№ 4450
гр. София, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110155068 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Предявен е иск от П. Х. Ж. срещу Д. Б. Ж.а с правно основание чл. 127, ал. 2 СК – за
упражняване на родителските права, местоживеене на детето, определяне режим на лични
отношения и за издръжка-чл. 143, ал.2 и чл. 149 СК.
В исковата молба П. Х. Ж. твърди, че на 31.03.2010 г. се е родило общото на страните дете
– Е. П.ова Ж.а. Родителите са във фактическа раздяла от 2020г. Детето живее в гр. София
заедно със своята майка. Посочва, че ответницата злоупотребява с алкохол и е опасна за
здравето на детето. Сочи, че няма регламентация на отношения между родителите. Ето защо
предявява искове по чл. 127, ал.2 СК, с които иска от съда да определи местоживеенето на
детето при бащата, родителските права да бъдат присъдени на него, като се определи режим
на лични контакти на майката с детето като посочения в исковата молба. Иска от съда да
определи месечна издръжка.
Ответникът в срока по реда на чл. 131 ГПК депозира отговор на искова молба, с който
оспорва исковете. Възразява на изложените в исковата молба твърдения. Заявява, че не
злоупотребява с алкохол и посочва,че полага необходимата грижа за детето. Живеят в
жилище под наем. Твърди, че бащата работи и живее в Кралство в Белгия. През последните
години бащата вижда детето през три месеца и рядко я търси по телефона. Посочва, че има
съмнения относно кой ще отглежда детето в Република България, тъй като бащата живее и
работи в Белгия. Предявява насрещен иск, с който иска от съда да присъди упражняването
1
на родителските права на майката, като на бащата се определи режим на лични контакти.
Претендира месечна издръжка в размер на 500 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба/10.12.2021г./ до настъпване на причини за изменение или ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане.
С отговор на насрещен иск се оспорва същият и иска от съда да го отхвърли.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Безспорно между страните, а и видно от представеното удостоверение за родствени връзки,
страните са родители на детето – Е. П.ова Ж.а.
От справка от НАП се установява, че П. Х. Ж. декларира осигурителен доход от 3000 лв., а
Д. Б. С. декларира месечен доход от 1284,80 лв.
ДСП-Слатина в депозирания по делото социален доклад посочва, че детето живее с
майката. Родителите са живели заедно 14 години преди да се разделят окончателно в края на
2019г. Бащата е заявил, че от 24.07.2021г. не е виждал детето. Е. отказва да общува с баща
си, откакто е разбрала, че той е завел дело. Бащата работи извън България.
ДСП-Лозенец посочва в доклада, че детето се отглежда от майката. Детето е заявило пред
социалния работник, че иска да живее при своята майка. Майката и детето живеят в жилище
под наем. Посочено е, че детето е емоционално привързано към своята майка.
Лично изслушана майката по реда на чл. 59, ал.6 СК заявява, че желае да упражнява
родителските права върху детето. Иска да се определи режим, който да е съобразен с
ежедневието на детето.
Изслушано детето пред съда заявява, че иска да остане да живее със своята майка. Иска да
вижда баща си всяка седмица. Имала е желание да пътува до Белгия при него, но той не е
позволил.
По делото е разпитан доведеният от ищцовата страна свидетел Красимира Ж.а, чиито
показания съдът кредитира като непротиворечиви и кореспондиращи с доказателствата по
делото. Видно от тези показания страните са разделени, като детето живее със своята майка.
По време на съжителството на родителите е имало скандали между тях. Майката е
злоупотребявала с алкохол. Бащата работи в чужбина и когато е в България вижда детето.
От лятото на 2021г. не са се виждали.
От показанията на свидетеля Д.Н.П., които съдът кредитира, се установява, че детето живее
заедно със своята майка. Учи във 22 ро училище. Д. работи. Заявява, че не е виждал Д. да
злоупотребява с алкохол.
По делото е приета комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, която
съдът кредитира като компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите
доказателства по делото.
От заключението на вещите лица се установява, че детето е емоционално привързано към
своята майка. Детето възприема приемът на алкохол от майката като нещо нормално. Е.
2
проявява признаци на тревожност, склонност към депресивно настроение. Психическото
състояние на майката е нормално към стабилно. Детето няма емоционална връзка със своя
баща.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно иска по чл. 127, ал.2 СК
С оглед доказателствата по делото /свидетелските показания и писмени доказателства/,
както и възрастта на детето, и емоционалната му привързаност, съдът намира, че е в негов
интерес упражняването на родителските права да бъде предоставено на неговата майка,
където да е и местоживеенето му.
При преценката за това на кого да предостави родителските права, съдът се ръководи
единствено от интересите на детето. Критериите, въз основа на които съдът прави изводите,
са установени посредством задължителна съдебна практика – постановление № 1 от
12.XI.1974 г. по гр. д. 74 г. на Пленума на ВС, постановено при действието на Семейния
кодекс от 1968 г., но приложимо и към настоящия момент (така и решение № 292 от
6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2966/2013 г., III г. о., ГК). В съответствие с приетото в т. 2 от
него, с доклада по делото съдът е дал изрични указания на страните, че при постановяване
на решението, съдът се ръководи от родителските качества на всеки от родителите,
полаганите от всеки от тях грижи и уменията им за възпитание, възможността им да
подпомагат детето в подготовката за придобиване знания, трудови навици и др., от
моралните качества на родителя, от социалното му обкръжение и битовите условия, с които
разполага, от възрастта и пола на детето и привързаност между него и всеки от родителите
му, а също и от възможността да разчита на помощ на трети лица и пр.
Установи, че майката полага грижи за отглеждането, възпитанието и издръжката на детето.
Детето споделя, че иска да продължи да живее при своята майка.
Бащата работи извън България, което значително затруднява полагането на ежедневни
грижи за детето. Е. живее и учи в гр. София, има приятели. В случай, че остане да живее
при своя баща, който пътува непрекъснато, то няма да има кой да се грижи за нея.
Установява се, че майката приема алкохол. Абсолютно недопустимо е при отглеждане на
дете родителят да е в нетрезво състояние и ежедневно да консумира значителни количества
алкохол.
В конкретния случай се определя, че майката има по-добър родителски капацитет, тъй като
единствено тя полага грижи за детето. Бащата, макар и с искане към съда да упражнява
родителските права, не се грижи за детето. Работи в чужбина, рядко се обажда и по
телефона на детето.
При тези съображения съдът при преценката си по чл.59, ал.4 вр.чл.127, ал.2, изр.І СК
приема, че в интерес на детето е упражняването на родителските права да бъде предоставено
на майката.
Относно мерките за лични отношения:
3
При определяне на режим на лични контакти на бащата с детето съдът държи сметка за
обстоятелството, че бащата живее и работи в чужбина.
С оглед установената фактическа обстановка, приетите по делото доказателства и социален
доклад, както и обстоятелството, че бащата полага грижи за детето,налице е емоционална
връзка, дава основание на съда да определи посочения в диспозитива на решението, режим
на лични контакти.
Относно издръжката:
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите
на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда,
на образование и всестранно развитие.
Съгласно неизменната практика на Върховния касационен съд, при определяне на
издръжката на ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и
възможностите на родителите им съобразно конкретиката на случая, като се отчитат и
грижите на родителя, при когото се отглеждат децата.
Съобразно предвиденото в т. 2 от ППВС 5/16.11.70 г. и ППВС 5/31.11.81 г. родителите
дължат издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за
издръжка на всяко дете, се определя между двамата родители.
Съгласно т.7 ППВС 5/16.11.70 г. двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
При определяне размера на издръжката на ищеца съдът държи сметка за обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички
обстоятелства от значение за случая, а нуждите винаги са конкретни./виж. Решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК/.
В конкретния случай родителските права върху детето се предоставят за упражняване на
майката, която ще полага преимуществено грижи за него.
Бащата получава доход в размер около максималноопределения за страната. Няма други
деца, за които да има задължение да заплаща издръжка. Детето е на 13 години. В тази
възраст има нужда от повече средства за дрехи и обучение.
СРС намира, че издръжката, която е в състояние да осигури нормални условия на развитие
на детето, съобразено с доходите на родителите, е в размер на 700 лв. При това положение
съдът приема, като съобразява факта, че родителите полагат основни грижи за децата си
/виж т.7 ППВС 5/16.11.70г./ и като взе предвид нуждите на детето съобразно възрастта му,
както и че ответникът е в трудоспособна възраст и същият не доказва причина за
неполагане на труд, намира че същият следва да заплаща месечна издръжка в размер от
4
400,00 лева, считано от 10.12.2021г. до настъпване на причина за нейното прекратяване или
изменение ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
заплащане.
По разноските:
Разноски при спорна съдебна администрация, каквото е настоящото производство, не се
дължат. Ето защо, съдът не следва да присъжда разноски на страните по правилото на чл. 78
ГПК. В този смисъл е и Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I
г.о.,
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху определената
издръжката в размер на 576лв.
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над детето Е. П.ова Ж.а,
ЕГН:********** на неговата майка Д. Б. Ж.а, ЕГН: **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.59, ал.2 СК местоживеенето на детето да е при неговата
майка.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П. Х. Ж., ЕГН:********** с детето Е.
П.ова Ж.а, ЕГН:********** както следва:
Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10:00 часа в събота до 18часа в неделя,
с преспиване;
20 последователни дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката.
Всяка нечетна година за Коледните празници, считано от 18:00 часа на 24 - ти Декември
до 18:00 часа на 26 - ти Декември, и Великденските празници, считано от 18:00 часа на
Разпети петък до 18:00 часа на понеделник - първия ден след Великден;
Всяка четна година за Новогодишни празници, считано от 19:00 часа на 30 - ти
Декември до 19:00 часа на 2 -ри Януари;
Всяка нечетна година дена-3 дни през пролетната ваканция, определена от Министерство на
образованието;
Определеният от съда режим не бива да се третира като строги граници на личните
контакти, напротив, това е гарантиран от закона минимум, който при всяка взаимна
уговорка между родителите може да се разширява, защото това е в интерес на детето.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 СК П. Х. Ж., ЕГН:********** да заплаща на Е.
П.ова Ж.а, ЕГН:**********, действаща чрез своята майка Д. Б. Ж.а, ЕГН:
**********месечна издръжка в размер на 400лева, считано от 10.12.2021г. до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва при
5
забава за всяка вноска до окончателното изплащане на издръжката, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата над 400 лв. до пълния предявен размер от 500 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК П. Х. Ж., ЕГН:********** да заплати в полза
на СРС държавна такса в размер на 576 лв.
ДОПУСКА на основание чл. 242 ГПК предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6