МОТИВИ към присъда, по НОХД № 698/2018 год. на РОС.
Против подс. М.С.А.
*** Т*** е предявено обвинение
по чл. 343, ал. 1, б.
„в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК - за това,
че на 11.09.2017 г. на ПП I-5 (гр. Р*** – гр. В***) , в землището на с. П***, обл. Р*** в района на км.6***, при управление
на МПС – л.а. „А***“ с рег. № *** нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал.1 ЗДП,
като при избиране на скоростта на движение в извън населено място е превишил максимално
допустимата стойност на скоростта, която е 90 км в час на пътно превозно средство
категория В, като е управлявал МПС – лек автомобил „А***“ с рег. № *** със скорост 100,8 км/ч. и чл. 40, ал.2, т. 2 ЗДП, водач, който изпреварва, е
длъжен когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по
нея; и по непредпазливост е причинил смъртта на К.А.В., ЕГН: ********** ***.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Русе, в съдебно заседание поддържа обвинението така
както е предявено, като настоява подс. М.С.А. да бъде признат за виновен по
него, да му наложи наказание по вид лишаване от свобода, при условията на чл. 54
ал.1 т.1 от НК, съобразно правилата на чл. 58а ал.1 от НК да бъде редуцирано с
една трета, чието изтърпяване на основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено
за определен от съда изпитателен срок.
Частните обвинители
М.Д.Т., А.В.А., М.А.В. и М.К.В., чрез нейния законен представител майка й К.К.Й.
и техния повереник адв. Н. М. от ***, редовно призовани не се явяват, но повереника с молба е
взел становище по делото, като настоява подс. А. да бъде признат за виновен и
осъден по повдигнатото му обвинение и да бъде осъден по него.
Подсъдимия М.С.А. ***
Т***, своевременно, чрез своя договорен защитник адв. П.П. от *** е направил искане за разглеждане на делото по реда,
предвиден в глава ХХVІІ, респ. чл. 370 и сл. от НПК, като в съдебно заседание дава
кратки обяснения по обвинението, каквито е дал и в хода на досъдебното
производство. Същият осъзнава своята вина и моли да му бъде наложено минимално
наказание.
Неговият защитник
адв. П.П. от ***, моли съда на подзащитния му се иска да бъде признат за
виновен и да бъде наложено минимално наказание, а именно лишаване от свобода,
чието изтърпяване да бъде отложено за подходящ изпитателен срок.
Окръжният съд, след
като прецени по отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, както
и становищата на страните, прие за установено следното:
По фактите.
Подсъдимият М.С.А. е роден на *** г. в гр. Г***, обл. В***, живущ ***, български гражданин, с основно образование, женен, безработен,
неосъждан, ЕГН **********. Същият е правоспособен водач е на МПС, категории В и
АМ от 2005 г. Считано от тогава бил наказван по административен ред за извършване
на различни нарушения по Закона за движение по пътищата многократно, последно през
2015 г.
Съдът приема за установено, че на 11.09.2017 г. около 21.00 ч. подсъдимият управлявал
л.а. „А***“ с рег.№ *** по път I-5 гр. Р*** – гр. В***. Движил се в посока към гр. В*** и бил достигнал до землището на с. П***, общ. Б***, обл. Р***, в района на км. 6** по посочения път. На предната дясна седалка до него пътувал
св. Й. С. Я.
В този участък пътят бил прав, с лек наклон при изкачване, по посока гр. В***. Платното за движение било двупосочно, с по една лента за движение във всяка
посока, които били разделени една от друга посредством пътна маркировка М 3 – „Единична
прекъсната линия“ - На пътните превозни средства е разрешено да я пресичат. Същото
било покрито с едрозърнест асфалт, широко
8,5 м., без повреди и неравности. В района не били поставени пътни знаци,
указващи максимално позволена скорост на движение, различна от законоустановената
от 90 км/ч.
Времето било тъмно и ясно, пътната настилка била суха и за конкретните пътни
условия видимостта била нормална. Движението било сравнително натоварено. Пред управлявания
от подсъдимия лек автомобил, в същата посока се движили товарен автомобил, управляван
от св. Е. Е. Х., а пред него – още
един лек автомобил и две товарни композиции – влекачи с прикачени ремаркета, които
образували колона.
По същото време и място, но в срещуположна посока, в пътната лента, предназначена
за движение към гр. Р***, се движел лек автомобил
марка „A***“ с рег.№ ***, управляван от К.А.В.. До него, на предната дясна седалка пътувал св. Г. Д. Н.
В един момент подс. М.С.А. предприел изпреварване на превозните средства, които
се движели пред л.а. „A***“, който той управлявал. Към този момент пътят все още
бил прав, но в непосредствена близост предстоял ляв, за посоката на движение наподсъдимия
завой, който бил с радиус 950 м. От двете страни на пътя, в рамките на този завой
имало високи треви и храсти, които ограничавали видимостта. Геометричната видимост
била променлива, като във върхът на кривата на завоя била около 135 м напред в лентата
за движение към гр. Р*** и около 145 м в лентата за движение към гр. В*** /при движение на автомобил от гр. Р*** към гр. В***/. Подсъдимият М. С.А. не съобразил тези особености на пътната обстановка и
не предвидил, че с поведението си ще създаде опасност за участниците в движението.
Той преминал в пътната лента, предназначена за насрещно движение, ускорил скоростта
на автомобила до 100,8 км/ч. и така изпреварил товарния автомобил, управляван от
св. Е.Е.Х., както и лекия автомобил, който се движил пред него. Продължил движението
си по описания начин, като възнамерявал да изпревари и двете товарни композиции.
Затова не се прибрал в пътната лента, предназначена за движение към гр. В***, макар да имал обективна възможност да стори това.
В този момент подсъдимият навлязъл в кривата на посочения завой, който бил разположен
на км. 6*** по път I-5 гр. Р*** – гр. В***.
Управлявания от К.А.В. лек автомобил
„A***“ също бил навлязъл в кривата на описания завой от неговия срещуположен край.
Движил се със скорост от около 105,1 км/ч.
Тогава за водачите на двата автомобила, които се движили непосредствено един
срещу друг, се открила пряка видимост и К.А.В. предприел спиране, като успял да намали скоростта на л.а. „A***“ до
74,5 км/ч. Независимо от това между двата автомобила възникнал челен, кос удар,
който бил разположен в предните им леви части, с взаимно застъпване от около 35
см.
Вследствие на този удар и възникналите при него инерционни сили л.а. „A***“
се плъзнал странично, завъртял се, след което се спрял на място, преобърнат на лявата
си страна, както бил намерен при извършването на огледа на местопроизшествие. Пострадалият
К.А.В. получил множество сериозни травматични увреждания по цялото тяло, които
не били съвместими с живота и починал. Лекият автомобил „A***“ се завъртял и спрял
на мястото на което бил намерен при извършването на огледа. Подсъдимият М.С.А.,
св. Й.С. Я. и св. Г. Д. Н. получили повърхностни травматични наранявания.
Свидетелят Е.Е.Х., който видял всичко случило се, веднага подал сигнал на телефон
112. На мястото своевременно пристигнали екипи на ФСМП – П****, които констатирали настъпила смърт на К.А.В. и откарали подсъдимия и посочените двама свидетели в болнично заведение,
за преглед и оказване на медицинска помощ. Впоследствие, около 22.00 ч. на 11.09.2017
г. Й. П., служител на О*** - Р***, извършил проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер“
7510 с фабричен номер A*** на подс. М.С.А.. Пробата била с номер 1293 и била отрицателна
/резултат 0,00 промила/. На мястото пристигнал и полицейски екип на О*** – Р*** със св. П. П. И., който запазил местопроизшествието до пристигането на Дежурната
следствено-оперативна група и извършване на оглед на местопроизшествие.
Видно от съдебномедицинската експертиза на труп, причината за настъпване на
смъртта на К.А.В. следва да се отдаде на съчетана травма, довела до тежки анатомични
нарушения на жизненоважни органи, които са несъвместими с живота. Получените травматични
увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и инерционни
сили и могат да бъдат получени при инцидента на 11.09.2017 г.
Съгласно съдебномедицинската експертиза по писмени данни при произшествието
на посочената дата, св. Г.Д.Н. получил травматични увреждания, които му причинили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота или лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
Според автотехническата експертиза по делото, в началото на удара лекият
автомобил „A***“ се е движил със скорост от 100,8 км/ч., а лек автомобил „A***“
– със 74,5 км/ч. Скоростта на лекия автомобил „A***“ в началото на спирането му
била около 105,1 км/ч. За установената скорост на движение на лекия автомобил „A***“
от 100,8 км/ч., опасната му зона на спиране е равна на 90,4 м., а при движение с
позволените 90 км/ч. би била равна на 75,3 м. За установената скорост на движение
на лекия автомобил „A***“ от 105,1 км/ч. опасната му зона на спиране е равна на
120,2 м., а при движение с позволените 90 км/ч. същата би била равна на 93,9 км/ч.
Геометричната видимост в границите на платното за движение била променлива, като
върхът на кривата е около 135 м. напред в лентата за движение към гр. Р*** и около 145 м. в лентата за движение към В*** при движение на автомобил от гр. Р*** към гр. В*** – в каквато посока
се движил и управляваният от подсъдимият автомобил. Видимостта зависела от разположението
на автомобила по ширина на платното за движение. От сравняването на сбора на опасните
зони за спиране на двата автомобила за установените скорости на движение 210,6 м.
/120,2+90,4/ и за скорости на движение от 90 км/ч. – 169 м. /93,9+75,3/ с разстоянието
на видимост от 145 м. следва изводът, че произшествието било непредотвратимо чрез
едновременно спиране от страна на двамата водачи, както с установените, така и при
движение на двата автомобила с максимално разрешените скорости на движение по конкретния
пътен участък. Към началото на удара двата автомобила били разположени изцяло в
лентата за движение към гр. Р***. Водачът на лек автомобил
„A***“ – подс. М.С.А. имал техническа възможност да предотврати пътнотранспортното
произшествие, ако не е навлязъл е лентата за насрещно движение.
По доказателствата.
Развитието на
съдебното производство пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от НПК –
съкратено съдебно следствие, като по време на предварителното изслушване на
подс. М.С.А. изцяло призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Действително на основание чл. 372 ал.4 от НПК съдът установи,
че неговите самопризнания изцяло се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и тези от
експертен порядък.
В този смисъл на основание чл. 373 ал. 3 от НПК съдът
приема гореизложената фактическа обстановка за доказана по безспорен и
категоричен начин от събрания по делото съвкупен доказателствен материал, а именно – от свидетелските показания на
св. М.Д.Т., св. А.В.А., св. М.А.В., св. К.К.Й., св. Е.Е.Х., св. Г.Д.Н., св. П.Д.Н., св. Й.С.Я. и св. П.П.И., както и от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства: удостоверение за наследници, протоколи за оглед на местопроизшествие и
на веществени доказателства, ведно с фотоалбуми към тях, химическа експертиза, съдебномедицински
експертизи, автотехническа експертиза,справка за съдимост, справки за водач, документи,
касаещи техническо средство „Алкотест Дрегер“, автобиография, декларация за семейно
и материално положение и имотно състояние и др.
Разпитан на досъдебното производство подс. М.С.А. дава подробни
обяснения за случилото се и изразява съжаление за това.
В основата на приетите за доказани фактически положения
са събраните по делото доказателства от експертен порядък, които изчерпателно
дават отговори на основните въпроси, свързани с допускането на това
пътно-транспортно престъпление. По делото са били назначени съдебни експертизи,
чиито заключения както страните, така и съдът възприема изцяло, тъй като дават
прецизни отговори на всички правно релевантни въпроси.
Съдът изцяло кредитира направените както в хода на
досъдебното производство така и в съдебно заседание от подс. М.С.А. чистосърдечни
самопризнания, доколкото същите като доказателствени средства са източник на
факти и обстоятелства, свързани с главния факт по делото. Същата се признава за
виновна, а също така изразява дълбоко съжаление за случилото се и дава
обяснения за станалото събитие.
Същевременно съдът приема, че от една страна неговите обяснения кореспондират
изцяло с останалия доказателствен материал, а от друга те представляват израз
на защитната й позиция. В съвкупността си неговите обяснения и показанията на
всички свидетели, като преки гласни доказателства са последователни,
непротиворечиви, логични и кореспондиращи с целокупния доказателствен материал.
От правна страна.
След анализ на
събраните по делото доказателства и въз основа на така възприетата фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
От данните по
делото става ясно, че подс. М.С.А. ***, като субект на престъплението е наказателно-отговорно
лице по смисъла на чл. 31 ал.1 от НК.
От обективна страна със своите действия подс. М.С.А. е осъществила всички
обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343 ал. 1, б. „в”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр.3 от НК, тъй като на 11.09.2017 г. на ПП I-5 (гр. Р*** – гр. В***), в землището на с. П***,
обл. Р*** в района на км.6***, при управление на МПС – лек автомобил „A***“
с рег. № *** нарушил правилата за движение по пътищата: Чл. 21, ал.1 ЗДП, като при
избиране на скоростта на движение в извън населено място е превишил максимално допустимата
стойност на скоростта, която е 90км. в час на пътно превозно средство категория
В, като е управлявал МПС – лек автомобил „A***“ с рег. №**** със скорост 100,8 км/ч.
и Чл. 40, ал.2, т. 2 ЗДП, водач, който изпреварва, е длъжен когато при изпреварването
навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, да не създава опасност
или пречки за превозните средства, движещи се по нея, и по непредпазливост
причинил смъртта на К.А.В., ЕГН: ********** ***.
Съдът изцяло споделя становището на представителя на
обвинението, че от обективна страна подсъдимият е управлявал моторно превозно средство
– лек автомобил „A***“ със скорост на движение от 100,8 км/ч., при позволени за
конкретния пътен участък 90 км/ч., а при извършване на маневрата „изпреварване“
същия не се съобразил с конкретната пътна обстановка – с разстоянието на видимост
и с интензивността на движението, предвид на които нямал достатъчно разстояние да
завърши маневрата безопасно. С това виновно нарушил правилата за движение, визирани
в чл. 21, ал. 1 и чл. 40, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. В пряка причинно-следствена връзка
с описаните нарушения настъпило пътнотранспортно произшествие, от което последвала
смъртта на К.А.В..
От субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия като е действал умишлено при нарушаване на посочените правила за движение.
Към настъпилия противоправен резултат – смъртта на К.А.В., която последвала от пътнотранспортното
произшествие, субективното отношение на дееца било по непредпазливост – несъзнавана
(небрежност), тъй като макар да е бил длъжен да предвиди общественоопасните последици
от поведението си като водач на МПС, същият не ги е предвиждал, а обективно е имал
и възможност да направи това, с оглед задълженията си по ЗДП и конкретната пътна
обстановка. Между неговите
действия, тяхната противоправност, виновното му поведение и настъпилите
вредоносни последици съществува пряка причинно-следствена връзка.
Причини за извършване на престъплението от страна на
подс. А. са грубото неспазване на правилата за движение по пътищата и ниското му
правно съзнание.
По вида и размера на наложеното наказание.
В
контекста с принципа на законоустановеност на наказателната репресия съдът
счита, че при определяне на неговото наказание, следва да се вземе предвид
разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, свързана с правилата визирани в чл. 58а
ал. 1 от НК, както по вид така и по размер, което да съответства с извършеното
престъпление. При неговата индивидуализация,
след като взе предвид гореизложеното, като смекчаващи вината обстоятелства
съдът възприе – добрите му характеристични данни, чистосърдечните
самопризнания, критичното му отношение към извършеното и чистото й съдебно
минало, съдействието за разкриване на обективната истина, а като отегчаващи такива
съдът констатира причинената несъставомерна телесна повреда на св. Г.Д.Н. и предходните
извършени от подсъдимия нарушения по ЗДП.
Окръжният съд, след като взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и ниската такава на личността на подс. А., пристъпи
към определяне на неговото наказание. Налице е превес на смекчаващите вината
обстоятелства, поради което съдът съобразявайки тези правни норми счита, че същото
на основание чл. 54 ал.1 от НК следва да бъде индивидуализирано към минимума.
Предвид това наказанието лишаване от свобода трябва да бъде определено по
правилата на този текст от НК на ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода.
На основание чл. 58а ал.1 от НК следва да редуцира това
наказание с една трета и да му наложи наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.
След като съобрази наличието на положителните
предпоставки визирани в чл. 66 ал.1 от НК съдът счита, че изтърпяването на така
определеното на А. наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
При този изход на делото подс. М.А. следва на основание
чл. 343г от НК да бъде лишен от правоуправление на МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ
считано от влизане на присъдата в законна сила.
Окръжният съд счита,
че в този си вид и размер наложеното на подс. А. наказание, ще го лишат от
възможността да извършва такива престъпления, а също така ще изиграе своята
превантивна, възпираща и възпитателна роля. По този начин ще се постигнат и
предвидените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието за индивидуална
и генерална превенция.
По въпроса за веществените доказателства.
Веществените доказателства –Обект № 1 – парче от тапицерия на задна седалка на л.а.;
Обект № 2 - обтривка от кафеникаво петно на задна дясна колона на л.а., Обект №
3 – люспи и обтривка от кафеникаво петно от задна лява колона на л.а.; Обект №
4 - обтривка от кафеникаво петно от стъкло на предна дясна врата на л.а.; Обект
№ 5 – парче от тапицерия на тавана на л.а.: Обект № 6 – обтривка от кафеникаво петно
от волан на л.а.; Обект № 7 – 2 бр. влакна от предно обзорно стъкло на л.а. – иззети
от л.а. „A***“ с рег.№ **** – на съхранение в РУ – Бяла при ОД на МВР – Русе, след приключване
на делото да бъдат унищожени.
По направените по делото разноски.
При този изход на
делото съдът счита, че подс. М.С.А., със снета по делото самоличност следва да заплати
в полза на ОД МВР гр. Русе сумата от 1273.78 лв., представляващи разноски направени
в хода на досъдебното производство за вещи лица.
Мотивиран от тези
съображения, съдът постанови присъдата си.
Председател: