О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1007
Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение
в закрито заседание на двадесет и пети март през две
хиляди и двадесета година в състав:
Окръжен съдия : Дарина Костова
Секретар
Като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1467 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на Р.Л.,
роден на *** год., с паспорт № *********, издаден на 15.08.2012 г. от ИПС,
валиден до 15.08.2022 год., с постоянен адрес: 11 Б.П.Б., *******, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, представляван от адв. В.К.Д., САК, със съдебен адрес:***,
пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19 против „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД (правоприемник на „Сънсет
ризорт“ ООД), със седалище и адрес на управление :
гр.Поморие, ул.”Княз Борис І” №219, ЕИК *********, и Етажната собственост на сграда С („Сигма“)
в комплекс „Сънсет ризорт“,
находящ се в град Поморие, на адрес : ул. „Княз Борис I” № 219, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: обл. Бургас, общ. Поморие, гр. Поморие 8200, ул. „Княз Борис I” № 219, представлявано от Боян Бонев в качеството му
на управител, с която предявяват следните претенции, чиято кумулативна защита
търсят:
1. Да бъде установено, че ищецът е индивидуален
собственик на преградената част от покривната тераса, прилежаща към собствения
на ищеца апартамент, с площ 32,50 кв. м., върху която са разположени 12 бр. чилъри;
2. Да се определят границите между собствения на ищеца
имот и притежаваните в съседство общи части от етажната собственост;
3. Да бъдат осъдени „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД и Етажната
собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да предадат
владението върху преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв.м.,
върху която са разположени 12 бр. чилъри;
4. Да бъдат осъдени „СЪНСЕТ РИЗОРТ” АД и Етажната
собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да отстранят за своя сметка от собствения на
ищеца имот поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от
терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв.м. от застроената й площ, да
премахнат алуминиевата врата и да възстановят целостта на стената на нейно
място и да премахнат и чилърите, поставени в тази преградена част, да
възстановят подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата
и да прекратят занапред всички неоснователни действия, с които пречат на
собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота;
5. Да бъде осъдено „Сънсет ризорт“ АД на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане
на законна мораторна лихва върху дължимите суми от
предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане.
При условията на евентуалност и липса на уважаване на
всички или която и да е от гореспоменатите претенции ищецът предявява и други
искове.
С Решение №57/01.03.2016 год. , съдът се е произнесъл
по всички искове , като е прекратил производството по отношение на исковете
предявени против етажната собственост, поради липса на правосубектност
на същата, със следния диспозитив :
„ПРЕКРАТЯВА производството
по отношение на предявените от Р.Л., роден на *** год., с паспорт № *********,
издаден на 15.08.2012 год. от ИПС, валиден до 15.08.2022 год., с постоянен
адрес: 11 Б.П.Б., *******, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, представляван от адв. В.К.Д., САК, със съдебен адрес:***, пл.
”Славейков” № 7, вх. Б, ет. 2, ап. 19 против
Етажната собственост на сграда С („Сигма“) в
комплекс „Сънсет ризорт“,
находящ се в град Поморие, на адрес : ул. „Княз Борис I” № 219, представлявана
от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: обл. Бургас, общ. Поморие, гр. Поморие 8200, ул. „Княз Борис I” № 219, представлявано от
Боян Бонев в качеството му на управител, с която са предявени следните кумулативно
обективно съединени претенции : с правно основание чл. 108 от ЗС – да бъде
осъдена Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“
АД да предаде владението върху преградената със стена част от тераса с площ от
32,50 кв. м., върху която са разположени 12 бр. чилъри
и с правно основание чл. 109 от ЗС – да бъде
осъдена Етажната собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“
АД да отстрани за своя сметка от
собствения на ищеца имот поставената без негово съгласие стена, с която е
преградена част от терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв. м. от застроената
й площ, да премахне алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на
нейно място и да премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да
възстанови подовата настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и
да прекрати занапред всички неоснователни действия, с които пречи на
собственика да упражнява в пълнота своите права върху имота, като недопустими.“
С Определение № 414/10.08.2016 год. по гр. д. №
282/2016 год. по описа на БАС, е отменено решението на първоинстанционния съд в
частта му имаща характер на определение, като на първоинстанционния съд е
дадено указание да остави без движение исковата молба за да бъдат отстранени
недостатъците в същата.
С молба от 06.10.2016 год. ищецът е представил списък
на етажните собственици, като съдът е
констатирал, че с изключение на шест юридически лица – търговски дружества,
едно от които ответното дружество, по отношение на което вече има постановено
решение по делото, останалите 416 етажни собственици са физически лица, чието
постоянно местопребиваване не е на територията на Република България и които не
могат да бъдат валидно уведомявани на адресите на закупените от тях с
ваканционна и инвестиционна цел имоти, чиито адреси са посочени от ищеца, като
адреси за призоваване. Съдът намира, че същите не могат да бъдат призовани и
чрез търговското дружество –управител на етажната собственост, т.к. предявеният
срещу тях иск не попада сред посочените в чл.23, ал.4 от ЗУЕС , по които
управителят може да осъществява процесуално представителство. Това е така,
защото съгласно чл.23, ал.4 от ЗУЕС
законовото представителство по чл. 23, ал. 3 ЗУЕС
касае само изрично посочените в закона действия, свързани с ползването и
управлението на общите части на сградата./ в този смисъл Решение № 123 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 940/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова/.
Мотивиран от горното и като е съобразил, че част от
етажните собственици са граждани на страни от Европейския съюз и следва да
бъдат призовани чрез Регламент №1393/2007 год. на ЕС, а част от тях /видно от
имената им/ са граждани на страни извън ЕС , следователно следва да бъдат
призовавани по реда на Хагската конвенция за връчване на съдебни документи от
1965год., съдът е приел , че е необходимо да се посочат точни имена и адреси за
призоваване на всеки от ответниците.
Първоначално с Определение № 1824/09.09.2016 год. и повторно, с Определение №2209/31.10.2016 год.,
съдът е указал на ищеца , че в седмодневен срок от връчване на определението следва де посочи имена по
документ за самоличност, адрес и представител/за юридическите лица/ на всеки от
етажните собственици в сграда „С“ Сигма в к/с „Сънсет Ризорт“, като го е
предупредил, че непосочването на реквизитите на ответниците по чл. 127, ал. 1,
т. 2 от ГПК представлява нередовност на исковата молба и в случай , че
не бъде поправена в срок, производството по предявените искове, описани по
–горе ще бъде прекратено като недопустимо на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.
С молби от 06.10.2016 год., 26.10.2016 год. ищецът е
посочил имената на етажните собственици , но не е посочил пълните имена по
документ за самоличност, нито е посочил адрес за уведомяването им.
С Определение № 2557/21.12.2016 год., съдът е
прекратил производството по делото в частта на исковете по които не е
постановено решение на първата инстанция. С Определение № 286/14.08.2017 год. ,
определението за прекратяване е отменено, като на съда са дадени указания за
извършване на проверка за постоянен и настоящ адрес на ответниците и при
нередовно връчване на исковата молба – за призоваване по реда на чл. 48, ал. 1
от ГПК.
След извършване на проверка за постоянен и настоящ
адрес на ответниците, както и на проверка в ОД на МВР – Бургас, не са намерени
данни за настоящ и постоянен адрес на ответниците на територията на страната. В
бр.34/20.04.2018 год. на Държавен вестник беше публикувано съобщение по чл. 48
от ГПК. В четиринадесетдневният срок не се явиха ответниците или техни
упълномощени представители за да получат преписи от исковата молба , поради
което са налице предпоставките на чл. 48, ал. 2 от ГПК.
С Определение №936/17.05.2018 год. , съдът е указал на
ищеца, че следва да представи доказателство за внесен депозит за възнаграждение
на особените представители на ответниците, общо 155 лице , в размер на по 600 лв.
за всеки от ответниците или общо 93000 лв. В същото определение, съдът е
посочил, че при назначаването на особените представители на всеки от
ответниците, съдът съобразява, че като съобразява многобройността на
ответниците е подходящо да определи възнаграждение на всеки от особените
представители в минимален размер от 600 лв. , по чл. 7, ал. 5, вр. с ал. 2 от
НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като определи общ процесуален представител на ответниците, за
които може да се направи предположение, че се съпрузи, въз основа на еднаквите
им фамилни имена и общ имот – по твърденията на ищеца. Възнаграждението следва
да бъде определено по реда на НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в същия смисъл Определение № 17 от
12.01.2018 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 4153/2017 г., Определение № 12 от
8.01.2018 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2016/2017 г.
С горните мотиви , със същото определение съдът е
указал на ищеца, че го задължава за внесе депозит за назначаване на 155
бр.процесуални представителя в размер на 93000лв.
Определението е връчено на 20.06.2018 год. на
процесуалния представител на ищеца.
С молба от 29.06.2018 год. , подадена по пощата в
последния ден от срока – 27.06.2018год., е поискано продължаване на срока за
внасяне на депозита , на основание чл.63, ал.1 от ГПК, по която молба съдът е постановил
продължаване на срока с две седмици. Срокът е изтекъл на 11.07.2018 год. На
същия ден, чрез куриер, е подадена молба рег. инд.№
10205/12.07.2018 год., с която се иска от съда да измени определението си в
частта , с която се приема , че етажните собственици не следва да бъдат
представлявани и призовавани чрез управителя на етажната собственост, в частта
, с която се определят отделни процесуални представители на всеки от
ответниците, призовани чрез Държавен вестник и е направено искане за освобождаване
на ищеца от задължението за внасяне на разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.
По молбата съдът е постановил Определение № 1386 от
13.07.2018 год. , с което е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на Определение № 936 от
17.05.2018 година и молбата на ищеца за
освобождаване от внасяне на разноски за особени представители на сто петдесет и
петимата ответника , призовани по реда на чл. 48 от ГПК. Определението е
обжалвано.
Определение е отменено в частта на отказа за
освобождаване от задължението за внасяне на разноски, като на съда са дадени
указания да отстрани нередовностите на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
В изпълнение на дадените указания, ищецът е представил
писмени доказателства с молба от 05.06.2019 год., от които се установява, че
ищецът има три собствени имота на територията на Обединеното кралство - Северна
Ирландия. В представените писмени доказателства липсва подробно описание на
имотите и оценка на същите, но от съществуващото такова може да се направи
извод, че се касае за градски имоти – цели сгради и части от сгради, като един
от имотите е в столицата на Северна Ирландия – град Белфаст. Представени са
доказателства за закупуването на имотите и доказателства за наличие на ипотечни
заеми с дължими месечни погасителни вноски в размер от приблизително 530
британски лири. Твърди се и се представят доказателства за доход в размер на
1370 британски лири, представляващ пенсия, която ищецът получава в качеството
си на пенсионират полицай, с призната степен на инвалидност 20%. Представени са
и доказателства за кореспонденцията на ищеца юридическо лице, което по договор
с ищеца осигурява здравно-осигурителната му застраховка, но от същите не може
да бъде направен извод за размера на разходите, които ищецът има за здравни
услуги.
С оглед на представените след допълнителните указания
писмени доказателства, по отношение на искането за освобождаване от внасяне на
разноски в размер на 93000 лв. , на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът е
съобразил, че към молбата е представена декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, в
която ищецът посочва, че се издържа от пенсия в размер на 1500 британски
паунда, безработен е, изплаща ипотечен заем , за обезпечение на който е
ипотекирал трите си собствени недвижими имота във Великобритания. От
доказателствата по настоящото дело е известно, че ищецът има имот и на
територията на Република България , и три имота в Обединеното кралство,
следователно има имущество, от което да
получава доходи. Твърди се , че здравословното му състояние не е добро, което
се установява от представените доказателства за пенсионирането му с 20%
инвалидност. Горните доказателства обуславят извод, че са налице предпоставките
за частично освобождаване от задължението за внасяне на разноски за особен
представител на ответниците, срещу които е насочил претенциите си, като съдът
приема, че ищецът следва да внесе сумата от 9300 лв., представляваща 10% от
първоначално определената сума на дължимите разноски, която сума е съобразена
от една страна с цената на предявените
искове и с обстоятелството, че се касае
за процесуално представителство на 155 ответника, а от друга страна с
декларираното от ищеца и установеното от представените доказателства финансово
състояние на ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, Бургаският окръжен съд с Определение № 1135
/20.06.2019 год. е освободил ищеца Р.Л.
от задължението за внасяне на внасяне на разноски за особени представители на
сто петдесет и петимата ответника в частта от определения размер над сумата от
9300 /девет хиляди и триста/ лева, като е
оставил без уважение молба за освобождаване от задължението за внасяне на
внасяне на разноски за особени представители на сто петдесет и петимата
ответника в размер от 9300/ девет хиляди и триста/ лева.
С Определение №413/05.09.2019 год.на Апелативен съд -
Бургас , постановено по частна жалба на ищеца против Определение № 1135
/20.06.2019 год. на БОС, делото е върнато на Окръжен съд –Бургас , като на съда
е указано, че следва да квалифицира частната жалба като молба за изменение на
Определение № 1135 /20.06.2019 год., с правно основание чл. 253 от ГПК, като
при произнасянето си съдът следва да обоснове отказа си да приложи чл. 23, ал. 4
от ЗУЕС, както и да обсъди съображенията си за наличието на противоречиви
интереси на отделните етажни собственици.
По отношение на първият въпрос – за прилагането
на чл.23, ал.4 от ЗУЕС, съдът е
посочил, че предявените в настоящото производство искове не попадат в
хипотезата на посочената правна норма. Това е така, защото съгласно чл.23, ал.4
от ЗУЕС законовото представителство по чл. 23, ал. 3 ЗУЕС
касае само изрично посочените в закона действия, свързани с ползването и
управлението на общите части на сградата. „Институтът на етажната собственост е
специален правен режим, на който се подчиняват правоотношенията по повод
притежаването на самостоятелен обект в сграда, в която етажи или части от
етажи, заедно с придадените към тях помещения в тавана или зимника принадлежат
на отделни собственици - чл. 1 ЗУЕС Управителният
съвет /управителят/ е изпълнителен орган /чл. 19 ЗУЕС/, който
представлява етажните собственици в отношенията им с органите на местната власт
и с други правни субекти /чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС/
при извършването на всички действия, които са във връзка с обикновеното
управление на общите части /чл. 23, ал. 3 ЗУЕС/, вкл.
и пред съда по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части и по
исковете, предявени срещу собственик, ползувател или обитател, който не
изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по З. /чл. 23, ал. 4 ЗУЕС/. За
действия по учредяване на право на ползване, строеж, надстрояване, пристрояване
или промяна на предназначението на общи части на сградата обаче управителният
съвет /управителят/ представлява собствениците на самостоятелни обекти само ако
бъде упълномощен от общото събрание /чл. 23, ал. 3, изр. второ /.
Следователно законовото представителство по чл. 23, ал. 3 З. касае
само изрично посочените в закона действия, свързани с ползването и управлението
на общите части на сградата.“ - Решение
№ 123 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 940/2012 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Камелия Маринова/.
По отношение на наличието на противоречиви интереси,
изискващи назначаването на отделни представители, съдът е съобразил следното :
На първо място съдът е отчел, че ответниците физически лица са 416, но може да
бъде определен общ процесуален представител на част от ответниците, за които
може да се направи предположение, че се съпрузи, въз основа на еднаквите им
фамилни имена и общ имот – по твърденията на ищеца, поради което е свел броя на
процесуалните представители до 155. Предявените искова касаят премахването на
част от общи инсталации, а именно – външни тела на климатична инсталация, която
не обслужва всички, а само част от обектите в етажната собственост. При
разглеждането на исковете против продавача – строител тези обстоятелства не са
подробно изследвани, но вещото лице е изложило тази особеност на инсталацията в
констативно – съобразителната част на заключението си, но без да е имало
конкретна задача и без да има яснота кои етажни собственици ще бъдат пряко
засегнати от исканата от ищеца промяна, поради което не може да бъде направено
групиране на ответниците по този признак към настоящия момент. Въпреки това
съдът е преценил, че оглед осигуряване на правото на защита на ответниците,
които са уведомени за настоящото производство по силата на законова фикция,
следва да им осигури отделно процесуално представителство. Съгласно Тълкувателно
решение № 6 от 2013 год. , постановено по тълкувателно дело № 6/2012 год. на
ОСГТК на ВКС „Процесуалното
представителство може да произтича от закона - в случаите на изрично уредено
законно представителство, но негов източник обичайно е договорът между
представител и представляван, тъй като предоставения обем на представителна
власт винаги се свързва с доверието, съществуващо между страните, независимо
дали се касае за договор за упълномощаване или за специфичния договор за
адвокатска услуга, при която упълномощаването се извежда от адвокатското
пълномощно, а не от договора. Процесуалният закон предвижда и форма на
процесуално представителство, което макар и регламентирано от специална правна
норма не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на
определените за това предпоставки. Правната уредба на това представителство се
съдържа в чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК и се
свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК. Двете
разглеждани хипотези се различават по това, че в първия случай (чл. 47, ал. 6 ГПК),
ответникът не е намерен на адреса, посочен по делото, а втората хипотеза (чл. 48, ал. 2 ГПК) е
свързана с липсата на известен адрес. Особеният представител се назначава с акт
на съда - определение, от който произтича и неговата представителна, спрямо
отсъстващата страна, власт. Това представителство, съобразно чл. 36, ал. 1 ЗА е
възмездно, тъй като за положения труд на адвоката (особеният представител
винаги е адвокат) се дължи възнаграждение, независимо от изхода на делото. “
Както в мотивите на тълкувателното решение, така и в закона – чл. 48, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от ГПК не се съдържа
задължение за съда, да преценява дали
следва да назначи общ процесуален представител на множество ответници по
делото, по отношение на които са налице предпоставките по чл. 48, ал. 2 от ГПК.
Независимо от всичко гореизложено, съдът е съобразил
съдържащите се в мотивите на Определение № 413/05.09.2019 год.на Апелативен съд
– Бургас, с оглед направеното от въззивната инстанция, при произнасяне по
подадената частна жалба, тълкуване на същата като молба по чл. 253 от ГПК, както
и че в същата е заявено, че във
възможностите на ищеца е да внесе депозит за особен представител в размер на
600 лв., следва да определи депозит в този размер и с е приел, че с оглед
продължаване на съдопроизводствените действия е целесъобразно да определи
начален депозит за назначаване на особен представител в размер на горната сума,
като при приключване на производството, с крайния съдебен акт да се произнесе
по окончателния размер на възнаграждението на представителя. Като последица от
горното, съдът е определил общ представител на всички ответници, призовани по
реда на чл. 48, ал. 1 от ГПК, комуто са връчени исковата молба и приложенията.
На 28.02.2020 год., в определения от закона срок е постъпил
отговор от адв. Б.Д.. Не са постъпили отговори от етажните собственици, на
които са редовно връчени книжата по делото – искова молба и приложения по
различен ред от реда на чл. 48, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че ответниците -
етажни собственици е следвало да бъдат уведомени по реда на Регламент № 1393/2007
год. на ЕС, както и че не следва да бъдат представлявани от един процесуален
представител.
По същество се оспорват предявените искове с правно
основание чл. 108 и чл. 109 от Закона за собствеността. Твърди се, по отношение
на ревандикационния иск, че ищецът не е собственик на процесните 32,50 кв. м.
от терасата на ищеца, както и че тази част от терасата е част от общите части
на сградата. Оспорва се , че ответниците владеят процесната , реално определена
част от терасата. По отношение на негаторния иск се посочва, че ответниците не
са изграждали стената, чието премахване се иска, както и че чилърите са
разположени върху част от терасата, която представлява обща част на етажната
собственост.
При проверка на редовността на разменените книжа
съгласно чл. 140 от ГПК, изр.1 на ал.1 от ГПК, съдът констатира
следното:
Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК
за предявяването й, след изправяне на нередовностите, отговаря на условията на
чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Последвала е по делото редовна размяна на книжа между
страните, съобразно разпоредбите на Глава тринадесета от ГПК.
По отношение на допустимостта на претенция, насочена
към етажната собственост, която не е правосубектна,
съдът е изложил мотиви по-горе и при прекратяване на производството, както и в
определенията си, касаещи призоваването на ответниците.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид депозирания
иск, отговор, установи следното и
постанови следния проект за доклад:
Предявени са субективно и обективно съединени искове
от Р.Л., роден на *** г., с паспорт № *********,
издаден на 15.08.2012 г. от ИПС, валиден до 15.08.2022 г., с постоянен адрес:
11 Б.П.Б., *******, гражданин на Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, представляван от адв. В.К.Д., САК, със съдебен адрес:***,
пл.”Славейков” №7, вх.Б, ет.2, ап.19 против
Етажните собственици на сграда С („Сигма“) в
комплекс „Сънсет ризорт“,
находящ се в град Поморие, на адрес : ул. „Княз Борис I” № 219, както следва:
иск с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността – да бъдат осъдени етажните собственици на сграда С,
представлявана от „Сънсет ризорт
къмършъл“ АД да предадат владението върху
преградената със стена част от тераса с площ от 32,50 кв.м., върху която са
разположени 12 бр. чилъри и
иск с правно основание чл.109 от Закона за
собствеността – да бъде осъдена Етажната
собственост на сграда С, представлявана от „Сънсет ризорт къмършъл“ АД да отстрани за своя сметка от собствения на
ищеца имот поставената без негово съгласие стена, с която е преградена част от
терасата, за да бъдат използвани 32,50 кв.м. от застроената й площ, да премахне
алуминиевата врата и да възстанови целостта на стената на нейно място и да
премахне и чилърите, поставени в тази преградена част, да възстанови подовата
настилка, идентична с тази на останалата част от терасата и да прекрати
занапред всички неоснователни действия, с които пречи на собственика да
упражнява в пълнота своите права върху имота.
Ищецът,
Р.Л., в исковата молба твърди, че е сключил със „Сънсет ризорт“ АД предварителен
договор за продажба на недвижим имот № AGR02124 на 28.02.2008 г., съгласно
който продавачът се е задължил да построи и продаде на купувача следния
недвижим имот до 15.05.2007 г.: Апартамент C10-4, етаж 10, застроена площ
212.13 кв.м., общи части от сградата 21.58 кв.м. и обща площ 233.71 кв.м.
Последният бил прехвърлен на купувача на 17.09.2008 г. с нотариален акт № 121,
том X, рег. № 3131, дело № 1865 от 2008 г. на нотариус Х. Ройдев, вписан в
Служба по вписвания с вх. рег. № 2938 от 17.09 2008 г ., акт № 149, том XII,
дело № 2569 срещу сумата от 370 000 евро. Владението обаче не било
прехвърлено с подписване на оконачтелния договор. Междувременно още на
28.02.2008 г. между Р.Л. и ответното дружество бил сключен Договор за наем № RC
C10-4, с който „Сънсет ризорт“ АД, в качеството си на наемател, се е задължило
да плаща на наемодателя- ищец в настоящото производство 20 350 евро
годишно в продължение на 3 години. Наемателят бил платил доброволно само
наемната цена за 2007 г., а за 2008 и 2009 г. бил осъден от наемодателя
посредством Решение № 48 от 01.06.2011 г. по т.д. 29/2010 г. по описа на БОС.
През месец юли, 2010 г. ищецът посетил собствения си имот, когато забелязал, че
площта му не отговаряла на описанието в нотариалния акт, а именно, че вместо
212,13 кв.м. е получил в действителност 185, 10 кв.м. Поради това февруари 2010
г. ищецът е завел иск за намаляване на платената от него цена, в рамките на
производството по който било установено, че частта от терасата, където са
разположени 12 бр. чилъри, е с площ 32,50 кв.м., която квадратура била именно
липсващата от цялата площ на апартамента. Искът бил отхвърлен поради изтекла
специална едногодишна давност за предявяването му, след което многократно били
водени преговори с ответното дружество за премахване на преградата и чилърите,
завършили безрезултатно.
Ищецът обуславя правния си интерес от завеждане на
установителен иск за собственост от следните обстоятелства: съгласно
приложената схема към предварителния договор, нотариалният акт, с който е
придобит процесния имот, същия е с разгъната площ 212,13 кв.м. При извършеното
по гр.д. 54/2010 г. измерване на площта на имота от експерт площта на терсата е
била изчислена на 92, 58 кв.м. (съгл. таблицата за площообразуване – 124,76
кв.м.), следователно се установява липсата на 32, 17 кв.м., които според ищеца
попадат на мястото, където са разположени именно 12 бр. чилъри, без поставянето
на такива да е било предвидено в съседство на процесния имот съобразно
архитектурните проекти.
Ищецът навежда твърдения, според които в нотариалния
акт за собственост измежду границите и съседите на имота липсва изброяване на
климатични инсталации, чилъри и други подобни. С оглед незаконно изградената
стена и нарушените граници, ищецът счита, че за нуждите на предявените искове,
границите на имота следва да бъдат определени от съда като моли за произнасяне
в тази връзка на основание чл. 109а от ЗС. Имайки предвид задължението на съда да
следи за наличието на абсолютни положителни и отсъствието на отрицателни
процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на
иск по отношение на предявените претенции по всяко време докато делото е висящо
пред него и на основание чл. 140, ал. 1, изр. 1, предл. 2, следва да се
произнесе изначално досежно допустимостта на исковете с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 108 от ЗС по отношение на една и съща част от
имот и чл. 109а от ЗС.
Последният е по естеството си установителен за
определяне границите между два съседни имота, намиращи се в местности без
подробен устройствен план, без карта на възстановена собственост и без план на
новообразувани имоти, когато тези граници са неясни или трудно определими,
какъвто не е процесния случай. Недопустим е този иск, когато се иска определяне
на граници на имоти в урбанизирани територии. При урегулираните поземлени имоти
такъв иск е недопустим, защото очертанията на имотите при тях се определят по
административен ред с приемането на плана и след влизането му в сила не може да
има спор за точното местоположение на границата (арг. от Решение № 1161 от 14.11.2008 г. на ВКС по гр.
д. № 4952/2007 г.). Същото важи и за имоти, намиращи се в населено място с
одобрена кадастрална карта или кадастрален план, като в този случай с точност
се определя пространственото разпространение на собствеността посредством
кадастралното заснемане на границите на имота. Ако те не са ясно посочени, може
да се касае за грешка или непълнота в кадастралната основа, която би могла да
бъде преодоляна по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, но не и по чл. 109 а от ЗС.
По отношение на урегулираните поземлени имоти, се прилагат разпоредбите на
раздел трети от глава седма на ЗУТ, където е уредена административната процедура
за изработване на подробните устройствени планове, които след влизането им в
сила могат да се изменят при наличие на условията на чл.
134, ал. 2 от ЗУТ. След като в ЗУТ е предвидена нарочна процедура за
определяне границите между урегулираните поземлени имоти, съдът не е
компетентен да установява точното местоположение на тези граници. Специалният
административен ред по чл.
124 и сл. от ЗУТ изключва допустимостта на установителния иск по чл.
109 а ЗС. В този смисъл е определение № 739 от 20.11.2003 година на
ВКС по ч. гр. д. № 611/2003 година, ІV г. о. Ето защо предявеният иск по чл.
109 а от ЗС е недопустим и производството по него е прекратено.
Още повече, че не се допуска съединяване на иск по чл.
109а от ЗС с ревандикационен иск поради липса на правен интерес. Когато се
твърди, че в резултат нa неточно определяне на границата между два съседни
имота ответникът е завзел част от имота на ищеца, той има правен интерес от
предявяване само на иск по чл. 108 от ЗС, при разглеждането на който инцидентно
ще бъде решен и въпросът къде точно минава границата между двата съседни имота.
По отношение на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК при
наличие на кумулативно съединяване с чл. 108 от ЗС спрямо една и съща част от
процесния имот с площ 32, 50 кв.м., върху която са разположени 12 бр. чилъри,
също е на лице липса на правен интерес. Искът по чл.124, ал.1 от ГПК
е претенция на собственика на веща, който иска да установи със сила на пресъдено
нещо правото си срещу лице, което оспорва правото му или го смущава. Както е
уредено в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК предпоставка за допустимост на
установителните искове е наличието на интерес от установяването. Наличие на
интерес от установяването, съответно интерес от предоставяне на съдебна защита има
тогава, когато ищецът е собственик на веща и друго лице оспорва
или смущава правото му, без да владее или държи веща. Ревандикационният иск
съдържа установителна част относно това кой е собственик на недвижимия имот,
която обуславя и осъдителната такава - владеещият несобственик да
бъде осъден да предаде владението на невладеещия собственик. След
като в конкретния случай Р.Л. не е във владение на имота, може да защити
правата си в пълен обем с осъдителен иск по чл.108 от ЗС. Като разполага с
ревандикационна искова защита, при успешно провеждане на която, със сила на
пресъдено нещо може да се установи не само претендираното право на собственост,
но и да се получи изпълнително основание за принудително удовлетворяване и
връщане на имота, е ненужно да се предявяват искове и по чл.108 от ЗС и по
чл.124 ал.1 от ГПК. В този случай установителният иск (положителен или
отрицателен) по чл.124 ал.1 от ГПК се явява недопустим поради липса на правен
интерес от упражняване на предоставените от нормата права, тъй като
ревандикационният е по-ефикасният способ за защита на накърненото материално
право. В разглеждания случай ако предмет на установителния иск не беше тази
част от имота, която към настоящия момент е оградена и недостъпна за
собственика й, а целият имот, установителен иск би бил допустим, стига
ревандикационния да има за предмет само останалата оградена част. Изложеното
налага извод за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК и
производството е прекратено в тази му част.
Ищецът претендира от етажните собственици на сграда С,
комплекс Сънсет Ризорт и от „Сънсет ризорт“ АД връщане на владението върху
собствения му имот в частта от 32, 50 кв.м. на покривната тераса. Твърди, че
владението му върху 32,5 кв.м. от прилежащата към апартамента тераса е било
противозаконно отнето, като върху тази площ е построена преграда и са поставени
12 бр. чилъри и моли за възстановяването му. Представя електронна
кореспонденция, обменена в периода от 16.05.2012 г. до 21.06.2012 г., където на
ищеца в настоящия спор се предлага заплащане в размер на 1000 евро годишно,
отделен бюджет от управляващия комитет на Блок С, които да му послужат за
наемна цена. В тази връзка, ищецът е изразил несъгласие поради ниската цена и е
отправил покана за премахване на стената, която преграждала имота му.
Ищецът твърди и че в собствения на ищеца имот е
създадено неприемливо за него състояние, което му пречи да упражнява неговото
право на собственост, което обуславя и интереса му от предявяване на негаторен
иск по чл. 109 от ЗС срещу ответниците, с който моли да бъде премахната
незаконната стена, поставените 12 бр. чилъри и възстановяването на терасата в
нейния първоначален вид.
Била изпратена нотариална покана от ищеца до ответниците – „Сънсет ризорт“ АД и до „Сънсет
ризорт къмършъл“ АД, в качеството му на
представляващ управител на етажната собственост на сградата, с която последните
са били поканени да преустановят нарушаването на правата му и да му върнат
владението.
Представя и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията
си. Моли да бъдат допуснати двама свидетели, които да установят факта на
нарушеното владение, личността на владелеца, противозаконните действия и
бездействия на ответниците.
На 28.02.2020 год., в определения от закона срок, е
постъпил отговор от адв. Б.Д.. Не са постъпили отговори от етажните
собственици, на които са редовно връчени книжата по делото – искова молба и
приложения по различен ред от реда на чл. 48, ал. 1 от ГПК. Твърди се, че
ответниците - етажни собственици е следвало да бъдат уведомени по реда на
Регламент № 1393/2007 год. на ЕС, както и че не следва да бъдат представлявани
от един процесуален представител.
По същество се оспорват предявените искове с правно
основание чл. 108 и чл. 109 от Закона за собствеността. Твърди се, по отношение
на ревандикационния иск, че ищецът не е собственик на процесните 32,50 кв. м.
от терасата на ищеца, както и че тази част от терасата е част от общите части
на сградата. Оспорва се , че ответниците владеят процесната , реално определена
част от терасата. По отношение на негаторния иск се посочва, че ответниците не
са изграждали стената, чието премахване се иска, както и че чилърите са
разположени върху част от терасата, която представлява обща част на етажната
собственост.
По делото не е налице признание на права. Страните не
спорят по отношение на следните факти и обстоятелства: ищецът Р.Л. е сключил с
ответното дружество „Сънсет ризорт“ АД договор за покупко-продажба,
инкорпориран в Нотариален акт №121, том Х, рег.№3131, дело №1865/2008 година на
нотариус с район на действие Районен съд-Поморие, по силата на който последното
му е прехвърлило правото на собственост по отношение на апартамент №4, находящ
се в сграда „С”, със застроена площ от 212.13 кв.м., ведно с 21.58 кв.м. ид.
части от общите части на сградата срещу заплащане от негова страна на сумата от
370 000 евро.Не е спорно също така, че на 28.02.2008 г. страните в настоящото
производство са сключили договор за наем за срок от три години, по силата на
който ищецът е предоставил на ответното дружество за временно и възмездно
ползване процесния недвижим имот, предмет на посочения по-горе договор за
покупко-продажба. Страните не спорят и
по отношение на сключения предварителен договор за продажба на недвижим имот,
по силата на който ответната страна се е задължила да построи и продаде на
ищеца процесния недвижим имот, представляващ апартамент №С10-4, находящ се на
10 етаж в 13-етажната жилищна сграда - блок С.
По делото няма обстоятелства, за които да съществува
установено от закон предположение, да са служебно или общоизвестни, поради
което да се явяват ненуждаещи се от
доказване.
Разпределението на доказателствената тежест следва да
бъде следното:
По ревандикационния иск: ищецът трябва да докаже, че е
собственик на имота, който се държи от ответника, а ответникът – че има
основание за владението.
По негаторния иск: ищецът отново следва да докаже, че
е собственик на имота и че ответникът е осъществил посоченото в исковата молба
неоснователно действие, което да е от естество да му пречи да владее собствения
си имот и да упражнява правото си в пълен обем.
Съдът намира, че следва да укаже на ответниците, че
следва да заявят изрично дали ще се ползват от събраните до момента
доказателства по делото, дали желаят повторното събиране на някое от
доказателствата, предвид осъществяване на възможностите им за защита.
Към настоящият момент не са направени доказателствени
искания от ответниците. Съдът указва на процесуалния представител на
призованите по реда на чл.48 от ГПК ответници, че в седмодневен срок от
връчване на настоящото определение има възможност да направи искания по
доказателствата във връзка с указаната доказателствена тежест.
По изложените съображения, на основание чл.140, ал. 1
във вр. с чл. 146 от ГПК и по
доказателствата съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание
за 08.06.2020 год. от 13,00часа, за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект
за доклад.
УКАЗВА на
страните доказателствената тежест съобразно мотивната
част на определението.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение
Определението е
окончателно.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: