприел
маневра за изменение на посоката си на движение, към момента, когато челната част на
автобуса почти се е била изравнила с велосипеда. При този случай не е водено досъдебно
производство, няма извършен оглед на местопроизшествието и установяване на
геометричните размери на пътното платно, мястото на установяване на пострадалият,
мястото на установяване на велосипеда и автобуса, поради което е невъзможно изготвянето
на скица. Автобусът се е движил по ул. „Обединена”, посока към ул. „Славянска”. В същата
посока се е движил и велосипеда. Скоростта на движение на участниците не може да бъде
определена по изчислителен път, поради липса на изходни данни. Съобразно показанията на
7
свидетеля, скоростта му на движение е била 40 км/ч. Съобразно възрастта на велосипедиста,
скоростта му на движение е била не повече от 8 км/ч. Участъкът от платното на ул.
„Обединена“ в района на произшествието е прав, без неравности и наклон. По делото няма
данни за интензивността на движението и дали нещо е пречело двамата участници да могат
да се забележат един друг. Липсват данни дали велосипедът е бил ли е с поставени
устройства за излъчване на светлини и светлоотразители отпред, отзад и отстрани. В разпита
на свидетеля К., същият е посочил, че велосипедът не е имал светлоотразителни знаци и не е
бил оборудван със светлини. От разпита на свидетеля К. се установява, че непосредствено
преди удара велосипедистът се намирал най-вдясно на платното за движение до тротоара, но
на платното. Дължината на опасната зона за спиране на превозните средства е изчислена за
автобуса 2 метра, а за велосипеда - при задействана предна спирачка – 3.72 метра, а при
задействани двете спирачки – 3.32 метра.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е и процесуално допустимо. Ищецът е изпълнил
задължението си да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с
предявяването на претенцията следва е предоставил пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с
претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен
да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички
доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне
по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ,
като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати
размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато :
а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или
в) размерът на вредите не е бил напълно установен. Писмената претенция на М. М. по
чл.380, ал.1 от КЗ, изпратена по пощата и получена от застрахователя на 24.01.2024 г., по
която няма данни ответникът да се е произнесъл до изтичане на тримесечния срок по чл.496,
ал.1 от КЗ, като определи и заплати обезщетение или откаже плащане на такова, обуславя
допустимостта на исковете.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ урежда т.н. пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Прякото право по своето
съдържание е имуществено притезателно право. Основанието за неговото възникване е
както съществуваща застраховка „Гражданска отговорност", така и гражданската
отговорност на застрахования. Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал.
1 от КЗ при застраховка "гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие /така е възприето и в ТР
2 / 2012 на ОСТК/. Тази правна норма предоставя на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от същия кодекс - при
наличието на посочените в нормата предпоставки се ангажира се договорната отговорност
на застрахователя спрямо увреденото лице и последният е длъжен да заплати обезщетение.
8
Предпоставките, които следва да са налице са при условията на кумулативност и са
следните: настъпило ПТП - наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което
са били причинени имуществени вреди от застрахования; виновният за настъпването водач
да управлява автомобил, за който има валидна към датата на ПТП застраховка "гражданска
отговорност на водачите", сключена с ответното дружество; настъпили имуществени или
неимуществени вреди на лица, различни от виновния водач; причинна връзка между вредите
и настъпилото ПТП; застрахованият да е изправната страна в застрахователното
правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си по договора, включително и
уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите изисквания, респективно
Общите условия на договора.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивната
жалба и отговора на въззивната жалба правни доводи. В процесния случай и тъй като
предявените искове са отхвърлени, правният спор, пренесен пред настоящата съдебна
инстанция с въззивната жалба обжваща целия фактически състав на правото на ищеца да
получи застрахователните обезщетения – съществуващо валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, наличие на
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на обезщетение на увреденото
лице за причинени неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки: 1.
