Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на
двадесет и осми октомври
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря МАРГАРИТА ДИМИТРОВА
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 67
по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение
№ 138760 от 06.06.2019 г. по гр.д.№ 6944 по описа за 2016 г. СРС, Второ ГО, 52
състав се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявени от „Т.С.“ ЕАД , че Е.Й.П., на
основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 149
ЗЕ, дължи на ищеца сумата 914.81 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение за топлоснабден имот – магазин № 36,
находящ се в гр.София, ж.к.“***********, за периода м.09.2012 г. – м.04.2014 г.,
ведно със законната лихва от 16.10.2014г. до окончателното плащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по частно гражданско
дело№ 36947/2015 г. на СРС, 52 състав и на основание чл. 422, ал. 1, във връзка
с чл. 415, ал. 1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 83.45 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и за дялово
разпределение за периода 30.10.2012г. – 09.06.2015 г. В тежест на ответницата/в
полза на ищеца са възложени и разноските по делото в размер на 800 лв.
Решението е постановено при
участието на „Т.“ ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е поправено с решение №
269704 от 08.11.2019 г. в частта относно сумата в размер на 914, 81 лв., която
било погрешно посочена вместо правилната „368,59 лв.“.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от Е.Й.П.,
ответник пред СРС, в която се излагат доводи за неправилност на така
постановеното решение и при постановяването му в разрез с материалния закон и
при съществени процесуални нарушения. СРС бил присъдил в полза на ищеца по
спора –„Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 914,81 лв. при положение, че претенцията
на ищеца била за сумата в размер на 368,59 лв.- главница и лихваза забава –
83,45 лв. Счита, че искът е недопустим, защото относно претендирания период
било налице противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и
петитума на същата. Това довело и до събиране на доказателства чрез третото
лице помагач за период, който не е посочен в петитума на исковата молба. Освен
това съдът не бил обсъдил възраженията на ответницата /пред СРС/, както и не
бил допуснал поисканите от нея за събиране доказателства. По този начин било
накърнено и правото й на защита. В противоречие със събраните по делото
доказателства СРС бил приел, че ответницата е собственик на процесния недвижим
имот. Счита, че представения от ищеца нот.акт № 28, том 1, дело № 22/2004 г.
нямал силата на официален документ, тъй като не съдържал подписите на страните.
Представеният по делото протокол на ОС на ЕС също не доказвал това
обстоятелство. От представените данни от третото лице помагач се установявало,
че собственик на ап. с аб.№ 181488 е Н.С.Д.. За това кой е собственик на ап.36
били налице противоречиви доказателства като в едно от тях се сочело, че
собственик е И.Х.К.. С тези лица ответницата нямала отношения. Счита, че
представеното от ищеца /пред СРС/ извлечение от сметка не било надлежно
доказателствено средство, което да обуслови задължение за ответницата.
Установило се и, че третото лице „Т.“ ООД не било извършвало дялово
разпределение за периода 2013 г. – 2018 г. Поканата за доброволно изпълнение,
както и за сключване на договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди, била връчена от и на ненадлежно лице. Сочи, че ищецът не бил доказал
реално потребеното количество топлинна енергия. Решението било неправилно и
защото Общите условия противоречали на европейското законодателство.
Иска се обжалваното решение да
бъде отменено изцяло и да бъдат отхвърлени така предявените искове.Претендира
разноски.
От ответника по въззивната жалба
– „Т.С.“ЕАД не е постъпил отговор, но в течение на производството излага становище,
с което оспорва същата и моли съда да я остави без уважение.
Третото лице-помагач-„Т.”ООД не
взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата
е била уведомена на 08.07.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 16.07.2019
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва са признати
вземания в полза на ищеца, в тежест на ответницата /пред СРС/, въззивник пред
настоящата инстанция по чл.422 ГПК и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След извършена проверка въззивната
инстанция констатира следното:
За издадената на 07.07.2015 г. по
ч.грд.№ 36947 по описа за 2015 г. заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК липсват данни длъжникът да е била уведомена.
В срока по чл.414 ГПК – на 15.12.
2015 г. длъжникът е подала възражение срещу така издадената заповед за
изпълнение.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 06.01.2016 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 08. 02.2016 г. /понеделник/, т.е. в срока по чл.415 ГПК.
Видно от отразеното в т.12 от
заявлението по чл.410 ГПК сумите са претендирани като неоснователно обогатяване/л.4
от заповедното производство/.
С разпореждане № 3914 от
04.02.2020 г. съдията-докладчик по настоящето в.гр.д. е констатирал, че
исковата молба е нередовна, тъй като в т.12 от заявлението по чл.410 ГПК е
посочено, че сумите се претендират на основание неоснователно обогатяване, а в
исковата молба по иска по чл.422 ГПК се твърди, че страните са обвързани от
облигационно отношение. Дадени са указания за отстраняване на тази нередовност
по чл.127, ал.1,т.4 ГПК във вр. с чл.129, ал.2 ГПК.
В срока за отстраняване на
недостатъците на исковата молба е подадено уточнение от ищеца /пред СРС/ като
се сочи, че сумите се претендират на основание неоснователно обогатяване.
От въззивницата П. е подаден
отговор по така направеното уточнение на исковата молба като е посочено, че
ищецът всъщност предявява нов иск, което изменение било недопустимо. Затова СГС
следвало да се произнесе по иска, който е разгледан от СРС. Ищецът сочел в
подкрепа на тезата си, че страните са обвързани от облигационно отношение, доказателства
– протокол на ОС на ЕС и договор между ЕС и третото лице помагач, както и
писмо-покана за сключване на договор за стопански нужди.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, по така направените от въззивницата
искания намира следното:
Изложените и поддържани от ищеца
конкретни факти и обстоятелства сочат категорично на предявен иск за
неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца, с правна
квалификация на претенцията чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД. С обжалваното решение
първоинстанционният съд е определил предмета на делото въз основа на
обстоятелства, на които страната не се е позовала - наличие на облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия и е разгледал иск, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.с чл.79 ЗЗД вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС, какъвто не е бил предявен
от ищеца. Същевременно съдът не е изследвал релевантните за спорното право
обстоятелства - дали е налице обогатяване на ответника без основание за сметка
на ищеца посредством спестяване на разходи за доставената и ползвана от него
топлинна енергия за процесния имот и съответно дали се е породило задължение за
заплащане равностойността на онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
Предвид обстоятелството, че с
обжалваното решение относно претендираните от ищеца главници и лихви
първоинстанционният съд се е произнесъл на непредявено от ищеца основание,
излязъл е от спорния предмет и е присъдил нещо различно в сравнение с исканото
от ищеца, следва да се приеме, че решението е процесуално недопустимо по
смисъла на чл. 270, ал. 3 ГПК (решение № 364/11.02.2013 г. по гр. д. № 155/2012
г., ГК, ІІІ ГО на ВКС; решение № 340/11.10.2011 г. по гр. д. № 870/2010 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 69/01.04.2015 г. по гр. д. № 4941/2014 г. на ВКС, ГК,
ІІІ ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК и др.)
По изложените съображения и на
основание чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да се обезсили
изцяло, като делото следва да се върне на СРС за ново разглеждане от друг
съдебен състав по предявения от ищеца иск, съобразно заявените фактически
твърдения и дадените
указания в настоящето решение.
По разноските:
При този
изход на спора в настоящето производство разноски не ще бъдат присъдени, а
евентуалното им присъждане следва да бъде сторено от съда при новото
разглеждане и съобразно изхода на спора.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение № 138760 от 06.06.2019 г. по гр.д.№ 6944 по описа за 2016 г. СРС, Второ
ГО, 52 състав, поправено с решение № 269704 от 08.11.2019 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС за произнасяне по предявения от ищеца иск,
съобразно заявените фактически твърдения и дадените
указания в настоящето решение.
Решението е постановено при участието
на „Т. ” ООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: