Определение по дело №417/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба вх. № СДА-01-1070 от 09.06.2023 г., подадена от В. П. П. от [населено място], община Габрово, [ЕГН], против Отказ по Заявление с вх. № ДЗ-02-01.20 от 23.02.2023 г. по описа на О. С..

В жалбата си П. сочи, че е подал писмено заявление с горепосочения номер, с което поискал да му бъде издадено разрешение за отсичането на дървета и храсти в [ПИ] по КК на [населено място], общ. Севлиево, на основание чл. 32 от ЗОСИ. В писмен отговор изх. № 31 от 14.03.2023 г. директорът на ОП «Гори и земи» твърди, че имотът имал характеристиките на гора и за издаването на такова разрешително е необходимо становището на РДГ – Велико Търново и РИОСВ – Велико Търново. В резултат на този отговор П. подал ново заявление № ДЗ-02-02/2/ от 30.03.2023 г., с което възразил по отношение на допълнително изисканите от него документи, като поискал от административния орган да се произнесе, като му издаде въпросното разрешение или да му бъде отказано изрично това. Последвало ново писмо на директора на ОП «Гори и земи» от 11.04.2023 г., с което бил постановен изричен отказ за издаването на исканото разрешение. Този отказ бил оспорен от П. пред кмета на О. С. с жалба от 24.04.2023 г., по която кметът постановил Решение изх. № ДЗ-02-01.20-/4/ от 09.05.2023 г., с което обявил отказа на директора на ОП «Гори и земи» за нищожен и върнал преписката по издаване на ИАА на същия за изпълнение на указания, като го задължил да препрати преписката по компетентност на директора на РДГ – Велико Търново.

Чрез изпращане на преписката в РДГ жалбоподателят намира, че е формиран мълчалив отказ по подаденото от него заявление. Искането е направено на основание ЗОСИ, като по него е следвало да се произнесе кметът на общината и този отказ се оспорва от жалбоподателя. Последният моли съдът за неговата отмяна и задължаване на ответната страна да се произнесе изрично по заявлението, като излага съображения и по същество за незаконосъобазността на този отказ.

С Решение № 598 от 24.04.2024 г. на АС – Габрово по адм.д. № 111 от 2023 г., образувано по тази жалба, е постановена отмяна на мълчалив отказ на кмета на О. С. да се произнесе по заявлението от 23.02.2023 г.

Съдебният акт е обжалван пред ВАС и въз основа на нея е образувано адм. д. № 6678 от 2024 г., по което е произнесено Решение № 11911 от 05.11.2024 г., с което първоинстанционното такова е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне от друг състав на съда. Мотивите за това са следните:

Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение във връзка с конституирането на страните и участието им в процеса. Производството пред АСГ е образувано по жалба срещу мълчалив отказ на директора на Общинско предприятие «Гори и земи» да се произнесе по подадено заявление № ДЗ-02-01.20 от 23.02.2023 г. по описа на О. С., с което е поискано издаването на разрешително за сеч в процесния имот. Освен така посоченото в самата жалба, П. визира също и в молбата си от 14.07.2023 г., че директорът на това предприятие се явява административен орган по чл. 32, ал. 3 от ЗСОИ. Съдът е конституирал като ответник Община Севлиево. Въпреки това в някои от протоколите от проведени о.с.з. е отразено, че ответник е директорът на ОП «Гори и земи», а в други – Община Севлиево. В постановеното решение по делото пък като страна е посочен кметът на същата община и е отменен негов мълчалив отказ, като преписката е върната на него за ново произнасяне.

В производството е оспорен мълчалив отказ, за който жалбоподателят твърди, че е формиран по горепосоченото негово заявление, което е с правно основание – чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. Той е формиран при изпращането на преписката в РДГ – Велико Търново от директора на ОП, след което кметът на общината е прогласил нищожност на неговия отказ и му е върнал преписката за произнасяне. Според така посочената правна норма разрешението за отсичане и изкореняване на повече от пет броя дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление «Земеделие» при общинската администрация въз основа на отправена писмена молба и при наличието на крайно уважителни причини. В случая в Община Севлиево разрешаването на такава дейност е възложено на ОП «Гори и земи» и правомощията на административен орган се реализират от директора на същото предприятие, а самото то е специално неправосубектно звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет, поради което директорът му има качеството на административен орган по §.1, т. 1 от ДР на АПК. Съответно и отказът да се издаде разрешение може да се обжалва по реда на АПК пред по-горестоящия административен орган – кмета на съответната община, като в случая е налице произнасяне от негова страна.

При новото разглеждане на делото ВАС е посочил конкретно, че ответник по него следва да е директорът на ОП «Гори и земи» при Община Севлиево, след което съдът следва да извърши всички процесуални действия при неговото участие и да прецени дали е формиран такъв мълчалив отказ съобразно твърденията по жалбата. В тази връзка следва да се извърши преценка и по отношение на това по какъв начин следва да се третира процесния имот, което предопределя компетения да издаде съответното разрешение орган и от това да се установи, дали този ответник е формирал или не мълчалив отказ. Съответно – ако площта на този имот е заета от горскодървесна растителност, отговаряща на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ, то за почистването му е приложима процедурата по чл. 84 от този нормативен акт. Ако тези условия не са налице, имотът следва да се третира като селскостопанска земя по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОСИ и компетен да разгледа искането ще е същия ответник. За изясняване на това обстоятелство са необходими специалните познания на вещо лице.

С оглед на така изложеното съдът е конституирал страни в производството, съобразявайки се с така дадените указания относно ответника по жалбата, насрочил е делото за разглеждане в о.с.з. и е изпълнил указанията на ВАС, като е указал на жалбоподателя, който твърди, че е налице формиран противоправен мълчалив отказ от страна на директора на ОП «Гори и земи» при Община Севлиево и желае неговата отмяна, да установи, че в случая се касае за селскостопанска земя, а не за гора или горска територия.

Тъй като установяването на това обстоятелство е предпоставка за решаване на въпроса за допустимостта на производството, съдът следва да обсъди съответните доказателства и да направи първо изводи за какъв по вид имот става въпрос и на тази база – може ли ответникът да формира мълчалив отказ по подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на разрешение.

С процесното Заявление жалбоподателят П. е поискал издаване на разрешение за отсичане на над 5 броя дървета в имот пл. № 069038 в землището на [населено място], общ. Севлиево, който имот е с начин на трайно ползване «нива». Имотът е отразен като ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място], с трайно предназначение на територията «земеделска» и НТП «нива». Общата му площ е 5.799 дка. Същият ползва имота въз основа на сключен от него наемен договор и притежава специално пълномощно за почистването му. Желае да участва в процедура за финансиране по Програмата за развитие на селските райони, поради което имотът следва да бъде приведен в добро земеделско състояние, като инвестиционното му намерение е да засади овощни култури и да го комасира с други, с цел механизирана обработка, но не може да стори това, преди да го почисти. Гъстата храстовидна и дървесна растителност пречи и не позволява на механизираната техника и прикачения инвентар да осъществят почвената обработка.

На 14.03.2023 г., след извършен оглед на имота, директорът на ОП „Гори и земи“, общ. Севлиево, изготвя експертно становище, в което заявява, че имотът е обрасъл с дървесна и храстовидна растителност, отговаряща на характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ и следва да се стопанисва като горска територия. В случая органът е следвало да постанови изричен отказ на това основание – като некомпетентен да издаде исканото разрешение с оглед тази характеристика на имота и да препрати преписката на компетентния орган. След подадено писмено възражение от П. на 11.04.2023 г. директорът на ОП е издал изричен отказ за издаване на исканото разрешение по посочената причина. Този отказ е обжалван по реда на АПК пред кмета на Община Севлиево, който със свое Решение № ДЗ-02-01.20 -/4/ от 09.05.2023 г. обявява отказът за нищожен и връща преписката за издаване на ИАА, като задължава директора да изпрати подаденото заявление за почистване на дървесната растителност по компетентност на директора на РДГ – Велико Търново. На 16.03.2023 г., при условията на обвързана компетентност указанията на кмета на общината са изпълнени в частта им изпращане на искането на жалбоподателя по компетентност в РДГ, като В. П. е уведомен за това с писмо от същата дата. Не е издаден обаче изричен отказ от страна на ответника след прогласяване нищожността на предходния му акт. С обявяване на нищожност на отказа се проявява правната последица на пълната липса на такъв и на друг акт, с който директорът на ОП да се е произнесъл по искането на жалбоподателя, поради което жалбоподателят е счел, че в случая е формулиран мълчалив отказ на този орган по искането му. Няколко дни по-късно с писмо от 20.05.2023 г. на директора на РДГ – Велико Търново се потвърждава становището, че имотът е гора и ползването на растителността в него следва да се извършва по реда на чл. 81 и §.49 от ЗГ. П. е обжалвал отказа на директора на ОП.

При първоначалното разглеждане на делото е била назначена, изслушана и приета съдебнотехническа експертиза, но в нейната констативно-съобразителна част е обърнато внимание основно на приложените по делото документи и твърденията на жалбоподателя относно статута и вида на имота. Вещото сочи, че е посетило имота на 23.11.2023 г. и на 30.11.2023 г., като констатира, че той не е ползван по предназначението си през последните 15 години, поради което в него са се образували гъст подлес от глог, клен, дива круша и друге идинични дървесни видове, като гъстотата му не дава възможност за възобновяване от отделни, разпръснати по площта дъбови и церови дървета за оразуване на бъдеща гора, отговаряща на характеристиките по ЗГ. Гъстотата на подлеса с височина между 3 и 6 м създава първоначално илюзорна представа за гора, но при направена инвентаризация през 2018 година, когато са заснемани масивите с аерофотоснимки не е отразена гора, което се потвърждава и от вещото лице. При второто посещение експертът заявява, че са правени «прецизни измервания», но не става ясна какво е било обект на същите, какви параметри са мерени, по какъв начин са правени и какви са конкретните резултати от тях. Направен е извод, че имотът няма характеристиката на гора по чл. 2 от ЗГ, но изводът се явява немотивиран, т.к. липсва конкретика поради какви причини и въз основа на какви конкретни факти и обстоятелства е изграден той. Съгласно чл. 2, ал. 1,т. 1 от ЗГ, гори са земи, заети от горскодървесна растителност с площ не по-малка от един декар, височина на дървостоя в зряла възраст не по-малко от 5 м, широчина на насаждението, измерена между стъблата на крайните дървета, не по-малко от 10 м, и проекция на короните не по-малка от 10 на сто от площта на насаждението. Няма данни за измерване на височината на дървозастоя, как е измерена широчината на насаждението и проекцията на короните. От друга страна ЗОСИ има за цел уреждане опазването на селскостопанското имущество от повреди, унищожаване, разпиляване, кражби и присвоявания, както и реда за обезщетяване на причинените вреди, като съгл. чл. 2, ал. 1,т. 1 и 2 от същия нормативен акт дава легална дефиниция на селскостопанско имущество и такова са селскостопанските земи (обработваеми земи, естествени ливади и пасища), както и полските култури, трайните и цветните насаждения, оранжериите.

По делото е изслушана и приета и втора СТЕ, в която е посочено, че пълнотата на залесяване с горски дървесни видове в имота е под 0.1, поради което не е налице гора по смисъла на ЗГ, а имаме „редина“, а процентът на короните на дърветата от основния дървостой върху общата площ на имота е под 10%. За да достигне до тези си изводи, експертът е посочил, че при посещение на имота на място е установил, че целият е покрит от храстова растителност – подлес: глог, шипка и дрян, с височина до 5 м. На отделни малки групи има дървета от горски видове – цер, благун, както и множество саморасли плодни дървета – слива, киселица, дива круша. Направено е измерване на дървета цер и благун – 43 броя. Средната възраст на основния дървостой е 50 години и средната височина – 16 м. За да представляват минимум 10% от площта на имота, дърветата от основния дървостой трябва да са минимум 54 броя, а наличните измерени дървета от този дървостой са 44, разпръснати по цялата площ, със склопени корони до 4,5 м. Площтта е с пълно покритие от храсти, поради което биологичните особености на наличните дървесни видове не позволяват естествено семенно възобновяване на площта, като няма подраст.

За да може да се установи дали в случая е налице изключение по чл. 2, ал. 3 от ЗГ е възникнала необходимост от изготвянето на подробна експертиза в тази насока, с направата на съответните измервания и изчисления и изслушване на вещото лице по настоящото дело. Освен това съдът е задължен при настоящото разглеждане на делото да извърши, с участието на така конституирания ответник, процесуално-следствените действия, необходими за изясняване на релевантните факти и обстоятелства, централно място сред които има СТЕ за установяване статута на имота.

От съдебната лесотехническа експертиза по делото се потвърждава, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител и е наемател на процесния имот. Имотът е възстановен като нива шеста категория с площ от 5.798 дка през 1996 г. и няма спор, че не е устройван като горска територия. Вещото лице е осъществило на място проверка за установяване таксационните показатели на растящата дървесна растителност на 29.04.2025 г., в присъствието на жалбоподателя и директора на ОП. Обследването е описано като начин на извършване подробно – по ходова линия, минаваща през всички части на имота, като за контрола на местоположението са използвани 2 GPS-устройства, обслужвани от двете страни по делото. Съдът следва да отбележи, че не са налице твърдения и доказателства за допуснати грешки в ориентирането досежно имота, в който е станало измерването и за който се отнася експертизата. Измерените при предходните експертизи диаметри на дървета /и по-специално втората, при която са налице данни от конкретно измерване на конкретни дървета/ са приети от страните като правилно извършени, поради което вещото лице не е повторило това измерване, но е извършило такова за установяване на параметрите, относими към спорния въпрос – има ли склопена гора от горски растителни видове, отговаряща на характеристиката за гора по чл. 2, ал. 1от ЗГ и каква част от територията на имота заема тя. Във връзка с това таксационно проучване е установен видовия състав, общото физиологично състояние на дървостоя, средната височина на дърветата, средният размах на короните /следен диаметър на проекцията им върху земната повърхност, която е пояснено подробно как е измерена в проведеното о.с.з. по делото/, произход, приблизителна възраст, наклон на терена – които показатели са от значение за изготвянето на заключението.

Според заключението дървесната растителност е разположена на площ [рег. номер].м – 74% от общата площ на имота, и тя има характеристиките на гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ, като в тази връзка са дадени и конкретни параметри, отчитайки хипотезата на правната норма: Имотът се намира в Предбалкана, на полупланински терен със североизточно изложение и надм. В. от около 450 м. Насаждението има смесен характер, състои се от дървесни видове цер, благун, мъждрян, бряст, клен и габър, като главен дървесен вид е церът. Формата е едноетажна – просто насаждение. То е разновъзрастово, като стопански значимите дървесни видове цер и благун са от род дъбови и са на възраст над 50 години. Останалите дървесни видове са с естествен произход – самозасети в изоставена територия, която не е била обработвана повече от 30 години. Налице са и други видове дървета – плодни – дива круша, дрян, има и липа, но те не съставляват основната дървесна растителност в имота. Подлес е налице само при едно дърво от типа дъб на южната граница на имота и единично или на малки групи на по-осветените места в средната част на ПИ.

Средната височина на дървесните насаждения е 11.5 м, което е установено чрез измерване на 10 дървета цер и благун с височина между 9 и 15 м. Насаждението е в лошо състояние, което зависи до голяма степен от условията на мястото, в което се намира. Склопеността се определя на 0.26 /26%/, което е установено чрез измерване проекцията на короните върху земната повърхност. Показателят не е установен в предходните експертизи чрез необходимо измерване, правено е измерване на дебелината на стволовете, която е приета за безспорна. Измерени са 24 проекции на корони, като начинът на определяне е отразен в таблица /л.7 от експертизата/, така общата площ на проекциите на короните възлиза на 1 103.85 кв. м, единична такава от 13, 63 [жк], като общата площ на проекцията на всички маркирани при предишните измервания дървета е 1 138.16 кв. м. На тази база е изчислена склопеността между площта на проекциите и площта на частта от имота, върху която са разположени дърветата /4 300 кв.м/ и се получава 26% /0.26 – пояснено също в о.с.з. от вещото лице/. Логично е, че ако се измерят всички дървета на тази площ, а не избирателно измерените 45 броя, тази склопеност само би се увеличила, т.к. площта остава константна величина /делител/, а ще се увеличи делимото /проекциите на взетите предвид корони на дърветата/ и, съответно – крайният резултат. Не е спорно, че двете предходни експертизи не са взели предвид всички налични дървесни видове, както и всички дървета, а предмет на измерване са само така посочените бройки, които са маркирани на място.

Налице е и още един параметър /трети – освен височината и склопеността/, определящ състоянието на насаждението като гора – разстоянието между най-отдалечените едно от друго крайни дървета, което в случая е над 15 м., т.е. отново влиза в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Допълнително се посочва, че на места денивелацията е голяма – над допустимите 12 градуса и през имота преминават два микропотока, като при извършване на някои неподходящи за вида на почвата агротехнически мероприятия в бъдеще, е възможно те да увредят почвата и да причинят ерозия.

В северозападната част на имота е налице несклопена дървесно-храстовидна растителност от глог, дива круша, кучешки дрян, габършипка, мъждрян и др., в чиито състав има типични горскодървесни видове, представляващи стопански интерес. Височината е от 0.5 до 4.5 м, като същата е разположена поединично или на групи, между които има налични открити пространства, силно затревени. Общата площ на тази част съставлява около 26% от общата площ на имота /горската – бе посочена като 74%/, което се приближава до данните от първата експертиза. При нея обаче е взета необосновано по-голяма от реалната площ на имота /6 100/ кв. м/ и се е получил по-различен процент на затревената част. За да стане обработваема дори тази част от имота е необходимо отстраняване на самонастанилата се там растителност. За да се ползва като земеделска останалата /74%/ част, която има характеристиките на гора, е необходимо да се промени режимът на ползване по чл. 84, ал. 1 от ЗГ, като процедурата се инициира от собственика на имота, а не от жалбоподателя. В имота няма площи, които са в процес на възобновяване – упоменато е, че подлесът е единичен случай.

Съдът възприема заключението на вещото лице като обосновано, пълно и вярно. Действително количеството дървесина, което може да се добие от един имот, не му придава, нито отнема характеристиката на горски. Нормата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗГ предвижда други характеристики, като видно от заключението преобладаващата част от процесния ПИ съответства на същите. Не е необходимо да се прави измерване на площта на короните на всяко едно дърво в имота, който е близо 6 дка и се намира в терен, който е наклонен, в някои участъци и над 12 градуса. Видно от неоспорения и приложен към заключението снимков материал, имотът се намира сред други гори /л. 91/. В частите, в които е измерена склопеността, той е обрасъл с доста гъста дървесна /приложение 5.2. – 5.36/, като дори в другия участък е налице гъста храстовидна растителност.

След като има характеристиките на гора, управлението и разпореждането с имота се извършва по реда на ЗГ. Съответно и процедурата за почистването му е тази по чл. 84 от същия, като такава се стартира от собственик на имота, какъвто жалбоподателят не се явява. Освен това такава процедура се развива пред директора на съответната РДГ и ответникът не е компетентен да издаде исканото разрешение, поради което той не може да формира и мълчалив отказ по такова искане. Ако пък жалбоподателят желае издаване на позволително за сеч, то също тук е налице друга процедура, развиваща се отново по реда на ЗГ и пред други органи, като в сечта вземат участие и специални лицензирани лица – лесовъди. Но в случая не е искано издаване на такова позволително.

Мълчалив отказ ще е налице, когато сезираният административен орган е компетентен и длъжен да издаде искания административен акт, но не го е сторил. В случая такова нормативно задължение за директора на Общинско предприятие „Земи и гори“ при О. С. не е било породено, тъй като исканият административен акт не попада в приложното поле на чл. 32, ал. 2 от ЗОСИ и не може да бъде издадено от него, защото касае горски имот, за който компетентни да издават такива разрешителни са други органи. В този смисъл: Определение № 13912 от 10.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10903/2020 г., V о.; Определение № 17429 от 21.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 16047/2013 г., VII о. и др.

С поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото производство, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК страната има право на присъждане на деловодни разноски и при прекратяване на делото. Разноските са на обща стойност 4 670.00 лв., същите са поискани своевременно и са посочени в приложен Списък, от които: 1.Разноски по адм.д. № 417 от 2024 г.: 1200.00 договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и 300.00 лв. депозит за вещо лице; 2.По адм. д. № 6678 от 2024 г. на ВАС: 1200.00 лв. адвокатски хонорар и 370.00 лв. държавна такса; 3.Разноски по адм. д. № 111 от 2023 г. по описа на АС – Габрово: 1200.00 лв. адвокатски хонорар; 2. 400.00 лв. депозит за вещо лице. Възнаграждението за адвокатска защита съдът не счита за прекомерно, т.к. то касае представителство на адвокат по всяко от трите дела, като развилите се пред Административен съд Габрово са в шест, респективно – 4 открити съдебни заседания, с представяне и обсъждане на доказателства, вкл. изслушване на три експертизи и процесуален представител на ответната страна е взел участие във всяко от тях.

Предвид гореизложеното поради липса на подлежащ на оспорване акт производството по делото следва да се прекрати на основание чл. 159, т. 1 от АПК, като жалбата бъде оставена без разглеждане.

Воден от горното Административен съд Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ оспорването по жалба с вх. СДА-01-1070 от 09.06.2023 г., подадена от В. П. П. от [населено място], община Габрово, [ЕГН], на Отказ по Заявление с вх. № ДЗ-02-01.20 от 23.02.2023 г. по описа на Община Севлиево.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 417 по описа на същия съд за 2024 година.

ОСЪЖДА В. П. П. от [населено място], община Габрово, [ЕГН] да заплати на О. С. деловодни разноски на обща стойност 4 670.00 лв., от които: 1 500.00лв. по адм. д. № 417 от 2024 г. по описа на Административен съд Габрово; 1 570.00 лв. деловодни разноски по адм. д. № 6678 от 2024 г. по описа на В. А. съд и 1 600.00 лв. по адм. д. № 111 от 2023 г. по описа на Административен съд Габрово.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд Габрово.

Препис от определението да се изпрати на страните