Р Е Ш Е Н И Е № 420
гр. Монтана, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 14.10.2022 г. в състав:
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня
Камарашка
Рени
Цветанова
при участието на секретар
Димитрана Д. и прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Рени Цветанова КАНД № 335 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на Глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е на
основание постъпила касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Монтана, представлявана от Директора – инж. Д*** П*** , гр. Монтана, пл. „Ж*** “
№ 5, против Решение от № 70 от 06.07.2022 г. по АНД № 446/2021 г. по описа на
Районен съд – Лом, с което е отменено Наказателно постановление № 12-002032/30.07.2021
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана.
С издаденото Наказателно постановление №
12-002032/30.07.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана
на „Н.Ф.Л." ЕАД ***, ЕИК * с адрес гр. Монтана, жк „М*** “, бл. * , вх. * ,
ет. * , ап. * , представлявано от К.Д.М. – Изпълнителен директор, в качеството
му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. З
от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1
500 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ.,
затова че при извършена проверка на място на 17.06.2021 г. в 10:15 ч. по
спазване на трудовото законодателство в обект черешов масив ЕКАТТЕ 80935,
находящ се в с. Ч*** връх, обект на „Н.Ф.Л.“ ЕАД *** се констатира, че
дружеството в качеството си на работодател, представлявано от К.Д.М. е
допуснало в черешовия масив да работи на 17.06.2021 г. в 10:15 ч. В*** М*** К*** като „берач", престирайки работна
сила с фиксирано работно време от 07:00 ч. до 15:00 ч., работно място и
уговорено трудово възнаграждение /0,50 лв. на килограм/, без отношенията при
предоставяне на работна сила да са уредени като трудови правоотношения и без
лицето да има предварително сключен трудов договор в писмена форма. Нарушението
е констатирано с Протокол за извършена проверка от 17.06.2021 г. Впоследствие в
информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда" е извършена проверка в регистъра на уведомления за трудови
договори, като се установило, че В*** М*** К*** няма сключен трудов договор в
писмена форма за осъществяваната от него на 17.06.2021 г. трудова дейност. За
проверките е съставен Констативен протокол с изх. № 22-081 от 06.07.2021 г. На
22.07.2021 г. в присъствието на управителя на дружеството К.М. е съставен АУАН
№ 12-002032 пред свидетели, в който е описано установеното нарушение на чл. 62,
ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Като възражение представляващата
дружеството вписала в акта, че след проверката лицето е напуснало овощната
градина и не е открито за изготвяне на трудов договор. В срока по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН не е депозирано друго писмено възражение против АУАН. Впоследствие въз
основа на съставеният АУАН, АНО издал обжалваното НП № 12-002032 от 30.07.2021
г.
С касационната жалба се
иска отмяната на Решение от № 70 от 06.07.2022 г. по АНД № 446/2021 г. по описа
на Районен съд – Лом, с което е отменено Наказателно постановление № 12-002032/30.07.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана.
Касационният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно
и необосновано, като желае касационната инстанция да постанови решение с което
да потвърдите изцяло Наказателно постановление № 12-002032 от 30.07.2021 г. на ДИТ
– гр. Монтана. Счита, че изложените мотивите на районния съд, с които е отменил
НП като неправилно и незаконосъобразно издадено, а именно, че са налице
съществени нарушения от страна на Дирекция „Инспекция по
труда" – гр. Монтана на процесуалните правила, тъй като АНО не е
изпълнил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, както и че е издадено НП без
да е изяснена фактическата обстановка. Касаторът, счита, че описанието на
нарушението в АУАН и НП е достатъчно ясно като посочената като нарушена
разпоредба изцяло кореспондира с фактите и обстоятелствата, обективирани в
двата акта. От самото начало на административнонаказателното производство
нарушителят е бил наясно какво нарушение му се вменява във вина и правото му на
защита не е било нарушено. Представляващия дружеството не отрича, че лицето е
полагало труд в черешовия масив, което е видно и от възраженията му вписани в
самия АУАН. Счита, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП АНО е спазил
процесуалните изисквания на 3AHH. Така издадените актове съдържат всички факти
и обстоятелства констатиращи нарушението. Актът е съставен на 22.07.2021 г.,
предявен е на нарушителя на същата дата да се запознае със съдържанието му и да
напише обяснение или направи възражения, ако има такива. Към момента на
предявяване на АУАН административнонаказаното дружество, чрез представителя си К.М.
е направила възражение, като е записала, че лицето след проверката е напуснало
овощната градина и не е успяла до го открие за да сключат трудов договор. Не се
е възползвала от правото си в законоустановеният срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
да направи писмени възражения по така съставенят АУАН и да приложи писмени
доказателства, ако има такива. Моли касационната инстанция да приеме, че има
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1,
ал. 2 от КТ. Не на последно място съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ -
„Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения". Още повече, че с изменението и допълнението на Кодекса на
труда от м. юли 2015 г. е създаден чл. 114а от КТ, регламентиращ възможността
за сключване на трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа
за период от 1 ден. С ал. 7 от разпоредбата на чл. 114а от КТ се предвижда
Министъра на труда и социалната политика да издаде Наредба за условията и реда
за предоставяне, регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а, ал.
1 от Кодекса на труда. Следва да се има предвид, че за улеснение на
работодателите желаещи да наемат такива работници Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда" – гр. София е изготвила подробни указания, които да са
в помощ на работодателите. Тези указания ги има в сайта на Инспекцията, както
и в всичките 28 инспекции по труда в цялата страна закачени на таблото.
Смисълът на разпоредбата е да се изрази ясно, че трудовото правоотношение е
единствено допустимото от действащото право правоотношение, в което юридически
се закрепва предоставянето на работна сила. Поради характера на договора и
неговия екстремно кратък срок е предвидено, че изискванията относно
регистриране на трудовите договори в НАП, предоставянето на длъжностна
характеристика и уведомление от НАП и издаването на заповед за прекратяване на
трудово правоотношение няма да се прилагат. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба №
7 за минималните изисквания за осигуряване на здравословно и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работното оборудване (Предишен
текст на чл. 11, изм. - ДВ, бр. 43 от 2003 г.) територията на предприятието се огражда и/или се предприемат
други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. Излага доводи, че правилно
и законосъобразно е определен и размерът на имуществената санкция /наложена с
оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН/, в законоустановените граници от
1500 до 15 000 лв. В случая наказващият орган е определил размер на
имуществената санкция от 1500 лв., който е минималният установен в закона,
предвид цялостните параметри, като несъмнено е отчел индивидуализиращите
отговорността обстоятелства, като е отчел тежестта на нарушението, както и е обсъдил
наличието или липсата на основания по чл. 28, б. "а" от ЗАНН.
Тежестта на нарушението в случая е по-висока, понеже се касае за бездействие от
страна на работодателя и сериозно нарушение на трудовото законодателство, както
и се създават и предпоставки за злоупотреба с трудови и социални права на
работниците и служителите. По същите съображения, а и допълнително предвид
факта, че се касае за едно формално нарушение, тоест за осъществяването на
фактическия състав, на което не се изисква настъпването на определен
противоправен резултат и респективно вреди за определени субекти, то касаторът
счита, че не може да се приема в случая, че се касае за маловажно нарушение. Именно поради тази причини законодателят е
създал ал. 2 на чл. 415в, която гласи, че не са маловажни случаите по чл. 61,
ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ. На следващо
място съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В тази връзка
фактическите констатации отразени в акта не се опровергават от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Описаното деяние в съставения против
дружеството АУАН и възпроизведени в атакуваното Наказателно постановление
съдържат всички признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и осъществяват, както от субективна, така и от обективна страна състава на
административно нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции, представляващи
юрисконсултско възнаграждение. В с.з., редовно призован, касаторът се
представлява от юрк. Кръстева, с пълномощно по делото. Моли касационната
инстанция да постанови решение, с което да отмените решението на РС – Лом като
неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което потвърди
издаденото НП като правилно и законосъобразно по съображения, изложени в
касационната жалба.
От ответника по касационната жалба К.Д.М., в качеството си на Изпълнителен директор на „Н.Ф.Л.“ ЕАД ***, чрез процесуален представител адвокат Б.Е.
– САК, с пълномощно по делото, е постъпил отговор по същата. Излагат се доводи,
че спорното решение е правилно и законосъобразно, постановено съобразно нормите
на материалния закон и процесуалните правила. Излагат се съображения, че касационната
жалба подадена от ДИТ – Монтана е изцяло неоснователна, тъй като при извършване
на проверката контролният орган не е осъществил достатъчно пълно проучване на
данните и обстоятелствата по преписката и не ги е анализирал правилно и
задълбочено на място. Не е установено по безспорен начин извършеното
административно нарушение. От приложените по делото доказателства, разпити и
др. става ясно, че проверката е извършена вяло, тенденциозно, от седалката на
автомобила, през прозореца, без дори проверяващите да са слезли от служебното
МПС. При наличие на спорни обстоятелства между гласните доказателства и
твърденията на проверяващите, във връзка с престирането на работната сила, в
тежест на АНО е да извърши задълбочено разследване на същите, да направи
преценка на фактите и обстоятелствата и едва тогава да обоснове защо приема, че
е налице упражняване на труд по трудово правоотношение въз основа на трудов
договор. Правилно РС – Лом е приел, че не е доказано административнонаказаното
дружество да е осъществило от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл. 414. ал. 3 от КТ. От събраните по делото доказателства не се
установява фактическата обстановка описана в АУАН и издаденото НП. Правилно
районният съд се преценил, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй
като АНО не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, а именно преди
издаване на НП да провери законосъобразността на съставения АУАН и при
необходимост да бъде извършено разследване на спорните обстоятелства. По този
начин е издадено НП при неизяснена фактическа обстановка на твърдяното за извършено
нарушение, в частност авторството на деянието, а от там и недоказано по
категоричен начин нарушение по КТ. В случая АНО носи доказателствената тежест,
а той очевидно не е изпълнил задълженията си. Моли касационната инстанция да
постанови решение, с което да отхвърлите касационната жалба на ДИТ – Монтана
като неоснователна и потвърди издаденото Решение № 70/06.07.2022 г., на PC – Лом, като
законосъобразно и правилно с всички произтичащи от това последици. Претендира
присъждане на съдебни и деловодни разноски. В с.з. ответникът, редовно
призована, се явява адв. Е. – САК. Моли касационната инстанция да постанови
решение, с което да оставите в сила решението на РС - Лом, в подкрепа на
твърдението е, че АдмС – Монтана има трайна практика при решаването на такива
аналогични случаи. В констативния протокол на извършената проверка на ДИТ –
Монтана са вписани четири лица по отношение на които има съставени АУАН. За първите три от лицата имат постановени и
влезли в сила решения на АдмС – Монтана, с които АУАН и НП се отменят като
незаконосъобразни и неправилни. Представя писмени бележки, в които се излагат
аналогични на тези в постъпилия отговор по касационната жалба доводи.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение,
че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Лом правилно и
законосъобразно. В хода на проведеното административнонаказателно производство
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Не е установена изцяло фактическата обстановка, поради което на наказаното лице
е вменено нарушение, което не е доказано, че е извършило. Това прави издаденото
наказателно постановление незаконосъобразно и същото правилно е отменено от
районния съд. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано, като
предлага същото да бъде потвърдено.
Административен съд –
Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в установения с
чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
С обжалваното съдебно решение въззивният съд отменява
наказателно постановление № 12-002032 от 30.07.2021 г. издаденото от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана Д*** В*** П*** , с което на „Н.Ф.Л.“
ЕАД ***, ЕИК * , със седалище и адрес на управление ***, представлявано от К.Д.М.
– Изпълнителен директор, на осн. чл. 416, ал. 1 във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ,
му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500
лв., за извършено административно нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1,
ал. 2 от КТ, като неправилно и незаконосъобразно. Съдът приема, че от събраните
писмени и гласни доказателства проверяващите не са установили, че на посочената
дата и място точно В*** М*** К*** е престирал работна сила в черешовия масив в
с. Ч*** връх, стопанисван от „Н.Ф.Л.“ ЕАД със знанието на някого от
дружеството, за определено работно време и при заплащане на трудово
възнаграждение. При наличието на спорни обстоятелства във връзка с полагането
на труд по трудово правоотношение, в тежест на АНО е да извърши разследване на
същите, да направи преценка на фактите и едва тогава да обоснове защо приема,
че е налице упражняването на труд по трудово правоотношение въз основа на трудов
договор. Районният съд намира, че не се доказа административнонаказаното
дружество да е осъществило от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ. Доколкото от събраните по делото
доказателства не се установява безспорна фактическа обстановка, такава каквато
е описана в АУАН и НП, то съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като АНО не е изпълнил задължението си по чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН, а именно преди издаване на НП да провери законосъобразността на
съставеният АУАН и при необходимост да бъде извършено разследване на спорните
обстоятелства. В случая такава необходимост по разбиране на съда е била налице,
с оглед направените възражения от представляващия дружеството при съставяне на
АУАН. По този начин по разбиране на съда се е достигнало до издаване на НП при
неизяснена фактическа обстановка на твърдяното за извършено нарушение, в
частност авторството на деянието, а оттам и недоказано по категоричен начин
нарушение на КТ. В случая наказващият орган е този, който носи
доказателствената тежест и който трябва да докаже, че е извършено
административно нарушение и че то е извършено именно от санкционираното лице. В
решението си въззивният съд цитира съдебна практика на АдмС – Монтана по
приключили КАНД за други лица, включени в изготвения от контролните органи на
ДИТ констативен протокол при извършената проверка на 17.06.2021 г. в черешовия
масив в с. Ч*** връх, стопанисван от административнонаказаното лице.
Предмет на касационна проверка е въззивното
решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда
съществени процесуални нарушения.
Настоящата касационна инстанция намира, че
решението е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. При разглеждане на
делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил
материалният закон. Изложените от него съображения изцяло се споделят от
настоящия състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях за
да мотивира и настоящето съдебно решение.
Неоснователно в жалбата се поддържа,
че въззивното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано в
обжалваното решение е прието, че в случая не е безспорно установено, че на
посочената дата 17.06.2021 г. в 10:15 часа лицето В*** М*** К*** като
„берач" престира работна сила с фиксирано работно време от 07:00 ч. до
15:00 ч., работно място и уговорено трудово възнаграждение /0,50 лв. на
килограм/, без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени като
трудови правоотношения и без лицето да има предварително сключен трудов договор
в писмена форма. Районният съд е събрал относимите за спора доказателства и
обосновано е приел, че административнонаказващия орган не е изпълнил
задължението си да направи надлежна преценка на фактите и обстоятелствата по
случая преди да издаде наказателното постановление. От приетите по делото
доказателства не се установява привлеченото към административнонаказателна
отговорност дружество да е извършило вмененото му нарушение на чл. 62, ал. 1,
вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Настоящият състав на съда намира, че не са ангажирани
от страна на административнонаказващия орган доказателства установяващи по
безспорен начин, че „Н.ф.л.“ ЕАД, в качеството си на работодател, е наел В***
М*** К*** да полага труд по трудово правоотношение.
Следва да се отбележи, че с решение №
270/27.06.2022 г. по КАНД № 224/2022 г., решение № 346/12.09.2022 г. по КАНД №
328/2022 г. и решение № 372/03.10.2022 г. по КАНД № 336/2022 г. по описа на
Административен съд – Монтана, касационните състави са се произнесли по аналогичен
начин при идентичен казус свързан със същото установено нарушение на КТ от
същото административнонаказано лице.
Предвид заявеното искане от пълномощника на
ответника за присъждане на разноски по делото и с оглед неговия изход,
касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски по
делото в размер на 480 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор
за правна помощ и представена фактура от 22.08.2022 г.
С оглед изложеното, настоящата инстанция
намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение от № 70 от 06.07.2022 г. по АНД № 446/2021
г. по описа на Районен съд – Лом, с което е отменено Наказателно постановление
№ 12-002032/30.07.2021 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Монтана.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ – гр.София да заплати на „Н.Ф.Л.“ ЕАД ***, ЕИК * разноски
по съдебното производство, представляващи хонорар за един адвокат в размер на
480 /четиристотин и осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: