Р Е Ш Е Н И Е
№ /12.01.2015 год., гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ТРЕТИ
ДЕКЕМВРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ПЕТНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС
СЛАВОВ
при секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията
АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 3410 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.55 ал.1 пр.2 от ЗЗД
Производството по делото е
образувано по искова молба от И.П.В. ЕГН ********** и Д.К.В. ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: гр.В. кв."А.", ул."Р." № **, чрез процесуалния си представител
адвокат П.С., сл. адрес и адрес за призоваване: гр.В. ул."А. Д." № ** ет. * против Х.Л.Г. ЕГН ********** и Р.Х.Г.
ЕГН ********** *** с цена на иска: 30000лв. като частичен иск от иск за сумата
от 120 000 лева с правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД.
В исковата си молба ищцата, чрез
процесуалния си представител по пълномощие е изложил твърдение, относно искът с
правно основание чл.55 ал.1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване на
неосъществено основание.
В конкретика в исковата молба се твърди,
че със Заповед № 6306/29.10.1991г. на Кмета на Община Варна и Договор № 672/
19.11.1991г. на И.П.В. е отстъпено право на строеж върху държавно дворно място,
съставляващо парцел XI кв.8 по регулационния план на 27-ми м.р. на гр.Варна, с
площ от 380 кв.метра, за изграждане на жилище в етажна собственост със
застроена площ от 100 кв.метра и гараж със застроена площ от 25 кв. метра,
заедно с правото на ползване върху 1/3 идеални части от дворното място.
Със заповед № 2118/24.09.1990 год.
на Кмета на Община Варна и Договор № 672/01.10.1990г. на Х.Л.Г. е отстъпено
право на строеж върху същото държавно дворно място за изграждане на жилище в
етажна собственост със застроена площ от 100 кв.м. и гараж с площ от 25
кв.метра, заедно с правото на ползване на 1/3 от мястото.
Със заповед № 1194/01.08.1990г. на
Кмета на Община Варна и договор № 672/08.08.1990г. на А.Г. Г. и И.Р.Г. е отстъпено право на строеж върху
държавното дворно място за изграждане на жилище в етажна собственост със
застроена площ от 100 кв.м. и гараж с площ от 25 кв.метра, заедно с правото на
ползване на 1/3 от мястото.
Съгласно издаденото разрешение за
строеж № 127/02.11.1990 год. от Главния архитект на кметство „Аспарухово"
и одобрените на 07.09.1990 год. от ОбНС проекти, сградата се състои от приземен
етаж с гаражи и складови помещения, три жилищни етажа с по едно жилище с
еднаква площ и разпределение и мансарден етаж с тавански помещения.
С договор за групов строеж от
14.01.1992г. с нотариална заверка на подписите № 1140/1992г. на Варн. нотариус,
притежателите на право на строеж върху държавното дворно място с адм.адрес
гр.Варна ул."Ростов" № 17 са се задължили да изградят в него една
жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен проект и са уговорили следното
разпределение на жилищата в сградата: И.П.В. ще получи в дял и собственост
жилище, заемащо първи етаж от сградата с обща застроена площ от 170 кв.м., състоящо
се от входно антре, коридор, тоалетна, перално помещение, кухня, трапезария,
хол, спалня, две детски стаи, коридор, баня, дрешник и тераси, при посочени
граници, заедно с принадлежащите избено помещение № 3 с площ от 7,01 кв.м. и
таванско помещение с вход №1 с площ от 28,20 кв.метра при посочени граници и
28,20% ид. части от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж,както гараж № 3 с площ от 16,25 кв.м. с припадащите към него 3,50 %
ид.части от общите части на сградата. Х.Л.Г. ще получи в дял и собственост
жилище, заемащо втория етаж от сградата със застроена площ от 170 кв.метра,
състоящо се от идентични по вид и брой помещения, избено помещение № 2 с площ
от 10,52 кв. метра, тавански помещения с вход №2 с обща площ от 36,51 кв.метра,
заедно с 31,28 % ид.части от общите части на сградата, както и гараж № 2 с площ
от 13,34 кв.метра с припадащите към него 2,81 % идеални части от общите части. И.Р.Г. и А.Г. Г. ще получат в общ дял и собственост
жилището, заемащо третия етаж на жилищната сграда със застроена площ от 170
кв.метра, състоящо се от описани помещения, заедно с избено помещение №1 с площ
от 10,52 кв.м., тавански помещения с вход №3 с площ от 34,24 кв.метра, както и
гараж №1 с площ от 14,79 кв.метра, както и принадлежащите към жилището 31% и
към гаража 3,21% ид.части от общите части на сградата.
Твърди, че съгласно чл.192 ал.2
ЗТСУ/отм./ и при липса на различна уговорка, участието в груповия строеж с
пари, труд и материали е следвало да бъде съответно на действителната стойност
на обектите, които страните по него придобиват. Към момента на отстъпване на
правото на строеж, сключването на договора за групов строеж и понастоящем И.П.В.
е в брак с Д.К.В., а Х.Л.Г. е в брак с Р.Х.Г.. Задълженията по договора за
групов строеж са поети от участниците в него за задоволяване нуждите на техните
семейства.
Строителството на сградата е започнато
през лятото на 1992 год., като страните по договора са участвали в поставянето
на стъпките за основите. Веднага след това А. и И.Г. са се отказали от участие в
строежа и по тяхно искане са получили обратно първоначално предоставената сума.
До следващата година ищеца И.П.В. е
изградил непредвиден по първоначалния проект избен етаж и плочата над него, а
заедно с Х.Л.Г. са изградили стените на първия надземен партерен етаж. На този
етап от строителството Х.Л.Г. е отказал да участва в строителството и
финансирането му, като се е мотивирал с липсата на средства и нежеланието си да
заплаща и дела на вече оттеглилите се от груповия строеж И. и А.Г..
Строителството е било преустановено
до следващата година, когато е продължено само от ищците. До началото на 2001 год.
те са изградили в съответствие с одобрения проект партерния и първия жилищен
етаж в груб строеж. Тъй като въпреки многократните писмени и устни покани до Х.Л.Г.,
той не е заплатил каквато и да е част от стойността на изпълненото от ищците
строителство, вкл. тази на изградените общи части и е отказал да участва в
по-нататъшното строителство с изграждането на останалите два жилищни етажа и
тавански етажи, ищците са поставили временен скатен покрив над плочата на
първия жилищен етаж, над която понастоящем е обособено неизползваемо
подпокривно пространство.
Описаното състояние на сградата е
констатирано с акт № 84/31.10.2001 год. и протокол от 14.12.2009г. на район
„Аспарухово". По действащата КККР, одобрени със заповед № РД-18-73/ 23.
06. 2008г. на АГКК построените партерен и първи жилищен етажи са заснети като
обект с идентификатор 10135.5502.80.1. със застроена площ от 136 кв. метра.
На основание заповед №
РД-04-8500-78/05.11.2004г. на областния управител на област Варна е сключен
договор за продажба № 71/30.12.2004г., с който И.П.В. е придобил 1/3 идеална
част от дворно място с площ от 380 кв. метра, представляващо УПИ XI в кв.8 по
плана на 27 м.р. на гр.Варна ул."Ростов" № 17, а по КККР ПИ 10135.5502.80.
Ответниците са се снабдили с
констативен нотариален акт № 171 т.LVI вх.рег.№ 18231/28.06.2007г. на СВ, с
който са признати за собственици на втори жилищен етаж от сградата на ул."
Ростов" №17 с площ от 100 кв.м. и гараж № 3 с площ от 25 кв.метра, при
посочени граници на обектите, построени в общинско дворно място, представляващо
парцел XI кв.8 по плана на 27 м.р. на гр.Варна. Видно от посочените в акта
документи, собствеността на молителите е била установена с договор №
672/01.10.1990г. за отстъпване на право на строеж и договор за групов строеж от
19.10.1990г. Такъв договор е бил сключен между Х.Л.Г., И.Р.Г., А.Г. Г., К.Н.Т. и А.В.Т., но последните двама са се
отказали от участие в строителството и право на строеж не им е учредявано, а то
е учредено на И.П.В., с когото е сключен договора за групов строеж от
14.01.1992 год.
С нотариален акт № 132 т.L вх.рег.№ 17690/08.09.2009г. на СВ
е допусната поправка на цитирания констативен нот.акт от 28.06.2007г., според
която площта на жилищния етаж е променена от 100 кв. м. на 170 кв.метра.
С решение № 2997/31.10.2008г. по
гр.д.№ 6997/2007г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 02.12.2008г., е
признато за установено по отношение на ищците И.П.В. и Д.К.В.,че ответниците Х.Л.Г.
и Р.Х.Г. са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на втори
жилищен етаж от сграда в гр.Варна кв."Аспарухово" ул." Ростов"
№17 с площ от 100 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, хол, трапезария,
три спални, две бани, два тоалета и тераси, изградена в УПИ XI кв.8 по плана на
27 м.р. на гр.Варна, по силата на реализирано право на строеж, учредено им в
режим на СИО с договор № 672/01.10.1990г. на ОНС Варна, като ответниците по
иска са осъдени да предадат владението върху този имот, на осн. чл.108 ЗС,
както заплатят обезщетение за ползването на този имот за период от 29.08.2007
год. до 29.10.2007 год. Производството е прекратено по отношение на процесния
гараж № 3 с площ от 25 кв.метра поради това, че на партерния етаж такъв обект
не е изграден и не съществува. Решението е влязло в сила на 02.12.2008 год.
На 17.02.2009 год. ответниците са
въведени във владение на изградения жилищен етаж с протокол на частен съдебен
изпълнител Н.Г. по изп.д.№ 10097160400018.
В исковата молба се твърди, че ищците
са извършили и заплатили изцяло строителството на жилищния етаж в изпълнение на
сключения договор за групов строеж от 14.01.1992 год. Основанието за тяхната
престация е било очакваното придобиване на обекта, който е следвало получат в
собственост съгласно договора за групов строеж, представляващ жилището на
първия жилищен етаж на изгражданата сграда, проектирана с партерен етаж с
гаражи и складови помещения, три жилищни етажа и тавански етаж. Фактическият
състав на придобиване на собствеността в конкретния случай включва реализацията
на правото на строеж върху държавното дворно място от лицата, на които то е
отстъпено, извършването на строителството на цялата сграда при условията на
сключения между тези лица договор за групов строеж и прекратяване на
съсобствеността между тях върху построената сграда чрез договор за доброволна
делба, при което всеки участник в груповия строеж да получи в собственост
конкретен обект.
Решението по гр.д.№ 6977/2007г. на ВРС
е установило със сила на присъдено нещо изключителното право на собственост на
настоящите ответници върху единствения изграден към датата на решението и
понастоящем жилищен етаж, представляващ по одобрения проект първия жилищен етаж
на сградата, като същевременно отрича каквито и да е права на ищците върху този
обект като част от незавършеното строителство на проектираната сграда или върху
идеална част от него. С влизане в сила на това решение е настъпила
невъзможността да бъде осъществена правната цел, с оглед на която ищците са
построили този обект, защото съдебно признатата собственост на ответниците
върху него изключва реализацията на строителството при условията на групов строеж
разпределението на собствеността според договора чрез придобиването на
конкретните обекти от всеки от участниците в него. От този момент даденото от
ищците за изграждането на жилищния етаж се явява безпричинно и е възникнало
тяхно изискуемо вземане за заплащане на паричната равностойност на придобития
от ответниците по силата на учредената им суперфиция жилищен етаж. В този
случай подлежи на връщане всичко, чието получаване е лишено от основание,
защото е дадено при неосъществено основание, а това е пазарната стойност на
построения втори /първи жилищен/ етаж от сградата към датата на влизане в сила
на решението на 02.12.2008г. възлизаща на 120 000лв., каквато е и стойността на
обекта към момента на изграждането му към 2001 год.
Задължението е възникнало солидарно
за двамата ответници поради придобиването на имота от тях в съпружеска
имуществена общност. Стойността на така полученото се дължи общо на двамата
ищци предвид семейния характер на вложените средства и съпружеската общност по
отношение на отстъпеното право на строеж на единия съпруг, съставляваща
наличната част от основанието на изграждането на обекта.
В съдебно заседание 21.05.2014 год.
на основание чл.214 от ГПК съдът е приел изменение на иска като същия, да се
счита предявен за сумата от 76 486 лева.
Моли съда да постанови решение, с
което осъди ответниците Х.Л.Г. и Р.Х.Г. да заплатят солидарно на И.П.В. и Д.К.В.
общо сумата от 76 486 лв., предявена като част от общото вземане в размер
на 120000лв., представляваща стойността на придобития от тях първи жилищен етаж
на кота + 2,80 метра от предвидената за изграждане по одобрен проект сграда от
партерен, три жилищни и тавански етаж в дворно място в гр.Варна
ул."Ростов" № 17, представляващо УПИ XI в кв.8 по плана на 27 м.р. на
гр.Варна, получено на неосъществено основание, съгласно чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД,
както и да заплатят направените по делото съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание ищците редовно
призовани, явява се ищецът И.п.В. лично, а двамата ищци се представляват от
адв. П.С. ***, който поддържа иска претендира направените поделото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответниците по делото, Х.Л.Г. И Р.Х.Г. ***, в
който твърдят, че предявения иск е допустим, но е неоснователен. Направили са
възражение, че искът е погасен по давност.
Излагат твърдения, за
неоснователността на иска.
Оспорва въведените от ищците
твърдения, че те са изградили процесната сграда с адм. адрес - Варна, квартал
„Аспарухово" . ул. „ Ростов" № 17 със свои средства, като 120 000
лева от тях са ни били дадени на неосъществено правно основание.
Оспорва и доказателствената
стойност на представените писмени доказателства по изложените в отговора
съображения.
Твърди, че следва да бъдат
изключени от доказателствата по делото, тъй купувач по тази документи се явява
едноличен търговец с фирма ЕТ"Видра - И.В.", който не е страна по
представеният по делото като доказателство, договор за групов строеж от 1992
година. Второто изтъкнато основание, че закупените от едноличния търговец
ЕТ"Видра - И.В." материали , не са приемани от ответниците нито по количество
нито по качество, нито по цена и не са били влагани в строителството на
сградата.
В отговора на исковата молба се
твърди, че искът е завишен по размер.
В съдебно заседание редовно
призовани лично се явява ответника Х.Л.Г., като двамата ответници се
представляват от процесуалния си представител по пълномощие адв. В.К., който
поддържа отговора и моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК,
приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Страните по делото,заедно с трети
лица, са били обвързани в облигационно отношение по силата на сключен договор
за групов строеж от 14.01.1992 год., по силата на който са поели задължение да
изградят жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен проект в УПИ-XI в кв.8,
държавна собственост, върху който имот им е било отстъпено право на строеж.
Съобразно договореното
разпределение на обектите в бъдещата сграда ищците е следвало да получат жилище
на първия етаж, а ответниците-жилище на втория етаж от проектираната триетажна
жилищна сграда с партерен и тавански етаж.
Със заповед № 2118/24.09.1990г. на
кмета на община Варна и договор № 672/01.10.1990г. на Х.Л.Г. е отстъпено право
на строеж върху същото държавно дворно място за изграждане на жилище в етажна
собственост със застроена площ от 100 кв.м. и гараж с площ от 25 кв.метра,
заедно с правото на ползване на 1/3 от мястото.
Със заповед № 1194/01.08.1990г. на
кмета на община Варна и договор № 672/08.08.1990г. на А.Г. Г. и И.Р.Г. е отстъпено право на строеж върху
държавното дворно място за изграждане на жилище в етажна собственост със
застроена площ от 100 кв.м. и гараж с площ от 25 кв. метра, заедно с правото на
ползване на 1/3 от мястото.
Със заповед № 6306/29.10.1991г. на
кмета на община Варна и договор №672/ 19.11.1991г. на И.П.В. е отстъпено право
на строеж върху държавно дворно място, съставляващо парцел XI кв.8 по
регулационния план на 27-ми м.р. на гр.Варна, с площ от 380 кв.метра, за
изграждане на жилище в етажна собственост със застроена площ от 100 кв.метра и
гараж със застроена площ от 25 кв. метра, заедно с правото на ползване върху
1/3 идеални части от дворното място.
Съгласно издаденото разрешение за
строеж № 127/ 02.11.1990г. от главния архитект на кметство „Аспарухово" и
одобрените на 07.09.1990г. от ОбНС проекти, сградата се състои от приземен етаж
с гаражи и складови помещения, три жилищни етажа с по едно жилище с еднаква
площ и разпределение и мансарден етаж с тавански помещения.
С договор за групов строеж от
14.01.1992 год. с нот. заверка на подписите № 1140/1992 год. на Варн. нотариус,
притежателите на право на строеж върху държавното дворно място с адм.адрес
гр.Варна ул."Ростов" № 17 са се задължили да изградят в него една
жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен проект и са уговорили следното
разпределение на жилищата в сградата:
Ищеца И.П.В. ще получи в дял и
собственост жилище, заемащо първи етаж от сградата с обща застроена площ от 170
кв.м., състящо се от дворно антре, коридор, тоалетна, перално помещение, кухня,
трапезария, хол, спалня, две детски стаи, коридор, баня, дрешник и тераси, при
посочени граници, заедно с принадлежащите избено помещение № 3 с площ от 7,01
кв.м. и таванско помещение с вход №1 с площ от 28,20 кв.метра при посочени
граници и 28,20% ид. части от общите части на сградата и отстъпеното право на
строеж,както гараж № 3 с площ от 16,25 кв.м. с припадащите към него 3,50 %
ид.части от общите части на сградата.
Ответника Х.Л.Г. ще получи в дял и
собственост жилище, заемащо втория етаж от сградата със застроена площ от 170
кв.метра, състоящо се от идентични по вид и брой помещения, избено помещение №
2 с площ от 10,52 кв. метра, тавански помещения с вход №2 с обща площ от 36,51
кв.метра, заедно с 31,28% ид. части от общите части на сградата, както и гараж
№2 с площ от 13,34 кв.метра с припадащите към него 2,81 % идеални части от
общите части.
Трети лице И.Р.Г. и А.Г. Г. ще получат в общ дял и собственост
жилището, заемащо третия етаж на жилищната сграда със застроена площ от 170
кв.метра, състоящо се от описани помещения, заедно с избено помещение №1 с площ
от 10,52 кв.м., тавански помещения с вход №3 с площ от 34,24 кв.метра, както и
гараж №1 с площ от 14,79 кв.метра, както и принадлежащите към жилището 31% и
към гаража 3,21% ид.части от общите части на сградата.
Строителството на сградата е
започнато през лятото на 1992 год., от всички участници в груповия строеж с
изкопаване на основите. След това третите за процеса лица А. и И.Г. отказват участие в строежа и по
тяхно искане са получили обратно първоначално предоставените суми.
Строителството е започнало през
1992 год., което се
удостоверява от съгласно служебна бележка изх. № ТСУ-94-72/19.01.2001г. на
общ.Варна видно от строителен протокол № 91/09.06.1992г. за определяне на
строителна линия и ниво.
До края на 1993 год. ищеца И.П.В. е
изградил непредвиден по първоначалния проект избен етаж и плочата над него, а
заедно с ответника Х.Л.Г. са изградили стените на първия надземен партерен
етаж. На този етап от строителството ответника Х.Л.Г. се отказва от участие в
строителството и финансирането му, като се е мотивирал с липсата на средства и
нежеланието си да заплаща и дела на вече оттеглилите се от груповия строеж
трети лица. Строителството спира.
Строителството е продължено през
1997- 1998г. от ищците, които до началото на 2001 год. са изградили
конструкцията на партерния и първия жилищен етаж. Ищците са отправяли до
ответника Х.Л.Г. покани за изпълнение на задълженията по договора, но от негова
страна е извършено плащане на стойността на изпълненото от ищците строителство,
включително на изградените общи части, а е и последвал отказ да участва в
по-нататъшното строителство с изграждането на останалите два жилищни етажа и
тавански етажи. Поради неучастието в строежа на останалите страни по договора
за групов строеж, ищците са поставили временен скатен покрив над плочата на
първия жилищен етаж, с цел да прекратят строителството на този етап.
От представения с акт №
84/31.10.2001 год. на Община Варна район „Аспарухово" се установява, че са
изпълнени партерен и първи жилищен етаж в груб строеж.
Съгласно служебна бележка изх.№
ТСУ-94-72/19.01.2001 год. на общ. Варна са изпълнени полусутеренен, приземен и
първи етаж.
С писмо изх.№ РД-9100/19/29.06.2001
год. на областна администрация до район „Аспарухово", с копие до И.В., се
дава съгласие за разрешаване на етапно строителство и покриване на сградата.
Описаното състояние на сградата е
било констатирано с акт № 84/31.10.2001 год. и протокол от 14. 12. 2009 год. на
район „Аспарухово".
За обекта има съставен акт обр.14
от 20.02.2002 год. подписан от проектанта по част конструктивна инж.Л.В..
По действащата КККР, одобрени със
заповед № РД-18-73/23.06.2008 год. на АГКК построените партерен и първи жилищен
етажи са заснети като обект с идентификатор 10135.5502.80.1. със застроена площ
от 136 кв. метра.
Представени са писма с обратни разписки
за доставянето им от 24.07.2000 год. и 11.10.2000 год.от ищеца И.В. до ответника
Х.Г. с искания за участие в строежа и за изясняване на позицията относно
участието в договора за групов строеж .
С протокол № 2 от 22.02.2002 год.
на РЕСУТ при район „Аспарухово", с който по т.31 е разгледана молба от
20.02.2002г. на ищеца И.П.В. за одобряване на екзекутиви /промяна в
първоначалния проект/ и е приет представения проект за тях.
Представена е заповедна книга за
обект „Групов строеж" в парцел Х1-държавен кв.8 27-подрайон, съдържаща
заповеди както следва: от 12.11.1992 год. за изпълнени изкопи за основи и
полагане на подложен бетон; от 16.12.1992 год. за арматура в ивични основи на
противоземетръсни шайби; от 13.10.1993 год. за поставени кофраж и арматура на
плоча „А" над сутерена; от 04.12.1999 год. за кофраж и арматура на плоча
„А" над приземния етаж; от 25.09.2000 год. за приемане на кофраж и
арматура на колони в първи жилищен етаж и плоча над него плоча „Б"; от
28.09.2001 год. за приемане на конструкцията временен покрив - монтирана
дървена покривна конструкция на четири ската, с констатация: добре укрепена и
захваната към основната стоманобетонова конструкция на сградата и дадено
разрешение за полагане на дъсчена обшивка, хидро- и топлоизолация на покривната
конструкция.
На основание заповед №
РД-04-8500-78/05.11.2004г. на областния управител на област Варна е сключен
договор за продажба № 71/30.12.2004 год., с който ищеца И.П.В. е придобил 1/3
идеална част от дворно място с площ от 380 кв. метра, представляващо УПИ XI в
кв.8 по плана на 27 м.р. на гр.Варна ул."Ростов" № 17, а по КККР ПИ
10135. 5502.80.
Ответниците са се снабдили с
констативен нотариален акт № 3 от 27.06.2007 год. том IV, рег. № 7948 дело № 603 от 2007
год. вписан вх. Рег. № 18231/28.06.2007 год. акт. № 171 том.LVI дело № 13826 на СВ, поправен с Нотариален акт № 49 том.II
рег. № 8953 дело № 249/28.08.2009 год. вписан в СВ № 17690/08.09.2009
год. акт. № 132 том L, дело № 10816/2009 год. на Нотариус Б. В. с рег. № 124 на НК, с който са
признати за собственици на втори жилищен етаж от сградата находяща се в
гр.Варна кв.-„Аспарухово”, ул." Ростов" № 17 с площ от 170 кв.м. и
гараж № 3 с площ от 25 кв.метра.
По предявени от ответниците иск с
правно основание чл.108 от ЗС е постановено Решение № 2997/31.10.2008 год. по
гр.д.№ 6997/2007г. на ВРС, с което е признато за установено в отношенията на
ищците И.П.В. и Д.К.В., че ответниците Х.Л.Г. и Р.Х.Г. са собственици в режим
на съпружеска имуществена общност на втори жилищен етаж от сграда в гр.Варна
кв. "Аспарухово" ул." Ростов" №17 с площ от 100 кв.м. по силата на реализирано право на строеж с
договор № 672/01.10.1990 год. на ОНС-Варна и ищците са осъдени да предадат
владението върху този имот. Решението е влязло в сила на 02.12.2008 год.
На 17.02.2009 год. ответниците са
въведени във владение на имота.
От разпитаните свидетеля Л.И. В., съдът установи, че тя е участвала
в проекта по част „конструкции”. След издаване разрешение за строеж, продължила
да упражнява по закона контрол за авторско право. В началото реализацията на
проекта започнал с основите на обекта. След започването му известно време, след
това строежа бил спрян. След няколко години се отново е започнало неговото
изграждане и през 2000 год. стигнало до изграждане на първи жилищен етаж. В
сградата били изградени: сутерен, партерен етаж, който е със статут на гаражи и
първи жилищен етаж. След което е изготвен проект за временен покрив на сградата
на този етап, за да се замрази строителството за известен период, докато се
продължи строителството на останалите етажи. Свидетелката е контактувала с
ищеца И. Христов, докато е изпълнявала задълженията си строителството. В
продължение на 23-24 години единствено ищеца е проявявал интерес по отношение
съдбата на този строеж, като тя е давала консултации, както по ЗУТ, така и по
здравината и защитата на строежа. През 1990 г. проектирането е било възложено
от трима собственици и се водел като групов строеж, който е започнал през 1992
г., а след това на някакъв временен етап бил преустановен. Първия етап на
строителството е приключило към 1993 – 1994 год.. Строежът е извършван по
стопански начин. Около 2000 год. строителството е било възобновено и всички
заповеди са документирани в реално време в заповедната книга. Ищецът е
продължил строителството след неговото възобновяване. Ответниците към този
момент не са участвали нито с труд нито със средства. С доставката на
материалите се е занимавал ищеца. Той ги е доставял и с работниците се е
договарял за изпълнение, за заплащане, т.е. те са били наети от него. Покривът
над първия жилищен етаж е изграден, защото изтичало строителното разрешение.
Ищеца е заплатил проекта за временен покрив и поиска разрешение за етапно
завършване и за временен покрив. Той се водил и възложител.
От разпита на свидетеля П. Х.Л. се установява, че той като съсед на
ищеца и негов съученик е запознат с осъществяваното строителство на ул.
„Ростов” 17 в „Аспарухово”. През 1991 – 1992 г. започнал строежа от тримата
участници в груповия строеж. Направили изкопите, излят в мазите бетон. След
което строежът е спрян. Строителството е възобновено 1995 – 1996 год, като
единствено ищеца е бил на строежа. За наемането на работници и заплащането се
занимавал ищеца. Към 2000 год. е бил изграден жилищния етаж, след което е
започнал изграждането на таванската част и временен покрив. Ищеца е заплатил
временния покрив.
От разпитана свидетеля Д.С.С. съдът установи, че свидетелката е
помагала на ответника с пари за строежа, а нейния съпруг е осъществявал превози
с товарен автомобил „Ифа”. Това е било за периода от 1990 или 1991 год. В
началото на строежа при изкопните работи, участие са вземали и ищеца и
ответника.
Съдът не следва да кредитира
показанията на свидетелката в останалите й части, поради това че са субективно
предубедени като близки приятели с ответника, а от друга страна нейните
показания противоречат с представените и приети писмени доказателства по делото
/ Заповедна книга/ от която се установява, че строежът е спрял на в края на
1993 год. и е възобновен в края на 1999 год. с изготвянето на кофраж и арматура
на плоча „А” над приземния етаж „гаражи”. Показанията на свидетелката са общи
без конкретизация и са единствено „обслужващи” тезата на ответника по делото.
Съдът следва да кредитира
показанията на свидетелите Л.И. В. и П. Х. Л., като обективни, непосредствени,
обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени
доказателства.
От изслушаната и приета в съдебно
заседание от 26.03.2014 год. СТЕ съдът установи, че пазарната стойност на
построената в поземления имот изцяло в груб строеж сграда в степен на
завършеност: изпълнени всички външни стени, дървена дограма, без замазки и
мазилки с обща РЗП от 561,30 кв.м., към 03.12.2008г. е в размер на 253 463лв.
Пазарната стойност на този обект към края на 2001 год. възлиза на 84 636лв.
Пазарната стойност само на първи
жилищен/втори надпартерен етаж/ със застроена площ от 169,38лв., заедно с
припадащите се към него идеални части от изпълнените към момента общи части на
сградата към 03.12.2008 год. е 76 486 лв., а към края на 2001 год. е 25 540
лв. Тези стойности не включват довършителните работи, които не са били
изпълнени към този момент /обяснения на вещото лице в с.з./
Стойността на изпълнените СМР на
изградената сграда на фаза „груб строеж” към 1999 год. е в размер на 34
281,89лв., която стойност е определена във вида към настоящия момент и при
отчитане на цени от 1999 год., когато строежът не е бил изпълнен до тази
степен. Стойността на същите СМР към днешна дата биха била в размер на 72 244,
20лв.
Представени са по делото и приети
като писмени доказателства фактури, спецификации, складови разписки и касови
бележки за доставени и заплатени материали и извършени услуги от ищеца И.П.В.,
като част от фактурите са и на името на ЕТ „Видра-И.В.". По изрично
изявление на ищеца тези документи представляват само съхранената част от всички
съставени и не обхващат всички вложени в строежа материали и заплатени услуги.
Съдът намира, че не следва да
кредитира тези писмени доказателства, тъй като се касае за счетоводни
документи, получател по услугите е ЕТ и няма касателство към процеса, а и
липсват доказателства, че тези материали са вложени строителството на обекта, а
не са търговската дейност на ЕТ.
От приетата с.з. на 03.12.2014 год.
графологическа експертиза, е дала заключение по оспорените документи - фактури,
приложени на стр.202, 218, 203, 207, 204, 226, 227, 228, 229, 205, 206 и 216 от
делото, които съдът не кредитира, съобразно гореизложените мотиви и поради тази
причина не следва и да обсъжда.
Тази фактическа обстановка съдът
установи от събраните по делото писмени доказателства, които кредитира. Съдът
кредитира и заключението на вещото лице
От така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно основание
чл.55 ал.1 от ЗЗД.
По отношение на направеното
възражение, че искът е погасен по давност.
Искът с правно основание чл.55 ал.1
от ЗЗД се погасява с изтичане на общата петгодишна давност от момента в който
задължението е станало ликвидно и изискуемо.
Възражението е направено в срока за
отговор на исковата молба.
Момента от който започва да тече
погасителната давност при състава на неоснователно обогатяване на неосъществено
основание е денят, в който настъпва невъзможността да се осъществи основанието.
С уважаване на иска с правно
основание чл.108 от ЗС предявен от ответниците, с влизане в сила на
окончателния съдебен акт е началния момент на погасителната давност на иска с
правно основание чл.55 ал.1 предл. 3 от ЗЗД. Видно от доказателствата по делото
Решение № 2997/31.10.2008 год. по гр. дело № 6977/2007 год. по описана ВРС е
влязло в законна сила на 02.12.2008 год. от който момент започва да тече и
погасителната давност. /Решение № 617 от 8.03.2010 г. на ВКС по гр. д. №
2640/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията А.С../
Искът с правно основание чл.55 ал.1
предл. 2 от ЗЗД е предявен на 20.11.2013 год., от което следва извода, че
възражението, че искът е погасен по давност е неоснователно.
Предявения иск е основателен и доказан
и следва да се уважи.
В хипотезата на неоснователното обогатяване
на неосъществено основание /чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД/ престацията се извършва от
страна на обеднелия с оглед на възникване в бъдеще основанието му.
В трите специални хипотези на
неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 ЗЗД на връщане подлежи всичко, чието
получаване е лишено от основание.
Обстоятелствата във връзка с
изграждането на сега съществуващата сграда и конкретно тези по изграждането на
партерния етаж, първия жилищен етаж и временния покрив след възобновяване на
строителството в периода от 1997-98г. до 2001г. са спорни и са обект на
взаимноизключващи се твърдения на страните. Ищецът не оспорва съвместното
изграждане на строежа в началния му етап през 1992 и 1993г., или най-късно и през
1994г., когато е изпълнена плочата над избения етаж и частично са изградени
зидовете на първия надпартерен етаж. Твърди обаче, че след подновяването на
строителството около 1997-98г. то е продължено само от него като до началото на
2001г. е изградена останалата част от сега съществуващия строеж, а именно
партерен и първи жилищен етаж с тавански етаж и временен покрив, представляваща
етап от изграждането на проектираната триетажна сграда. Твърдението на
ответника е, че той е изградил изцяло строежа, като същевременно отрича каквото
и да е участие на ищеца в строителството.
Периода на изграждане на сградата и
отделните етапи от изпълнението на строежа се установяват от представената
заповедна книга на строежа. Воденето на такава книга е предвидено в чл. 170 ал.З ЗУТ, като в нея се вписват действията по изпълнението на всеки етап от строежа,
актовете и предписанията на оправомощените органи във връзка с изпълнението на
строежа. Тя се съхранява на строежа, като поначало воденето й е задължение на
лицето, упражняващо строителен надзор, когато той е задължителен съгласно
чл.168 ал.2 от ЗУТ. Затова отразените в нея обстоятелства от страна на лицата с
правомощия за упражняване на контрол върху строежите, съставляват доказателство
за тяхното настъпване. В случая вписванията в заповедната книга на датите на
изпълнение на отделните СМР съответстват и на съдържанието на строителен
протокол № 9/09.06.1992г. за определяне на строителна линия и ниво и служебна
бележка изх.№ ТСУ-94-72/ 19.01.2001 год. на община Варна за изпълнени към този
момент полусутеренен, приземен и първи етаж.
Достоверността на твърденията на
ищците относно изпълнението на строежа в периода след 1993г. само от тях се установява
и от съставения акт № 84/31.10.2001 год. район „Аспарухово", в който като
изпълнител на строежа е посочен единствено И.В., както и от обстоятелството, че
само по негово заявление с протокол №2/22.02.2002 год. на РЕСУТ при район
„Аспарухово" са одобрени екзекутивните изменения в хода на строителството
и е приет представения проект за тях. Не без значение е и фактът, че ищците
съхраняват представената в оригинал заповедна книга на строежа, тъй като поради
отсъствие на задължителен строителен надзор /обектът е пета категория по
смисъла на чл.137 ал.1 т.5 от ЗУТ-жилищна сграда до 1000 кв.м./, заповедната
книга се съхранява от строителя, който в случая е ищеца, тъй като
строителството е осъществявано на стопански начала т.е. не е сключен договор за
възлагане със строител, а такъв е самият инвеститор.
Въз основа на изложените данни
следва да се приеме за доказано твърдението на ищеца, че след възобновяването на
строежа през 1997-1998год. на сградата, предмет на сключения договор за групов
строеж, ищецът е продължил и осъществил строителството, като е завършил е
партерния етаж и е изпълнил изцяло първия жилищен етаж и временния покрив. С
извършването на тези СМР е налице изпълнен етап от проектирания строеж на
триетажната сграда, по смисъла на §5 т.45 от ДР на ЗУТ, при разрешено етапно
прекратяване на строителството.
Към момента на извършването на
строителството страните са обвързани с договора за групов строеж от
14.01.1992г., с който те са се задължили да построят жилищната сграда по
одобрения проект върху държавното дворно място по силата на отстъпеното им право
на строеж.
Съгласно действалата към този
момент разпоредба на чл.192 ЗТСУ договорът за групов строеж се сключва между
собственици на парцел или носители на право на строеж, имащи право да го
застроят. В него се определят жилищните обекти, които ще получат участниците,
тяхната стойност и условията по изпълнение на строителството. В груповия строеж
страните по договора участват с пари, труд и материали съответно на
действителната стойност на обекта, който придобиват, независимо дали тя
съответства на посочената в договора. Страни по договора са И.П.В., Х.Л.Г., И.Р.Г. и А.Г. Г..
Ответника е бил обвързан с друг
договор за групов строеж предхождащ този с ищеца от 14.10.1990 год., по който
страни са ответника Х.Л.Г., К.Н.Т., А.В.Т., И.Р.Г. и А.Г. Г..
Съществената разлика в двата
договора, е че по втория договор от 1992 год. ответника следва да получи втори
етаж от сградата, докато в първия договор от 1990 год. е следвало да получи
първия етаж /жилищен/.
Право на строеж е учредено на А. и И.Г., ищеца И.П.В. и Х.Л.Г. / акт №
672/24.07.1990 год. л. 11/
Със Заповед № 672/19.11.1991 год.
на А. и К.Т., поради отказ от участие в строителството, правото на строеж е
учредено ищеца И.П.В. и на 14.01.1992 год. е бил сключен новия договор за
групов строеж.
Със съдебното решение, с което е
уважен искът на ответника против ищците /Решение № 2997/31.10.2008г. по гр.д.№
6997/2007г. на ВРС, влязло в сила на 02.12.2008 год./, по силата на реализирано
право на строеж, учредено им в режим на СИО с договор № 672/01.10.1990 год. на
ОНС Варна, като ответниците по иска са осъдени да предадат владението върху
този имот, на осн. чл.108 ЗС и заплатят обезщетение. По силата на това решение изключителното
право на собственост върху изградения жилищен етаж, представляващ по одобрения
проект първия жилищен етаж на сградата, описан в посоченото решение като втори
жилищен етаж, което принадлежи на ответниците по делото. Същите са въведени във
владение на 17.02.2009 год. по изп.д.№ 10097160400018 на ЧСИ Н.Г..
Фактическият състав на придобиване
на собствеността в конкретния случай включва реализацията на правото на строеж
върху държавното дворно място от лицата, на които то е отстъпено, извършването
на строителството на цялата сграда при условията на сключения между тези лица
договор за групов строеж и прекратяване на съсобствеността между тях върху
построената сграда чрез договор за доброволна делба, при което всеки участник в
груповия строеж получи в собственост конкретен обект. Не съществува спор в
съдебната практика, че договорът за групов строеж няма вещно действие и
собствеността върху отредените обекти се придобива едва с прекратяването на
съсобствеността върху построената сграда.
В конкретния случай е безспорно, че
строителството е извършвано при условията на сключения договор с участието на
страните. Ищците са извършили строителството след подновяването на строежа в
периода 1998-1998 год., включващо завършването на партерния етаж, цялостното
изграждане на първия жилищен етаж и поставянето на временен покрив, като
основанието за извършване на тези СМР е бил договора за групов строеж от
14.01.1992 год.
С влизане в сила на решението по
иска с правно основание чл.108 от ЗС за ищците е настъпила невъзможност да бъде
завършен фактическия състав на договора от 14.01.1992 год. за придобиването на
първия жилищен етаж от тях, така както е уговорено.
Изграденото в поземления имот, вкл.
при условията на договор за групов строеж, се придобива от собствениците на
терена или притежателите на правото на строеж. Придобиването на собствеността
върху конкретен обект, може да се осъществи стане само чрез прекратяването на възникналата
съсобственост чрез делба. Влизането на решението по иска с правно основание
чл.108 от ЗС в законна сила изключва делба за този имот.
От момента на влизането в сила на
решението по чл.108 от ЗС даденото от ищците за изграждане на сградата, в
частност на първия жилищен /надпартерен/ етаж и припадащите към него общи части
се явява дадено на отпаднало основание и за тях възниква изискуемо вземане за
заплащане на паричната равностойност на изградения от тях обект срещу ответника,
който го е получил в изключителна собственост. Паричната стойност за изграждане
на обекта дадени от ищците, представляват сумата с която те са обеднели / тъй
като собственост на изграденото от тях принадлежи другиму/, а паричната
стойност на обекта, за който ответниците са признати за собственици, е сумата с
която те са се обогатили, тъй като са получили нещо без да са вложили средства
т.е. теса обогатили с неговата стойност.
След като ответниците, са съдебно
признати за собственици на самостоятелния обект, като собствеността им е
призната на основание реализирано право на строеж по силата на съдебен акт, без
да вложили средства за неговото изграждане, съставлява обогатяване за сметка на
ищца, който е обеднял. При хипотеза, че строителството продължи, то
новоизградените обекти, ще бъдат в съсобственост, което изключва възможността
на ищеца да построи втория жилищен етаж и да стане негов собственик.
Стойността на изградения от ищците етаж,
представляващ самостоятелен обект с припадащите идеални части от изпълнението
към този момент на общи части, но без наличните довършителни работи, които към
този момент не са изпълнени, възлиза според приетото заключение на СТЕ на 76 486лв.
Към 03.12.2008 год. пазарната
стойност на жилищната сграда изградена в груб строеж възлиза на 253 463
лева.
Солидарната отговорност за двамата
ответници възниква поради придобиването на имота от тях в условията на съпружеска
имуществена общност, въз основа на отстъпеното право на строеж на единия
съпруг.
По отношение на правените от
ответниците възражения.
Въведеното възражение касае
въведеното твърдение, че страните са обвързани от действащ договор за групов
строеж и не е прекратен между страните нито по реда на чл.192 ал.4 нито по реда
на чл.87 от ЗЗД, нито по някакъв друг начин, то предявеният иск по реда на
чл.55 от ЗЗД се явява и преждевременно предявен и неоснователен.
Съдът намира възражението за
неоснователно.
Изграденото от страните по договор
за групов строеж на които е отстъпено право на строеж, възниква в условията на
съсобственост. Всеки от страните по договора, може да прекрати съсобствеността
чрез делба. Съобразно по-горе изложеното с постановяване на решение по иск по
чл.108 от ЗС, е съдебно признато, че ответниците са собственици на обекта
предметна иска, за който са събрани доказателства, че е изграден със средства
на ищците. Силата на присъдено нещо по отношение на съсобствения обект изграден
при действието на договора за групов строеж прави искът за делба недопустим. Наличието
на договор за групов строеж, определя наличието на облигационните отношения
между страните по договора за групов строеж и не дерогира общите правила за
прехвърляне на правото на собственост. Законодателят не е предвидил изключение
относно реда или формата за отчуждаване на вещни права. Следователно
изграденото от ищците е представлявало съсобственост между съдоговорителите по
договора за групов строеж. При наличието на влязло в сила решение, което със
сила на присъдено нещо призната, че ответниците са собственици на изградения в
изпълнение на този договор самостоятелен обект, то за ищците остава единствено
правния способ да им се върне даденото по изпълнение на договора.
В този смисъл възражението е
неоснователно.
По отношение на разноските по дело:
Предвид основателността на
предявения иск и с оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, съдът
следва да присъди в тежест на ответника да заплати на ищецът направените от
него разноски размер на 7 300 лева, представляващи заплатения адвокатски
хонорар, внесената държавна такса и възнаграждение за вещи лица.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Х.Л.Г. ЕГН ********** и Р.Х.Г.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на И.П.В. ЕГН ********** и Д.К.В. ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: гр.В. кв."А.", ул."Р." № **, чрез процесуалния си представител
адвокат П.С., сл. адрес и адрес за призоваване: гр.В. ул."А. Д." № ** ет.* сумата от 76 486 лв.,
предявен като част от общото вземане в размер на 120000лв., представляваща
стойността на придобития от тях първи жилищен етаж на кота + 2,80 метра от
предвидената за изграждане по одобрен проект сграда от партерен, три жилищни и
тавански етаж в дворно място в гр.Варна ул."Ростов" № 17, представляващо
УПИ XI в кв.8 по плана на 27 м.р. на гр.Варна, получено на неосъществено
основание, съгласно чл.55 ал.1 пр.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Х.Л.Г. и Р.Х.Г. ДА ЗАПЛАТЯТ
на И.П.В. и Д.К.В. направените по делото разноски в размер на 7 300 лева.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен
срок от редовното му връчване на страните с въззивна жалба, чрез
първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: