Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 29.12.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в публичното заседание на шести декември
две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Комитова
т. д. № 625 по
описа за 2017 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.694 ОТ ТЗ.
Ищецът „П.“ ЕООД (н), ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.П.П., с искова молба от 01.02.2017 г.
и с молба-уточнение от 21.02.2017 г. твърди, че с определение № 351 от 20.01.2017 г. по
т.д. /н/ № 4887/ 2011 г. по описа на СГС, съдът е оставил без уважение като
неоснователно депозираното от него възражение под вх. № 130536/ 17.10.2016 г.
срещу вземанията на П.И.П., същите включени в Допълнителен списък № 4 на
приетите от синдика вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ. Със
същото определение съдът е одобрил на основание чл. 692 ал.4 ТЗ допълнителен
списък № 4 на приетите от синдика вземания на кредитори на „П." ЕООД,
предявени по реда на чл. 688,ал.З от ТЗ.(обявен в ТР на 10.10.2016 г.). Определението е
обявено в ТР на 23.01.2017 г. Със съдебно решение от 05.12.2011 г. постановено по т.д.№ 4887/2011 г. по описа на Софийски градски съд,
съдът е обявил неплатежоспособността на „П." ЕООД. Решението на СГС е обявено в ТР на 06.12.2011 г. В сроковете по чл. 685 и 688 от ТЗ кредиторите са предявили
вземанията си към дружеството, като сред тях не е бил П.И.П., ЕГН **********, адрес: ***.
Предявените от П.И.П. вземания са от дата 27.07.2016 г. като вземанията са
включени в списъка на приетите от синдика вземания, по реда на чл. 687 от ТЗ (служебно вписване). С
определение № 351 от 20.01.2017 г. СГС е приел, че вземането на П.И.П. се
формира от трудови възнаграждения дължими за периода преди постановяване на
решението за откриване на производството по несъстоятелност, като същото е
признато със съдебно решение по гр.дело № 127/ 2013 г. на СРС. Съгласно чл. 685 от ТЗ Кредиторите предявяват
писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от
вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, а съгласно чл. 688 от ТЗ вземане, което е предявено след срока по чл. 685,
ал. 1, но не по- късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на
предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на
откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват. Счита, че от изложеното следва,
че изпускането на сроковете за предявяване на вземания в крайна сметка води до
тяхното преклудиране. Възникналите преди откриване на
производството по несъстоятелност вземания по правило следва да бъдат упражнени
пред съда по несъстоятелност чрез предявяване от кредиторите по реда и в
сроковете на чл. чл. 685, ал. 1 от ТЗ и чл. 688, ал. 1 от ТЗ (Решение № 241
от 14.01.2014 г. по тьрг. д. № 235/2010 г. на ВКС). В случая не би могло валидно да се
приложи и разпоредбата на чл. 687, ал.1 от ТЗ, тъй като към датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност П.И.П. не е бил служител на „П." ЕООД.
Счита, че в този конкретен случай вземанията му не подлежат на служебно
вписване по чл. 687 от ТЗ, както е
приел синдикът и както е потвърдил СГС. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да установи несъществуването на прието с Допълнителен списък №
4 на синдика вземане на ответника П.И.П. и одобрено
с Определение № 351/ 20.01.2017 г. по т.д. 4887/ 2011 г. СГС.
Ответникът П.И.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
с отговор на искова молба от 27.03.2017 г. счита подадената искова
молба за недопустима. Видно от търговското дело и представената справка
извлечение от Търговския регистър ищецът е подал настоящия иск след изтичане на
предвидения в закона срок. Счита, че по делото следва да бъде като представител
на ищеца синдикът, който по
силата на ТЗ е негов представител, а не управителят на търговското дружество,
след като търговската дейност на дружеството е прекратена. На следващо място,
счита, че подадената искова молба е нередовна, от изложеното в нея не става
ясно на какво основание оспорва ищецът недължимостта на задължението си към
него като кредитор. Видно от документите по делото и с оглед прецизността на
възражението му сочи, че претенцията за трудови възнаграждения, обезщетения за
отпуска, неплатени командировъчни и болнични, е преди датата на откриване на производството по
несъстоятелност по време на съществуващо между него и ищеца трудово
правоотношение. Поради отказа да заплати дължимите му се суми, е завел
гражданско дело. В последствие в развилото се производство по гр. дело № 127/2013 г. по описа на РС-София 56
състав, е осъдил
ищеца да заплати посочените суми. В случай че съдът приеме подадения иск за
допустим и подаден в срок и от лице с активна процесуална легитимация, прави
следните възражения по него. Изложеното в исковата молба като основания и
изложение на предявения отрицателен установителен иск, с който се иска
установяване на недължимост е неясно в какво точно се иска от съда и се твърди,
че неправилно е приет и включен в допълнителен списък №3, предявен по реда на
688, ал.3 от ТЗ вземане произтичащо от влязло в сила съдебно решение по чл.128,
чл.224 и чл.215 от КТ и чл.40,ал.5
от КСО в размер на 17 771,51 лева. От изложението в молбата не може да се
направи извод, че се оспорва съществуването или несъществуването на приетото
вземане, а се въвежда някакъв друг предмет на делото. Разпоредбата на чл.694 от ТЗ е категорична в нея изрично е посочено какъв може да е предмета на иска,
извън този предмет ищецът не може да излезе. Признава се наличието на трудови
правоотношения между ищеца и ответника, не се оспорва размера, основанието или
периода на вземането. Оспорва се кога е трябвало да се предяви вземането. По
посоченото гр.дело № 127/2013 година на 56 състав на СРС ищецът е взел участие
като многократно е бил призоваван по делото на обявения в ТР адрес. Решението е влязло в
сила и с него е установен размерът на неплатените вземания на ответника от
ищеца, произтичащи от трудови правоотношения. Пред съдът по несъстоятелност
ищецът развива тезата, че е обжалвал решението, но това не е доказало и няма
въззивно дело. Правилно синдикът е приел и е включил в допълнителен списък №4
вземането на ответника и СГС с определение №351/20.01.2017 година по тър. дело
№4887/2011 година е оставил без уважение възражението на ищеца по настоящето
производство. Поради това
счита, че така подадената искова молба е недопустима и евентуално неоснователна
по изложените по- горе основания и моли съда да го отхвърли.
С молба от 21.02.2017
г., подадена във
връзка с Разпореждане от 07.02.2017 г. на СГС, VI-9 състав, с което исковата
молба е оставена без движение, ищецът е поискал на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ конституиране на синдика в производството.
С Определение от
22.02.2017 г., постановено в закрито заседание, СГС, VI-9 състав, на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ, е конституирал синдика в производството по т.д. №
625/2017 г. по описа на СГС, VI-9 състав.
Постоянният синдик на „П.“
ЕООД (н) – Е.Т., със съдебен адрес:***, имаща качеството на страна по делото, е
депозирала отговор на искова молба от 20.03.2017 г. Твърди се, че изготвеният от синдика
Допълнителен списък № 4 на приетите вземания на кредиторите, предявени по реда
на чл.688, ал.3 ТЗ е обявен в
търговския регистър при АВ на 10.10.2016 г. В списъка са включени приети
вземания на П.И.П., в общ размер на 17
771,51 лв. за : главници за неизплатено
трудово възнаграждение; лихва за забава върху неизплатеното трудово
възнаграждение до обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; обезщетение
за временна неработоспособност
за три дни; законна лихва върху обезщетението за временна неработоспособност; дължими командировъчни
/дневни/; законната
лихва върху главниците, считано от 07.05.2012 г. до окончателно плащане,
присъдени с влязло в сила решение № II-56-343 от 23.06.2016 г. по
гр.д.№ 127/2013 г. по описа на СРС и издаден изпълнителен лист от 25.05.2016 г.
на СРС, 56-ти състав, с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал.1, т.4 от ТЗ -
за главниците и чл. 722, ал.1, т.7 от ТЗ - за лихвата след датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност. Срещу така приетото вземане,
по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ, е подадено възражение от длъжника „П.“ ЕООД,
като с Определение № 351/20.01.2017 г. възражението е
оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Синдикът
счита, че предявеният
иск е неоснователен. Ищецът оспорва, че като вземане, възникнало до датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, е следвало да бъде предявено в
установените от ТЗ срокове за предявяване на такива вземания - чл.685 и чл.688,
ал.1 от ТЗ, и поради изтичането на тези срокове към датата на молбата на
кредитора П.П., за
същия се е преклудирало правото да ги предяви в производството по
несъстоятелност по аргумент от чл.688 ал.1, изр. последно от ТЗ. Допълнително излага доводи,
че макар и необсъдено от СГС, към датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност П.И.П. не е бил вече служител на „П.“ ЕООД,
т.е. вземанията му не подлежат на служебно вписване по чл.687 от ТЗ. Законодателят не
поставя изискване при приемане на вземания, произтичащи от трудови правоотношения същите да съществуват към датата на решението за откриване
на производството по несъстоятелност. Правоотношенията може и да са прекратени,
но е достатъчно да са налице неплатени вземания,
произтичащи от съществували преди датата на решението трудови правоотношения. В този смисъл оспорването от
ищеца, че правоотношението с П.П. не е съществувало
към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност е неоснователно. При открито производство по несъстоятелност, законодателят е предвидил
по-широка защита на всякакви по характер вземания, произтичащи от трудово
правоотношение с длъжника, допускайки не само продължаване на вече
започнало съдебно производство по трудов спор (чл.637, ал.1 от ТЗ), но и образуване на съдебно дело срещу длъжника след датата на решението
за откриване на производството по несъстоятелност по трудов спор - арг. чл.637,
ал.6 от ТЗ. Съгласно
разпоредбата на чл.691 от ТЗ не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, по което
участие е взел синдикът на дружеството. На следващо място, макар че
осъдителното решение е постановеното след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, същото установява парични
вземания, произтичащи от прекратено трудово правоотношение с длъжника и
възникнали до датата на решението по чл.630 от ТЗ. За тези вземания законодателят е
предвидил привилегирован ред на удовлетворяване и същите са с поредност на
плащане при изготвяне на сметка за разпределение - т.4 на чл.722, ал. 1 от ТЗ.
Приетите вземания представляват неплатени трудови възнаграждения и обезщетения
по КТ: за неизползван платен годишен отпуск, за временна неработоспособност; за
дължими командировъчни /дневни/, в следствие на прекратено с
работника/служителя трудово правоотношение. Отговорността е на работодателя
като страна по трудово правоотношение. Тя е насочена към другата страна -
работника/служителя. Когато такива вземания бъдат присъдени с влязъл в сила
съдебен акт, постановен след датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност, синдикът е
длъжен да включи същото в списъка на приетите вземания с предвидената от закона
привилегия. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.694,
ал.1, т.1 от ТЗ от длъжника „П.“ ЕООД срещу приетото вземане на П.И.П.,
включено в Допълнителен списък № 4 на приетите вземания на кредиторите,
предявени по реда на чл.688, ал.3 ТЗ.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
С
Решение от 23.09.2015 г., постановено по гр. д. № 127/2013 г., СРС, II ГО, 56 състав, е ОСЪДИЛ „П.“ ЕООД (н), ЕИК: ********,
да заплати на П.И.П., ЕГН: **********,
на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата в размер на 8 967.06 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение за периода от 01.04.2009 г.
до г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба в съда - 07.05.2012 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 128, т. 2 КТ сумата в размер на 1 860.59 лв., представляваща лихва за забава, считано от датата на изискуемост на всяко
отделно трудово възнаграждение до 07.05.2012 г., на основание чл. 224, ал. 1 КТ
сумата в размер на 1 459.05 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 09.08.2007 г. до 11.02.2011 г.,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 07.05.2012 г.
до окончателното плащане, на основание чл. 40. ал. 5 КСО сумата в размер на 43.17. лв., представляваща обезщетение
за временна неработоспособност за дните - 11.02.2011 г., 13.02.2011 г. и
14.02.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата па завеждане на
исковата молба в съда - 07.05.2012 г. до окончателното плащане, на основание чл. 86. ал. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 40, ал. 5 КСО сумата в размер на 2.48
лв., представляваща лихва за забава за периода от 25.03.2011 г. до
07.05.2012 г., начислена върху обезщетението за временна неработоспособност, на
основание чл. 215 КТ сумата в размер на 2
781.00 евро, представляваща дължими командировъчни /дневни/ пари за периода
от 10.07.2009 г. до 11.02.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда – 07.05.2012 г. до окончателното плащане,
като е ОТХВЪРЛИЛ иска по чл. 215 КТ за разликата до пълния предявен размер от 2862.30 евро и
за периода от 01.01.2009 г. до 09.07.2009 г. ОТХВЪРЛИЛ е предявените от П.И.П.,
ЕГН: **********, срещу „П.“ ЕООД( в несъстоятелност). ЕИК: ********, иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата в размерът 10 лв.; представляваща лихва за забава за периода от
25.11.2011 г. до 07.05.2012 г., начислена върху обезщетението за неизползван
платен годишен отпуск, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 215 КТ за заплащане на сумата от 626.98 евро. представляваща лихва за
забава, считано от датата на изискуемостта до 07.05.2012 г., начислена върху
командировъчните пари за периода от 01.01.2009 г. до 11.02.2011 г. ОСЪДИЛ е „П.“ ЕООД(н), ЕИК: ********, да заплати на основание чл. 78 ал. 6 ГПК по
сметка на СРС сумата 1 286.23 лв., представляваща дължима държавна такса и
разноски за вещи лица.
Въз основа на Решение № II-56-343 от 23.09.2015
г., постановено по гр. д. № 127/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 56 състав, е
издаден Изпълнителен лист от 25.05.2016
г.
По делото е представен заверен препис от Молба за
предявяване на вземания от П.И.П. с вх. № на СГС 100530/27.07.2016 г., ведно
с приложения към нея Изпълнителен лист
от 25.05.2016 г., издаден въз основа на Решение № II-56-343 от 23.09.2015 г., постановено по гр. д. №
127/2013 г. по описа на СРС, II
ГО, 56 състав.
С
Определение № 351 от 20.01.2017 г. на СГС, ТО, VI-8 състав, постановено по т.д. № 4887/2011 г., е
ОСТАВЕНО БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение с вх. №
130536/17.10.2016 г., подадено от длъжника „П.” ЕООД, ЕИК ********, срещу
вземанията на кредитора П.И.П., включени в Допълнителен списък № 4 на приетите
от синдика вземания, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ (обявен в
Търговския регистър на 10.10.2016 г.). ОДОБРЕН
е, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Допълнителен
списък № 4 на приетите от синдика вземания на кредитори на “П.” ЕООД, ЕИК ********,
предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ (обявен в Търговския регистър на
10.10.2016 г.). ОДОБРЕН е, на основание чл. 692, ал. 4 от ТЗ, Допълнителен
списък № 3 на неприетите от синдика вземания на кредитори на “П.” ЕООД, ЕИК ********,
предявени по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ (обявен в Търговския peгистър на 10.10.2016 г.).
В Допълнителен списък № 4
на приетите вземания на кредиторите, предявени по реда на чл. 688, ал. 3 ТЗ, възникнали въз основа на
влезли в сила решения след датата на решението за откриване на производство по
несъстоятелност и произтичащи от трудови правоотношения с длъжника по смисъла
на чл. 687, ал. 1 от ТЗ, синдикът на „П.“
ЕООД (н) – Е.Т., е включил вземания на П.И.П., в общ
размер на 17 771,51 лв., от които: - 8 967,06 лв. - главници
неизплатено трудово възнаграждение; - 1 860,59 лв. - лихва за забава върху
неизплатеното трудово възнаграждение до 07.05.2012 г.; - 1 459,05 лв. -
главница обезщетение за неизползван платен годишен отпуск; - 43,17 лв. -
главница обезщетение временна неработоспособност за три дни; - 2,48 лв. -
законна лихва върху обезщетението за временна неработоспособност за периода
25.03.2011 г. до 07.05.2012 г.; - 5 439,16 лв. /левова равностойност на 2781
евро/ - главница дължими командировъчни /дневни/ за периода от 10.07.2009 г. до
11.02.2011 г.; - ведно със законната лихва върху главниците, считано от
07.05.2012 г. до окончателно плащане, представляващи неизплатени брутни трудови
възнаграждения за периода от 01.04.2009 г. до 11.02.2011 г., обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода 09.08.2007 г. до 11.02.2011 г.,
обезщетение временна неработоспособност за три дни и командировъчни /дневни/ за
периода от 10.07.2009 г. до 11.02.2011 г., присъдени с влязло в сила решение № II-56-343 от 23.06.2016 г. по гр.д. № 127/2013 г. по
описа на СРС и издаден изпълнителен лист от 25.05.2016 г. на СРС, 56-ти състав,
с поредност на удовлетворяване чл. 722, ал.1, т.4 от ТЗ - за главниците и чл.
722, ал.1, т.7 от ТЗ - за лихвата след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност.
Срещу така приетото вземане, по реда на чл.690, ал.1 от ТЗ, е
подадено възражение с вх. № 130536/17.10.2016 г. от длъжника
„П.“ ЕООД.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Искът по чл.
694 от ТЗ е установителен по своя характер - предмет на същия е
установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към
длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение
или привилегия на това вземане, т. е. на
установяване подлежи съществуването на конкретно материално правоотношение
между определени лица - кредитор и длъжника в производството по
несъстоятелност. Тази материалноправна легитимация предопределя и страните
в производството по специалния установителен иск по чл.
694 от ТЗ.
Ищец по този иск може да бъде: 1. кредитор, който е направил възражение срещу
неприемане на предявеното от него вземане /положителен установителен иск/; 2.
кредитор, който е направил възражение срещу приемане вземането на друг кредитор
/отрицателен установителен иск/ и 3. длъжникът в производство по
несъстоятелност, когато оспорва прието вземане /отрицателен установителен иск/.
В зависимост от това, кой е предявил установителния иск, пасивно процесуалноправно легитимирани по същия са
съответно: в хипотезата на предявен положителен установителен иск от кредитор -
ответник е длъжникът; в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск от
кредитор - ответници са длъжникът и кредиторът, чието вземане е оспорено, а при
отрицателен установителен иск, предявен от длъжника - ответник е кредиторът,
чието прието вземане е оспорено. С изм.в ТЗ в ДВ, бр.105/2016 г.
разпоредбата на чл.694 от ТЗ е изменена като е предвидено и участие на синдика,
както и възможност за участие на трети лица помагачи. Непроменена е
разпоредбата относно обвързващата сила на пресъдено нещо на решението спрямо
длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност,
като съгласно разпоредбите съответно на чл.
694, ал. 4 от ТЗ
/изм./, така и на настоящата разпоредба на чл.694,
ал.8 от ТЗ, влязлото в сила решение по чл. 694, ал. 1 от ТЗ има установително
действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори на
несъстоятелността.
В
конкретния случай, с решение от 05.12.2011 г. по търговско дело № 4887/2011 г.
по описа на СГС, Търговско отделение, VI-6 състав, е открито производството по
несъстоятелност по отношение на „П.“ ЕООД, ЕИК ********, постановени са общ
запор и възбрана върху имуществото на дружеството, назначен е временен синдик.
Решението е обявено в търговския регистър към АВ на 07.12.2011 г.
На 10.10.2016 г. в търговския регистър към
АВ по партида на несъстоятелното дружество е обявен изготвен от синдика - Допълнителен списък № 4 на приетите
вземания на кредиторите, предявени по реда на чл.688, ал.3 от ТЗ, в които
са включени паричните претенции на кредитора П.И.П., в общ размер
на 17 771,51 лв., от
които: - 8 967,06 лв. - главници неизплатено трудово възнаграждение; - 1 860,59
лв. - лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение до 07.05.2012
г.; - 1 459,05 лв. - главница обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;
- 43,17 лв. - главница обезщетение временна неработоспособност за три дни; - 2,48
лв. - законна лихва върху обезщетението за временна неработоспособност за
периода 25.03.2011 г. до 07.05.2012 г.; - 5 439,16 лв. /левова равностойност на
2 781 евро/ - главница дължими командировъчни /дневни/ за периода от 10.07.2009
г. до 11.02.2011 г.; - ведно със законната лихва върху главниците, считано от
07.05.2012 г. до окончателно плащане, представляващи неизплатени брутни трудови
възнаграждения за периода от 01.04.2009 г. до 11.02.2011 г., обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода 09.08.2007 г. до 11.02.2011 г.,
обезщетение временна неработоспособност за три дни и командировъчни /дневни/ за
периода от 10.07.2009 г. до 11.02.2011 г.
Срещу така приетото вземане, по реда на
чл.690, ал.1 от ТЗ, е подадено възражение от длъжника „П.“ ЕООД, което с Определение № 351/20.01.2017г., на съда по несъстоятелността, е оставено
без уважение от съда по несъстоятелността. Съдебният акт, постановен
в производството по чл. 690 и сл. ТЗ, е обявен в търговския регистър на 23.01.2017 г.
Исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е депозирана с вх.№ на СГС
12725/01.02.2017 г. (п-ка № *********/30.01.2017 г.), т.е. в
законоустановия, съгласно разпоредбата на чл. чл.694, ал.6 от ТЗ срок, като изхожда от
лице, което има правен интерес и е легитимирано да предяви иск по чл.694 от ТЗ,
поради което същият се явява процесуално
допустим.
По същество разгледан, обаче, предявеният
иск е неоснователен, като мотивите на решаващия състав в тази
насока са следните:
Видно от доказателствения
материал по делото, конкретните вземания са присъдени на кредитора П.П. с решение № II-56-343 от 23.06.2016 г.
по гр.д.№ 127/2013 г. по описа на СРС, като е и издаден изпълнителен лист от
25.05.2016 г. на СРС, 56-ти състав. Не е спорно за процеса, че
предявените в производството по несъстоятелност на това основание парични
претенции - представляват неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по
КТ, произтичащи от прекратено трудово правоотношение с длъжника, както и че
същите са възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност. Спорният въпрос, очертан с оглед въведените твърдения и
възражения на страните, касае липсата, съответно – наличието на предпоставки за
прилагане на преклузията, въведена по чл. 688 ал.1 от ТЗ, с оглед момента на
тяхното предяваване.
С постановяване на
решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 от ТЗ,
имащо незабавно действие спрямо всички, се поставя началото на принудително
изпълнение спрямо масата на несъстоятелността /секвестируемото имущество на
длъжника/, което с оглед универсалния си характер, изключва приложението на
индивидуалното принудително изпълнение по ГПК /чл.638 от ТЗ/. Извън изрично
предвидените в закона изключения /за публични вземания в срок до 6 месеца от
откриване на несъстоятелността - чл.193, ал.4 от ДОПК и за обезпечено вземане
по ЗОЗ - чл.719 от ТЗ/, от този момент удовлетворяването на кредиторите на
длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на
това производство. Удовлетворяването на кредитора, независимо дали се извършва
чрез оздравителна процедура или осребряване, е предпоставено от установяване в
производството по несъстоятелност на това му качество.
Вземанията,
произтичащи от трудови правоотношения принципно подлежат на служебно вписване
от синдика по силата на чл.687 от ТЗ, като установяването им е възможно да бъде
реализирано и извън рамките, включително и след - откриване на производството
по несъстоятелност, съобразно изключенията, въведени за тях в разпоредбата на
чл. 637, ал.1, съответно – чл. 637, ал.6, т. 2 от ТЗ ( в чиято хипотеза попада
и процесното вземане). Признаването
на правата на ищеца по предявени искове по КТ с осъдително,влязло в законна
сила съдебно решение, по дело образувано и разглеждано след откриването на
производство по несъстоятелност при условията на чл. 637 ал. 6 т. 2 от ТЗ, задължително
се заявява в производството по несъстоятелност, тъй като те не могат да бъдат
изпълнени отделно и извън него. Доколкото висящността на едно съдебно
производство във времево отношение не може да бъде нормативно определено или
ограничено, то обвързаността на законовата възможност за установяване на
претенции, произтичащи от трудови спорове, в този смисъл и чрез иницииране на
нови искови производства (вкл. и след откриване на производството по несъстоятелност
съгласно чл. 637, ал.6, т.2 от ТЗ) със преклузия по смисъла на 688, ал1 от ТЗ,
е взаимоизключваща се и в противоречие с принципа вземанията на работниците и
служителите за неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по КТ, да бъдат
бъдат гарантирани по силата на закона и своевременно осигурени на лицата, на
които се дължат. Ето защо и предвид правилото на чл. 687 от ТЗ, съдът, приема,
че тези претенции се вписват от Синдика служебно в списъка на приетите
вземания, дори и да са предявени след изтичането на сроковете по чл. 685 ал.1
от ТЗ и по чл. 688 ал.1 от ТЗ. С оглед така изложното,
предявеният иск е неоснователен и като
такъв, същият следва да бъде отхвърлен.
ПО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Съгласно
разпоредбата на чл.78 ГПК всяка от страните в процеса има право на направените
от нея разноски, съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Предвид
горното, с оглед изхода на спора и като съобрази представените списъци по реда
на чл. 80 от ГПК, съдът намира, че на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на
ответника следва де бъдат присъдени разноски в размер на 1 070.00 (хиляда и
седемдесет) лева - за възнаграждение за адвокатска защита и съдействие.
На
основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ от ищеца са дължими 710,86 лева държавна такса
по предявения иск.
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „П.“ ЕООД (н),
ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от управителя П.П.П. против П.И.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 694, ал. 1,
т. 1 от ТЗ за установяване несъществуването на приети вземания с
допълнителен списък № 4, по отношение на които възражението на „П.“
ЕООД (н) е оставено без уважение и
списъкът е одобрен съгласно Определение № 351/20.01.2017 г на СГС, ТО, VІ-8 с-в по т.д. №
4887/2011г., обявено в търговския
регистър на 23.01.2017 г. – за сума в общ размер на 17
771,51 лв., от
които: - 8 967,06 лв. - главници неизплатено трудово възнаграждение; - 1 860,59
лв. - лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение до 07.05.2012
г.; - 1 459,05 лв. - главница обезщетение за неизползван платен годишен отпуск;
- 43,17 лв. - главница обезщетение временна неработоспособност за три дни; -
2,48 лв. - законна лихва върху обезщетението за временна неработоспособност за
периода 25.03.2011 г. до 07.05.2012 г.; - 5 439,16 лв. /левова равностойност на
2781 евро/ - главница дължими командировъчни /дневни/ за периода от 10.07.2009
г. до 11.02.2011 г.; - ведно със законната лихва върху главниците, считано от
07.05.2012 г. до окончателно плащане, представляващи неизплатени брутни трудови
възнаграждения за периода от 01.04.2009 г. до 11.02.2011 г., обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода 09.08.2007 г. до 11.02.2011 г.,
обезщетение временна неработоспособност за три дни и командировъчни /дневни/ за
периода от 10.07.2009 г. до 11.02.2011 г., присъдени с Решение № II-56-343 от 23.06.2016 г.
по гр.д.№ 127/2013 г. по описа на СРС и издаден изпълнителен лист от 25.05.2016
г. на СРС, 56-ти състав.
ОСЪЖДА „П.“ ЕООД (н), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя П.П.П. да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 710,86
/седемстотин и десет лева и 0,86 ст./ лева –държавна такса в производството
на основание чл. 694 ал. 7 от ТЗ.
ОСЪЖДА
„П.“ ЕООД (н), ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.П.П. да заплати
на П.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 070.00
(хиляда и седемдесет) лева – съдебни разноски за производството.
В
съдебното производство на осн. чл. 694 ал.4 от ТЗ е участвал синдикът
на „П.“ ЕООД (н), ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Е.Г.Т..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: