Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.***, 27.10.2015г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

*** районен съд, наказателна колегия, седми състав, в открито съдебно заседание на 28.09.2015г., в състав :

                                              Председател : Владимир Страхилов

при секретаря В.М. като разгледа докладваното от съдията АНД №1315/15г. по описа на **РС, за да се произнесе взе предвид следното:

                   Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

                   Постъпила е жалба от „Енерго-Про Мрежи” АД срещу НП№НП-353/17.12.2014г. на Председател на Държавна комисия за енергийна и водно регулиране /ДКЕВР/-***, с което на дружеството за нарушение по чл.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г. и на основание чл.206, ал.1 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева. В съдебно заседание чрез процесуален представител се поддържа жалбата и се моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

                    Въззиваемата страна чрез процесуален представител заема становище за законосъобразност на наказателното постановление.

                   Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

                   Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН № КРС-1073/08.07.2014г.  и НП№ НП-353/17.12.2014г. на Председател на Държавна комисия за енергийна и водно регулиране /ДКЕВР/-*** съдът не констатира нередовности по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Наличието на задължителни реквизити по чл.57, ал.1, т.1-10 от ЗАНН е основание за законосъобразност на наказателното постановление от формална страна.        

                   Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 17.03.2014г. в гр.******, при извършена проверка от длъжностни лица на ДКЕВР-*** било установено, че средството за търговско измерване /СТИ/ на абонатен номер ***, фабричен номер ***, тип DV616UTR /трифазен/ на фирма Deursche Zahler-Gesellschaft, e със заводска пломба с година на производство – 2004г. Първоначална метрологична проверка била извършена на неустановена дата през 2004г. СТИ било монтирано на 31.08.2005г.  При проверката не бил представен протокол за последно извършена метрологична проверка. В регистъра на СТИ към „Енерго-Про Мрежи” АД като година на следваща метрологична проверка на СТИ била посочена 2008г., каквато проверка не била извършена.  Контролният и наказващият органи счели, че нарушението е извършено при установяването му – на 17.03.2014г.

                   Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

                   Гореизложеното обосновава правен извод недоказаност на деянието.    Това е така, защото контролният и наказващият орган са претендирали извършване на нарушение по т.3.5.2 от  Лицензия № Л-138-07/13.08.2014г. за разпределение на електрическа енергия на „Е.ОН България Мрежи” АД, чийто правоприемник е „Енерго-Про Мрежи” АД. Съгласно т.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2014г. „Лицензиантът поддържа средствата за търговско измерване на електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване, както и да извършва редовни проверки, изпитания и контрол върху тях”. Този текст няма самостоятелно правно значение и препраща към други разпоредби, а именно чл.42, изр.1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия / обн.ДВ., бр.38/11.05.2007г./, чл.26, ал.1 от Закона за измерванията /ЗИ/, чл.43, ал.4, вр.чл.39, ал.2 от ЗИ, Заповед № А-412/16.08.2004г. на председателя на ДАМТН. Съгласно чл.42, изр.1 от горепосочените правила „Всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията, Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване”. Съгласно чл.26, ал.1 от ЗИ „Контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка”. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ, „Периодичността на последващите проверки се определя със заповед на председателя на ДАМТН”. Съгласно т.26 от Заповед № А-412/16.08.2004г. на  председателя на ДАМТН последващата проверка на трифазни електромери се извършва за различен период в зависимост от мощността на трифазния електромер, а именно - една, две, четири години, считано от 01.10.2004г., като в разглеждания казус този срок е четири години.

                   Фактическият състав на претендираното нарушение се състои в съставомерно бездействие, изразено в неизвършване на последваща метрологична проверка на средството за търговско измерване в определен срок. Касае се за формално нарушение, на просто извършване. Изтичането на срока ангажира административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението. В разглеждания казус Заповед №А-412/16.08.2004г. на ДАМТН е отменила Заповед №А-73/03.04.2003г. на председателя на ДАМТН. Към 2004г. – годината на първата проверка на СТИ срокът за последващата проверка е бил определен със Заповед №А-412/16.08.2004г. Този срок е четири години, считано от 01.10.2004г., тоест до 01.10.2008г. Съгласно чл.39, ал.2 от ЗИ „Първоначалната проверка има срок на валидност до края на календарната година, следваща годината на проверката, освен ако в наредбата по чл.28 е определен друг срок. Препращането е към Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и в същата за трифазните електромери не е определен друг срок. Съгласно чл.43, ал.2 от ЗИ последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на СТИ. По делото няма доказателства, нито фактически се претендира извършване на ремонт на процесния електромер. Нито се претендира, нито се сочат доказателства за предсрочност съгласно чл.43, ал.3 от ЗИ на последващата проверка, тоест преди изтичане срока на валидност на първоначалната или периодичната, в резултат на унищожаване на знака или желание на ползващото СТИ лице. Следователно срокът за последваща проверка в настоящия казус е започнал да тече от 01.01.2006г. и изтича на 01.01.2010г. За санкционираното лице не е съществувало съставомерно задължение за извършване на последваща проверка през 2008г. Няма извършено нарушение нито през 2008г., нито на 17.03.2014г.

                   Във връзка с последната дата е необходимо да се отбележи, че контролният и наказващият органи не са разграничили датата на установяване на нарушението – 17.03.2014г., от датата на неговото извършване. Претендирането на първата дата, като такава на извършване на нарушението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Неоправдано от гледище на закона е да се приеме, че съществува фигурата на продължено нарушение, което се довършва с факта на откриването му от компетентните органи. Както бе отбелязано по-горе съставомерното задължение е скрепено със срок и с изтичането на срока нарушението е довършено. Обратното тълкуване пренебрегва съдържанието на правната норма за обективните признаци на състава на нарушението.

                   На последно място съдът приема, че е налице основанието на чл.34, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.3, ал.2 от ЗАНН за прекратяване на административнонаказателното производство по делото. Чл.34 от ЗАНН има материалноправен характер и урежда давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението. Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно производство ако не е съставен АУАН в течение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Към 01.01.2010г. редакцията на чл.34, ал.1 и ал.2 от ЗАНН не е предвиждала специален срок за реализиране на административнонаказателната отговорност за нарушение по ЗЕ. Новата редакция на чл.34, ал.2 от ЗАНН - ДВ.бр.54/17.07.2012г. въвежда такъв специален срок за съставяне на АУАН, а именно шест месеца от откриване на нарушителя или пет години от извършване на нарушението. Новата редакция на чл.34, ал.2 от ЗАНН, изключваща приложението на общата давност по ал.1 на същия текст, обаче съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН се явява закон, по-неблагоприятен за нарушителя. Ето защо новата редакция не намира приложение.         

                   Гореизложеното не налага обсъждане на останалите възражения и правни доводи на страните.

                   Искането на защитата за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение като неоснователно. За същите е предвиден друг процесуален ред.

                   Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а административнонаказателното производство по делото - прекратено.

                   Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И :

 

                   ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно НП№НП-353/17.12.2014г. на Председател на Държавна комисия за енергийна и водно регулиране /ДКЕВР/-***, с което на „Енерго-Про Мрежи” АД за нарушение по чл.3.5.2 от Лицензия № Л-138-07/13.08.2004г. и на основание чл.206, ал.1 от Закон за енергетиката /ЗЕ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева.

                   Прекратява административнонаказателното производство по делото.

                   Оставя без уважение като неоснователно искането за присъждане на разноски по делото.

                   Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-*** в 14-дневен срок от съобщението на страните - в частта на отмяната и в 15-дневен срок от съобщението на страните - в частта на прекратяването.

 

 

Районен съдия: