№ 28079
гр. София, 23.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110168704 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на Р. К. В., с която
е предявен частичен отрицателен установителен иск за сумата 1 000 лева от общо 2 621
лева и 14 стотинки, начислена от „/ФИРМА/“ ЕАД по партида с абонатен номер
139569 през периода 01. 05. 2017 г. – 30. 04. 2019 г.
След служебна проверка съдът констатира, че искът е недопустим поради липса
на правен интерес. Съображенията за това са следните.
Предявяването на частичен положителен установителен или частичен
осъдителен иск и произнасянето на съда по него установява със сила на пресъдено
нещо между страните или съществуването на основанието на иска (ако той бъде
уважен), или несъществуването на това основание (ако бъде отхвърлен). От друга
страна, предявяването на отрицателен установителен иск и произнасянето на съда по
него установява със сила на пресъдено нещо между страните несъществуването на
основанието (материалното право) на ответника (при уважаване на отрицателния
установителен иск), или съществуването на материалното право на ответника (при
отхвърлянето на отрицателния установителен иск). Предявяването на частичен
отрицателен установителен иск поражда въпроси във връзка с формирането на силата
на пресъдено нещо. Независимо от това съдебната практика на този етап приема, че
частичният отрицателен установителен иск е допустим. При решение, с което се
уважава частичен отрицателен установителен иск, диспозитивът не разпростира
действие за непредявената част, защото отричането на част от задължението, не налага
извод за съществуването или несъществуването на останалата част от него. Възможно
е частичният отрицателен установителен иск да бъде уважен както в хипотеза когато
цялото задължение изобщо не е възникнало валидно, така и когато е погасена само
част от задължението, която е въведена като предмет на производството. При
отхвърляне на частичния отрицателен иск обаче силата на пресъдено нещо на
отхвърлителния диспозитив разпростира действието си и за непредявената част,
защото това означава, че цялото оспорвано от ищеца вземане съществува в пълен
размер (определение № 60521 от 28. 09. 2021 г. на ВКС по т. дело № 1532/2020 г., I т.
о.). Съображенията, поради които съдът приема настоящото производство за
недопустимо, не са свързани с формалната характеристика на иска като частичен
отрицателен установителен.
1
При служебна проверка съдът констатира, че „/ФИРМА/“ ЕАД е предявило
искове срещу Р. К. В. по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване на съществуването
на вземания, свързани с доставянето на топлинна енергия, във връзка с които е било
образувано гр. дело № 23129 по описа на Софийския районен съд, 124-ти състав, за
2022 г. В частност единият от исковете е за установяване на съществуването на
вземане за сумата 2 621 лева и 14 стотинки, представляваща главница за стойността на
доставена топлинна енергия спрямо абонатен номер 139569 през периода 01. 05. 2017
г. – 30. 04. 2019 г. При това положение е налице идентичност между страните и
предмета на настоящото дело, от една страна, и част от страните и предмета на гр. дело
№ 23129, от друга.
Макар и исковата молба по гр. дело № 23129 да е подадена на 03. 05. 2022 г., а
исковата молба по настоящото дело да е по-ранна (от 01. 12. 2021 г.), съдът все пак
намира, че именно настоящото производство е недопустимото. Това е така, защото гр.
дело № 23129 всъщност е образувано с по-ранно заповедно производство. Установява
се, че подаденото от „/ФИРМА/“ ЕАД съответно заявление за издаване на заповед за
изпълнение е от 08. 09. 2021 г., тоест отпреди датата на предявяването на иска по
настоящото дело. Според тР.та съдебна практика материалноправната защита на
длъжника срещу заповедта по чл. 410 ГПК е свързана с оспорване на претендираното в
заповедното производство вземане и се реализира по реда, предвиден в чл. 414 ГПК -
чрез подаване на възражение срещу съществуването на вземането в рамките на
преклузивния едномесечен срок по ал. 2 на чл. 414 ГПК. Надлежното упражняване на
правото на възражение изключва правния интерес на длъжника от предявяване на
отрицателен установителен иск за несъществуване на вземането. В случай, че наред
със своевременно подаденото възражение по чл. 414 ГПК длъжникът предяви и
отрицателен установителен иск срещу заявителя с цел съдебно отричане на вземането,
така предявеният иск ще е недопустим поради отсъствие на абсолютна процесуална
предпоставка - правен интерес от търсената защита (определение № 15 от 10. 01. 2012
г. на ВКС по ч. т. дело № 764/2011 г., II т. о.).
Разноски. При прекратяването на делото в полза на ответника възниква правото
да му бъдат присъдени разноски, каквито той претендира с отговора на исковата
молба. Доколкото процесуалните действия на ответника по настоящото дело се
свеждат единствено до депозирането на отговор на исковата молба и предвид липсата
на каквато и да е правна или фактическа сложност, съдът определя размера на
дължимото юрисконсултско възнаграждение на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № ********* 68704 по
описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2021 г.
ОСЪЖДА Р. К. В. с ЕГН ********** да заплати на „ТОПЛФОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* сумата 50 лева, представляващи разноски в
първоинстанционното производство.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3