делинквентът виновно и противоправно да е увредил ищеца, с което да му е причинил
неимуществени и имуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение; 2. травматичните увреждания да са причинени при ПТП с
участието на водач на застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите МПС и 3. да са настъпили твърдените неимуществени и имуществени
вреди. Следва да се установи справедливия размер на обезщетението, дължимо от ответника
на ищецът за причинените му неимуществени вреди при травматичното увреждане
вследствие процесното ПТП, както и дали със своето противоправно поведение в съвкупния
съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност е допринесъл
за настъпване на процесния вредоносен резултат.
Страните не спорят по делото и от представените писмени доказателства
/Констативен протокол/ и свидетелски показания се установява, че на 08.11.2023 г. около
08.15 часа в гр. Костинброд на ул. „Обединена“, И. В. К. с ЕГН ********** като водач на
автобус с ДК № ********, застрахован със застрахователна полица № BG/22/123002849144
за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със
„Застрахователна компания Лев инс” АД, валидна от 18.09.2023 г. до 17.09.2024 г., в светлата
част от денонощието е реализирал ПТП с движещия се в същата посока велосипедист М. М.
при извършването на маневра изпреварване.
Спорът между страните е по въпросите, касаещи механизма на настъпване на
събитието, чие е противоправното поведение, в причинна връзка с което са настъпили
вредите. Правоизключващите възражения на ответнатата страна са свързани с твърдения за
изключителна вина на пострадалия и евентуално за съпричиняване на събитието от страна
на пострадалия, като е оспорен и размерът на вредите.
Съгласно данните от приложения Констативeн протокол за ПТП с пострадали
лица рег.№ 445000-1667/23.07.2021 г. в гр. Костинброд И. В. К. при управлението по ул.
„Обединена“ в посока към ул. „Славянска“ на автобус „Мерцедес 530“, с ДК № ********,
при извършване на неправилна маневра изпреварване, ударил движещия се велосипедист М.
В. М., с когото реализирал ПТП. В АУАН е прието, че с това И. В. К. е нарушил
разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП – не се е убедил, че ППС, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение. Протоколът за
ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална
9
доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП. По делото е установено, че
съставителите на протокола са отишли на мястото на ПТП 10 минути след неговото
настъпване, поради което съдът намира, че те не са могли да възприемат лично посоченото в
АУАН и НП нарушение на чл.42, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП – че водачът на автобуса не се
е убедил, че ППС, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение. Констатациите на длъжностното лице в протокола за ПТП в частта му
„Обстоятелства и причини за ПТП“, както и възпроизвеждането им в АУАН обвързват съда
с материална доказателствена сила именно поради обстоятелството, че съставителят им не е
възприел лично настъпването на инцидента. Изготвената схема не сочи на извършено от
водача на автобуса нарушение и от друга страна не представлява скица на запазено
местопроизшествие.
Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на
пълния механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на
установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на
свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или
комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП,
изисква специални познания, които съдът не притежава /.
Във връзка с горното, в производството са представени АУАН и наказателно
постановление, съставено на И. В. К., в които са отразени същите обстоятелства. Актът за
установени нарушения, е връчен и подписан без възражения. Във връзка със съставеният
акт е издадено наказателно постановление, което е връчено.
Съгласно чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП водач, който ще предприеме изпреварване, е
длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно
средство и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще
изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на движение наляво. Съгласно
чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП по време на изпреварването да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство, а съгласно чл.42, ал.1,
т. 2 от ЗДвП водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал,
да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че
може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да
го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение.
За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на водача на автобуса, който установява, че двете ППС са се
движили в една и съща лента на движение по пътя като автобуса, пътгуващ по автобусна
линия от с. Петърч към кв. „Надежда“ в гр. София, преминавайки през гр. Костинброд, при
движение със скорост от 40 км/ч по ул. „Обединена“, предприел изпреварване на
велосипедист, който се движил в крайната дясна част на платното за движение. Подал мигач,
за да сигнализира за маневрата, предприел изпреварване и точно когато се изравнил с него,
велосипедистът внезапно рязко завил наляво към него. Свидетелят веднага се опитал да
предотврати сблъсъка, като също рязко завил наляво и навлязъл в насрещната лента, но
въпреки това велосипедистът се ударил странично в автобуса и паднал на земята.
Велосипедът нямал светлоотразителни знаци и не бил оборудван със светлини. Било преди
обяд, валяло дъжд, било мрачно, но светло.
Съгласно чл.26 от ЗДвП преди да завие или да започне каквато и да е маневра,
свързана с отклонение встрани, водачът е длъжен своевременно да подаде ясен и достатъчен
за възприемане сигнал. Сигналът се подава със светлинните пътепоказатели на превозното
средство. От показанията на свидетеля К. се установява, че преди да предприеме маневрата
завиване наляво е бил подал светлинен сигнал за предприемане на тази маневра. Другият
участник в пътното движение се движил пред него като между тях имало дистанция. К.
предприел маневрата след като бил подал светлинния сигнал. След като К. тръгнал да
изпреварва другия водач, който до тогава карал в крайната дясна част на платното, рязко
10
завил наляво към него. Свидетелят К., независимо, че в констативния протокол и АУАН се е
подписал, че не възразява срещу това, че не се е убедил, че ППС, което ще изпреварва не е
подало сигнал за изменение на посоката на движение, в свидетелските си показания сочи, че
велосипедиста, до предприемането на маневрата изпреварване от страна на К. се е движил
направо в крайната дясна част на пътното платно.
Тук следва да се подчертае, че в твърденията в исковата молба не се съдържа
такова, че ищецът като велосипедист е бил подал сигнал за промяна на посоката си на
движение, с който водачът на автобуса не се е съобразил /така, както е прието в АУАН/.
Напротив, твърди се, че водачът на автобуса не бил спазил правилата за дистанция. Това
твърдение обаче не се подкрепя от представените по делото Протокол за ПТП и схема към
него, както и от представените АУАН и Наказателно постановление.
От сведенията на водача К. се установява, че за да избегне удара и той се
отклонил наляво, но въпреки това велосипедистът се ударил в него. Съдът преценява
показанията на свидетеля по реда на чл.172 от ГПК, но счита, че липсва основание да не ги
кредитира, тъй като същите не противоречат на други събрани по делото доказателства, а на
свидетеля преди разпита е разяснено правото му по чл.166, ал.2 от ГПК, като същият не се е
възползвал от възможността да не отговаря на въпроси, с които би се уличил в извършване
на престъпление, поради което на общо основание носи за показанията си наказателната
отговорност по чл.290, ал.1 от НК.
Изслушаните по делото съдебно-авто-технически експертизи при анализ на
посочения по-горе механизъм на възникване на ПТП са заключили, че причините за
възникване на ПТП от техническа гледна точка следва да се търсят единствено в
субективните действия на водача на велосипеда, който преди да предприеме маневра за
отклоняване наляво по платното за движение не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Вещите лица заключават, че за водача на автобуса ПТП е било непредотвратимо, тъй като
велосипедистът е предприел маневра за изменение на посоката си на движение към
момента, когато челната част на автобуса почти се е била изравнила с велосипеда.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че с действията си към
момента на ПТП водачът на автобуса не е нарушил законови разпоредби, визирани в ЗДвП,
включително сочената в АУАН и НП на чл.42, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗДвП – че не се е
убедил, че ППС, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение, което не се и твърди в исковата молба.
Предвид изложеното съдът намира, че не се установи по делото фактическия
състав, от който ищецът извежда отговорността на застрахователя по гражданската
отговоорност на водача на автобуса за репариране на причинените вследствие на ПТП
вреди.
При този изход на делото отговорността за направените във въззивното
производство разноски следва да се носи от въззивника, който следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение в размер 300 лева.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/26.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 104/2024
г. по описа на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от М. В. М. от гр. Костинброд, ул. „Юрий
Гагарин“ 15, с ЕГН **********, да заплати на „Застрахователна компания Лев инс” АД,
ЕИК ********* направените разноски в размер на 300 лева.
11
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касацонен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12