ОПРЕДЕЛЕНИЕ
02.09.2021г.,
гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на втори септември през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Съдия:
Росица Чиркалева
разгледа
докладваното от съдия Чиркалева адм.дело
№ 793 по описа за 2021 година.
Производството е по реда на чл.203,
ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.1, ал.2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Б. Б.,
против Община Димитровград.
Искът
е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като ищецът претендира да бъде осъден
ответника да му заплати сума в размер на 8, 20 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди – заплатени такси за ползване на ксерокс и
принтер услуги в Градска библиотека „П. П.“ гр. Д., с посочени в ИМ приходни
квитанции, както следват: ПК№0082445/16.11.2011г.,
ПК№ 0165662/11.12.2015г. и ПК№
0165680/21.12.20015г., съгласно
действащата тогава разпоредба на т. 29
от приложение №1, към чл. 64 от Наредба № 10 за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград,
издадена с Решение № 799/26.11.2009г. на ОбС- Димитровград.
В
исковата молба се сочи, че с Решение №116/04.05.2016г. по инициираното от З. АД
588/2015г. по описа на съда, потвърдено с Решение № 5666/05.05.2017г. по АД №
7674/2016г. по описа на ВАС, е отменена разпоредбата на т. 29, от Приложение №
1, към чл. 64 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните
такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград.
Сочи
се, че с молба рег. индекс ОК-09-145/29.03.2021г. пред Община Димитровград е
направено искане за служебно уреждане на възникналите от действието на
отменената подзаконова разпоредба, правни последици, като последната се прилага
към исковата молба. Предвид липсата на доброволно изпълнение от страна на
Община Димитровград, ищецът обосновава наличие на правен интерес за завеждане
на производство по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Последната разпоредба се
цитира, като основание за ангажиране отговорността на ответника за причинените
вреди от отменената като незаконосъобразна разпоредба от подзаконов нормативен
акт.
Претендира
се посочената имуществена претенция в размер на 8, 20 лв. да представлява пряка
и непосредствена вреда, причинена на З. по времето когато е действала
разпоредбата на т. 29 от приложение №1, към чл. 64 от Наредба № 10 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Димитровград.
Претендира се и присъждане на направените в
настоящото производство разноски.
Ответникът
по иска, Община Димитровград, чрез пълномощник, депозира отговор на искова
молба вх.№5305/20.08.2021г., към която прилага копие от 3 бр. платежни
нареждания на обща стойност 8, 20 лв., като заявява, че същите удостоверяват
извършено плащане на обезщетения за претърпени имуществени вреди, представляващи
суми заплатени от ищеца с ПК №0082445/16.11.2011г.,
ПК № 0165662/11.12.2015г. и ПК №
0165680/21.12.20015г. във връзка с
отменената разпоредба на т. 29 от приложение №1, към чл. 64 от Наредба № 10 за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Димитровград.
Относно направените в настоящото производство
разноски от страна на ищеца, се прави възражение за прекомерност, с оглед
липсата на правна и фактическа сложност на делото, както и с оглед липсата на правен
спор между страните, като се иска същите да бъдат определени под минимума
съобразно цитирана в молбата практика в тази насока на Административен съд
Хасково и Върховен Административен съд.
С
постъпила по делото молба вх.№5316/20.08.2021г., подадена от адв. Бойчо Бойчев,
като пълномощник на ищеца заявява, че ответникът е признал иска, а видно от 3
бр. ПН/ 12.08.2021г. и заплатил същия в полза на ищеца, предвид което сочи
липсата на спор между страните относно дължимостта на претендираните вреди. По отношение на разноските се претендира
тяхното определяне в полза на ищеца, независимо от удовлетворяване на исковата
претенция, като в тази връзка се сочи, че
ответната страна виновно е дала повод за завеждането на иска. Възразява
се договореното адвокатско възнаграждение да е прекомерно, като посочената от
ответника съдебна практика за определянето му под минимума се определя като
незадължителна за съдебния състав разглеждащ настоящият спор.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По
жалба на П.Т.З. ***, срещу т. 29 от приложение №1, към чл. 64 от Наредба № 10
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Димитровград е било образувано АД №588/2015г. по описа на
Административен съд Хасково, като с Решение №116/04.05.2016г. по същото дело,
потвърдено с Решение № 5666/05.05.2017г. по АД № 7674/2016г. по описа на ВАС, е
отменена разпоредбата на т. 29, от Приложение № 1, към чл. 64 от Наредба № 10
за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Димитровград.
С
молба рег. индекс ОК-09-145/29.03.2021г. депозирана пред Община Димитровград П.Т.З.
е направил искане за служебно уреждане на възникналите от действието на
отменената подзаконова разпоредба правни последици, като се приеме решение за
обезщетяване на пострадалите задължени лица, включително и него, за нанесените
имуществени вреди. В молбата е цитирал посоченото съдебно решение и е предявил
претенция за възстановяване на сумата от 50 лв., недължимо платена за
читателски карти и библиотечни услуги – копиране и разпечатване от 2009г. до
31.12.2017г.
С
искова молба вх. № 5084/10.08.2021г.
са предявени срещу Община Димитровград
имуществени вреди в общ размер на 8, 20 лв. Към исковата молба са приложени ПК №0082445/16.11.2011г., ПК № 0165662/11.12.2015г. и ПК № 0165680/21.12.20015г., издадени от Градска
библиотека „ П. П.“, видно от които П.Т.З.
е заплатил, както следват сумите от 4, 40 лв., 1, 60 лв. и 2, 20 лв. за копирни
услуги в полза на Градска библиотека „ П. П.“.
От
представените с отговора на исковата молба доказателства е видно, че на
12.08.2021г. Община Димитровград е превела по банкова сметка *** П.Т.З. с 3
отделни платежни нареждания сумите посочени в ПК №0082445/16.11.2011г., ПК № 0165662/11.12.2015г.
и ПК № 0165680/21.12.20015г.,
издадени от Градска библиотека „ П. П.“ в общ размер на 8, 20 лв. Последното
действие на ответната страна, според депозирана от процесуалния представител на
ищеца молба с вх. № 5316/20.08.2021г. удовлеторява изцяло процесната искова
претенция.
При така установената фактическа
обстановка, Административен съд – Хасково намира
процесната искова молба недопустима за разглеждане.
Установява се по безспорен начин по делото, че
ответникът е извършил реално плащане на претендираната от ищеца като
обезщетение сума от 8, 20 лева, а видно от представения чрез пълномощник
отговор на искова молба и признава исковата претенция. Последното дава
основание за прекратяване на съдебното производство поради липса на правен
интерес от произнасяне по съществото на иска. Доколкото исковата претенция е
изцяло удовлетворена, настоящата съдебна инстанция намира, че за ищеца е
отпаднал правният интерес от водене на настоящото дело, което обстоятелство
представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването и
за която съдът следва да следи служебно по всяко време на производството.
Към настоящият момент единственият спор между страните
е по отношение дължимостта на направените от ищеца разноски за образуване на
настоящото производство, възлизащи на 390 лева, съобразно представените по
делото документи.
В чл.10, ал.2, изр.второ от ЗОДОВ е предвидено, че разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска
изцяло или при отказ от иска изцяло. Доколкото разпоредбата не урежда случаите на
признаване на иска от страна на ответника, на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ
приложимост намира нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, според която, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Настоящият
съдебен състав не споделя изложеното от ищеца, че ответната страна с
поведението си е станала причина за завеждане на настоящото производство.
Последното обстоятелство следва да е налице във връзка с конкретно отправена от
страна на ищеца покана до ответника за доброволно изпълнение на вземането,
преди завеждането на исковата молба.
Според настоящата съдебна инстанция, приложената към
исковата молба, молба рег. индекс
ОК-09-145/29.03.2021г. депозирана пред Община Димитровград, с която П.Т.З. е
предявил претенция за възстановяване на сумата от 50 лв., недължимо платена за
читателски карти и библиотечни услуги – копиране и разпечатване в периода от
2009г. до 31.12.2017г. не следва да се счита като изрична покана за
изпълнение конкретно на процесните вземания. При така предявеното общо вземане
в размер на 50 лв., за суми заплатени от З. за период от 8 години, стартиращ
през далечната 2009г., за ответната страна е било невъзможно да определи и
възстанови точно претендираните с настоящата искова молба имуществени вреди по
начин, по който да си гарантира избягването на съдебно предявяване на същите от
страна на ищеца.
Смисълът
на разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК е всеки кредитор, който заплати исковата
претенция при признаване на иска да избегне извънредното натоварване със
съдебни разноски при положение, че преди завеждане на иска не е бил надлежно
сезиран да заплати претенцията. Именно ръководейки се от желанието си да
избегне натоварването на общинския бюджет със съдебни разноски от серийно
завежданите, еднотипни дела от страна на жалбоподателя П.Т.З., в минимално
необходимия срок след получаване на исковата молба, на практика още в деня на
нейното получаване -12.08.2021г., ответника по иска е заплатил претенцията на
ищеца, по начина по който същият я е индивидуализирал за първи път именно с
исковата молба.
Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че
конкретна покана за плащане на претендираните и индивидуализирани с иска
имуществени вреди е извършена за пръв
път с уведомяването на ответника за постъпилата в съда искова молба. При липса
на надлежна покана преди завеждане на исковата молба, респективно на отказ
искането да бъде удовлетворено, следва да се приеме, че ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Доколкото ответникът
непосредствено след узнаването е признал иска изцяло и реално е заплатил
претендираната сума, то разноските за настоящото производство следва да останат
в тежест на ищеца.
В този смисъл са Определение № 115 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 14344/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова, Определение №1377 от 01.02.2019 г. по адм.дело №150/2019 г.
на ВАС – Четвърто отделение, Определение № 12821 от 1.10.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 11036/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова.
По
изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата
молба на П.Т.З. ***, подадена чрез
пълномощника му адв.Б. Б., против Община Димитровград, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 8, 20 лева за имуществени вреди,
представляващи заплатени такси за ползване на ксерокс
и принтер услуги в Градска библиотека „П. П.“ гр. Д., с посочени в ИМ приходни
квитанции, както следват: ПК№0082445/16.11.2011г.,
ПК№ 0165662/11.12.2015г. и ПК№
0165680/21.12.20015г., съгласно
действащата тогава разпоредба на т. 29
от приложение №1, към чл. 64 от Наредба № 10 за определянето и администрирането
на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград,
издадена с Решение № 799/26.11.2009г. на ОбС- Димитровград.
ПРЕКРАТЯВА
производството по и.адм.дело №793/2021г. по описа на Административен съд –
Хасково.
Разноските във връзка с водене на
настоящото производство се възлагат в тежест на ищеца.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването
му.
Съдия: