Р Е Ш Е Н И Е
№:238 24.02.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На осми февруари
две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2117 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на по чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.112, ал.1, т.4 от Закона за
здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба на Ж.И.Ж., ЕГН-**********, с
адрес: ***, чрез пълномощника адвокат М. ***, против Експертно решение (ЕР) №
1315 от заседание № 094 от 18.06.2021г. на Национална експертна лекарска
комисия (НЕЛК), Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови
заболявания, в частта на определения му процент трайно намалена работоспособност.
С оспореното Експертно решение (ЕР), НЕЛК е изменила ЕР № 0678 от заседание №
084 от 10.05.2021г. на Трети състав на ТЕЛК към „УМБАЛ-Бургас“АД, като е
увеличила процента трайно намалена работоспособност от 20 % на 30 %.
В сезиращата съда жалба и представените писмени
становища жалбоподателят счита оспореното решение за неправилно и незаконосъобразно,
тъй като вместо да му бъдат определени над 50 % трайно намалена
работоспособност, определените 20 % от ТЕЛК са били увеличени само на 30 %.
Намира, че така определените му проценти не съответстват на заболяванията от
които страда – апнея по време на сън и сънна апнея, хипопнея, а не както е
записано в ЕР на ТЕЛК – друга хронична обструктивна белодробна болест. Обръща
внимание, че преди по-малко от година ТЕЛК му е определила 50 % трайно намалена
работоспособност. През този период състоянието му не се е подобрило, а напротив
– влошило се е след прекаран Ковид-19, последиците от което усеща и в момента.
Описва заболяването от което страда, неговите симптоми и негативни последици.
Възразява на това, че още при произнасянето на ТЕЛК не му е бил извършен
обстоен преглед и изследвания, а произнасянето е било само по медицинска
документация, което е довело до необоснованост на постановения акт. Жалбоподателят
не се явява и не се представлява пред съда. Чрез пълномощника си адвокат М.М.
изпраща писмени становища в които поддържа жалбата и иска отмяна на атакуваното
решение с връщане на преписката на НЕЛК със задължителни указания относно
процента трайно намалена работоспособност. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – НЕЛК, не изпраща представител пред съда.
В съпроводителното писмо с което е представена преписката е изразено становище,
че не са налице нарушения при издаване на оспореното решение, обуславящи
отмяната му. То е постановено от надлежен орган, в рамките на правомощията му,
при спазване на изискуемата форма. Установената водеща диагноза е обструктивна
сънна апнея (АСА), а с оглед на събраните доказателства се приема, че
заболяването е добре компенсирана на фона на поддържащата терапия. Налице са
нормални вентилаторни показатели и КГА (кръвно-газов анализ) параметри, на
границата на нормата. От кардиологичната консултация и ЕхоКГ е без данни за
хронично белодробно сърце, поради което не е налице основание за определяне на
следващи се 50 % трайно намалена работоспособност. Моли за отхвърлянето на
жалбата и оставяне в сила на атакуваното решение.
Заинтересованите страни – ТЕЛК Трети състав към „УМБАЛ-Бургас“АД, Агенция за хора с увреждания -
гр.София, ТП на НОИ-Бургас (Териториалното поделение на Националния
осигурителен институт гр.Бургас) и Регионална дирекция „Социално подпомагане“ -
гр.Бургас, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становища
по оспорването.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено следното:
След представени от жалбоподателя медицински
документи, изискани му от ТЕЛК към „УМБАЛ-Бургас“АД (л.46 и сл. от медицинското
досие), трети състав на същата комисия издала предходно ЕР № 0998 от заседание
№ 094 от 09.06.2020г. (л.49), при което са му определени 50% трайно намалена
работоспособност. Водещата диагноза била апнея по време на сън, определена като
общо заболяване: сънна апнея, хипопнея - тежка степен, с дихателна
недостатъчност І-ва степен, както и артериална хипертония ІІ-ра степен, без сърдечна
недостатъчност. По водещата диагноза са му били определени 50 % трайно намалена
работоспособност по част Шеста „Белодробни
болести“, раздел ІХ „Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и
обструктивна сънна апнея доказана с полисомнография и в зависимост от
функционалните нарушения“, т.2.2 „ХОББ II
степен, ОСА, с ХДН I степен, със или без хронично белодробно сърце,… с хронична
дихателна недостатъчност І-ва степен с хронично белодробно сърце“, за които
се следва определяне на 50 %, съгласно Приложение № 1 към чл.63, ал.1 на
Наредба за медицинската експертиза (НМЕ). За артериална хипертония ІІ-ра степен
са му били определени 20 %, по част Четвърта „Заболявания
на сърдечно-съдовата система“, раздел VІ „Артериална
хипертония“, т.2.1 „с един от белезите за органно ангажиране и/или
умерена степен (ІІ степен)“. Като общ процент на трайно намалената
работоспособност били определени 50 % за една година, с оглед проследяване на
състоянието.
Като анамнеза е описано, че в медицинската
документация са налице данни за пациент с установен синдром на обструктивна
сънна апнея - тежка степен. Ползва индивидуален обдишващ апарат по време на
сън. Има установена хипертония и исхимична болест на сърцето с над 10-годишна
давност. Провежда редовно изследвания и консултации с кардиолог с назначено
поддържащо лечение. Цитирана е представената епикриза от 18.06.2021г. от „МБАЛ
Дева Мария“ЕООД-Бургас (л.30) с диагноза: исхимична болест на сърцето, тиха
исхемия, микроваксуларна болест, еднотелна дисфункция и придружаващи
заболявания: артериална хипертония ІІ-ра степен, дислипедимия, обезитас,
хиперурикемия. Проведени са били инвазивни диагностични и терапевтични
процедури, като е бил изписан с подобрение. Тогавашното обективно състояние на
заболяването е било установено и описано от амбулаторен лист, издаден от д-р Чавдарова
на 04.06.2020г. (л.37) и амбулаторен лист, издаден от д-р Карамян на
04.06.2020г. (л.39).
След изтичане срока на освидетелстването било издадено
ЕР № 0678 от заседание № 084 от 10.05.2021г. на Трети състав на ТЕЛК към
„УМБАЛ-Бургас“АД (л.74), при което са му определени 20% трайно намалена
работоспособност. Водещата диагноза била: друга хронична обструктивна
белодробна болест, определена като общо заболяване: Хронична обструктивна
белодробна болест І-ва степен, обструктивна сънна апнея, без вентилаторни
нарушения и хронична дихателна недостатъчност, както и хипертонична болест без
сърдечна недостатъчност. По водещата диагноза му били определени 20 % трайно
намалена работоспособност по част Шеста „Белодробни
болести“, раздел ІХ „Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и
обструктивна сънна апнея доказана с полисомнография и в зависимост от
функционалните нарушения“, т.1 „ХОББ I
степен, обструктивна сънна апнея (ОСА), с обективизирани тласъци и вентилаторни
нарушения, без хронична дихателна недостатъчност“. За хипертонична болест без
сърдечна недостатъчност били определени 10 %, по част Четвърта „Заболявания на сърдечно-съдовата система“, раздел VІ „Артериална хипертония“, т.1. Като общ
процент на трайно намалената работоспособност били определени 20 % за две години,
с оглед проследяване на състоянието.
В анамнезата отново са описани констатациите от
предходното освидетелстване. Допълнено е, че се касае за болен с тежка форма на
обструктивна сънна апнея на неинвазивна вентилация от няколко години. В
стабилно състояние с подобрени количествени и качествени параметри на съня. (Последното е установено от полиграфско монитиране на
съня, извършено от лаборатория „И-Слийп“ООД – л.67). На 30.11.2020г. е заболял от
Ковид, усложнен с пневмония за която е бил хоспитализиран (Вж. епикризата на л.65). Описано е проведеното лечение и
индикативни белези.
Недоволен от определените му проценти Ж.Ж. подал жалба
срещу това решение до НЕЛК (л.94), по повод на която било издадено процесното ЕР
№ 1315 от заседание № 094 от 18.06.2021г., С него е отменено решението на ТЕЛК
по оценката на работоспособността и е потвърдено по останалите поводи, като е увеличен
процентът трайно намалена работоспособност на 30%. Като водеща диагноза е
приета обструктивна сънна апнея, хронична обструктивна белодробна болест, с
хронична дихателна недостатъчност І-ва степен и артериална хипертония ІІ-ра
степен, умерена степен – сърдечна форма, хипертонично сърце. Посочено е, че
решението се постановява по документи на основание чл.50, ал.1 от Правилник за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи, обн. ДВ, бр.34/2010г.
(ПУОРОМЕРКМЕ). НЕЛК дала заключение, че жалбоподателят е с диагноза обструктивна
сънна апнея от 2018г., с приложен полисомнографски запис. Провежда лечение с
апарат с режим СРАР. Приложен е амбулаторен лист от пулмолог от 04.06.2020г. От
КГА от м.юни 2020г. се установяват данни за хипоксемия при нормокапния. След
това е представен амбулаторен лист от пулмолог от 21.04.2021г. с диагноза хронична обструктивна белодробна болест. През
месец декември 2020г. е лекуван за Ковид-инфекция и пневмония по приложена
епикриза. Описани са резултатите от изследванията, като е акцентирано, че от
консултацията с кардиолог и ЕхоКГ от 15.04.2021г. не е диагностицирано хронично
белодробно сърце. Поради това е приета диагнозата: обструктивна сънна апнея с
ХОББ, с ХДН I степен, без хронично белодробно сърце, отговарящя точно на 30 %
трайно намалена работоспособност по част Шеста, раздел ІХ, т.2.1, поради недиагностицирането на хронично белодробно
сърце. В тази част ЕР на ТЕЛК е отменено, като са определени следващите се 30 %
трайно намалена работоспособност, а в останалите части и потвърдено.
Процесното решение на НЕЛК е връчено на жалбоподателя
на 13.07.2021г., съгласно представеното по делото известие за доставяне ИД PS 1606 00J6К0 3, а
жалбата срещу него е подадена на 21.07.2021г., видно от входящия индекс.
По искане на жалбоподателя съдът допусна извършването
на съдебно-медицинска от вещото лице д-р К.К., специалист по сърдечно-съдови
заболявания, който също е посочил, че към датата на издаването на решението на
НЕЛК, жалбоподателят е страдал от хронична обструктивна белодробна болест І-ва
степен, обструктивна сънна апнея, артериална хипертония ІІ-ра степен,
дислипидемия, обзитет. При съобразяване с предвижданията на Наредбата за
медицинската експертиза вещото лице е заключава, че процентът трайно намалена
работоспособност която се следва е около 30 %, тъй като пациентът се повлиява
положително от терапията назначена срещу ХОББ, обструктивна
сънна апнея, артериална хипертония и дислипидемия. Заболяванията са добре
компенсирани, без значими органни и системни увреждания. Преди около година е
хоспитализиран по повод двустранна бронхопневмония, на базата на инфекция с
Ковид-19. Заболяването е протекло средно-тежко, без данни за необратими
паренхимни увреждания. Поради давността и начинът на протичане на заболяването,
не може да се приеме наличието на остатъчни трайни последствия върху организма.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав,
въз основа на приетите за установени факти, счита следното относно
допустимостта и основателността на предявената жалба:
Жалбата е подадена чрез административния орган в
преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК от надлежна страна. Тя
съответства на изискванията по чл.150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна
по следните съображения:
При служебно извършената проверка за законосъобразност
на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че
същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при
спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване и в
съответствие с приложимия материален закон. Този извод се налага по следните
съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспореното експертно решение е постановено от
компетентен орган – Специализиран състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови
заболявания, в състав – председател и двама членове, всички с подходящи
медицински специалности, след анализ на представената медицинска документация
на основание чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Експертното решение е постановено в
писмена форма и съдържа изискуемите от чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ мотиви, които
бяха описани по-горе в настоящото изложение.
Горното налага извода, че в хода на производството не
са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които са
ограничили правата на жалбоподателя, които да обосноват незаконосъобразност на
оспореното експертно решение.
По отношение материалната законосъобразност на
оспореното ЕР, настоящият съдебен състав приема, че при определяне на
конкретната оценка на процента на трайно намалената работоспособност,
административният орган в съответствие с представената медицинска документация,
е приложил относимите материалноправни норми. За определяне на конкретния
процент трайно намалена работоспособност е приложима Наредбата за медицинската
експертиза, в чл.63, ал.1 от която след изменението в ДВ, бр. 64 от 2018г., е указано, че
установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният
функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно
приложение № 1.
Видно от оспореното ЕР, при постановяване на същото
НЕЛК се е позовала на отправната точка, регламентирана в по част Шеста, раздел
ІХ, т.2.1 от Приложение № 1, отнасяща се за ХОББ II степен, ОСА, с хронична
дихателна недостатъчност І степен без хронично белодробно сърце при което
правилно е преценено, че обуславя 30% трайно намалена неработоспособност. Комисията
е обосновала и на какво основание приема липсата на хронично белодробно сърце,
която основава този по-нисък процент, за разлика от претендираните 50 %“ от
жалбоподателя по т.2.2, която изисква и неговото наличие.
Що се отнася до възраженията, че при предходното му
освидетелстване ТЕЛК му е определила 50 % за същите заболявания, а при
настоящото произнасяне не му е бил извършен обстоен преглед и изследвания, а
произнасянето е било само по медицинска документация, същите не могат да бъдат
приети. Предмет на съдебен контрол е не предходното произнасяне на ТЕЛК, а
настоящото. При него, както и вещото лице д-р К. посочи, процентът трайно
намалена работоспособност при установените заболявания на жалбоподателя
съответства на 30 %, съгласно горепосочените разпоредби. Съгласно сега
действащата норма чл.62 от НМЕ, видът и степента на увреждането/степента на
трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената
медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален
дефицит на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на
подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени
лабораторни и функционални изследвания. Такава необходимост комисията не е
установила при извършения преглед на лицето, поради което правилно се е
позовала само на представената от него медицинска документация. В случая
административният орган не е счел, че представената от заявителя медицинска
документация налага необходимост от допълнителен преглед или нови лабораторни и
функционални изследвания, а с отмяната на чл.46 от ПУОРОМЕРКМЕ отпадна нейното
задължение за служебно събиране на данни за заболяването и работоспособността/вида
и степента на увреждане на лицата, както и да иска мнението на специалисти от
лечебни заведения, научноизследователски институти и на националните
консултанти. НЕЛК вече няма задължение и да насочва болните за диагностично
уточняване в лечебни заведения по своя преценка, каквото имаше по отменената
ал.2 на същия чл.46. Поради това комисията правилно, с оглед предоставената й
медицинска документация е определила съответния процент неработоспособност.
С изменението на чл.50 от ПУОРОМЕРКМЕ и по-специално
след отмяната на ал.2 и ал.3 от същия ДВ, бр.62/2018г., в сила от 27.07.2018г.,
НЕЛК се произнася само по документи. Тя няма право дори по своя преценка да
извършва преглед на освидетелстваното лице.
Едновременно с горната цитирана разпоредба, е изменена
и разпоредбата на чл.39, ал.2, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, като е предвидено, че
лекарите в ТЕЛК: 1.(изм. – ДВ, бр.55 от 2014г., бр.62 от 2018г., в сила от
27.07.2018г.) извършват преглед на представената медицинска документация и при
необходимост извършват клиничен преглед и/или назначават изследвания и
консултации със специалисти извън ТЕЛК в следните случаи: а) когато необходимите
за нуждите на експертизата резултати от изследвания и консултации не са налични
в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар; б) когато
наличните в медицинската документация при личния лекар и/или лекуващия лекар
резултати от изследвания и консултации не са актуални (не са извършени в
рамките на последните дванадесет месеца) или не са достатъчни за диагностичното
и функционално изясняване на състоянието; в) когато НЕЛК е отменила и е върнала
експертно решение на ТЕЛК за ново освидетелстване с указания за извършването на
допълнителни изследвания и консултации в случаите по букви "а" и
"б", както и с указания за извършване на контролни медицински
изследвания.
След тези промени, НЕЛК се произнася само по правото,
а установяването на фактите относно здравословното състояние на лицата
действително е в правомощията само на органите на медицинската експертиза. В
случая очевидно не е налице хипотезата на б. "в" на горната
разпоредба, а относно букви "а" и "б", те от една страна се
правят по целесъобразно, която не подлежи на съдебен контрол, а от друга страна
не се твърди от жалбоподателя, че в рамките на проведеното административно
производство пред ТЕЛК, в медицинската му документация са били налични и/или
актуални и/или достатъчни, резултати от изследвания и консултации, извършени в
рамките на последните 12 месеца, необходими за нуждите на експертизата с оглед
диагностичното и функционално изясняване на състоянието.
При постановяване на оспореното решение, органите на
медицинската експертиза, в случая НЕЛК, са се съобразили с материалноправните
разпоредби на закона.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че в хода на производството не са допуснати нарушения от категорията на
съществените, които да са ограничили правата на жалбоподателя и да обосноват на
това основание незаконосъобразност на експертното решение. По отношение на
материалната законосъобразност на оспореното ЕР, съдът приема, че при
определяне на конкретната оценка на процента на трайно намалената работоспособност,
административният орган е приложил относимите материално правни норми, като ги
е съобразил с представената медицинска документация.
По същество, Ж.Ж. оспорва конкретния размер на трайно
намалената работоспособност, аргументирайки се с множеството си заболявания. При
предходната нормативна уредба определянето на обща оценка на процента намалена
работоспособност се извършваше като сбор от всички оценки, но след изменението
в ДВ, бр.64 от 2018г., в сила от 03.08.2018г., това е недопустимо и се взима
най-високата оценка, както правилно е приел решаващия НЕЛК в процесното
експертно решение. Разбираема е претенцията на жалбоподателя да разполага
с по-висок процент на трайно намалена работоспособност, което ще доведе до по-голям
обхват на социалната ангажираност, но българският законодател е предвидил, че
за неговото състояние определения с оспореното решение процент е достатъчен,
поради което същият не може да бъде увеличен нито от органите на медицинската
експертиза, нито от съда.
По изложените съображения, съдът намира жалбата за
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а оспореното решение,
като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
Воден от изложените съображения и в резултат на
извършената съдебна проверка по чл.168 от АПК, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.И.Ж.,
ЕГН-**********, с адрес: ***, против Експертно решение № 1315 от заседание №
094 от 18.06.2021г. на Национална експертна лекарска комисия, Специализиран
състав по вътрешни, белодробни и сърдечно-съдови заболявания.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила медицинското
експертно досие на Ж.И.Ж. да бъде върнато на компетентния орган.
СЪДИЯ: