РЕШЕНИЕ№ 262153
гр. Пловдив, 03.08.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХV граждански състав, в публичното
заседание на двадесет и трети две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Цвета
Василева, като разгледа докладваното гр. дело № 15910 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А.Б.Г. против Г.З.З. кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сума от 13 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, претърпени от ищеца, от които сумата от 12 000 лв. за
счупване на ***на ***, довело до трайно затруднение на движението на **** и
сумата от 1 000 лв. – ***, причинили на ищеца болки и страдания, вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на ***г., и сумата от 800 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на увреденото при
настъпилото произшествие имущество – мотоциклет “Д” с рег. № ***, ведно със
законната мораторна лихва от датата на увреждането – ***г., до окончателното й
заплащане.
С Определение
№ 11928/25.10.2019 г., постановено по делото, производството е прекратено на
основание чл. 232, ал. 1 ГПК в частта му по отношение на претенцията за
присъждане на сумата от 503, 89 лв., представляваща имуществени вреди,
изразяващи се в разходи по лечението на ищеца.
Ищецът
твърди, че на ***г. ответникът, като непълнолетен, управлява моторно превозно
средство – лек автомобил “С.Т.” с рег. № ****, като в нарушение на правилата за
движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 ЗДвП, чл. 37, ал. 1, изр. 1, чл. 102 и чл.
150 ППЗДвП, причинил пътно-транспортно произшествие по непредпазливост, при
което ищецът претърпял следните травматични увреждания: ****на ***на ***,
довело до трайно затрудняване на движението на ****. При настъпване на
произшествието деецът е управлявал моторното превозно средство без наличие на
необходимата правоспособност за това. Сочи, че със споразумение от 23.07.2019
г. по н.о.х.д. № 2675/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII
наказателен състав, ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 343,
ал. 3, предл. 5, б. “а”, предл. 2 във вр. с ал. 1, б. “б”, предл. 2 във вр. с
чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, за това, че по непредпазливост е
причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в ****на ****, довело
до трайно затрудняване на движението на **** като деецът е управлявал без да
има необходимата за това правоспособност, за което му е наложено наказание осем
месеца пробация. Твърди, че незабавно след инцидента е откаран с линейка до
спешния кабинет на УМБАЛ “Св. Г.”, където му е поставена диагноза: “****(****),
закрито, ****(дясна), ****/****. Твърди,
че на 12.07.2018 г. е претърпял операция, при която е извършено открито ****с
вътрешна ****, патела по метода “****”, като са поставени три броя ****. Сочи,
че кракът е имобилизиран чрез туртурна шина. Така посочената фактура причинила
на ищеца трайно затрудняване на движението на **** за период от около пет
месеца от датата на травмата. На 12.11.2018 г. ищецът бил приет в УМБАЛ “****”
с оплакване за функционална болезненост в областта на дясното коляно и
невъзможност за пълно свиване и разгъване на последното. Сочи, че по оперативен
път са отсранени металните тела, поставени в крака му. Твърди, че в резултат на
деянието ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силен психически
стрес, силни и продължителни болки и страдания. Твърди, че в продължителен
период от време не можел да се движи и работи, като имал продължаващо и до днес
психическо безпокойство и дискомфорт. Сочи, че ежедневието му се изпълнило с
несигурност и тревога. Не се чувствал пълноценен и при изпълнение на служебните
си задължения, тъй като полагал труд като монтьор със значително физическо
натоварване на краката. Определя заместващото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на сумата от общо 13 000 лв., от които сумата от 12 000 лв. за
счупване на ***на ***, довело до трайно затруднение на движението на **** и
сумата от 1 000 лв. – ***, причинили на ищеца болки и страдания. Поддържа, че
претърпял и имуществени вреди, изразяваща се в цялостна повреда на собствения
му мотоциклет “Д” с рег. № ***. Претендира сумата от 800 лв., равняваща се на
стойността на мотоциклета, тъй като стойността на повредените части – предница
– амортисьорни колони, захват кормило, рама, фар, мигачи, ръчки за управление
на спирачки, ръчна газ, кори за стъпване и стартерен ключ, е по-висока от стойността
на мотоциклета. По така изложените съображения моли за уважаване на предявените
искове, ведно със законните последици.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г.З. З, е
депозирал чрез назначения му от съда служебен адвокат – адв. Н.К., в който се
излагат доводи за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между осъщественото пътно-транспортно произшествие и
настъпване на твърдените увреждания на ищеца чрез описаните в исковата молба
здравословни състояния. Оспорва сочената продължителност на настъпилото
затрудняване на движението на десен долен крайник. Твърди, че ако такава
продължителност на възстановителния период бъде установена, то тя се дължи на
липса на активно отношение на ищеца като пациент за ефективното и бързо
приключване на лечението, като поддържа, че продължителността и интензитета на
страданието е по причина собственото поведение на пострадалия и не се намира в
причинно-следствена връзка с механизма на произшествието. Прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който е управлявал
моторното превозно средство – мотоциклет, без подходяща екипировка – обувки,
наколенници, облекло с подходяща защита за торса и горните крайници. Счита
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за прекомерно. Оспорва
претенцията за имуществени вреди, като сочи, че това са тези вреди, изразяващи
се в действително сторени разходи, като оспорва и размера на претендираното обезщетение.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
При
насрочване на делото, съдът установи, че исковата молба не е в достатъчна
степен конкретизирана, поради което и следва на основание чл. 145, ал. 2 ГПК да
се даде възможност на ищеца, в срок до първото по делото съдебно заседание, да
посочи какъв е механизма на процесното пътно-транспортно произшествие, като
изложи фактически твърдения за начина на осъществяване на деянието и мястото на
настъпване на произшествието.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран
с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да възникне предявеното
притезателно право за заплащане на обезщетение за имуществени вреди и
заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на деликтно основание, следва
в обективната действителност да са се осъществели следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. деяние - волеви акт на ответника, извършен
чрез действие или бездействие; 2. противоправност на деянието - несъответствие
между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и
фактическо осъщественото от дееца; 3. вреда и 4. причинно-следствена връзка
между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат. Противоправното
деяние следва да е извършено виновно, като в гражданското право вината като
субективен елемент на имуществената отговорност се презумира – арг. чл. 45, ал.
2 ЗЗД.
В случая от събраните в
производството по делото доказателства се установява, че към момента на
осъществяване на твърдяното противоправно деяние ответникът е бил непълнолетен.
В случая предявеният против прекия причинител на вредата непълнолетен
делинквент по реда на чл. 45, ал. 1 ЗЗД е допустим за разглеждане, макар в
материалния закон да е предвидена отговорност на родителите по реда на чл. 48 ЗЗД. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение
№ 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 900/2010 г., III г. о., ГК, в което
се приема, че когато искът е бил предявен и е уважен само спрямо прекия
причинител, пострадалият има правен интерес в друг процес да установи, че
солидарно отговорен с него е и някой друг, ако се докаже, че са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му
По делото е приложено н.о.х.д. №
2675/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, от което се установява, че
против ответника Г.З.З. е внесен обвинителен акт за това, че на ***г. в гр. П,
макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „С“, модел „Т“ с рег. № ****, е нарушил
правилата за движение - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: “Водач на пътно превозно средство, който ще предприема каквато и да е
маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение” - чл. 37,
ал. 1, изр. 1 от ЗДвП: “При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно
движещите се пътни превозни средства.” - чл. 102 от ППЗДвП – „При приближаване към
кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява
необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта и да спре, за да
пропусне пътните превозни средства и пешеходците, които имат предимство за
преминаване.“ и чл. 150 от ППЗДвП – „Всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач…“ и по
непредпазливост е причинил на А.Б.Г. средна телесна повреда изразяваща се в ****на
***на ***, причинило трайно затрудняване
на движенията на ****, като деецът е управлявал без да има необходимата
правоспособност – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. “а“, предл. 2, вр.
ал. 1, б. “б” предл. 2, във вр. чл.
342 ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 3 от
НК. Със споразумение от
23.07.2019 г. ответникът е признат за виновен в престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. “а“, предл. 2, вр. ал. 1, б. “б” предл. 2, във
вр. чл. 342 ал. 1, вр. с чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК, като му е наложено
наказание „пробация“.
По силата на чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Установена и непротиворечива е
съдебната практика, че съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието.
Влязлото в сила споразумение има значението на
влязла в сила присъда и е задължително за съда, който разглежда гражданските
последици от деянието – арг. чл. 383 НПК. В този смисъл е практиката на
Върховния касационен съд, постановена с Решение № 226 от 08.12.2016 г. по
гр. д. № 1349/2016 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 221 от 21.06.2011 г. по гр. д.
№ 399/2010 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС.
В случая ответникът е признат за
виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 5, б. “а“, предл. 2, вр.
ал. 1, б. “б” предл. 2, във вр. чл.
342 ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 3 от
НК - за това, че на ***г. в гр. Пловдив,
макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, при управляване на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „С“, модел „Т“ с рег. № ****, е нарушил
правилата за движение - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, чл. 102 от ППЗДвП и чл. 150 от ППЗДвП и по непредпазливост е
причинил на А.Б.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в ****на ***на ***,
причинило трайно затрудняване на движенията на ****.
Следователно в производството по
делото се установява, че процесното произшествие е причинено виновно от водача Г.З.З.,
при допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, чл. 37, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП, чл. 102 от ППЗДвП и чл. 150 от ППЗДвП.
Ответникът е признат за виновен
в извършване на престъпление против транспортна, при което е причинена средна
телесна повреда на ищеца, изразяваща се в ****на ***на ***, причинило трайно
затрудняване на движенията на ****. Доколкото телесната повреда представлява
състовомерна последица от състава не деянието, следва да се приеме, че по
силата на чл. 300 ГПК е установена с обвързваща гражданския съд сила и
наличието на посоченото телесно увреждане на ищеца. В този смисъл е практиката
на касационната инстанция, постановена с Решение № 133/27.07.2017 г. по гр.
д. № 3833/2016 г., ГК, ІV г. о. на ВКС.
По така изложените съображения,
като прецени събраните в производството по делото доказателства, съдът намира,
че в обективната действителност са възникнали всички кумулативно изискуеми
предпоставки за ангажиране отговорността на делинквента, доколкото се установи,
че последният виновно, при допуснато нарушение на правилата установени в Закона
за движение по пътищата, при управление на лек автомобил “С.Т.” с рег. № ****,
е причинил вреди на ищеца А.Г., управлявал мотопед „Д Е“ с рег. № ***.
Следователно деянието на водача на автомобила
е било противоправно, като последното съобразно установената в разпоредбата на
чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе
оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.
Съдът намира, че с поведението си ищецът не е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото последното е било
съобразено с правилата за движение по пътищата. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това, не установи при условията на пълно и главно
доказване по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия водач на мотоциклета, като не се
установи последният да е управлявал моторното превозно средство с несъобразена
скорост, респ. последният да е бил без подходяща екипировка.
От изслушаната по делото и
неоспорена от страните съдебна авто-техническа експертиза се установява, че вредите
по мотопед „Д Е“ с рег. № *** са установени от Протокола за ПТП и са увреждане
на спойлери, видимо силно увредено предно окачване, видимо увреждане в зоната
на кормилната уредба. Вещото лице е определило, че общата стойност за части
материали и труд, необходима за възстановяване на част от установените увреди е
в размер на сумата от 1 137, 80 лв. с ДДС. Вещото лице е установило, че
средната пазарна стойност на изследваното МПС към датата на увреждането е в
размер на сумата от 798 лв., поради което е налице тотал щета, тъй като
възстановяването на мотопеда е икономически нецелесъобразно. Вещото лице е
посочило, че при вариант продаване на останките на мотопеда за скрап стойността
на щетата ще възлиза на 770 лв., а при предаването им в автоморга – 748 лв.
Ищецът претендира присъждане на
сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – стойността
на увредения мотоциклет, които вреди се намират в пряка причинно-следствена
връзка с процесното произшествие. Съдът намира, че обезщетението, което следва
да се присъди е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване
на събитието, с оглед пълното репариране на вредоносните последици. В този
смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която е
приложима, макар да е постановена при казуси свързани със заплащане на
застрахователно обезщетение - така Решение
№ 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК, в което е прието, че
„при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие –
чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан
при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по
реда на чл. 280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение съответства на тълкуването
на закона, направено от касационния съд. Застрахователното обезщетение е
определено по заключението на изслушаната автотехническа експертиза, в което са
изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото МПС по пазарни цени към датата на ПТП”.
В този смисъл е и практиката на Върховния
касационен съд, постановена с Решение № 343 от 30.09.2011 г. по гр. д. №
1260/2010 г., ГК, ІV г. о. на ВКС, в което е прието следното по същество на
правния спор: „….стойността на новите части и на труда за ремонта му биха
надхвърлили неговата пазарна стойност към датата на ПТП, която е в размер на
процесната сума 3 048 лв. От това следва, че в случая е налице т.нар. тотална
щета, поради което, и съгласно разпоредбите на чл. 45 и чл. 53 от ЗЗД двамата
делинквенти дължат солидарно на увредения ищец цялата процесна сума 3 048 лв.“.
По така изложените съображения и като съобрази
изслушаното по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебна
авто-техническа експертиза, съдът намира, че следва в полза на ищеца да се присъди
обезщетение за имуществени вреди в размер на пазарната стойност на увредения
мотопед към датата на произшествието, а именно сумата от 798 лв., като за
разликата до пълния му предявен размер от 800 лв. исковата претенция следва да
се отхвърли.
По делото е допуснато
изслушването на съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че на
ищеца са причинени следните травматични увреждания – ****, ****на ****, които
са причинени по механизъм на удар с или върху твърд тъп предмет или от
тангенциално действие на такъв предмет, като добре отговарят по начин и време
да са получени така, както е посочено в делото – при блъскане на пострадалия от
лек автомобил по време на движение с мотоциклет, възкачване върху предния капак
на автомобила, удар в предното обзорно стъкло и падане на пътното платно, като
е налице причинна връзка между произшествието и получените травми. При
запознаване с представените по делото медицински документи, които съдът цени,
вещото лице е установило, че ищецът при постъпването на ищеца по спешност в
лечебно заведение на 12.07.2018 г. е осъществено открито оперативно наместване
на ******** и поставяне на три ****, като десният крайник е бил имобилизиран с ****за
45 дни. Поради възникнали оплаквания, е осъществена втора оперативна
интервенция на 13.11.2018 г. Вещото лице е посочило, че пълното възстановяване
на травмата чрез осъществяване на свободно сгъване и разгъване на коленната
става налага необходимост от рехабилитация, като заедно с периода на
рехабилитацията, травмата е довела до затрудняване на движението на крайника за
период от 7-8 месеца. Експертизата е посочила, че ищецът е изпитвал силни и
интензивни болки към момента на настъпване на произшествието и в
следоперативните периоди на първоначалната и последващата операция. Вещото лице
е посочило, че **** са причинили болка и страдание за около една седмица, с
уточнението, че усещането за болка е субективно.
В производството по делото са изслушани
показанията на свидетелката Т.Л.К. - фактически съпружески съжител на ищеца.
Свидетелката Т.Л.К. сочи, че на ***г. ищецът
претърпял инцидент, като се обадил по телефона на свидетелката и й казал, че е
в болницата и следва да се заплати операция. Когато отишла в болницата видяла
ищеца, който изпитвал болки и бил много стресиран. Направили му операция, като
останал в болницата три дни, след което лечението продължило вкъщи. Налагало се
превръзките да се сменят на всеки два дни, а на 20 дни да се поставят инжекции
за разреждане на кръвта, като не всеки път успявали да го заведат до болницата,
тъй като придвижването му от апартамента до колата и в самата кола било
изключително затруднено, се наложило свидетелката да сменя превръзките и
поставя инжекциите. Свидетелства, че
ищецът имал болки през цялото време. Наложила се допълнителна рехабилитация,
извън осигуряваната от здравната каса, която следвало да заплащат. След първата
операция капачката на крака му зараснала, но тялото му започнало да отхвърля
поставените чужди тела и се наложила втора операция за премахването им, като
след втората операция също имал болки. Свидетелства, че в началото след
инцидента ищецът рухнал психически и не можел да се обслужва сам, като се
притеснявал, че положението може да не се подобри и той няма да може да работи
и да се грижи за семейството си. Почти не спял и много тежко преживял случилото
се. Около шест месеца бил на легло. Свидетелства, че доходите намалели, а
разходите се увеличили, като това допълнително го натоварило и не знаел дали ще
може да се грижи за семейството си. Сочи, че работи като автомонтьор и работата
му е тежка, свързана с физическо натоварване на крайниците, поради което в
началото му било трудно да изпълнява задълженията си. Излага пред съда, че и до
ден днешен изпитва болки при по-голямо физическо натоварване и при по-ниски
температури.
Съдът приема за достоверни показанията на тази
свидетелка, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства
- арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като
последната възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия досежно
случилото се.
Съдът намира, че в производството по делото и
при съобразяване на фактическите (доказатеслтвени) изводи, до които вещото лице
по допусната съдебно-медицинска експертиза е достигнало, при работа с
приложените по делото медицински документ, че на ищеца е причинени следните
увреждания: ****на ***, която представлява средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129 НК и **** и контузия в областта на лявото рамо – лека телесна повреда,
причинила на ищеца болки и страдания. Увреждането на здравето на ищеца,
представляващо средна телесна повреда се установява с обвързваща гражданския
съд сила и от представеното по делото споразумение – арг. чл. 300 ГПК. Съдът
намира, че така установените телесни повреди се намират в причинно-следствена
връзка с противоправното деяние на ответника – делинквент, която се установява
от заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза.
Неимуществените
вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага.
Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
С оглед трайното приложение на нормата на чл.
52 ЗЗД и съобразно разясненията в посочената задължителна практика е формирана
и каузална практика, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав,
обективирана в Решение № 127/29.10.2015 г. по т.д. 1882/2014 г., Решение №
35/12.4.2016 г. по т.д. 3515/2014 г., Решение № 151/12.11.2013 г. по т.д.
486/2012 г., Решение № 130/09.7.2013 г. по т.д. 669/2012 г. В така посочените
решения, нормата на чл. 52 ЗЗД е тълкувана при нейното приложение и определяне
на обезщетение за неимуществени вреди, като е прието, че понятието
"справедливост", използвано от законодателя, не е абстрактно. В
случаите на настъпили неимуществени вреди, причинени от телесни увреждания,
съдът при определяне на обезщетението по справедливост следва да прецени
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, неговият характер,
продължителността и интензитета на понесените болки и страдания, както и
цялостното негативно отражение на увреждането върху живота и здравето на
пострадалия. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата следва да се
определи паричен еквивалент на физическите болки и емоционални страдания, както
и възприемането от психиката на конкретното лице и битовите неудобства във
всеки един ден от живота на пострадалия, промяната в начина на живот, отражение
върху професията. Размерът на определеното обезщетение отговаря на критерия за
справедливост само тогава когато е определен адекватен паричен еквивалент на
претърпените от деликта неимуществени вреди, проявили се в болки, страдания,
неудобства и отразяват цялостната негативна промяна в живота на пострадалия.
Съдът
намира, че обезщетението за претърпените от страна на ищеца неимуществени вреди
следва да бъде определено общо, при съобразяване на всички телесни увреждания,
които съдът установи в производството по делото. В конкретния случай при
определяне размера на заместващо обезщетение съдът съобрази заключението по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че на ищеца
са причинени увреждания, които
носят белезите на средна и на лека телесна повреда по смисъла на Наказателния
кодекс. Съдът съобрази и установеното от експертното заключение, че болките и
страданията, причинени на ищеца от ****на ***са били с продължителност от около
7-8 месеца, продължил до пълното възстановяване на здравето на пострадалия,
както и че през този период ищецът е претърпял две оперативни интервенции,
свързани с интензивни болки и пълна имобилизация на крака за срок от 45 дни.
Съдът съобрази и установените леки телесни повреди, които са причинили болки и
страдания на ищеца за период от около една седмица.
Съдът цени и показанията на
свидетелката Т.Л.К., която сочи, че ищецът изпитвал интензивни болки през
цялото време, бил на легло, като не можем да поема грижата за ежедневните си
нужди сам за период около три месеца и изпитвал притеснения относно
възстановяването му и възможността му да полага труд за в бъдеще и грижи за
своето семейство.
С
оглед на така приетите за установени правнорелевантни факти съдът приема, че
заместващото обезщетение на ищеца А.Г. за причинените му при настъпване на
процесното телесно увреждане неимуществени вреди е в общ размер от 10 500
лв., от което 10 000 лв. за причинената средна телесна повреда и 500 лв.
за леката телесна повреда, като за разликата над сумата от 10 500 лв. до
пълния му предявен размер, предявеният иск следва да се отхвърли.
След като главният иск за заплащане на заместващо
обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата от процесното
застрахователно събитие е основателен, следва да бъде присъдена законната лихва
върху главницата. Законната лихва се дължи от датата на настъпване на
процесното застрахователно събитие - арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, от който момент се
претендира присъждане на законна лихва от страна на ищеца.
С оглед изхода на правния спор в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени
сторените в производството по делото разноски, съобразно уважената част от
предявените искове. В производството по делото ищецът е сторил разноски в общ
размер от 1 430 лв., от които 1 000 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение и 430 лв. – депозити за вещи лица, като по съразмерност се
следва сумата от 1 170, 73 лв.
На ответника се
следват разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива в случая не подлежат на
присъждане, тъй като не са сторени.
Предвид изхода на правния спор и доколкото
ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството по делото на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, следва
ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в
полза на бюджета на съда сумата от 451, 92 лв. – държавна такса съобразно
уважената част от предявените искове.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД Г.З.З., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на А.Б.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата в размер от 10 500
лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от ищеца, от които
сумата от 10 000 лв. за счупване на ***на ***, довело до трайно затруднение на
движението на **** и сумата от 500 лв. за ***, причинили на ищеца болки и страдания,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на ***г., и сумата от 798 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, представляващи стойността на увреденото при настъпилото произшествие
имущество – мотоциклет “Д” с рег. № ***, ведно
със законната мораторна лихва върху главниците от датата на увреждането – ***г., до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 10 500 лв. до пълния му
предявен размер от 13 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, и за
разликата над присъдения размер от 798 лв. до пълния му предявен размер
от 800 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната мораторна лихва
от ***г. до окончателното заплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г.З.З., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на А.Б.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата в размер от 1 170,
73 лв. – съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 15910/2019 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6 ГПК Г.З.З., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Пловдив сумата от 451, 92 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 15910/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК