№ 2834
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110115369 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Предявен е иск от останалите етажни собственици в Е.С., находяща се в гр.
София, ****, представлявани от управителя на ЕС - М. Н. П., срещу Ж. Г. К..
Ищецът твърди, че с решение по т. 1 от протокол на ОС на ЕС от 26.04.2021 г. М.
Н. П. била определена за управител на сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. София,
****. На 13.02.2020 г. било взето решение на ОС на етажните собственици по т. 2 от
Протокола, съобразно което считано от 01.01.2020 г. размерът на годишна такса
управление и поддръжка на етажната собственост за обекти до 60 кв.м. с общите части
е 330 евро, за обекти над 60 кв.м. с общите части - 440 евро, а за места за паркиране -
20 евро. Прието било и годишните такси за управление и поддръжка да се заплащат в
срок до първи август на годината, за която се дължат. С оглед обстоятелството, че
решенията на ОС не са били оспорени по реда на чл. 40 ЗУЕС, същите са станали
задължителни за всички етажни собственици и подлежали на изпълнение. Твърди се,
че ответницата била собственик на ап. А6 в сградата, който бил с площ от 138,10 кв.м.,
като имотът бил придобит от нея на 25.11.2019 г. по време на брака й и съставлявал
семейна имуществена общност, поради което на основание чл. 32, ал. 2 СК отговаряла
солидарно със съпруга си за задължения към ЕС. Поддържа се, че по силата на взетото
решение ответницата следвало да заплати годишна такса за 2020 г. за управлението и
поддържането на общите части на сградата в размер на 440 евро, както и такса за 2021
г. за управлението и поддържането на общите части на сградата в размер на 232,66 за
периода от 01.01.2021 г. до 12.07.2021 г. - датата, предхождаща деня на
1
разпореждането със собствения на ответницата недвижим имот. При тези твърдения
ищецът моли съдът да признае за установено, че ответницата му дължи сума в общ
размер от 672,66 евро, за която е издадена заповед за изпълнение от 15.09.2021 г. по ч.
гр. д.№ 50354/2021 г. по описа на СРС, 27 състав, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК - 30.08.2021 г., до окончателното
заплащане.
Поради отказ от иска по реда на чл. 233 от ГПК, съдът с протоколно определение от
16.02.2022г. е прекратил производството в частта за сумата от 1.06 евро, представляваща
част от общата претенция от 762.66 евро и е обезсилил заповедта за изпълнение, издадена в
производството по ч.гр.д. № 50354/2021г. по описа на СРС, 27 състав, в тази част.
Определението като необжалвано е влязло в законна сила.
Ответницата, чрез назначения особен представител, е депозирала отговор на
исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Навежда довод, че по делото липсват доказателства ответницата
да не живее на декларирания си постоянен адрес, поради исковете се оспорват като
недопустими. Оспорва управителят на ЕС да е подал уведомление относно избора му в
съответната общинска администрация, поради което не била установена
легитимацията на ОС като колективен орган на ЕС. По делото не били представени и
покани за доброволно изпълнение до ответницата, поради което не била спазена
приетата по т. 2 от Протокол от ОС на ЕС процедура по принудително събиране на
задълженията, така и не била проведена кореспонденция с ответницата и не е
предоставен срок за заплащане на претендираните вземания, поради което
неоснователна била и претенцията за заплащане на разноски. Поддържа, че не е
спазена законовата процедура за свикване и провеждане на ОС от 26.04.2021 г. -
липсвали доказателства за поставяне на покана за свикване на ОС в нарушение на чл.
13 ЗУЕС и липсвал присъствен списък на етажните собственици. Оспорва при вземане
на решението за определяне на дължимите вноски към ЕС да са спазени изискванията
по чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС за формиране на ежемесечните вноски на собствениците,
като оспорва да дължи суми по фонд „Обичайни разходи“, доколкото не се
установявало да е обитавала процесния имот повече от 30 дни в рамките на една
календарна година. Поддържа и че не дължи претендираните суми в предявения размер
и с оглед на обстоятелството, че не е собственик на имота от 23.06.2021 г.
Съдът, след като прецени доводите на страните и доказателствата по
делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно приетия като писмено доказателство по делото Протокол от Общо
събрание се установява, че на 13.02.2020 г. е било проведено Общо събрание на
собствениците на самостоятелни обекти в Етажната собственост, находяща се на адрес:
гр. София, ****, на което по т. 2 Общото събрание е приело и одобрило, считано от
01.01.2020 г., размерът на годишна такса управление и поддържка на етажната
2
собственост за обекти до 60 кв.м. с общите части да е 330 евро, за обекти над 60 кв.м.
с общите части да е 440 евро, а за места за паркиране - 20 евро, както и е приело, че
годишните такси за управление и поддръжка следва да се заплащат в срок до първи
август на годината, за която се дължат. Отразено е, че решенията са взети от
присъстващите лично и чрез представители етажни собственици, притежаващи 63.77%
ид. ч. от общите части на етажната собственост, с посочени в списък към протокола
лица под номера от 1 до 15, както и че поради липса на кворум общо събрание се
провело в 19:30 ч. по реда на чл. 15, ал. 2 ЗУЕС и при предварително обявен дневен
ред.
От приетия по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от
25.11.2019г., обективиран в нотариален акт № 16, том V, рег. № 13023, дело №
741/2019 г., се установява, че ответницата Ж. Г. К. и Паоло Маноел К., са придобили
процесния имот – апартамент А6, находящ се в сграда на адрес: гр. София, ****, с
площ от 138,10 кв.м., по време на брака си. От представена по делото справка №
1027236/27.08.2021 г., извършена чрез отдалечен достъп за имота за вписвания,
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. София, се установява, че на
23.06.2021 г. по отношение на имота е вписано обстоятелството, че същият е
прехвърлен с нотариален акт за покупко-продажба от ответницата Ж. Г. К. и Паоло
Маноел Дос Сантос - К. в полза на трети за спора лица, т.е. налице е доказателство за
вписан в имотния регистър н.а. по персоналната партида на ответницата. С оглед на
горното, съдът приема, че ответницата за процесния период е била собственик на
недвижим имот, съставляващ апартамент А6, в сграда в режим ЕС, находяща се в гр.
София, ****.
По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и отговарящо в пълнота на поставените задачи,
съгласно което размерът на таксата за управлението и поддържането на общите части
на сградата по отношение на процесния имот - апартамент № А6, с площ от 138.10 кв.
м., находящ се в гр.София, Столична община, Район „Витоша“, кв. „Драгалевци“, ул.
„Еловица“ № 48, вх. А, ет. 1, за календарната 2020 г. е в размер на 440 евро, така и че
годишната такса за управление и поддръжка на общите части за 2021 г. е в размер на
231.60 евро за периода от 01.01.2021 г. до 12.07.2021 г., като за процесния период се
равнява на сумата в общ размер от 671.60 евро. В претендираната от Етажната
собственост сума са включени единствено годишни такси за управление и поддръжка
на общите части. Процесните вземания са формирани съгласно т. 2 от протокол от
Общо събрание на 13.02.2020 г., съобразно площта на процесния имот. Вещото лице
посочва, че в претендираната сума не са включени отчисления за фонд „Ремонт и
обновяване“ или други фондове, като практиката на етажната собственост е, когато се
предвидят ремонти и обновяване, Общото събрание на ЕС да взема решение на базата
на представени оферти и в същото решение да се определят дължимите от етажните
собственици вноски за съответните ремонти. Не е обособен самостоятелен резервен
фонд „Обичайни разходи за поддръжка“, който да е воден на отделна сметка. При
извършената проверка от вещото лице не се установяват плащания за процесния
период на претендираните в производството вземания.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Задължението за заплащане на разходите за управлението и поддържането на
3
общите части на Етажната собственост, находяща се в гр. София, ****, е установено с
решение на общо събрание от 13.02.2020 г. на собствениците на самостоятелни обекти
в сградата.
На основание чл. 48 ЗУЕС за поддържане на общите части на етажната
собственост собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти имат
задължението да правят ежемесечни вноски. Размерът им може да бъде определен с
Правилник за вътрешния ред или с решение на Общо събрание на етажната
собственост, като за приемане на решението е необходимо мнозинство от повече от
50% от представените ид. ч. от общите части на етажната собственост. Съгласно чл. 6,
ал. 1, т. 10 ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти са длъжни да заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а според чл.
6, ал. 2 ЗУЕС ползвателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на Е.С. имат
задълженията по ал. 1, с изключение на тези по ал. 1, т. 9, освен ако не е уговорено
друго между собственика и ползвателя.
Съдът намира, че приетите решения на Общото събрание на етажната
собственост, проведено на 13.02.2020 г., следва за се считат за законосъобразни. След
влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички
етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за неучаствалите
във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или
обитатели. Същевременно, задължителността им отпада за лицата, които вече не са
етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. Законът за
собствеността и ЗУЕС уреждат специална процедура за вземането на тези решения,
като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване,
предметна компетентност, като спазването на тези правила е основание за
действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат специални основания за
нищожност на решенията на общото събрание на етажната собственост. Решенията на
общото събрание на етажната собственост са правни актове на общност от лица, които
не са персонифицирани, за които не се прилагат правилата за недействителност по ЗЗД.
Уредени са специални правила за вземането на тези решения и начина на отмяната им,
които изключват общите правила за недействителност на сделките, като в посочения
смисъл е Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК.
Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението
на решенията е свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за
изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците
и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е
съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително
и при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за
свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е
равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до
незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното
производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна
нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим
принципа, че нищожност може да се установява без срок, съобразно Решение № 39 от
19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК.
Следователно законосъобразността, респ. нищожността, на процесните решения
на Общото събрание не може да бъде изследвана в рамките на настоящото
производство, включително не подлежат на разглеждане възражения за нередовно
4
свикване и провеждане на събранието, начина на провеждането му, за наличието на
кворум, за изискуемото мнозинство или реда за приемане на решенията, за нарушение
на нормите на ЗУЕС.
Предвид вписаното в представения по делото акт за собственост за процесния
имот обстоятелство, че ответницата е придобила имота заедно с Паоло Маноел К. по
време на брака им, съдът приема, че в процесния случай намира приложение
разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от СК, съгласно която разходите за задоволяване на
нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи и за задължения, които единият
или двамата съпрузи са поели за нужди на семейството, те отговарят солидарно.
Поради това и етажната собственост има право да претендира от ответницата Ж. К. в
качеството й на собственик и в качеството й на солидарен длъжник съгласно чл. 32, ал.
2 от СК дължимите от двамата съпрузи, придобили имота през време на брака, през
исковия период разходи за задоволяване на семейните им нужди, а такива безспорно са
разходите за дължимите такси за управлението и поддръжката на общите части на
сградата в режим на Е.С., в която се намира процесният имот. Във връзка с наведеното
оспорване от ответната страна, следва да се отбележи, че факта на ползване на
процесния имот е ирелевантен в настоящия случай, така и не е доказано за процесния
период ответницата да е изгубила качеството си на етажен собственик.
С оглед на приетото за установено качество на ответницата на собственик на
процесния самостоятелен обект в сграда в режим на Е.С., същата е носител на
задълженията за сума в размер на сумата от 440.00 евро, представляваща годишна
такса за 2020 г. за управлението и поддържането на общите части на сградата, както и
231,60 евро, представляваща такса за 2021 г. за управлението и поддържането на
общите части на сградата за периода от 01.01.2021 г. до 12.07.2021 г. По отношение на
размера на дължимите суми, съдът приема, че същите са съобразени с приетите от
общото събрание такси за управление и поддръжка на сградата, доколкото извън
предмета на производството по предявен иск за изпълнение на решение на общото
събрание е извършването на инцидентен контрол за целесъобразност на това решение.
С оглед на изложеното, съдът приема, че искът по чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, вр. чл.
51 ЗУЕС е основателен и следва да бъде уважен спрямо ответницата за сумата от
440.00 евро, представляваща годишна такса за 2020 г. за управлението и поддържането
на общите части на сградата на обект – апартамент А6, находящ се в етажната
собственост, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 30.08.2021г., до окончателното
плащане, както и 231,60 евро, представляваща такса за 2021 г. за управлението и
поддържането на общите части на сградата за периода от 01.01.2021 г. до 12.07.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК- 30.08.2021г., до окончателното плащане, за които
парични притезания по ч. гр. дело № 50354/2021г. по описа на СРС, 27 състав, на
15.09.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната страна следва
да възстанови направените от ищеца съдебни разноски, като с оглед разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на
заповедното производство, за което компетентен да се произнесе е исковият съд.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата
5
от 1135.00 лева, представляваща сторените по настоящото производство разноски за
внесена държавна такса, депозит за експертиза, възнаграждение за особен представител
и адвокатско възнаграждение, за което по делото има данни, че е реално заплатено/.
На основание чл. 78, ал.1 на ищеца са дължими разноски за платена държавна
такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно прекратената част по ч. гр. дело №
50354/2021г. по описа на СРС, 27 състав. Поради това, на ищеца следва да се присъдят
разноски с настоящия съдебен акт разноски в размер на 434.60лева.
Воден от горното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС, вр. чл. 51 ЗУЕС, че Ж. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ****, дължи на Е.С., находяща се на адрес: гр. София,
****, представлявана от управителя на ЕС- М. Н. П., следните суми: сумата от 440.00
евро, представляваща годишна такса за 2020 г. за управлението и поддържането на
общите части на сградата на обект– апартамент А6, находящ се в етажната собственост,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК- 30.08.2021г., до окончателното плащане, както и сумата
от 231,60 евро, представляваща такса за 2021 г. за управлението и поддържането на
общите части на сградата за периода от 01.01.2021 г. до 12.07.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК- 30.08.2021г., до окончателното плащане, за които парични
притезания по ч. гр. дело № 50354/2021г. по описа на СРС, 27 състав, на 15.09.2021г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ж. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ****, да заплати на Е.С., находяща се на адрес: гр. София, ****, представлявана
от управителя на ЕС- М. Н. П., сумата от 434.60лева, представляваща разноски за
заповедното производство, както и сумата от 1135.00 лева, представляваща разноски за
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6