Р Е Ш Е Н И Е №
102
гр.П., 11.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично заседание на десети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А.,като разгледа докладваното от съдията АНД № 119
по описа на ПпРС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на Ц.Й.К. ***, действаща чрез
пълномощника си адв.Р.Е.Р. от ТАК, против НП № 19-0321-000421/15.05.2019 г.
на Началника на РУ към ОДМВР Т., РУ П., с което и на основание чл.179,ал.2,пр.1
и чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП са й наложени съответно административни наказания
ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/; глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 м. за това, че „на 03.05.2019 г., в 19.45 ч., в с. Г.
А., общ.О., на ул.“Б. О.“ до църквата, в посока с.К., управлява МПС л.а.“Пежо
307 1.6 ХДИ“ с рег.№ Т **** ТН собственост на Й. К. Й. ***. На крива лява при
спускане, на сух пътен участък губи контрол като автомобила се завърта, напуска
платното за движение в дясно и с предната странична част се блъска в бетонен
стълб на „Електроразпределение север“АД гр.В. К. напуска мястото на ПТП без да
уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията , на която е
настъпило произшествието. Настъпва ПТП с материални щети по автомобила и
бетонния стълб“- нарушения по
чл.20,ал.2 и чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП.
В депозираната до
съда подробно мотивирана жалба се
твърди, че както съставения АУАН, така и НП са издадени при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Сочи се, че
АНО не е изпълнил задълженията си по закон, тъй като не е изяснил в пълен обем
фактическата обстановка и доколкото не е обсъдил възраженията на нарушителя, е
нарушил правото му на защита; поддържа се и че не е обоснован извода на АНО
относно наличието на несъобразена скорост. В с.з. жалбоподателят се явява лично
и с адв.Р.Р. от ТАК, който поддържа
жалбата на заявените основания, ангажира допълнителни доказателства и пледира
издаденото НП да бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответникът по
жалбата – РУП П., редовно призован, не ангажира становище по жалбата, не
изпраща процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура
П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е
процесуално допустима. Жалбоподателят бил правоспособен по смисъла на
чл.150 от ЗДвП водач на МПС за категории „В”, и „М“ придобити на 28.06.2018 г.,
като в едногодишния срок до извършване на настоящите нарушения е бил санкциониран
само веднъж с глоба по фиш /справка за нарушител л.15/.
Семейството на жалбоподателя
живеело в гр.Т., а в с.Г. А., община О. живеел техен възрастен роднина.
Свидетелят Й. К. Й. – баща на жалбоподателя К. бил собственик на л.а.“Пежо 307
1.6 ХДИ“ с рег.№ Т **** ТН. На 03.05.2019 г.
св.Й.Й. предоставил на дъщеря си Ц.
управлението на собствения си л.а. Около 19.45 ч. , при движение на л.а. по ул.
„Б. О.“ в с.Г. А., при ясно време и добра видимост, при суха пътна настилка, при
спускане, поради движение с несъобразена скорост, водачът К. загубила контрол над л.а., който се завъртял и напуснал пътното
платно вдясно, след което се ударил в бетонен стълб на „Електро разпределение
север“АД гр.В. Веднага след настъпването на ПТП К. и нейният брат – св. К. К. излезли от автомобила и се обадили на баща си
– св.Й.Й., който веднага дошъл на местопроизшествието.
При пристигането си възприел настъпилото ПТП и решил да премести л.а. назад от бетонния
стълб, който бил захранен с електричество и съществувала опасност от друг
инцидент. Свидетелят разбрал от намиращите се на мястото други лица, че вече е
подаден сигнал чрез телефон 112 до полицията, след което сменил гумата на л.а.
и го придвижил на разстояние от около 100 м до дома си, а това време жалбоподателят
К. останала на място да изчака полицейските служители. Междувременно от
гр.П. до с.Г. А. бил изпратен полицейски патрул в състав полицаите С.Х. и Д.С.,
които пристигнали на място след около 30 минути. В селото заварили множество
лица, между които К. и баща й, който завел полицаите до дома си, за да им
покаже увредения л.а. Двамата полицаи извършили оглед на автомобила, проверили
водача К. за употреба на алкохол, след което й съставили АУАН /приложен/ за
нарушения по чл.20,ал.2 и чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП. Актът бил предявен на
нарушителя, който го подписал без възражения, като не депозирал такива и в 3-дневният
срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. При тези обстоятелства било издадено и атакуваното
в настоящия процес НП № 19-0321-000421/15.05.2019 г. на Началника на РУП П.,
връчено лично на 30.06.2019 г.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на показанията на изслушания в с.з. актосъставител С.Х., свидетелите Д.С., Й. Й., К. К., както
и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства,
като същата се оспорва от жалбоподателя,
като се твърди, че наказващият орган неправилно е ангажирал отговорността й за
извършените две отделни нарушения на ЗДвП.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е частично ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се
основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството
по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на
противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2 от НПК във връзка с
препращащата норма на чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации
нямат обвързваща доказателствена сила – правило, което е категорично застъпено
в т.7 от ППВС №10/1973 г., където е посочено, че “отразените в АУАН
фактически констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и
затова административно-наказателното обвинение следва да се установи с
допустимите от закона доказателства”. В посоченият контекст, съдът е
длъжен, разглеждайки делото да установи
чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при
извършване на посочената проверка намира, че фактическите констатации само досежно извършеното нарушение по
чл.20,ал.2 от ЗДвП са обосновани и се подкрепят
от приобщените по делото писмени доказателства, като същевременно не
констатира твърдяните в
жалбата допуснати съществени процесуални нарушения.
Основен и задължителен елемент от всеки съставен акт е „описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено” (по арг. от чл.чл.42,т.4 ЗАНН). Видно от
приложеният акт, актосъставителят е спазил това императивно законово изискване
като правилно е отчел относимите към визираното нарушение обстоятелства, при
което и правилно е оценил като
неправомерно поведението на водача Ц.К.. Съгласно посочената санкционна
разпоредба на чл.179,ал.2 ЗДвП се наказва с глоба в размер на 200 лв., водач, „…който поради движение с несъобразена
скорост … причини пътнотранспортно нарушение…”. Жалбоподателят е привлечена да отговаря за
извършено административно нарушение по чл.20,ал.2 от ЗДвП – разпоредба, която
регламентира изисквания във връзка с режима
на съобразената скорост и предписва
избор за намаляване на скоростта или
спиране на автомобила във всички случаи, когато обстоятелствата налагат това,
като очертаното законово задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и обективните дадености, позволяващи субективното им
възприемане. Казано по друг начин, цитираната разпоредба на чл.20,ал.2 ЗДвП предявява към водачите, управляващи МПС
изисквания за съобразяване скоростта на движение с определени фактори, индициращи на два вида опасности. Едната, очертана в изр.1
на чл.20, ал.2 ЗДвП е свързана с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и моторното средство, с осветеността на пътния участък,
с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
недостатъчния опит и проблеми със здравето, за която водачите са информирани
предварително, било защото тя е съществувала още при потеглянето, било защото е
очаквана, поради сигнализация с технически средства или като резултат от
естествени процеси в развитието на действителното положение на нещата. Това
предполага възможността при коментираната ситуация управляващите моторни
превозни средства да преценят скоростта си и дали да продължат движението си. Другата
опасност, винаги внезапна и непредвидима за водачите на автомобили е посочена в
изр.2 на чл.20, ал.2 от ЗДвП, и позволява избора - да намалят скоростта или да
спрат превозното средство в случаите, когато обстоятелствата го налагат.
Визираното задължение е в зависимост от момента на възникване на опасността за
движението и обективните дадености, позволяващи субективно възприемане, при
които следва да бъде формирано правомерното поведение на водача на превозното
средство. /виж р.№ 185/29.03.2011 г. по н.д.№ 1029/2011 г. на III н.о. ВКС/.
В контекста на отчетеното в горният абзац, съдът намира за изцяло
неоснователни подробно мотивираните доводи на жалбоподателя свързани с отправяне на упрек
към полицейските служители, които според него не са установили правилно
правнорелевантните за нарушението факти, между които ограничения за скорост,
предупредителни табели и т.н., с което са нарушили правото му на защита.
Подобни упреци очевидно не държат сметка за съществените различия между
превишена и несъобразена скорост, тъй като скоростта може да не е превишена, но
отново да е несъобразена. Изискването за измерване на скорост важи само при
вменено нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП и това е случай, в който именно
превишената скорост би била в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
ПТП, като съдебната практика е непротиворечива в разбирането си, че
едновременното приложение на чл.20,ал.2 и чл.21 от ЗДвП е несъвместимо. Както съдът вече имаше възможност да посочи
по-горе в мотивите си, разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП
регламентира поведението на водачите на МПС по отношение на скоростта,
когато тя поначало е в рамките на максимално допустимата, но се явява
несъобразена с неблагоприятните за безопасността на движението фактори от
конкретната пътна обстановка. /в т.см. виж р.№ 533/31.01.2001г. по н.д. №
379/2000г. на І н.о., ВКС, реш.№ 28/23.02.2009 г. по н.д.№ 733/2008 г. І н.о.
ВКС, реш.№ 160/01.04.2010 г. по н.д.№ 42/2010 г. на ІІ н.о. на ВКС, както
разбира се и задължителното за съдилищата ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВС/. В
разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП са посочени най-общо изискванията към
водачите на МПС досежно режима на скоростта – изисквания, които се отнасят до
всички пътни обстановки по време на движение. Задълженията на водачите на МПС
по посочените основни текстове от ЗДвП и по конкретните пътни обстановки /в
случая движение в населено място, по сух пътен участък/ са едни и същи, т.е.
когато един водач не се движи със съобразена скорост и не взема предписаните
мерки при възникване на опасност, не се нарушават едновременно основното и
правило и конкретното правило по ППЗДвП. По
преписката действително не са налице данни за скоростта на движение на МПС в
момента на настъпване на ПТП, респ. не е назначавана автотехническа
експертиза. Такава според настоящият състав такива не е и необходима, тъй като
в случая превишената скорост не е причина за настъпване на ПТП, а такава е
несъобразената с пътните условия скорост, която е свързана и с неправилното
движение на л.а. при спускане и последваща лява крива /завой/ в участъка от
пътя. Ако водачът К. бе отчела и съобразила пътните условия, движейки се изцяло
в своето пътно платно за движение, с подходящата и съобразена за този пътен
участък скорост на движение, очевидно управляваният от л.а.“Пежо 307“ би могъл
да намали и успешно премине участъка от пътното платно, и не би настъпило ПТП. Ето
защо съдът намира, че правилно и законосъобразно поведението на водача К. е
описано като такова нарушаващо разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП, за което и
правилно и наказващият орган е ангажирал отговорността й във вр. с чл.179,ал.2,пр.1 ЗДвП. Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като
същото е извършено виновно, по непредпазливост
във формата на небрежност.
Съдът намира, че
административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27
от ЗАНН и доколкото липсва възможност за преценка, е определил размера на
наказанието за извършеното нарушение във фиксирания му размер от 200 лв. Касае
за макар и инцидентно нарушение на правилата за движение по пътищата, което
показва, че жалбоподателят не е системен нарушител, поради което и предвид тежестта на конкретно извършеното нарушение, и неговата
обществена опасност, съдът намира за справедлив и съответен на размера на
наложената санкция. В случая следва да
бъде отчетено и обстоятелството, че освен материални щети по управляваното МПС
е повреден и бетонен стълб на енергопреносното дружество,
което допълнително завишава обществената опасност. Това показва, че не може да става
въпрос за толкова незначителна степен на обществена опасност и евентуално
приложение на чл.28, б.”а” от ЗАНН /за което алтернативно претендира защитата/,
липсата на която също е отчетена от наказващия орган преди издаване на НП.
Поради всичко това съдът намира, че размерът на наложената санкция напълно
съответства на обществената опасност на извършеното административно нарушение, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено в тази му част като
законосъобразно и правилно.
По отношение вмененото
нарушение по чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП
съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато
съществено нарушение на материалния закон, което е самостоятелно основание за
частична отмяна, без необходимост от разглеждането му по същество. Това е така,
тъй като разпоредбата на чл.
123,ал.1,т.3 от ЗДвП въвежда още три допълнителни възможности /посочени съответно
в б.”а”, б.”б.” и б.”в”/, които са различни по своя
фактически състав и наличието на която и да е от тях следва да бъде посочена в
акта и НП, с оглед възможността дееца да разбере в извършването на какво именно
нарушение е обвинен. Ето защо, НП следва да бъде отменено и в тази му част също
като незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния закон във вр. с
чл.52,ал.4 ЗАНН.
Водим от
горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 19-0321-000421/15.05.2019 г. на Началника на РУ
към ОДМВР Т., РУ П., В ЧАСТА, в
която и на основание чл.179,ал.1,пр.1 от ЗДВП,на Ц.Й.К. ***, ЕГН-**********, действаща чрез пълномощник адв.Р.Е.Р. ***, със съдебен адрес ***, за нарушение по
чл.20,ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200
лв. /двеста лева/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯВА НП № 19-0321-000421/15.05.2019
г. на Началника на РУ
към ОДМВР Т., РУ П., В ЧАСТА, в
която и на основание чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП, на Ц.Й.К. ***, ЕГН-**********, действаща чрез пълномощник адв. Р.Е.Р.
***, със съдебен адрес ***, за нарушение по чл.123,ал.1,т.3 от ЗДвП са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: