Р Е Ш Е Н И Е
№……………/28.01.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI
състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №5424
по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 124, ал.1 ГПК от С.Ж.Д., ЕГН **********,
адрес: *** срещу С.А.И., ЕГН **********, адрес: *** с искане да се признае за
установено в отношенията между тях, че ищецът
е собственик на отразената на л.86 от делото реална част в размер на 320 кв.м.
от имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор ***, находящ се в ***,
м."***" при граници - имот ***, имот ***, имот ***, имот ***на
основание давностно владение.
В
условията на евентуалност С.Ж.Д.
ЕГН **********, адрес: *** предявява срещу С.А.И.,
ЕГН **********, адрес: *** иск с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК с искане да се признае за установено между
страните, че ищецът е собственик
на реална част, с размер от 25 кв.м./включващи стъпка в земята 7 кв.м. и тераси
по измервания/, а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята от имот с
идентификационен ***, находящ се в ***, м."***" с обща площ от 909
кв.м. по скица на СГКК гр.Варна, одобрен със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК с трайно предназначение:урбанизирана, при
граници съгласно скица: съседи с идентификатори: ***, ***, ***, ***, върху
която е изградена жилищна сграда с идентификатор ***, на основание давностно
владение.
В
условията на евентуалност С.Ж.Д. ЕГН **********, адрес: *** предявява срещу
С.А.И., ЕГН **********, адрес: *** иск с правна квалификация чл. 97 ЗС с искане да се признае за установено,
че ищецът е собственик на частта от сграда с идентификатор ***, отразена на
л.87 от делото, попадаща в имот с идентификационен ***, находящ се в ***,
м."***" с обща площ от 909 кв.м. по скица на СГКК гр.Варна,одобрен
със Заповед РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с трайно
предназначение:урбанизирана, при граници съгласно скица: съседи с
идентификатори: ***, ***, ***, ***.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения:
Собственик е на поземлен имот с идентификатор № 10135.5507.207, находящ се
в град Варна, район ***, м. „***“, който посочва, че е придобил вследствие на
извършена съдебна делба по гр.д. № 447/2001 г. по описа на Районен съд, град Варна, в
резултат на която получава дял втори, а именно гореописания недвижим имот.
Твърди, че преди извършване на делбата на терена, се сдобил с разрешение за
строеж № 61/19.09.1994 г., издадено от Община Варна –
кметство ***, с което му се разрешава изграждането на пристройка с площ до 40
кв.м. по одобрен архитектурен проект от 16.09.1994 г. В разрез с разрешителното
за строеж, заявява, че е построил масивна вилна постройка, състояща се от изба
и гаражи с площ 64,2 кв.м., жилищен етаж с размери от 89,5 кв.м. и тавански етаж от 76 кв.м. Твърди, че при извършването на
делбата на земята, сградата, която вече е била изградена, не е взета под
внимание при обособяване на дяловете и е ситуирана неправилно от вещото лице,
въпреки че е била изградена още към 1996 г. без да има пристрояване или
надстрояване след това. Посочва, че през месец февруари 2002 г., след
приключване на производството по съдебна делба и разпределение на дяловете,
загражда отредения му имот с идентификатор 10135.5507.207 с телена ограда. Същата разделя неговия имот и този на ответника, който е с
идентификатор № 10135.5507.208. Заявява, че
праводателят на ответника – ***И.Ж., никога не е ползвал, стопанисвал и владеел
имот с идентификатор № 10135.55.07.208, тъй като е живеел в София и никога не е живял в град Варна. Съседният имот
е бил хавра с огромна растителна маса от храсти и саморасли дървета.
Твърди, че заснетите граници между неговия имот и този на ответника, одобрени
със Заповед РД -18 – 73/23.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК не
отговарят на действителните такива от февруари 2002 г., тъй като от тогава до
настоящия момент, ищецът владее реална част с размер от 320 кв.м. от съседния имот с идентификатор № 10135.5507.208. Посочва, че и изградената от него масивна сграда попада частично в
горепосочената реална част. Заявява, че упражнява
фактическа власт с намерение за своене върху нея за горепосочения период,
поради което твърди, че я е придобил по давност. Праводателят
на ответника е знаел, че ищецът владее това пространство и не се е противопоставил
това. Не са предприели действия за изменение на
кадастралната карта относно имотните граници между тези два имота, поради
факта, че са роднини.
В условията на евентуалност заявява, че упражнява фактическа власт с
намерение за своене върху реална част с размер от 25 кв.м./включващи
стъпка в земята 7 кв.м. и тераси по измервания/, а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята от имот с идентификационен ***, а именно
частта, върху която се намира изградената сграда. Твърди, че
владее необезпокояван гореописаната част за периода от 01.12.1996 г. до
настоящия момент.
Ищецът заявява още, че сградата, която е изградена от него, представлява
масивно – железобетонно строителство и отговаря на изискванията на ЗУТ. Същата представлява търпим строеж, но няма издадено
удостоверение за търпимост, поради факта, че все още статута на земята е
земеделска. Твърди, че с разрешението за строеж от 1994 г. му се
разрешава да построи пристройка с площ 40 кв.м., поради което построеното до 40
кв.м. представлява главна вещ, а за разликата над 40
кв.м. е чужда вещ, която частично навлиза в съседния
имот и не представлява самостоятелен обект, поради което е собственост на
ищеца.
В срока по чл. 131
ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Оспорват се фактите, че ищецът владее процесните площи от 01.02.2002 г. до
настоящия момент, че
е придобил същите на основание придобивна давност, както и че изградената
сграда, попадаща в процесната площ е търпим строеж. Заявява,
че упражняваната фактическа власт е държане и е продължение на тази,
упражнявана от него преди делбата, без да е променено намерението на ищеца и
същото да е демонстрирано пред праводателя му. Оспорва и факта, че
изградената сграда е търпим строеж, тъй като е изградена върху земеделска земя,
без разрешение за строеж, а не в отклонение на издаденото такова №
61/19.09.1994 г., тъй като последното е за пристройка с площ от 40 кв. м. към съществуващата постройка от 20 кв. м. Разрешението за
строеж на последната е № 619/1977 г. и е за дървена барака без ж. б. елементи,
съгласно чл. 108 от ППЗТСУ, разположена на граница със
съседен имот. /л. 16/. Построената сграда като паянтово жилище е
отразена на визата за проектиране на пристройката с размери 5 м. на 8 м., като местоположението
им е различно от сега съществуващата втора сграда в имота на ищеца. Двете разрешения за строеж са за сграда 1. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
С.А.И., ЕГН **********, адрес: *** предявява срещу С.Ж.Д., ЕГН **********,
адрес: *** иск с правна квалификация чл. 108 ЗС с искане да се признае за
установено в отношенията между тях, че той
е собственик на отразената на л.86 от делото реална част в размер на 320 кв.м.
от имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор ***, находящ се в ***,
м."***" при граници - имот ***, имот ***, имот ***, имот ***и да се
осъди ответника да му предаде владението върху същата; както и иск с правна квалификация чл. 109 ЗС с искане да се осъди
С.Ж.Д., ЕГН **********, адрес: *** да
събори частта от
сграда с идентификатор
101235.5507.207.2,
разположена в имот с
***, находящ се в гр. Варна, кв. ***, местност „***", която част е
разположена в имот с идентификатор ***като навлиза в имота с площ от 25 кв. м и
в зоната от 3 м. от страничната регулационна линия между УПИ XLII-22246 и УПИ ХПИ-2224в, съответно имоти ***и
***.
Ищецът
излага следните факти във връзка с предявените искове:
По предявения иск с правна
квалификация чл. 108 ЗС ищецът заявява, че е собственик на недвижим имот с
идентификатор № 10135.5507.208, находящ се в град Варна, кв. ***, местност „***“
на основание покупко – продажба, обективирана в нотариален акт, вписан в
Службата по вписванията под № 136, том 15, дело № 3183/2019 г., вх. №
5694/14.03.2019 г. Заявява, че ответникът е собственик на съседния имот с
идентификатор № 10135.5507.207, за който е налице неприключила процедура по
смяна на предназначението на земята. Посочва, че в имота на ответника има
изградени две сгради с идентификатори съответно № 10135.5507.207.1 и № ***
Твърди, че за двата имота има влезли в сила ПУП за регулация и застрояване,
одобрени съответно със заповед № Г-27/14.02.2005 г. на зам. кмета на Община
Варна и № Г-29/25.01.2008 г. на главния архитект на град Варна, съобразно които
застрояването е свободно с отстояние по 3 м. от граничната регулационна линия
между двата урегулирани поземлени имота. Заявява, че издадените разрешения за
строеж на ответника са само за изграждане на сградата с идентификационен №
10135.5507.207.1, поради което сградата с идентификатор № *** е изградена върху
земеделска земя без разрешение за строеж, разположението й не е в границите на
застрояването. Разположена е така, че част от нея попада в имота на ищеца, а
другата част е в зоната от 3 м. от регулационната линия на неговия имот.
Заявява, че също така не е търпим строеж. С оглед гореизложеното моли да се
уважи предявения иск с правна квалификация чл. 108 ЗС.
По отношение на втория предявен иск
посочва още, че като незаконен строеж сградата, която навлиза частично в
неговия имот и в зоната от 3 м. от страничната регулационна линия – извън
зоната за застрояване, определена с плана за застрояване му пречи да упражнява
пълноценно правото си на собственост и да го застрои, съобразно влезлия в сила
план за застрояване. Моли за уважаване на същия.
В депозирания отговор ответникът
оспорва предявените искове. Счита, че при заварено положение е недопустимо
новият собственик да има претенции по отношение спазването на 3 м. зона.
Заявява, че праводателят на ответника не се е противопоставил на тези
обстоятелства при изработването на ПУП – ПРЗ. Имотът на ищеца не е с променен
статут, а освен това действащият ПУП не е приложим по отношение на него и е
отпаднал с изтичането на 5 г. за дворищна регулация. Моли за отхвърляне на
исковете.
Подпомагащата страна Д.И.Ж. е изразила
становище за неоснователност на предявените от ищеца исковете. Счита същите за
неоснователни, като целящи единствено да осуетят премахването на незаконен
строеж. Поддържа, след приключване на съдебния процес за делба е упражнявал
правото си на собственост като е владял имота. Сочи, че на 14.03.2019 г. се е
разпоредил с правото си на собственост в полза на ответника С.И.. От 25.01.2002
г. до 14.03.2019 г. имотите, отредени по спогодбата макар
и заснети като отделни имоти в КК през 2008 г., не са били реално
отделени един от друг с огради. Твърди, че сградата в имота на ищеца е
незаконна, изградена е върху земеделска земя, без разрешение за строеж, без
строителни книжа и се обитава без разрешение за ползване. Възразява да се е
дезинтересирал от имота си. Сочи, че е упражнявал фактическа власт чрез
роднини. С оглед изложеното настоява за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по
спора.
За да
се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, че по силата
на съдебна спогодба, одобрена по гр.д. 447/2001г. на Варненски районен съд на С.Ж.Д. е възложено „място“ с площ 990
кв.м, находящo се в гр.Варна, кв.***, м. *** в „Зона за обитаване и вилен отдих“
без регулационен и застроителен план, съставляващo част от имот с пл. №
2224 по плана на месността“***“, представляващо дял II от заключението на вещото лице при
граници: дял първи от
заключението на вещото лице, пътека, имот 1692 А, дял трети, асфалтов път. На Д.И.Ж.
е възложен дял 3, представляващ „място“ с площ 960 кв.м, находящo се в
гр.Варна, кв.***, м. *** в „Зона за обитаване и вилен отдих“ без регулационен и
застроителен план, съставляващo част от имот с пл. № 2224 по плана на месността “***” при граници: дял втори от заключението на вещото
лице, пътека, имот 1692 А, дял четвърти, асфалтов път.
С договор за покупко-продажба,
обективиран в НА № 180, том 1, рег. № 1904, дело №142 от 2019 на нотариус рег.№
194 НК
Д.И.Ж. се е
разпоредил в полза на С.А.И. с поземлен имот с идентификатор 10135.5507.208 с площ 909 кв.м, находящ
се в г.Варна, кв.***, м. „***“, при
граници ПИ 10135.5507.2736, 10135.5507.85,
10135.5507.209, 10135.5507.203, 10135.5507.207.
Установява се от заключението на
вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, че процесните два
имота 207 и 208 се ситуират изцяло в имот 2224 по КП 1968г. След попълване на
КП през 2002г. ПИ 207 попада предимно в
новопълнения 2224 Б,
и с 28 кв.м в 2224 В. ПИ 208 с площта си
по КККР попада преобладаващо в имот 2224В . Имот 222Б по този план е записан на
С.Ж.Д.,
а имот 2224 В на Д.И.Ж.. В имот 2224 Б е отразена само малката сграда (35 кв.м), която е разположена в южната му
част. Части от сграда 207.2 се ситуират в двамата имота, като 17 кв.м попадат в
имот 2224 В. По КККР 2008 година в
границите на процесния ПИ 207 в сегашен вид се ситуира с цялата си площ в ПИ
207. ПИ 208 също попада с границите си изцяло в ПИ 208 по КККР от 2008г. По
този план сграда 207.2 попада с 70 кв.м
в имот ПИ 207 и с 15 кв.м в ПИ 208. Общата граница по КК в начален вид е
идентична с границите на двата имота по КК в актуален вид. Границите са
установени чрез непосредствено геодезическо заснемане. При следващите изменение
на КККР промяна в границите между двата процесни имота не е налице. Първият
план за регулация, в чиито обхват попадат процесните имоти е ПУП-ПЗР от 2005г.,
той е изработен с цел промяна на статута на земята от земеделска в селищна.
Планът предвижда запазване на кадастралните граници. Предвижда се свободно
застрояване в имотите с отстояние 3 м от уличните и страничните регулационни
линии. Голямата сграда в УПИ XLII 2224Б е отразена по този план с различно от действителното
положение. ПУП-ПРЗ от 2008 е изработен върху същата кадастрална основа след
попълването от 2002г. По този план няма промяна във вида, допустимото
застрояване и неговата плътност. В
парцел XLII 2224Б е отразена триетажната сграда 207.2. Вещото лице е посочило,
че откъм източната страна имот 207 е ограден с полумасивна ограда от телена
мрежа, закрепена на бетонни колове. Разположението на източната ограда на
стопанисвания от ищеца имот е отразено на скиците към експертизата. Експертът е
дал заключение, че 7 кв.м сграда 207.2 се ситуират в имот ПИ-208, а с покритата
тераса и стълбището стават 15 кв.м. Част от постройката се ситуира върху три метровата ивица, която
съгл. ПУП-ПРЗ от 2005г. следва да е незастроена. Постройката не отговаря на
изискванията за търпим строеж.
По делото са събрани
гласни доказателства посредством разпита на шестима свидетели. От показанията на
свидетеля ***, която има имот в близост до процесния се установява, че през
1982г. когато свидетелят за първи път има впечатлени в имота на С. е нямало
граници. Мястото е било дълго, имало лози и овошки. В имота имало само барака,
през 1995-1996 г. С. направил
постройката. От 2000г. насам свидетелят не е виждал друго лице да работи в
имота на С.. Западно от имота на С. пространството било обрасло с треви и
храсти. Едва миналата година мястото било почистено. Свидетелката не е чувала някой
да предявява претенции към имота. Там е виждала само С. и семейството му. С. е
направил голям портал за имота си от страната на лагера.
Свидетелят Милена Александрова
Данаилова, племенница на ищеца изнася, че мястото на чичо й С. е много голямо .
По спомените от детството й е над 3 декара. Къщата в имота е строена в периода
1994г. до 1996г. След като приключила делбата през 2001г. бащата и чичото на
свидетелката оградили имота на чичо й с телена ограда. Съседният имот бил
като джунгла, обрасъл с големи дървета.
За проблемният участък се разбрало след като излязла кадастралната карта.
Тогава станало ясно, че границата минава през имота на чичо й. Свидетелката е
присъствала на разговорите между баща й, чичо и Д.. Тогава тъкмо било приключило
дело на баща й за друг имот на ***и той (бащата на свидетелката) предложил да
отстъпи част от имота си ***за проблемния участък. След като разбрали за
кадастралния план от 2008г. Д. първоначално обещал, че ще се разберат по
роднински за имота, ако бащата на свидетелката направи отстъпки за друг имот. В
крайна сметка Д. не предложил сделка за имота. След като разбрал, че Д. е
продал имота, баща й питал Д. защо не му го е предложил на него. Имало колебания дали ще има проблем с
границата с новия собственик. Телената ограда, поставена през 2001-2002г. е
премахната миналата година, за да се изчисти имота. Към Търновски лагер е
сложена нова ограда. Съседният имот бил изчистен.
Свидетелят И.Д. Николов има
впечатления от имота през 2019г. През тази година по възлагане на С. мястото
било трасирано. По това време оградата между имотите на С. и С. лисвала,
коловете били паднали. Имотът на С. бил буренясал.
Свидетелят *** има впечатления от
есента на 2017г. Като брокер тогава е водила С. на оглед на съседния имот ПИ
209. Тогава имотите
ПИ 209 и 207, 208 /свидетелят ги посочва на скицата/ били обрасли. След портала
на търновски лагер било като гора. Между тези имоти и лагера имало ограда. Имот
№ 208 не бил ограден, нямал ограда. Свидетелят
сочи, че първият имот след портата е 207.
Свидетелят ***Н. ***познава ***И. от
2004г. Познанството им е по повод изготвянето на ПУП за мястото му за м. ***.
Свидетелката е ходила в неговия имот. Между отделните парцели огради нямало, но
е имало колчета, с които са били отбелязани границите. Всички имоти били
обрасли с бурени. Имало ограда между трите имота и лагера. След одобрението на
ПУП-а Д. помолил свидетелката да поеме работата по промяна в предназначението
на земята. Това не могло да се случи, защото е имота имало незаконен строеж.
При работата си свидетелката разбрала, че тази сграда или част от нея попада в
парцела и уведомила Д.. Разговаряли да се направи ПУП, който да отразява
същинското положение, искал да се разбере със съседа си, за да да му отстъпи
друга част от мястото са сметка на това, което бил завзел. Д. бил притеснен от
такива разправии. В присъствието на свидетеля Д. е изразявал претенции към С.,
че не е съгласен с това навлизане в имота му.
Свидетелят *** живее в съседство и
познава ищеца от 20 години. Към 2009г. свидетелят сочи, че между имотите 207,
208 и 209 е нямало граница. От към лицето на трите имота е имало обща ограда с лагера. Имоти 208 и 209
били напълно изоставени, а С. идвал на 3-4 месеца. Свидетелят описва мястото на
С. като хавра, джунгла. Свидетеля предлагал на С. да почисти имота, но
получавал отговор, че не му е работа, защото има „неща, които са малко тъй“. До 2018 г. Петков не е виждал ограда между
имоти 207 и 208. През 2019 година С. е разчистил своето място и тогава се
видяло, че няма ограда.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
I. По предявените искове с правно основание
чл. 124 от ГПК за
приемане за установено, че ищецът е собственик на процесните 320 кв.м реална
част от имот идентификатор ***,
евентуално на 25 кв.м./включващи стъпка в земята 7 кв.м. и тераси
по измервания/, а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята от имот с
идентификационен ***/
Ищецът не основава владението си на
годен да прехвърли правото на собственост акт- правна сделка, съдебно решение
или административен акт. Извършената по
гр.д. № 447/2001 г. по описа на Районен съд, град Варна делба не е такъв акт,
тъй като по силата на него за ищеца са възникнали права само по отношение на
предоставения му в дял ПИ 2224 Б. Ето защо за да е годно владението да породи
правните последици на придобивната давност е необходимо ищецът да установи постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно
и явно владение, упражнявано най-малко
десет години-79, ал. 1 от ЗС. На свой ред чл. 68 ЗС дефинира владението като
фактически отношения между гражданско-правните субекти, изразяващи се в това,
че едните имат фактическата власт върху
вещта/ обективния признак на владението/ без да се позовават на правото на
собственост за това, а само на
обстоятелството, че в даден момент именно те упражняват материално
господство и си служат с вещта като своя/ субективния признак на владението/.
I.1 Разпоредбата
на чл. 200, ал.1
от ЗУТ установява забрана за придобиване по давност на реални части от
урегулирани поземлени имоти, неотговарящи на изискванията за минимални размери
по чл. 19 ЗУТ. Изключението, предвидено в алинея 2 на чл. 200 ЗУТ, допускащо придобиване по давност на
реална част от поземлен имот, неотговаряща на изискванията на чл. 19 ЗУТ, е приложимо само в случаите, при
които тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ – тоест,
при първоначално урегулиране на два неурегулирани имота. Присъединяване на
реална част от урегулиран поземлен имоти към съседен урегулиран поземлен имот,
ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ. (решение № 67 от 16.07.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, 2 г.
о., решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г., 1 г. о., и др.
Решение № 105 от 12.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3109/2017 г., I г. о., ГК).
Съображенията за това са, че при действието на ЗУТ промяната на площта или
лицето на веднъж урегулирани имоти се извършва само по предвидения в закона
ред, какъвто е този по чл. 15 от закона. Разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ изрично предвижда, че собствениците
на съседните имоти могат да постигнат съгласие за промяна на границите на
урегулирани поземлени имоти, обективирано в заявление и предварителен договор
т.е. промяна в принадлежността на правото на собственост върху съответната
реална част от урегулиран имот, ще настъпи само ако по реда на чл. 15, ал. 6 ЗУТ бъде издаден акт за одобряване на
плана за регулация, с който се променят границите между урегулираните поземлени
имоти след извършването на преценка дали с проекта за изменение не се предвижда
създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на
разрешени строежи /чл. 15, ал. 9 ЗУТ/, и дали не се предвижда създаване на
урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по
закон /чл. 15, ал. 10 ЗУТ/, едва след което ще може да бъде
сключен и окончателен договор. Това означава, че след като веднъж дадена
територия бъде урегулирана, законът допуска промяна в границите на имотите само
при наличие на определени предпоставки, подлежащи на преценка от
администрацията, при което промяната в пространствените предели на правото на
собственост настъпва след одобряването й по административен ред. Предвид
недопустимостта, извън изрично предвидените в закона случаи, да се придобива
реална част от УПИ чрез правна сделка, то на същото основание не е допустимо
такова придобиване и по давност, освен ако са налице изискванията на чл. 200, ал. 1 3 ЗУТ. Следователно реална част от поземлен
имот, която не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да бъде присъединена към
съседен чрез придобиване на правото на собственост чрез правна сделка или по
давност по реда на чл. 17 ЗУТ, само ако и двата имота не са урегулирани, макар и да се намират в урбанизирани
територии.
В разглеждания случай основанието на
исковата претенция е придобивна давност, осъществена след влизане в сила на
ЗУТ. Процесната реална част не може се урегурира самостоятелно според
изискванията на чл. 19 от ЗУТ, в който смисъл е т. 5 от заключението на вещото
лице. От друга страна
и двата имота ПИ 207 и ПИ 208 са урегулиране с ПРЗ и попадат убанизирана територия. По
правилата на ЗУТ парцелните граници са и имотни, тоест регулацията се счита
приложена от дата на влизането й в сила. Следователно изискванията на чл. 200,
ал.2 от ЗУТ не са спазени и процесната реална част не може да се присъеди по
давностно владение към имота на ищеца.
I.2 Само за изчерпателност съдът излага следното: Oт
събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ***и ***,
които съдът кредитира като обективни, тъй като и двете свидетелки имат преки
впечатления за процесния имот в продължение на години се установява, че С.Д.
след влизане в сила на разделителния протокол по гр.д. № 447/2001 г. по описа
на ВРС е заградил имота си, включително е поставил полумасивна телена ограда
през 2001-2002г. откъм източната граница, тоест откъм ПИ 208. От заключението
на СТЕ, което също се кредитира като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните и приложените скици, става ясно, че оградата е поставена
след имотната граница със съседния тогава ПИ 2224В, навлизайки в съседния имот
с 320 кв. м. (виж. скица 8 към заключението на вещото лице). Няма данни
собственикът на съседния имот- сега ПИ 208 да се е противопоставил на
поставянето на оградата. Тези данни сочат, че след влизане в сила на
разделителния протокол С.Д. е установил явно, спокойно и несъмнено владение
върху процесната реална част в съответствие с правата, които ищецът е считал,
че има по силата на делбения протокол. Тоест фактическата власт е установена с
намерение за своене. Най –късно с
влизане в сила на кадастралната карта,
обаче ищецът е узнал, че процесните 320 кв.м са част от съседния ПИ 208, както
и че имотната граница минава през сградата с идентификатор 207.2. Тогава
съгласно показанията на св. ***ищецът е направил опит да се разберат по
роднински с Д.. На Д. е предложен част от друг
имот на ***срещу проблемния участък. Следователно след с узнаването за
правата на друго лице през 2008г., ищецът е променил намерението, с което
упражнява фактическа власт върху процесната вещ. Предлагайки да придобие процесната част, ищецът
фактически признава, че няма права. А признанието, че друго лице е собственик на вещта
е несъвместимо с намерението за нейното
своене. Промяна в субективното отношение към вещта е обективирана
не само чрез предложение на ищеца към Д.Ж., но така също и в последващите
фактически действия по поддържането на дворното място и поставената през 2001-
2002 ограда. Както се установи от показанията на част от свидетелите след 2009г
оградата между двата имота е съборена, двете места са обрасли и се създават впечаление, че те са част от един общ имот. Поканията на свидетел ***, че
между имотите 207, 208 и 209 е нямало граница следва напълно да се кредитират,
тъй като кореспондират с данните изнесени от свидетелите ***Н. ***, която има
същите впечатления към 2004-2005г. и на ***, която е видяла имотите през есента
на 2017г. Че С. не е държал процесната реална част като своя е видно от
изявлението му пред свидетеля ***. На предложението на свидетеля да почисти
двора, ищецът отговорил че няма да го направи, „защото има „неща, които са
малко тъй“.
За породи правните последници на
погасителната давност, владението следва да се непрекъснато в релевирания
период. Владението се прекъсва когато
някой от двата компонента обективен:
упражняването на фактическа власт върху вещта, и субективен: формирането и изразяването на намерение за своене,
за третиране на вещта като своя, отпадне. Всяко прекъсване на владение за срок
по-голям от шест месеца води до неговата загуба. Изгубване на владение е
налице поради изгубване на фактическата власт или поради промяна на намерението, или при изгубване на двете. При
изгубване на владението поради поради промяна на намерението владелецът
изразява воля, че не държи повече вещта за себе си. С проявата на обратния
анимус се прекратяват и благоприятните правни последици, които законът свързва
с владението. След проявата на това намерение досегашният владелец става
държател на вещта. За да се превърне повторно във владелец, държателят следва
да демонстрира отново промяната в намерението си.
В случая след установяване на
владението през 2001г. до 2008г. когато се прие, че ищецът е променил
намерението, с което упражнява фактическа власт върху вещта не е изминал
десетгодишен период, с който законът свързва възникването на правото на
собственост. Няма данни след 2008г. ищецът повторно да е променил анимуса си.
Фактът на държането на постройка в чужд не се отразява върху собствеността на дворното място. Само постройките се придобиват по приращение/
ако са налице условията за това/, но не дворното място, върху което построена
сградата.
При това положение съдът намира, че по
делото е опровергана презумцията на чл. 69 от ЗС, съответно че ищецът е придобил процесната
частта по силата на давностно владение,
включително и част от имота, върху която е построена сградата,
собственост на ищеца.
Исковите претенции с правно основание
чл. 124, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят.
II. По
отношение на иска да се признае за
установено, че ищецът е собственик на частта от сграда с идентификатор ***,
отразена на л.87 от делото, попадаща в имот с идентификационен ***, находящ се
в ***, м."***"
с обща площ от 909 кв.м. съдът намира следното:
Наличието
на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на всички искове, вкл. на
установителните искове за собственост, за която съдът следи служебно и
преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на всеки конкретен правен
спор, за разрешаването на който е сезиран. Правен интерес от
предявяване на установителен иск за собственост е налице винаги, когато ищецът
твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му
на собственост с фактически или правни действия.
В случая ответникът не
само не оспорва, че ищецът е собственоста на сградата, но и основава насрещната
си петиторна защита именно на факта, че ищецът е собственик на постройката,
предявявайки искане за нейното премахване. По тези съображения съдът приема, че
ищецът не се ползва с правно защитим интерес от търсената защита.
Производството в тази част следва да се прекрати като недопустимо.
III.
Чл. 108 ЗС предвижда,
че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи
без основание. За предявяването на иска по чл.108 ЗС е
необходимо ищецът да заяви придобивен способ и да твърди, че ответникът няма
основание да владее или държи вещта. Защитата срещу иска ответникът
упражнява с възражения, че: придобивният способ не е осъществен или се е
погасил; не владее или не държи вещта или я владее или държи на
противопоставимо на ищеца основание. Съобразно
указанията, дадени в 2А на ТР №4/2014г. от 14.03.2016г. по тълк.д.№4/2014г.
на ОСГК на ВКС съдът, сезиран с осъдителен иск по
чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца.
Както се посочи
по-горе не е спорно, че ищецът по
насрещния иск С.И. е придобил права върху процесния имот с идентификатор
*** на деривативно основание по силата на договор за покупко - продажба,
обективирана в НА № 180, том 1, рег. № 1904, дело
№142 от 2019 на нотариус рег.№ 194. Правата на праводателя му не са
оспорени.
Съгласно мотивите изложени по-горе ответникът по този иск С.Д. упражнява
фактическа власт върху имота, без да разполага с годно правно основание за това. Следователно предявенит иск за ревандикация
за реалната част от 320 кв.м, намираща се
на скица №7 от заключението на вещото лице между точки 14, 17, точката в края на
отсечката, отразена със синя пунктирна линия(между т. 38 и 37) и т.38, се явява
основателен и доказан. Тази част съдът ще отрази в скицата в с точки А, В, С и D.
IV По
негаторния иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
Нормата на чл. 109 ЗС предоставя правна защита на правото
на собственост срещу всяко неоснователно въздействие или създадено състояние,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото
и пълноценно ползване на вещта от собственика според нейното предназначение.
При предявен иск за премахването на
строеж в следва да се установи дали същият ограничава правото на собственост и
в частност правото на ползване на имота.
Трайно е разбирането в практиката, че самият факт на незаконен стореж не
е достатъчен сам по себе си, за да се приеме за основателен негаторния иск за
премахването му, а е необходимо установяване на негативно въздействие върху
възможността ищецът да упражнява в пълен обем правото си. Търпимостта на строежа
е без значение при преценката за правото да се иска неговото премахване, тъй
като се „търпимостта“ на строежа има отношение единствено към преценка на административния
орган отнoсно
благоустройствената допустимост на строежа, но не и относно пречките, които
създава за упражняване правото на собственост на ищеца.
В случая процесната сграда 207.2 е
изградена в периода 1994-1995г. според събраните по делото гласни
доказателства. Според експертизата за постройката няма строителни книжа, тя е
изградена в отклонение от изискванията, навлизайки с повече от три метра след
регулационната линия между двата имота. Експертизата
категорично опровергава довода на ответника по иска, че сградата е построена в
отклонение на параметрите по разрешението за строеж№ 61/19.09.1994г., тъй като
разрешението е дадено въобще за друга сграда, а не за процесната 207.2
При тази доказателствена установености
съдът намира, че постройката нарушава установените с благоустройствените закони
строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имотите относно
допустимите разстоянията между сградите от основното застрояване – чл. 31,
ал.1, т. 1 от ЗУТ. Във вилните зони необходимото отстояние на сградата от
страничната граница е дори четири, а не три метра (чл. 34 от ЗУТ). Съгласно СТЕ
според устройствения план за територията, в която попада имота допустимата
плътност на застрояване е 40 %. При тази плътност на застрояване и необходимост от спазване на отстояние от
четири метра от страничната границата с ПИ 209 и още осем метра (два пъти по
четири) от процесната сграда 207.2( защото отстояние важи и за двете сгради),
строителството в имот ПИ 208 ако изобщо е допустимо, би било съществено
ограничено. Процесната постройка фактически препятства правото на собственика
на ПИ 208 да извърши застрояване в собствения си имот в пълен обем при
параметрите за застрояване съгласно действащия устройствен план/ 11.1.4 от СТЕ/,
тъй като ищецът ще може да застрои 40 % не от целия имот, а 40 % от оставящата
част след съобразяване на отстоянията от срадата на ответника. Това е
достатъчно за да на се направи извод, че сградата смущава нормалното ползване
на имота на ищеца/ Решение № 88 от 22.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 479/2012
г., I г. о., ГКРешение № 115 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3769/2019 г.,
I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова, решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г. на II г. о.
на ВКС., Решение № 42 от 8.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3841/2019 г., I г. о.,
ГК, в които са разгледани хипотези, в които сграда е построена извън
определеното от застроителния план и издадените книжа
строително петно и с това създава пречки за собственика на земята – било защото
пречи на застрояването на друго строително петно в
имота, било поради нарушаване на необходимото отстояние от други сгради в
имота.
Съдът намира, че ирелевантна за
преценката дали постройката пречи за упражняване пълноценното право на собственост
е това че се касае за заварено положение. Законът не придава значение на това
обстоятелство. Не може да се направи извод, че след като праводателят на С.И. е
знаел, че сградата навлиза в имота, той се е съгласил с това положение. На
първо място това не отговаря на фактите по делото, тъй като след влизане в сила
на кадастралната карта ***и С. са разговаряли и според показанията на
свидетелите праводателят на С.И. е изразил несъгласние с установеното
положение, по- късно се е стигнало до подаване на жалби срещу законността на
строежа, за което може да се съди от въпросите на процесуалния представител на С.Д.
към свидетелите. Дали действащия ПУП е приложим е без значение, тъй като същия
се явява приложен ведна след одобряването му. Съдът намира, че не се следва да
се дава приорите на незаконно изградена постройка за сметка на възможността на
собственика / ищеца по иска с пр. осн. чл. 109ЗС / да извърши законно
застрояване в имота си съобразно плана за застрояване.
Предявеният иск с правно основание чл.
109 ЗС е основателен и следва да се уважи, като се осъди ответника по него да
премахне частта от сградата 207.2, подаща в ПИ208, както и тази, част която се
намира в триметровата граница за незастрояване. Частта следва да се означи на
скица № 8 от заключението.
По
разноските:
С оглед изхода от спора сторените по делото разноски следва да се
възложат в полза на ответника/ ищец по насрещните искове/. С.И. е претендирал
адвокатско възнагражднение в общ размер на 5000 лева по общо три договора за
правна помощ, от които 2500 лева за защита по иска с пр. осн. чл. 109 ЗС, 1250
лева за защита по ревандикационния иск и още 1250 лева за защитата по исковете
на ищеца. Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерността на
заплатения адвокатски хонорар. Съдът намира така направеното възражение за
частично основателно. Защита по предявения срещу С.И. установителен иск за
собственост практически се покриват със защита по ревандикационния иск, тъй
като предпоставките за отхвърляне на иска съществено съвпадат с тези за
уважаване на претенцията с пр. осн. чл. 108 от ЗС. Ето защо съдът намира, че за
защита по тези искове на страната се следва общо възнаграждение в размер на
сумата от 1250 лева. Договореното възнаграждение по негаторния иск в размер на
2500 лева не се явява прекомерно. Делото се характеризира както с усложена
фактическа обстановка, наложила събиране на значителен обем доказателства и
доказателствени средства, но така също и с правна сложност. В заключение в
полза на ищеца по насрещния иск следва да се присъди адв. възнаграждение в
размер на сумата от 3750 лева, както и разноски за такса вписване- 49, 80 лева,
ДТ за издавне на преписи за вписване- 16 лева,
държавна такса по насрещните искове- 495,70 лева, възнаграждение за вещи
лица-1796,72 лева, или общо 6108,26 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Ж.Д., ЕГН **********,
адрес: *** срещу С.А.И., ЕГН **********, адрес: *** за признаване за установено
в отношенията между страните, че С.Ж.Д., ЕГН ********** е собственик на
отразената на л.86 от делото реална част в размер на 320 кв.м. от имот с обща
площ от 909 кв.м., с идентификатор ***, находящ се в ***, м."***" при
граници - имот ***, имот ***, имот ***, имот ***на основание давностно владение,
в условията на евентуалност, че е
собственик на реална част, с размер от 25 кв.м./включващи стъпка в земята 7
кв.м. и тераси по измервания/, а по кадастрална карта 15 кв.м. стъпка в земята
от имот с идентификационен ***, находящ се в ***, м."***" с обща площ
от 909 кв.м. по скица на СГКК гр.Варна, одобрен със Заповед
РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с трайно
предназначение:урбанизирана, при граници съгласно скица: съседи с
идентификатори: ***, ***, ***, ***, върху която е изградена жилищна сграда с
идентификатор ***, на основаниена осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С.Ж.Д.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу С.А.И., ЕГН **********, адрес: *** иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че С.Ж.Д., ЕГН **********
е собственик на на частта от сграда с идентификатор ***, отразена на л.87 от
делото, попадаща в имот с идентификационен ***, находящ се в ***, м."***"
с обща площ от 909 кв.м. по скица на СГКК гр.Варна,одобрен със Заповед
РД-18-73/23.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК с трайно
предназначение:урбанизирана, при граници съгласно скица: съседи с
идентификатори: ***, ***, ***, ***, на осн. чл. 130 от ГПК.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С.Ж.Д., ЕГН **********,
адрес: *** и С.А.И., ЕГН **********,
адрес: ***, че С.А.И., ЕГН ********** е собственик на реална
част в размер на 320 кв.м. от имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор ***,
находящ се в ***, м."***" при граници - имот ***, имот ***, имот ***,
имот ***, която реална част е посочена с точки A,
B, C и D на скица на л. 262 от делото/ скица №7 от заключението по СТЕ/, същата приподписана от съда
и съставляваща приложение и неразделна част от постановеното съдебно решение.
ОСЪЖДА
С.Ж.Д., ЕГН
**********, адрес: *** ДА ПРЕДАДЕ на
С.А.И., ЕГН **********, адрес: ***, че С.А.И., ЕГН ********** владението върху реална част в размер на 320 кв.м. от
имот с обща площ от 909 кв.м., с идентификатор ***, находящ се в ***, м."***"
при граници - имот ***, имот ***, имот ***, имот ***, която реална
част е посочена с точки A, B, C и D на скица на л. 262 от делото/ скица №7 от заключението по
СТЕ/, същата приподписана от съда и съставляваща приложение и неразделна част от
постановеното съдебно решение, на осн. чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА
С.Ж.Д., ЕГН **********,
адрес: *** по иска С.А.И.,
ЕГН **********, адрес: ***, ***ДА
ПРЕМАХНЕ частта
от сграда с
идентификатор 101235.5507.207.2, разположена
в имот с ***, находящ се в гр. Варна, кв. ***,
местност „***", която част е разположена в имот с идентификатор ***, като
навлиза в имота с площ от 25 кв. м и
частта от сградата, която се намира в
зоната от 3 м. от страничната регулационна линия между УПИ XLII-22246 и УПИ ХПИ-2224в, съответно имоти ***и
***и заключена между
точки A, B, C и D на скица на л. 263 от делото/ скица №8
от заключението по СТЕ/, същата приподписана от съда и съставляваща приложение
и неразделна част от постановеното съдебно решение, а на на осн. чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА С.Ж.Д., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на С.А.И., ЕГН **********,
адрес: *** сторените по делото разноски в размер на 6108,26 лева за държавна такса, вещи лица, адвокатско
възнаграждение и такси за вписване на исковата молба, на осн. чл. 78, ал.1 и
ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието
на Д.И.Ж., ЕГН ********** като
подпомагаща страна на страната на ответника С.А.И., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: