№ 373
гр. Русе, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело
***0224520104422 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от А. И. И. и
Т. И. И.а срещу Е. П. С., К. П. П., П. Я. П. и А. Й. П..
Ищците твърдят, че са наследници на А. И. Х. и И.А.И., бивши жители
на гр. Русе. Като техни наследници били съсобственици при равни права на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** в гр. Русе, ****, сграда
***, разположена в поземлен имот с идентификатор ****. В същия поземлен
имот по наследство от дядо им А. Х. и баща им И. И. използвали сграда за
склад, работилница, която съгласно скицата представлявала имот с
идентификатор ****, намиращ се на същия адрес. След смъртта на дядо им А.
и баща им И., двамата ищци използвали сградата за склад и работилница,
като в началото на 2015г. А. И. внесъл от чужбина лек автомобил, който
започнал да съхранява в този имот. От тогава и след смъртта на баща им през
2016г. двамата ищци използвали помещението включително и до днес. Когато
решили да се снабдят с актуална скица на този имот узнали, че от началото на
2022г. имотът има нов собственик и е продаден от Е. С.. Преди това тя се
снабдила с констативен нотариален акт, издаден от нотариус Р.П. на
22.12.2021г., с който била призната за собственик на процесната сграда с
идентификатор ****, с площ от 24 кв.м., която впоследствие продала на
1
ответника К. П. П. при запазено право на ползване от П. Я. П. и А. Й. П..
Ищците считат, че не са били налице предпоставки за придобиване на
този имот от Е. С., поради което и същата не е станала негов собственик.
Моли се да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на Е. П. С., че А. И. И. и Т. И. И. са собственици по
наследство и давностно владение при равни права - по 1/2 ид.ч. на сграда с
идентификатор ****, находяща се на адрес гр. Русе, *****.
На основание чл. 537, ал. 2 ГПК се моли да бъде отменен
констативният нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност на нотариус Р.П. № ***, том ***, рег. № ***, дело №
***/22.12.2021г., вписан в Служба по вписванията Русе с вх. рег. № *** от
22.12.2021г., Акт ***, том 45, дело № ***, ДВР № ***.
В условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен предявеният
срещу ответницата Е. С. установителен иск за собственост, се моли да бъде
признато за установено по отношение на ответниците К. П. П., П. Я. П. и А.
Й. П., че А. И. И. и Т. И. И. са собственици по наследство и давностно
владение при равни права на имот с идентификатор ****, находящ се на адрес
гр. Русе, *****.
В срока по чл.131 ГПК ответниците К. П. П., П. Я. П. и А. Й. П.
изразяват становище за недопустимост на предявеният срещу тях иск поради
липса на правен интерес за ищците от предявяването му.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата Е. П. С. изразява становище за
неоснователност на предявеният иск. Твърди, че е придобила процесния имот
въз основа на наследство и давностно владение от починалия си баща. Твърди
се, че първоначално на мястото на процесния имот е имало стара сграда,
която е била съборена, като около 1986 г. – 1987 г. нейният баща и чичо са
построили процесната сграда, за която тя заплащала данъци през годините.
През 2013г. завела дело за делба на притежаван в дворното място имот -
наследствена къща, което дело приключило през 2016г. Във връзка с това
дело за делба знаела, че нейна братовчедка - К. К. имала вещи в процесния
имот, както и съсед на имота държал в него дървени палети с нейно съгласие.
Към него момент тя разбрала и за намеренията на ищеца А. И. да ползва
помещението за гараж. През 2018г. се твърди, че той е съборил стена на
имота и е поставил гаражна врата, за да може да си прибира в него
автомобила, поради това няма как същият да е придобил правото на
2
собственост върху този имот. По тези съображения се моли предявените
срещу нея искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Двамата ищци са деца и законни наследници на И.А.И., починал на
17.09.2016г. Наследодателят им е син и един от законните наследници на А.
И. Х.. Последният с нотариален акт №***, том.***, дело №***/24.07.1954г. на
Русенски народен съдия, е придобил правото на собственост „от целия
недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ***, състоящ се от дворно място
застроено и незастроено от 458,5 кв.м., съставляващо урегулиран парцел
№*** в квартал №** по плана на гр. Русе, със застроени в него една масивна
къща върху 89 кв.м. и друга паянтова жилищна сграда застроена върху
86,10кв.м. само следното: къща застроена върху 86,10 кв.м., заедно с ½
идеална част от цялото дворно място, застроено и незастроено.
Паянтовата сграда е съборена и в дворното място е построена нова
масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ от 97 кв.м. С
нотариален акт *** том. Х***, дело №***/29.03.1975г на нотариус Ц.М., А. И.
Х. дарява на двете си деца – В.А.М. и И.А. И. първия етаж от новопостроената
сграда, без да им прехвърля части от дворното място.
С договор за доброволна делба, през 1994г. (точната дата не се чете в
представеното по делото копие), В.А.М. и И.А. И. са извършили делба на
горепосочената жилищна сграда, като всеки от тях е станал самостоятелен
собственик на един от етажите на къщата (наследодателят на ищците на
първия), заедно с ½ идеална част от общите части на сграда и на по ¼ ид. част
от дворното място в което е построена, цялото с площ от 431 кв.м.
С нотариален акт ***, том.***, рег. №***, дело *** от 19.08.2015г. на
нотариус Г.Г., И.А.И. е дарил на дъщеря си Т. И. И.а – М. ½ идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, с административен адрес
в гр. Русе, *****, който обект се намира на етаж 1 от сграда 2, разположена в
поземлен имот с идентификатор ****, както и 1/8 идеална част от дворното
място.
С нотариален акт №37, том ІІ, рег. №4511, дело №196 от 28.04.2016г. на
нотариус Г.Г., И.А.И. е дарил на сина си А. И. И. другата ½ идеална част от
самостоятелния обект – жилище с идентификатор **** и 1/8 идеална част от
дворното, представляващо поземлен имот с идентификатор ****.
3
С нотариален акт №***, том. ***, рег. №***, дело №*** от 22.12.2021г.
на нотариус Р.П., ответницата Е. П. С. е призната за собственик по давностно
владение и наследство на сграда с идентификатор ****, намираща се в същия
поземлен имот с идентификатор **** с административен адрес гр. Русе, ***, с
площ 24 кв.м. и предназначение „промишлена сграда“.
С нотариален акт ***, том.І, рег. №***, дело *** от 27.01.2022г. на
нотариус Р.П., Е. П. С. и съпругът Д. М. С., са продали на К. П. П. при
учредено право на ползване на П. Я. П. и А. Й. П. процесния имот с
идентификатор ****, площ от 24кв.м. и посочено предназначение „хангар,
депо, гараж“.
Според представената по делото актуална скица от АГКК – гр. Русе, в
поземлен имот с идентификатор **** има разположени три сгради – с
идентификатори ****.1, ****.2 и ****.
По делото е представена декларация по чл. 14 ЗМДТ, съгласно която
З.К.П. е декларирал, че притежава имот по *** (в другата масивна сграда в
същия парцел), включващ и процесния гараж, посочен като производствен
обект, с година на построяване 1987г. и РЗП от 25 кв.м.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, процесната сграда с идентификатор **** не може да бъде
установено кога точно е построена, липсват за нея строителни книжа, както и
данни за собствеността. Сравнявайки отделните планове на града през
годините, би могъл да се направи извод, че намираща се на същото място
сграда е била съборена след 1959г., като на нейно място е изградена друга –
паянтова стопанска постройка. В следващия план от 1985г. паянтовата сграда
не е нанесена, но доколкото не са задраскани очертанията не би могло да се
определи дали е била съборена или не е нанесена поради пропуск. Не би
могъл да се направи извод, че паянтовата сграда е била част от сградата
закупена от наследодателя на ищците през 1954г., доколкото няма данни за
нейния вид, конструкция и пр.
Свидетелката Т.А.Е. установява, че е първа братовчедка на двамата
ищци и от малка била посещавала процесния имот и е живяла в близост до
него. През годините, в общия двор на двете къщи, едната от които била на
дядото на ищците имало един шапрон, който се използвал от дядото на
ищците. От там им вадел колелетата и играчките. През годините този шапрон
бил отремонтиран и придобил сегашния си вид. Винаги обаче бил ползван и
4
стопанисван от дядото и бащата на ищците, а някъде около 2015г., когато
ищецът се прибрал от чужбина направил ремонт на процесната сграда,
сложил ѝ врата и започнал да държи в нея автомобил.
Свидетелят В.А.Б. установява, че е приятел с ищеца А., познавали се от
деца и живеел в близост до процесния имот. По молба на ищеца свидетелят
правил електрическа инсталация в гаража, който се намира в двора на двете
къщи. Ключ за гаража предоставил А.. Свидетелят знаел, че на мястото на
гаража имало стара къща, която била съборена и на нейно място останал
въпросния гараж, на който преди няколко години била монтирана
електрическа врата. В гаража ищецът държал колата си.
Свидетелят А.Ж.К. установява, че е запознат със промените в имотите
на ***, живял е в него. В имота имало стара масивна къща, построена от
собственика на тухлената фабрика в града. Дядото на ищците купил част от
дворното място с друга паянтова постройка намираща се в двора. След това
построил нова масивна двуетажна къща и понастоящем в двора имало две
масивни къщи. Когато през 1962г. свидетелят отишъл да живее в старата
масивна къща в имота, на мястото на процесния гараж имало някакъв останал
„сайвант“, но по-късно и той бил премахнат. Било решено да се построят три
гаража на празното място, за всеки от собствениците и свидетелят извадил
проекти за това. Построяването им обаче било „саботирано“ от И.А. Х.. След
това семейство К. с приятели построили процесната сграда и била използвана
от тях за работилница и в нея разположили машини. След смъртта на Златко
Койчев постройката се ползвала за склад от наследници на сем. К.. Бащата на
ищеца и неговия дядо не използвали тази постройка, не са държали нищо в
нея, дори нямали ключ от нея. Преди около седем години ищецът сложил
врата на постройката и започнал да я използва за гараж.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Ищците са предявили установителен иск за собственост, върху
процесния имот, основан на наследяване и придобивна давност. За същия
имот по делото като собственици се легитимират ответниците, основавайки
правата си на констатациите на нотариуса по констативния нотариален акт от
22.12.2021г. В този случай уважаването на предявения иск е обусловено от
успешното оборване от страна на ищците на констатациите на нотариуса
извършил обстоятелствената проверка и доказване в условията на пълно и
5
главно доказване, че те са придобили правото на собственост върху
процесния имот, по наследство и като са продължили владението върху
същия, което е осъществявано от техните наследодатели. Правото на
собственост на последните не се доказва с писмени доказателства. Не се
установява и от заключението на вещото лице, въз основа на което няма
основание да се приеме, че процесният имот е част от къщата закупена през
1954г. от дядото на ищците. Поради това единствената възможност за
легитимиране на ищците като собственици е позоваването на придобивна
давност, упражнявана от техните наследодатели и продължена от тях.
За придобиване на правото на собственост по давност от
наследодателя на ищците или от тях самите, следва в продължение на повече
от десет години те да са владели явно, непрекъснато и необезпокоявано
процесния имот и тези десет години да са изтекли преди легитимирането на
първата ответница като собственик на имота с издадения в нейна полза
констативен нотариален акт. Събраните по делото доказателства обаче не
дават основание да бъде прието за доказано това обстоятелство. Показанията
на разпитаните по делото свидетели са на първо място противоречиви, а също
така и неточни. Въз основа на тях не би могло категорично да се заключи кога
и от кого е построена процесната сграда, през годините кой е бил нейн
ползвател евентуално владелец. Показанията са непротиворечиви единствено
по отношение на обстоятелството, че в последните около 7 години ищецът
упражнява владение върху сградата, ползва я като гараж и отказва достъп до
нея на ответниците, по който въпрос няма и спор по делото. Няма основание
обаче въз основа на свидетелските показания да се приеме, че в един по-
продължителен период от време ищците или наследодателите им са имали
същото отношение към сградата и са упражнявали фактическото владение с
намерение за своене. С показанията си свидетелите Т. Е. и В.Б. установяват,
че си спомнят още от детските си години, че процесната сграда е построена от
наследодателите на ищците и те са я ползвали. Точно обратното установява
свидетеля А.К. че сградата е построена от другите съсобственици на дворното
място и наследодатели на първата ответница, на което той бил пряк свидетел,
доколкото е живял също там. Тези показания които взаимно се изключват и
не се подкрепят от писмени доказателства не дават основание да се приеме,
че исковата претенция е доказана. Съдът кредитира показанията на свидетеля
А.К. поради обстоятелството, че няма данни същият да е заинтересован от
6
изхода на спора, без родство е със страните, а свидетелката Т. Е. е
братовчедка на ищците, а свидетелят Б. приятел на ищеца. Също така
показанията на К. са на пряк очевидец на събитията, включително и на
построяването на процесната сграда, включително и на последващото
ежедневно ползване. Декларирането на имота в Община Русе от ответницата
и нейните наследодатели дори да не е обстоятелство което да установява
правото на собственост е допълнително, косвено доказателство, което оборва
твърденията на ищците. Безспорно е, че през последните години въпреки
ползването на имота те не са се интересували от неговото данъчно
деклариране и заплащането на дължимия местен данък, което обаче е правено
от ответницата.
По изложените съображения предявеният установителен иск срещу
ответницата Е. С. следва да бъде отхвърлен като недоказан. С оглед предмета
на спора, съдът установява дали ищците са доказали или не правото си на
собственост и не следва да излага мотиви относно това чие е правото на
собственост върху процесната сграда, т.е. дали е доказано възражението на
ответницата, че тя придобила собствеността върху процесната сграда. По този
въпрос съдебният акт не се ползва със сила на пресъдено нещо.
Отмяна на основание чл. 537, ал.2 ГПК на констативния нотариален
акт се явява законна последица от уважения иск за собственост, а не
самостоятелен иск (в този смисъл е Тълкувателно решение № 178 от
30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от 1985 г. на ОСГК на ВС), поради което съдът не
следва да се произнася с отхвърлителен диспозитив по тази претенция на
ищците.
Доколкото последните са предявили и втори установителен иск за
собственост по отношение на ответниците К. П. П., П. Я. П. и А. Й. П., но
като евентуален, неговото разглеждане е обусловено от уважаването на
първия установителен иск, поради което съдът не следва да се произнася по
тази претенция, след като не се е сбъднало поставеното за това условие от
ищците.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, в полза на
ответницата Е. С. следва да се присъдят 1315лв. разноски, за които е
представен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. И. ЕГН********** и Т. И. И.а
ЕГН********** и двамата с постоянен адрес гр. Русе, *** срещу Е. П. С.
ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, ****** установителен иск – да
бъде признато по отношение на ответницата, че двамата ищци са собственици
по наследство и давностно владение при равни права на сграда с
идентификатор ****, със застроена площ от 24 кв.м., с предназначение за
гараж, находяща се на адрес гр. Русе, *****, като недоказан.
ОСЪЖДА А. И. И. ЕГН********** и Т. И. И.а ЕГН********** и
двамата с постоянен адрес гр. Русе, *** да заплатят на Е. П. С.
ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе, ****** по 657,50лв. всеки от тях
или общо сумата от 1315лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8