РЕШЕНИЕ

№487

гр. Перник, 31.05.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Б.А., след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №01519 описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.422 от ГПК.

               По изложените в исковата молба обстоятелства, БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от прокуристите Н.Н. и Д.Д., чрез Юрисконсулт Д.И.В. е поискало да бъде установено по отношение на  Б. Т. И. ЕГН: ********** ***, че следва да заплати сумата  в размер на  23 887.99/двадесет и три хиляди осемстотин осемдесет и седем и 0,99/ лева, представляваща главница по сключен договор за потребителски кредит, между страните № ****-********* от 18 Юни 2008 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на Заявлението по чл.417 в съда – 26.04.2016г., до пълното погасяване на кредита, сумата от 6 044.33 /шест хиляди четиридесет и четири и 0,33/ лева представляваща договорна лихва за периода 24.09.2010г. до 25.06.2012 година, 178.77 лева представляваща застрахователна премия, сумата от 4135.50 лева представляваща обезщетение за забава за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит - 25 Октомври 2010г. до 27 Юни 2012 г., или общо дължима сума 34 246.59 / тридесет и четири хиляди четиридесет и шест и 0,59/ лв., както и да бъде осъден да заплати направените разноски в настоящето и заповедното производство. 

 Ответника  е оспорил исковете по основание и размер, като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни.  Изразил е становище , че сключения договор между страните е недействителен, поради противоречие със закона.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

               Видно от приложените по делото писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че  на 18.06.2008 г., страните са сключили Договор за потребителски паричен кредит, обезпечен с ипотека с номер ****-*********, като ищцовото дружество е отпуснало заем в размер на 30 000.00/тридесет хиляди/ лв. на Б. Т. И. и е финансирало покупката на застраховка на стойност 625.70 лв./шестстотин двадесет и пет и 0,70/лв., а съпругата на Б. Т. И. - К.Х. И. се е съгласила да учреди първа по ред договорна ипотека, върху недвижим имот, индивидуализиран подробно в договора и нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека. Договорът е сключен при фиксиран лихвен процент от 9,98 % годишно и ГПР от 17.70%. Така общата стойност на кредита с оскъпяването е станала 50 958.00 лв./петдесет хиляди деветстотин петдесет и осем/лв. Сумата, предмет на горепосочения договор е била предоставена по банкова сметка ***, видно от заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза.  Въз основа на чл.З от същия договор и Приложение № l към него, за ответника е възникнало задължението да погаси сумата от 50 958.00 лв., на 84 месечни вноски, съгласно погасителен план, посочен в Приложение № l към договора, като всяка вноска е била  на стойност от по 606.64 лв./шестстотин и шест и 0,64/, с изключение на всяка 12-та вноска, към която се добавя и стойността на застрахователната премия и е на стойност 695.78 /шестстотин деветдесет и пет и 0,78/ лв., които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с уговорената лихва по него. Ищцовото дружество твърди, че ответника е преустановил плащането на вноските по кредит номер ****-******** на 24 Септември 2009 г. като към тази дата са погасени 26 месечни вноски. На основание чл.10 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД е ставало предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски. Въпреки, че в посочената разпоредба изрично е уговорено, че изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните и кредиторът има право да пристъпи към принудително събиране на вземането си, ищцовото дружество е изпратило покана за доброволно изпълнение на декларирания от кредитополучателя адрес, в която го кани да плати задължението си доброволно и изрично обявява заема за предсрочно изискуем.  Поканата е била доставена на посочения от кредитополучателя адрес, но същият не е открит. Независимо от горното към настоящия момент, доколкото е изтекъл падежа и на последната вноска  по договора – м. юни 2015г. то вземанията на ищеца са изцяло изискуеми.   

               Видно от заключението на вещото лице В.М.В., се установява, че след проверка в счетоводството на ответното дружество, по договор за потребителски кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот ****-********/ 18.06.2008г. са постъпили следните суми : Направените плащания по главница са в размер на 6112,01 лева, платена договорна лихва до 24.09.2010г. в размер на 10 178,42 лева, платена сума за застраховка в размер на 268,65 лева. Вещото лице сочи, че останалите дължими суми по договор за потребителски заем, обезпечен с ипотека върху недвижим имот ****-********/ 18.06.2008г са в размер на 34185,78 лева от които 23887,99 лева главница по кредита, 6044,33 лева договорна лихва за периода от 24.09.2010г. до 25.06.2012г., 178,77 лева застрахователна премия и 4074,69 лева обезщетение за забава за периода от настъпването на предсрочната изискуемост -25.10.2010г. до 27.06.2012г.

               Съдът не споделя доводите, на ответната страна, че договора е нищожен, тъй като е сключен в нарушение разпоредбите на ЗКИ във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл.5 от ЗПК /отм./  Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. След справка в Търговския регистър става ясно, че ищцовото дружество е било надлежна страна по така сключения договор за потребителски кредит, съгласно законовите изисквания, тъй като е предоставяло потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. 

Неоснователни се явяват и доводите, че сключения договор между страните не отговаря на изискванията на чл.7 от ЗПК /отм./ Видно от самия договор и най вече от Приложение №1 , неразделна част на същия, са налице всички изискуеми се от закона клаузи относно параметрите на договора и яснота относно размера, начина на погасяване, лихвени проценти, разходи и пр. Посочена е обща стойност на кредита за потребителя, която представлява всички разходи по кредита, включително лихвите и другите разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които потребителят трябва да заплати в общ размер на 50958.00 лева. В самия договор е посочено , че окончателния размер на месечните погасителни вноски, което по същество е определяне на окончателните параметри на кредита, ще бъдат посочени в приложение №1 към договора, фотокопие от което е приложено по делото и е видно, че е подписано от страната. В случая не се претендират суми извън уговорените в договора, извън наказателна лихва, която е дължима на основание чл.86 ЗЗД, при забава на длъжника. Разглеждайки документа - договор за потребителски кредит № ****-********* от 18 Юни 2008 г., от външна страна, както и клаузите на договора, съдът намира, че не са нарушени разпоредбите на чл.12, чл.13 и чл.14 от ЗПК/отм./, както и на чл. 143-148 ЗЗП.  Не са налице индивидуално уговорени клаузите, извън позволените от ЗЗП, при финансова услуга, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, не са налице общи условия. Клаузите са съставени по ясен и недвусмислен начин, същите са видим и ясно четливи. 

Несъстоятелни са и доводите, че лицето сключило договора за ищцовата страна не е разполагала с права да сключва такъв договор. Тежестта на доказване на тези твърдения е на ответната страна, която не е ангажирала доказателства в тази връзка. Наред с това дори и лицето да не е било оправомощено да сключва такива договори, то на основани е чл.301 ТЗ, действията и следва да се считат потвърдени от ищцовото дружество.  

Съгласно чл.19 от ЗПК /отм./  при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва за времето на забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Предвид тази разпоредба и обстоятелството, че към настоящия момент вземането е изцяло изискуемо,  безпредметно обсъждането на възраженията на ответната страна изтъкнати в отговора на исковата молба, че кредита не е бил станал предсрочно изискуем, поради надлежно уведомяване на длъжника. В случая се дължи законна лихва за забавено плащане от дата на забавата на всяка една от вноските, като всички останали клаузи за неустойки надвишаващи основния лихвен процент биха се явили нищожни.

Предвид всичко изложено съдът намира, че иска за заплащане на в размер на  23 887.99 лева, представляваща главница по сключен договор за потребителски кредит, между страните,  ведно със законната лихва върху сумата от датата на постъпване на Заявлението по чл.417 в съда – 26.04.2016г., до пълното погасяване на кредита, както и за сумата от 6 044.33 лева, представляваща договорна лихва за периода 24.09.2010г. до 25.06.2012 година, и за сумата от 178.77 лева представляваща застрахователна премия, исковете се явяват основателни и като такива следва да се уважат до пълния предявен размер.

С влязло в сила определение №1070/23.12.2016г. постановено по гр.дела №372/2016г. по описа на ПОС, заповедта за изпълнение и изпълнителния лист издадени по гр.дело №****/****г. по описа на ПРС, сумата от 4135.50 лева представляваща обезщетение за забава за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на посочения кредит - 25 Октомври 2010г. до 27 Юни 2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на Заявлението по чл.417 в съда – 26.04.2016г., до пълното погасяване на кредита. Предвид на това производството по делото в тази му част следва да бъде прекратено поради липса на правен интерес от страна на ищеца от така предявените установителни искове.

На основание чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе и по претенцията на ищеца за присъждане на разноски, като осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер  на 815.73 лева, за заплатена държавна такса  лева  и юристконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200.00 лева, и изчислен съобразно размера на уважената част на исковите претенции. Ответника следва да бъде осъден да заплати и направените разноски в заповедното производство в размер на 1525.42 лева, изчислен съобразно размера на уважената част на исковите претенции в която сума се включва и внесения хонорар за особен представител на длъжника. В полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно исковете по отношение на които делото следва да бъде прекратено в размер на 519.00 лева.

              Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение Б. Т. И. ЕГН: ********** ***, че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от прокуристите Н.Н. и Д.Д.,     сумата в размер на  23 887.99/двадесет и три хиляди осемстотин осемдесет и седем и 0,99/ лева, представляваща главница по сключен договор за потребителски кредит, между страните № ****-********* от 18 Юни 2008 г., сумата от 6 044.33 /шест хиляди четиридесет и четири и 0,33/ лева представляваща договорна лихва за периода 24.09.2010г. до 25.06.2012 година, 178.77 лева представляваща застрахователна премия. 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на исковете, за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество,  сумата от 4135.50 лева представляваща обезщетение за забава за периода от настъпването на предсрочната изискуемост на  кредита - 25 Октомври 2010г. до 27 Юни 2012 г., както и по отношение на претендираната законна лихва върху сумата от 23 887.99 лева, считано от датата на постъпване на Заявлението по чл.417 в съда – 26.04.2016г., до пълното погасяване на сумата, поради липса на равен интерес от така предявените искове.

ОСЪЖДА   Б. Т. И. ЕГН: ********** ***, че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от прокуристите Н.Н. и Д.Д., сумата от  815.73 лева, направени разноски по делото.                   

ОСЪЖДА   Б. Т. И. ЕГН: ********** ***, че дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от прокуристите Н.Н. и Д.Д., сумата от 1525.42 лева, направени разноски по гр. дело №****/****г. по описа на ПРС.                   

              ОСЪЖДА   БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, жк. Младост 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от прокуристите Н.Н. и Д.Д. да заплати на Б. Т. И. ЕГН: ********** ***, сумата от 519.00 лева, направени разноски по делото.                   

             След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №****/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                 

  Вярно с оригинала:С.Г.                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: