Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 13.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и с участието на прокурора
Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. № 274/2019г.
по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 315/17.10.2019г., постановено по н.а.х.д.
№ 655/2019г., Ловешки районен съд, осми наказателен състав е потвърдил като
законосъобразен електронен фиш серия К № 2792255, издаден от ОД на МВР Ловеч, с
който на Д.К.Г. с ЕГН ********** *** при условията на чл.188, ал.2 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) като законен представител на Адвокатско дружество „Стоянов
и съдружници”, ЕИК *********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с
чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП глоба в размер на 850 лв. за извършено нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Решението е обжалвано в законния срок с касационна
жалба от надлежно легитимирано лице – Д.К.Г., страна по н.а.х.д. № 655/2019г.
по описа на Ловешки РС.
В жалбата се излагат твърдения за неправилност и
необоснованост на съдебния акт. Твърди се, че съдът не е изследвал годността на
техническото средство; липсва надлежно описание на нарушението, като се има
предвид и наличието на две различни и самостоятелни хипотези на разрешена
скорост по чл.21, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП; няма посочен в ЕФ конкретен негов
издател; ЕФ не съдържа дата на издаване; не касаторът е управлявал процесното
МПС на посочените в ЕФ дата и час; допуснати са нарушения при връчване на ЕФ;
нарушението е извършено на 17.11.2015г. и ЕФ е издаден по стария ред, а
връчването е по новите правила и коя е приложимата редакция на закона. Иска се
отмяна на решението на Ловешки районен съд и на електронния фиш.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, не се представлява и не представя становище.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание се
представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите
на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства районният
съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 08.05.2019г.
в 15:40 ч. на ПП І-
При така установеното от фактическа страна, районният
съд приел, че от формална страна електронният фиш е издаден в
законоустановените срокове и притежава изискуемите по закон реквизити, при
спазване на процесуалните правила и при пълно изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Решаващият състав аргументирано обсъдил
възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни, като се обосновал
подробно за изводите си. При обсъждане на събраните писмени доказателства
районният съд приел, че стационарната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е
техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до правилния
извод, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за
извършеното нарушение АНО основателно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на Г. на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП
с налагане на глоба в определения от закона размер.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в
съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният
съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е
регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в
него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на
административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от
обективна и субективна страна, а доводите на касатора в тази връзка са
неоснователни. Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в
него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите
разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към
преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат
вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта
е измерена с автоматизирано техническо средство –
стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение,
която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал от
който е приложен по делото. Противно на възраженията на касатора, в преписката
са представени доказателства за годността на техническото средство към датата
на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и че е минало
последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и
непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ.
В първоинстанционното производство от АНО е
представена Схема на местоположението на пътните знаци за процесния участък от
пътя, от която е видно, че за този участък са поставени п.з. Е24 и е въведено
ограничение от
ЕФ се издава след протичане на съкратено производство,
което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер и относима в
случая е и легалната дефиниция, дадена с нормата на §1, т.1 от ДР на ЗАНН,
съобразно която „Електронен фиш” е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. В тази връзка неоснователно е възражението
на касатора за липса на компетентност на органа, издал акта, т.к. по дефиниция
в този акт не се посочва име на издател, липсва подпис на такъв, което е
логична последица от предвиденото в закона, че същият се издава „в отсъствие на
контролен орган”, съответно съставлява електронно изявление, създадено чрез
административно-информационна система. ЕФ за налагане на глоби за нарушения,
установени с АТСС, не се издават от отделни полицейски служители, респ.
длъжностни лица, конкретно оправомощени за това, а от съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението и която териториална структура в случая е Областна
дирекция на МВР – Ловеч, която се явява издател и на процесния електронен фиш и
тя ясно и недвусмислено е посочена във фиша. Процесният ЕФ безспорно е издаден
по утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, както и е безспорно,
че същият съдържа абсолютно всички посочени задължителни реквизити. Пределно
ясно е, че цитираната законова норма не изисква по никакъв начин в електронния
фиш да бъде посочено конкретно длъжностно лице, което да се явява негов
издател, нито пък се изисква подпис и печат на издалия го орган, като
единственото изискване е да бъде изрично посочена само териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторена в настоящия случай. Оплакването на касатора относно
непосочването на реквизити – издател и дата на съставяне на ЕФ, се основава на
неправилното разбиране, че е приложима нормата на чл.57 от ЗАНН. Чл.189, ал.4
от ЗДвП е специална норма, която изключва приложението на общата такава по чл.57
от ЗАНН.
Правилно районният съд е посочил въз основа на
събраните по делото доказателства, че е налице дата на съставяне на ЕФ. В
процесния случай датата на съставяне на ЕФ правилно е посочена от съда, че е 05.06.2019г.,
поради което не е изтекъл тримесечният и едногодишен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, както и шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от датата на
извършване на нарушението 08.05.2019г., съвпадаща с датата на заснемане на
нарушението.
По отношение на авторството на административното
нарушение, в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е предвидена специална
процедура за възразяване с представяне на писмена декларация с данни за
действителния нарушител. Тази правна възможност изрично е отбелязана и в ЕФ. По
делото не са налични доказателства касаторът да се е възползвал от тази
законова възможност. В чл.189, ал.5 от ЗДвП изрично е предвидено, че при
несъгласие на санкционирания собственик на автомобила и ако последният е бил
управляван от друго лице, собственикът следва да подаде писмена декларация в
съответното ОД на МВР, в която да посочи лицето, извършило нарушението и към
която да приложи копие от свидетелството му за управление на МПС. При
положение, че касаторът не е упражнил правомощието си по чл.189, ал.5 от ЗДвП –
не е подал писмена декларация в ОД на МВР, касационната инстанция намира, че правилно
същият е бил санкциониран като законен представител на адвокатското дружество,
собственик на автомобила за установеното нарушение – превишение на допустимата
скорост, и всякакви възражения за авторството на нарушението са преклудирани.
От касационната инстанция не бяха констатирани
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от
първоинстанционния съд, а относно твърдяното от касатора нарушение на
процедурата по връчване на ЕФ, въззивният съд е изложил много подробни мотиви,
които се споделят от настоящия касационен състав.
Нарушението на скоростта е извършено на 08.05.2019г., а
не както се твърди в касационната жалба на 17.11.2015г., поради което не следва
да се обсъжда въпроса за приложимата редакция на закона към последната дата
като неотносима към спора.
При постановяване на решението си районният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са
обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел
за неоснователни. Доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а
възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира
със събраните по делото доказателства.
Касационните основания са посочени в чл.348 от НПК и
сред тях не присъства необоснованост на решението, поради което настоящата инстанция
не дължи произнасяне по това основание, посочено в жалбата.
С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба
за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и
постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да
бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни
основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 315 от 17.10.2019г.,
постановено по н.а.х.д. № 655 по описа за 2019г. на Ловешки районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: