№ 686
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. Милев
Членове:Силвия Б. Русева
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора Г. П. К.
като разгледа докладваното от С. Милев Частно наказателно дело №
20221100203413 по описа за 2022 година
ПОИСКАНОТО ЛИЦЕ М. Й. – се явява лично и с адв. С. К. от САК,
редовно упълномощен.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
ПОРАДИ необходимост да се конституира нов съдебен състав, съдът
намира, че следва да отмени дадения ход на делото в предходно съдебно
заседание и да повтори извършените процесуални действия, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ ДАДЕНИЯ ХОД НА ДЕЛОТО в съдебно заседание на
01.09.2022 г.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПОИСКАНОТО ЛИЦЕ - с проверена самоличност в производството по
НЧД № 3360/2022 г. по описа на СГС, Наказателно отделение, 22 състав.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на Й. процесуалните й права в настоящата
1
процедура, както и правото на отводи.
ПОИСКАНОТО ЛИЦЕ: Разбрах правата си, няма да правя отводи.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА искането на СГП по чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕЗА, както и
постъпили по делото писмени доказателства, изискани от предходните
съдебни състави.
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм с постъпилите материали. Поддържам
искането на този етап.
АДВ. К.: Има два вида представени документи – от представителя на
държавното обвинение, изпратени на имейла на прокуратурата от бившия
съпруг на моята подзащитна и считам, че тези документи не следва да бъдат
приемани като доказателства, тъй като той не е страна. Ясно е кой е страна по
делото. Единствено английската държава и упълномощеният от нея орган и
овластен да разменя книжа по искането, така че тези документи не следва да
бъдат приемани, според защитата, като доказателства по делото.
СЪДЪТ намери, че следва да приобщи в цялост всички постъпили по
делото писмени материали, а да преценява тяхната конкретна относимост при
последващото си произнасяне по същество, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства представени от страните по
делото и служебно постъпили:
Решение № 1121/12.04.2021 г. по гр. д. № 8666/2013 г. на Пловдивския
РС;
Решение № 679/10.05.2022 г. на САС по гр. д. № 342/2022 г.;
Постъпили заверени преписи от образуваното пред ВКС, ІІІ ГО, гр. д №
3227/2022 г.;
Решение № 747/29.09.2021 на САС по дело № 1272/2021 г.;
Разпореждане № 275371 на СГС от 01.06.2021 г.;
Писмо - отговор от британските съдебни власти с постъпили по делото
гаранции, както и
Представени със съпроводително писмо от СГП от 25.10.2022 г.
документи с подател К.Й.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането си, направено пред предходен
съдебен състав да се изиска извлечение от раздел Първи и Четвърти от
Закона за отвличане на деца 1984 г. на Великобритания, като считам, текстът
от закона е от значение за решаване на настоящото производство по
2
същество.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ намери, че не се налага делото да бъде
попълвано с допълнителни документи от британските съдебни власти по
искане на прокурора, доколкото намира за налична поисканата от прокурора
информация в съдържанието на самата заповед за арест и фактите на които тя
се основава, описани в едно от нейните приложения. Преценка на българския
съд на практика не следва да са съставомерните признаци на деянието по
британския наказателен закон, а фактите, които са послужили за
квалифицирането му. Имено по тези факти българският съд следва да
прецени дали имат аналогия в българския НК и тази преценка може да бъде
извършена при наличните по делото доказателствени материали.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изпращане на допълнително
запитване до магистратския съд в гр. Уестминстър по направеното от
прокурора искане.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
АДВ. К.: Моля да приемете следните писмени доказателства, а именно:
- 2 бр. заповеди от Агенция за социално подпомагане;
- Уведомление до ГДГП;
- Определение и Решение на Административен съд - София град по дело
№ 8131/2022 г.
Искам да представя настоящите доказателства, макар и те пряко да
нямат отношение към искането за екстрадиция, ЕЗА. Те ще допълнят
картината, която трябва да разгледа българския съд, от което е видно, че
детето е изведено от територията на Република България, видно от
документите – по незаконен начин. Доверителката ми е спечелила всички
дела, заведени пред българските власти, и независимо от това, е лишена от
родителски права към момента.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.
СЪДЪТ, като намери представените от адв. К. документи за относими
към предмета на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА същите.
3
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
Поради липсата на други доказателствени искания, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените материали.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не следва да бъде изпълнена заповед за
арест, издадена от Магистратския съд в Уестминстър на 17.11.2021 г. с цел да
бъде проведено наказателно преследване спрямо украинската гражданка М.
Й., родена на ******* г., живуща в гр. София, за престъпление отвличане на
дете в нарушение на Раздел първи и Четвърти от Закона за отвличане на деца
от 1984 г.
Мотивите ми за това са следните:
Несъмнено, така издадената национална заповед за арест съдържа
необходимите реквизити и е издадена от компетентния за това орган. Лицето,
чието предаване се иска, е установено по безспорен начин. Съгласно чл. 36,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЕЕЗА, за да се изпълни ЕЗА, то следва деянието, за което е
издадена заповедта, да съставлява престъпление и по българския НК, с
изключение на деянията, които попадат изрично в обхвата на чл. 36, ал. 3 от
горецитирания закон. За установяването на наличието или липсата на
абсолютната законова предпоставка за изпълнение на ЕЗА са изискани и
приобщени към делото съответни писмени доказателства.
От приобщеното към настоящото производство писмо с рег. № 16-02-
15/2020 г. от 19.01.2021 г. по описа на Министерство на правосъдието е
видно, че България е държавата на последното обичайно пребиваване на
детето, което е български гражданин, до месец февруари, 2020 г., поради
което задържането на детето във Великобритания се явява незаконосъобразно
по смисъла на Хагската конвенция от 1980 г.
На 10.01.2020 г. от Министерството на правосъдието в София е
изпратена молба до Великобритания с искане детето да бъде в върнато в
България. В искането е посочено и разграничението между съгласие на
родителя детето да пътува в чужбина и промяна на местоживеенето на детето.
На 21.06.2020 г. Й. е оттеглила по съответния ред съгласието си детето да
пътува в чужбина и е предприела съответните действия по Хагската
конвенция за връщането на детето й К.Й. в Република България. В решението
от 13.03.2020 г. съдът на Обединеното кралство не е взел предвид обичайното
пребиваване на детето и всички останали обстоятелства, които са съотносими
към възникналия гражданско-правен спор. Съгласно чл. 10 от Регламент
2201/203, приложим във Великобритания до 31.12.2020 г., заповедта от
4
13.03.2020 г. за изземването на детето от майката и връщането му във
Великобритания се явява незаконосъобразна, тъй като е постановена при
несъобразяване от страна на съдебните власти на Великобритания с
правилото за запазване компетентността на българския съд в случай на
прехвърлено дете в друга държава при подадена молба за неговото връщане в
България. В този смисъл наказателната юрисдикция е на Република Бълагрия,
а не на Великобритания, поради което е налице самостоятелно основание за
отказ, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА. Като цяло
прехвърлянето на детето във Великобритания се явява незаконосъобразно и
съгласно чл. 3 от Конвенцията, когато е извършено в нарушение на правото
на Република България относно упражняване на родителските права. Т.е.
налице е виновно поведение на бащата, но по Хагската конвенция може да се
търси единствено и само гражданско-правна отговорност.
С оглед упражняването на родителските права или уважаването или
неуважаването на заповедта от 12.03.2020 г. за прехвърляне на детето във
Великобритания предстои произнасяне на ВКС на Република България, като
делото е насрочено за разглеждане на 09.03.2023 г. В този смисъл може да се
приеме, че издадената национална заповед за арест е базирана на
незаконосъобразна заповед от 13.03.2020 г., респективно не подлежи на
изпълнение, от една страна, а от друга страна, извършеното деяние от страна
на Й. не съставлява престъпление по чл. 142 НК на Република България.
От изложеното е видно, че липсва изискуемата се двойна наказуемост
на деянието и съответно е налице основание за отказ от изпълнение на
националната заповед за арест. Поради това, че липсва абсолютната законова
предпоставка за уважаване на заповедта, то намирам, че не е необходимо да
се изследва наличието и липсата на факултативните основания за отказ.
Ето защо, намирам, че е налице основание за постановяване на решение
за отказ да се изпълни националната заповед за арест, издадена от
Магистратския съд в Уестминстър на 17.11.2021 г. за предаване на лицето М.
Й. от София.
АДВ. К.: Присъединявам се изцяло към казаното от представителя на
държавното обвинение. За да не се повтарям, само ще добавя някои неща.
На първо място, считам, че издадената заповед за арест се основава на
решение на английски граждански съд, което и де факто, и де юре е отменено
и не е признато от съдебните органи на Република България по простата
причина, че след втора инстанция по ГПК решенията на апелативен съд
влизат в сила и това решение, което е май месец 2022 г., е влязло в сила,
независимо от това, че допуска касационно обжалване.
Тъй като решението на английския граждански съд е неприсъствено,
никъде няма доказателства по делото, че Й. е била уведомена за това решение
и е знаела за него. Изрично е записано, че то е взето неприсъствено. Няма
уведомления дори и в искането за ЕЗА. Гаранциите са едно нещо,
уведомлението е съвсем друго. Това – що се касае до процедурата.
5
От материално-правна гледна точка, считам, че законът е категоричен, а
именно чл. 5, ал. 1, който казва, че екстрадиция се допуска само тогава,
когато деянието съставлява престъпление и по българския закон, и по закона
на молещата държава. Да, действително в НК ние имаме описано такова
деяние по чл. 182, но то предвижда пробация и глоба. Конкретен текст, който
дори и да счетете, че тя е била уведомена и е трябвало да спази решението на
английския граждански съд, каквото и да е то, тя би била наказана по нашия
закон, по този начин, което пак не бива да допуска екстрадиция.
ПОИСКАНОТО ЛИЦЕ Й.: Поддържам казаното от моя защитник.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОИСКАНОТО
ЛИЦЕ.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОИСКАНОТО ЛИЦЕ Й.: Моля да не ме
екстрадирате.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ НАМЕРИ, че следва да откаже
изпълнение на издадената от Магистратския съд в гр. Уестминстър заповед за
арест и предаване на пребиваващото на българска територия лице М. Й., с цел
провеждане на територията на Кралство Великобритания наказателно
преследване срещу нея за деяние, което местните съдебни власти са
квалифицирали като отвличане на малолетно дете.
Образуваната пред СГС процедура ползва само по аналогия правилата
на чл. 44 и сл. ЗЕЕЗА, доколкото на практика тя има свое самостоятелно
правно основание в споразумението, подписано между Кралство
Великобритания и ЕС след оттеглянето й като страна-членка на съюза.
В същото време, съдът не намира за необходимо да коментира всички
гражданско-правни и семейно-правни аспекти по възникналия спор по повод
упражняването на родителски права, защото - дори и прегледани през
призмата на Хагската конвенция, те нямат наказателно-правни измерения.
При преценка на въпросите дали да предаде лицето българският съд няма
право да подменя волята на издателя на заповедта по отношение на това
съставляват ли фактите престъпление по местното законодателство, доказани
ли са те и кой е автор на деянието.
Съществената причина, поради която настоящия съдебен състав намира
за необходимо да откаже предаването на лицето, всъщност е липсата на
двойна наказуемост на фактите, по повод на които се иска предаването. Тези
факти, описани в заповедта за арест, се свеждат до твърдение, че
наказателното преследване следва да се извърши във връзка с отказ на М. Й.
да предаде малолетното си дете на бившия си съпруг и извеждането му от
територията на Кралство Великобритания през летище Гетуик, противно на
желанието на бащата. Тези обстоятелства издателят на заповедта е третирал
6
като престъпно отвличане, но според съставомерните признаци на българския
НК, те не покриват стандартите на чл. 142. Ако трябва да се говори за някакъв
адекватно приложим аналог в българското наказателно право, това е
разпоредбата на чл. 182, ал. 2 НК, регламентираща нарушението на
определения от съда режим на упражняване на родителски права. С
изменение в допълнителните разпоредби на чл. 193а от 2019 г., обаче,
посоченото престъпление вече е такова от частен характер и на практика за
него не може да бъдат ангажирани ресурсите на органите на досъдебното
наказателно производство. В този смисъл и съдебният състав намира, че за
престъпления, съставляващи такива от частен характер по българското
наказателно право, не може изобщо да се предават пребиваващи в Р.
България лица за наказателно преследване или изпълнение на наказание на
територията на друга държава. Така е, защото в принципен аспект
инструментите на международно предаване на лице – дали чрез
екстрадиционна процедура, дали чрез ЕЗА, или чрез други правни
инструменти, при всички положения в хипотеза на двойна наказуемост
изискват престъплението да е такова от общ характер и по българското
наказателно право.
Ето защо, съдът следва да откаже предаване на исканото лице,
позовавайки се пряко на това, че не е изпълнено условието на чл. 36, ал. 2 от
ЗЕЕЗА, което може да се ползва само по аналогия и което има аналогичен
текст в Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и
Обединеното кралство.
Вторичен е въпросът дали се касае за престъпна дейност, която - ако би
била извършена, следва да се счита за осъществена на територията на
Република България, защото при условие, че съдът не установява конкретен
наказателно-правен аналог, съставляващ престъпление от общ характер,
следва да ползва именно това като водещо основание да откаже изпълнение
на заповедта.
Във връзка с всичко изложено, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТКАЗВА изпълнение на издадена от Магистратския съд в гр.
Уестминстър заповед за арест и ОТКАЗВА ПРЕДАВАНЕ на лицето М. Й.,
родена на ******* г. в Украйна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 5-дневен срок,
считано от днес, пред САС.
ОТМЕНЯ изпълняваната спрямо Й. мярка за неотклонение „Подписка“.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи 14:35 часа.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8