РЕШЕНИЕ
№ 347
Велико Търново, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и първи октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря С.Ф.
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 495/2021г. по описа на АСВТ. При това, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на Дял ІІІ, Глава X, Раздел І от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано
по жалба вх. № 3653/11.08.2021г., подадена от името на търговско дружество с
фирма „МЕСОКОМБИНАТ - СВИЩОВ“ ООД, с ЕИК *********.
Оспорва
се като незаконосъобразна с искане да бъде обявена за нищожна, алтернативно
отменена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №
21-0307-000139/ 20.07.2021г., издадена от началник РУ Нови Пазар към ОДМВР
Шумен.
Оспорващият
счита, че Заповедта е нищожна, защото е издадена при липса на материална
компетентност за това. Алтернативно определя Заповедта като незаконосъобразна,
тъй като не съдържа точно описание на нарушението като не е посочено коя от хипотезите на чл.171, т.2а
б”а” от ЗДвП е имал предвид АО. Това затруднявало правото на защита на
дружеството. Освен това изтъква, че водачът на автомобила Р.Л.А. е
правоспособен, тъй като притежава СУМПС, издадено във Велбикобритания в срока
му на валидност. Последната държава била страна по Споразумението за Европейско
икономическо пространство. Евентуално привъжда в съображение и това, че така
представенот СУМПС отговаря на изискванията на Приложение №6 на Конвенцията за
пътното движение от 1968г./Виенска конвенция/, по която България е страна от
28.12.1978г., а Обединеното кралство от 28.03.2018г. Поради това счита, че този
международен акт дерогира националната разпоредба на чл. 162, ал.1 от ЗДвП,
която му противоречи. По тези съображения моли съда да отмени оспорената ЗПАМ,
евентуално да я обяви за нищожна. В о.с.з. оспорващият се представлява от
упълномощения адвокат. Същият поддържа жалбата и пледира да бъде уважена по
конкретни съображения отразени в протокола от о.с.з. Същите се свеждат до това,
че водачът на МПС всъщност е напуснал България в края на м. април, при което
към 19.07.2021г. при проверката 3-месечният срок не е бил изтекъл. Не претендира
разноски.
Ответникът по жалбата, началникът на РУ Нови пазар към ОД на МВР Шумен
се представлява от упълномощения юрисконсулт, който оспорва жалбата в писмено
становище, придружаващо АП. В представена писмена защита излага подробни аргументи в
защита на валидността и материалната законосъобразност на оспорената Заповед.
Изтъква, че считано от 31.12.2020г. Обединеното кралство Великобритания е трета
страна за Европейския съюз и за ЕИП. В случая водъчът на МПС е български
гражданин, който притежава чуждо национално СУМПС. Поради това е обвързан от
изискването на чл.162, ал.1 от ЗДвП. Нормата е действаща и не е обявена за
противоконституционна. С изтичането на
3-месечния срок се дерогира валидността на чуждестранното свидетелство за
територията на България. Справката сочи
последно влизане на водача в Блгария на 13.10.2020г. След изтичане
на този тримесечен срок български гражданин няма право да управлява МПС на
територията ан българия с национално СУМПС, издадено от Великобритания.
Контролните органи в тази хипотеза действат в условията на обвързана
компетентност и правилно са наложили наказание на водача и ПАМ по отношение на
собственика на МПС. По тези съображения ПП моли да бъде постановено решение, с
което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Нормата на чл.172, ал.5
от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по
чл.171 т. 2а, б”а” от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е 14
дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от
деня на съобщаването. Заповедта е връчена на 03.08.2021г., съгласно разписката
към същата, а жалбата е депозирана на 05.08.2021г.
в РУ-Нови пазар, т.е. в преклузивния 14-дневен срок.
Жалбата
е подадена от името на лицето, което е адресат на разпоредените със Заповедта
правни последици, като собственик на МПС. Оспорената Заповед е индивидуален
административен акт/ИАА/, подлежащ на съдебен контрол. АСВТ е родово и местно
компетентния съд – този по седалището на ЮЛ, адресат на ПАМ. Еднозначният извод е, че Жалбата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съдът указа разпределението на
доказателствената тежест на страните с проекта на доклад по делото,
инкорпориран в Разпореждане от 18.08.2021г.
На жалбоподателя указа, на основание чл. 170, ал. 3, вр. с чл.154, ал.1 от ГПК и чл.144 от АПК, че негова е
тежестта да докаже твърденията си в жалбата за положителни факти, от които
черпи благоприятни правни последици. От своя страна АО следва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В това число, следва
да докаже компетентността си да налага ПАМ от вида на процесната, като и това,
че тримесечният срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП е изтекъл.
Релевантните за спора факти се
установяват с писмени доказателствени средства, представени с административната
преписка. Между тях няма такива оспорени по реда на чл.193 от ГПК. Същите са
непротиворечиви и обуславят безспорни фактически констатации. Всъщност страните
спорят само относно факта дали 3 м. срок е изтекъл. В хода на съдебното
следствие са изслушани показанията на св. Р. А., който е управлявал МПС,
собственост на дружеството жалбоподател при проверката. Същите ще бъдат
обсъдени по-долу.
Настоящият състав на АСВТ
взе предвид оплакванията в жалбата. Обсъди съвкупно събраните писмени и гласни доказателства.
Провери законосъобразността на оспорвания административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168, ал.1 от АПК. В резултат на
тази аналитична дейност, установи следното по фактите:
От доказателствата в
приложената по делото административна преписка се установява, че при полицейска проверка на 19.07.2021г. в 15:30
часа в град Нови пазар по ул. „Цар
Освободител” Р.Л.А.на управлява
товарен автомобил марка Мерцедес 1323 АТЕГО с рег.№ ***, собственост на
дружеството „МЕСОКОМБИНАТ - СВИЩОВ”ООД. При това водачът представя СУМПС № S806057RL9NM 06, образец на Великобритания, на са изтекли три месеца от
последното му влизане в България – 13.10.2020г. Поради което не може да управлява с това СУМПС на
територията на България. За нарушението
по чл.162, ал.1 от ЗДвП на водача е съставен АУАН с бл. № GA 350746/19.07.2021г. Нарушителят е подписал акта без
възражения. На основание чл.22 от ЗАНН
на собственика на автомобила е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б”а” от ЗДвП. С
която регистрацията на посоченото МПС е прекратена за срок от 6 месеца. В
изпълнение са отнети СРМПС № ********* и 2 бр. табели с посочения
регистрационен номер.
След като установил горната
фактическа обстановка началникът на РУ-Нови пазар при ОДМВР Шумен издал процесната Заповед, с която
е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка/ПАМ/ -
прекратяване на регистрацията на посоченото МПС за срок от 6 месеца, която е предмет на настоящото производство.
Актът на администрацията е основан
от фактическа страна на обстоятелството, че оспорващият като собственик на МПС
е допуснал същото да бъде управлявано от водач, който не притежава валидно за
територията на България СУМПС. За правно основание на издадената Заповед за ПАМ
е посочена нормата на чл.171, т.2а, б”а” от ЗДвП. Същата е наложена с цел
преустановяване на административното нарушение.
В хода на съдебното следствие не се установиха нови факти и обстоятелства. Показанията на разпитания свидетел Р. А.не разколебаха доказателствената стойност на представенат от ответника Справка за пътуване на лице български гражданин/вж. л. 25/. Последната е официален документ, а на жалбоподателя бе указано, че ако настоява, че водачът е влязъл на територията на България на по-късна дата от посочената следва да го докаже. Това не се случи по делото. От една страна свидетелят е в трудови отношения с дружеството жалбоподател, което е предпоставка да даде показания, за да запази работата си. От друга страна самите му показания са лишени от конкретика, която да позволи да бъдат проверени. Не е посочена конкретна дата на преминаване на границата, а се твърди края на м. април – между 20-25 число. Няма и конкретни доказателства относно твърдението му, че в Англия все още има бизнес интереси и действаща транспортна фирма. Макар да са дадени при разяснение за наказателната отговорност за лъжесвидетелстване съдът не кредитира с доверие показанията на св. Р. А., т.к. не са подкрепени с други доказателства, вклч. писмени относно твърденията му. Освен това, ценени съвкупно с липсата на възражения при съставяне на АУАН е видно, че става въпрос за по-късно изградена защитна теза на адресата на ПАМ. По тези съображения съдът приема за доказано, че последното влизане в България на Р. А.е на 13.10.2020г. Другите факти относон проверката и направените констатации, отразени в ЗПАМ не се оспорват и се подкрепят от писмените доказателствени средства, представени с административната преписка. АУАН е доказателство с обвързваща съда материална доказателствена сила, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП.
При така установените факти, съдът
прие следното за правото:
Предмет на настоящото съдебно
производство е Заповед, с която е приложена принудителна административна
мярка/ПАМ/, издадена по реда на чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП. Поради
което Законът за движение по пътищата е приложимият материален такъв. Заповедта
за прилагането на ПАМ по правното си действие има характер на ИААкт по смисъла
на чл. 21, ал. 1 АПК, като при липса на предвидено друго в специалния ЗДвП, на
основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, при постановяването й
се прилага редът на Глава пета, Раздел I-ви
от АПК.
Обхватът на съдебната проверка е за
законосъобразност на оспорения ИАА, на всички основания по чл.146 от АПК,
съгласно чл.168, ал.1 от АПК. Преценката за съответствието на ИАА с
материалния закон е към момента на издаването му, съгласно чл.142, ал.1
от АПК.
Принудителните административни мерки
по чл. 171, т. 2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН.
Законосъобразно
приложената ПАМ трябва да е издадена от компетентен орган. В тази връзка,
предвид указанията на съда, от страна на ответник жалба по делото са представени следните
писмени доказателства в подкрепа валидността на акта:
Представена е Заповед на министъра
на МВР № 8121з-1524/09.12.2016г., с която ОД на МВ са определени за служби за контрол по ЗДвП, на основание чл.165 от ЗДвП/вж. л.11/.
Представена е и Заповед № 372з-1604/16.06.2021г. на директора на ОД на МВР
Шумен, с която на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, началниците на РУ към същата
дирекция/в т.ч. РУ Нови пазар/ са оправомощени да налагат ПАМ по чл.171 от ЗДвП/вж. л.12/. Тази делегация е предвидена в закон/чл.172, ал.1 от ЗДвП/ и определя териториалната компетентност на АО.
Процесната
Заповед за ПАМ е издадена от В.К.Р.на длъжност началник РУ Нови пазар към ОД на
МВР Шумен. Последният е назначен ан тази длъжност с МЗ №
8121К-2238/15.10.2014г. /л.40 и 41/ и е встъпил в длъжност на 22.10.2014г. От
представеното Удостоверение рег. № 372000-16714/25.08.2021г.
на ОД на МВР Шумен е видно, че при издаването на Заповедта на 19.07.2021г.
лицето е било началник на РУ и не се намирало в отпуск, независимо от
причината/л.42/. Считано от 29.07.2021г. издателят на оспорената Заповед е
преназначен на друга длъжност в същата
дирекция.
Въз основа на съвкупната преценка
така посочените писмени доказателства съдът прие, че оспорената понастоящем
заповед за налагане ан ПАМ е издадена от компетентен по материя, време и
територия АО, при условията на законова делегация. Упражненото властническо
правомощие е в хипотезата ан чл.172, ал.1, предл. 2-ро от ЗДвП. Предвид това
съдът намери за неоснователно възражението на защитата на жалбоподателя за
липса на материална и териториална компетентност у органа, издател на ЗПАМ.
Същата е валиден ИАА и не е налице основание за отмяна по смисъла на чл.146,
т.1 от АПК.
Изискването за форма на оспорената
Заповед за ПАМ, е регламентирано в чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Административният
акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му.
Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният
орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Съдът прие,
че оспорената Заповед е постановена в изискуемата писмена форма. В нея и в
съпровождащата издаването й административна преписка се съдържат данни за
възприето от органа и послужили му като фактически основания за издаването
ѝ. Съгласно т.3 от ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС /което не е изгубило
действие/, мотиви за акта може да се съдържат и в предхождащи издаването на
акта документи по същата преписка. Видно от съдържанието на процесната Заповед
същата съдържа конкретно описание на обстоятелствата, на които е издадена.
Такива данни се съдържат и в АУАН. При това същият изрично е посочен в самата
Заповед като основание за издаване на акта. АУАН е неразделна част от административната
преписка/както впрочем и Докладната записка/ и се счита за част от съдържанието
на индивидуалния административен акт. В него е описано извършеното нарушение на
ЗДвП, като е посочена и правната му квалификация. В този ред на мисли, към
Заповедта има мотиви, съдържа описание на фактическите и правни основания за
издаването й, с което се изпълняват съществените изисквания за форма и
съдържание, произтичащи от общата разпоредба на чл. 59, ал.1 и ал. 2, т. 4 АПК.
Изпълнено е изискването на специалната разпоредба на чл. 172, ал.1 ЗДвП и Заповедта е мотивирана
с обстоятелството, че след изтичането на 3 м. срок по чл.162, ал.1 от ЗДвП
водачът на собственото на дружеството МПс не е сменил СУМПС, издадено от
Великобритания с национално свидетелство. Оплакването в жалбата в този смисъл е
неоснователно. Посочено е конкретно правното основание, на което АО основава
прамомощието си, а именно чл.171, т.2а, б”а” от ЗДвП.
Съдът не установи при постановяване
на процесната Заповед да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК за
служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на
релевантните за спора юридически факти, в т.ч. относно датата на влизането на
водача в страната. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат принудителни административни мерки, техният вид,
органите, които ги прилагат и начинът на тяхното приложение, както и редът за
тяхното обжалване се уреждат в съответния закон. В случая този ред е уреден в
чл. 171 и чл. 172 от ЗДвП, като съдът установи, че административно
производствените правила при издаване на процесната Заповед са спазени.
Относно съответствието на оспорената
заповд за ПАМ с материалния закон съдът прие следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а б.
"а" от ЗДвП, принудителната административна мярка "Прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който
управлява моторно превозно средство а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството
му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца
до една година;
Оспореният акт е мотивиран от фактическиа
страна с обстоятелството, че собственият на дружеството автомобил е управляван
от водач, който не притежава СУМПС валидно на територията на България, т.е.
водачът не притежава СУ, валидно за категорията към която спада управляваното
от него превозно средство. Налице е една от хипотезите, предвидени в нормата на чл.171, т.2а, б”а” от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата,
отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач,
освен когато превозното средство е учебно. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за
управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да
не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
От събраните по делото доказателства
се установява по безспорен начин, че посоченото в Заповедта фактическо основание, обусловило прилагането
на ПАм се е осъществило.
При проверката водачът е представил СУМПС,
издадено във Великобритания, чийто срок не е изтекъл. На 31 януари 2020 г. влезе
в сила Споразумението за оттегляне и Обединеното кралство напусна Европейския
съюз. Последва преходен период до 31 декември 2020 г. Считано от 31.12.2020г. Великобритания
е държава, която вече не е членка на
Европейския съюз. Поради
това и при липса на споразумение на Великобритания с ЕС за противното, СУМПС, издадени от същата, по времето когато
все още е била член на ЕС не се третират
като издадени от ДЧ на ЕС понастоящем. Към настоящия момент Англия освен това не
е и страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство. Защото ЕИП е споразумение на
основание чл.217 от ДФЕС между ЕС и държавите членки на Европейската асоциация
за свободна търговия, т.е. ОК не е самостоятелна договаряща страна по това
споразумение. Предвид изложеното и доколкото водачът е български гражданин, то
английско СУМПС не попада в хипотезите на чл.161 от ЗДвП.
Водачът е
български гражданин, който управлява МПС на територията на Република България,
поради което следва да съобрази поведението си с разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Според нея, българските граждани могат да управляват
моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския
съюз, или от друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. Пряка последица от изтичането на
тримесечния срок, визиран в цитираната национална
разпоредба, е дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за
управление на МПС за територията на Република България. Действително това не
лишава водача от правоспособност да управлява МПС, но същият губи правото да
управлява МПС на територията на страната, тъй като не притежава валидно СУМПС
по смисъла на националното законодателство. Тоест управлението на МПС от водач
в хипотезата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от
датата на влизането му в страната, е равнозначно на управление на МПС без
свидетелство за правоуправление.
От приложената по делото Справка за пътуване на
лицето е видно, че Р. А.е влязъл в РБългария на 13.10.2020 г. и към датата на
проверката - 19.07.2021 г. са изминали повече от три месеца от влизането му в
страната. С оглед тези безспорни факти, обоснован е изводът на административния
орган, че към момента на проверката жалбоподателят не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство. Съдът намира за необходимо да отбележи, че притежаваното
и представено пред контролните органи СУМПС само по себе си не установява, че
оспорващият е правоспособен водач, т. к. същото не представлява документ,
валиден да удостовери това обстоятелство на територията на Република България.
Съгласно чл. 150
от ЗДвП пътните превозни
средства трябва да се управляват от правоспособни водачи, а чл. 3,
ал. 3 от Закона за българските лични документи предвижда, че СУМПС удостоверява
правоспособността за управление на моторно превозно средство. От граматическото
тълкуване на посочените разпоредби е ясно, че издаването на СУМПС е
предпоставено от придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно
МПС, водачът трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по
аргумент от нормата на чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП. Единственият начин,
предвиден в закона за удостоверяване на правоспособността е посредством валидно
СУМПС, а в случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и
придобил правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. В
настоящата хипотеза, с изтичане на срока от три месеца, считано от датата на
влизане на А.на територията на страната, СУМПС
№ S806057RL9NM 06, издадено от Великобритания, не
съставлява валиден документ, удостоверяващ правоспобност за управление на МПС
на територията на България. Административният орган ясно е посочил в какво се
изразява извършеното нарушение, като е подвел законосъобразно фактите в
хипотезата на приложимата правна норма, даваща основание за налагане на
административна принуда спрямо собственика на процесното превозно средство. При
наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, доколкото нормата на чл.
171, т. 2а, б. „а” от ЗДвП
е императивна и административният орган действа в условията на задължителна
администрация. Тоест, преценката за прилагане на принудителната мярка са
направени от законодателя при създаване на самата правна норма.
Административният орган е издал процесната
ЗППАМ, спазвайки целта на закона, тъй като правните й последици по необходимост
предполагат именно ограничаване управлението на МПС, в нарушение н азакона. В
приложимата законова разпоредба е предвидено, че принудителната административна
мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай
компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца,
което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.
В заключение, съдът
приема, че административният орган доказа наличието на изискуемите материално
правните предпоставки за издаване на атакувания административен акт, а с това и
своето правомощие да наложи процесната ПАМ. Заповедта за налагане на ПАМ е
обоснована и законосъобразна. Поради това жалбата като неоснователна следва да се
отхвърли.
При този изход на спора,
при своевременно направено искане на ответника се дължи заплащане на разноските
по делото, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева. На
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. Същото следва да се заплати в полза на държавното учреждение ОД
на МВР - гр. Шумен (в чиято структура е издателят на акта).
Воден от горните мотиви,
на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването,
заявено по жалба на дружеството „МЕСОКОМБИНАТ
- СВИЩОВ“ ООД, с ЕИК *********,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0307-000139/ 20.07.2021г., издадена от
началник РУ Нови Пазар към ОДМВР Шумен, с която е наложена принудителна административна мярка „прекратяване
на регистрацията” на товарен автомобил, собственост на дружеството,
марка Мерцедес 1323 АТЕГО с рег.№ *** за срок от 6 месеца, считано от 19.07.2021 г.
ОСЪЖДА
дружеството „МЕСОКОМБИНАТ - СВИЩОВ“ ООД, с ЕИК ********* да заплати на ОД на
МВР Шумен разноски за производството в размер на 100,00лв./сто лева/.
Решението е
окончателно, на основание чл.172, ал.5, изреч. 2-ро от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: