№ 37
гр. Бургас, 22.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20232120204570 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на З. С. И., ЕГН: **********, с
постоянен адрес на местоживеене: ****** срещу Наказателно постановление №23-3292-
000188/19.10.2023г., издадено от началник сектор в ОДМВР БУРГАС, 04 РУП гр.Бургас, с
което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв.Х., който моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 07.08.2023г. около 10:20 часа в гр. Бургас, ж.к.“Меден рудник“, по ул.“Г.
Попаянов“ в посока бл.15А, З. С. И., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил
„ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ с рег. № *****, съсобствен за него и сестра му – Й. С.а И., ЕГН:
********** /в качеството им на наследници на С. Г. И./. При извършена проверка било
установено, че така посоченото МПС е със служебно прекратена регистрация на 13.07.2023г.
по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
За констатираното на място бил съставил АУАН № 085173, с който тези факти са
квалифицирани като нарушение по чл.143, ал.15 от ЗДвП. Актът бил предявен на
1
нарушителя, който го подписал.
Въз основа на АУАН, на 19.10.2023г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административно-наказващият
орган взел предвид фактите, установени от разследването по случая и решил, че с
поведението си И. е осъществил състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, поради което
и на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в
размер на 200 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Административно-наказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление №10 от 28.09.1973г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник
група в ОДМВР БУРГАС, видно от приложените по делото заповеди. АУАН също е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Действително, от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил, като регистрацията на последния е била прекратена на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна
на вмененото нарушение, поради което и извършеното от И. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл.7, ал.1 от ЗАНН/.
Разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП предвижда единствено отбелязване в
автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е
регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. В този смисъл в тази хипотеза /за
2
разлика от хипотезата по чл.143, ал.10 от ЗДвП/ липсва задължение да бъде уведомен
собственика на превозното средство от съответните органи на отдел КАТ към съответното
ОДМВР за прекратената регистрация. Оттук следва, че може да се очаква от собственика да
е могъл да предполага (т.е. може да се приеме и форма на вина непредпазливост), че
регистрацията е действително прекратена.
В конкретния случай обаче жалбоподателят не е единствен собственик на процесния
автомобил, поради което и не може да се презюмира негово знание касателно прекратяване
на регистрацията на последния, доколкото и другият съсобственик е можело да извърши
посочената пререгистрация. Тъкмо напротив, видно от постановление от 09.10.2023г. за
отказ да се образува ДП, жалбоподателят не е знаел за служебното прекратяване
регистрацията на процесното МПС. Жалбоподателят е изложил твърдение за липса на
знание още пред актосъставителя /видно от показанията на последния в с.з./. От
материалите по делото не се установява жалбоподателят да е бил уведомяван за
служебното прекратяване на регистрацията, което да обоснове негово знание. Не на
последно място, по делото се изнесоха данни, че жалбоподателят е бил известно време
преди процесния случай в чужбина, а самият автомобил е бил управляван през това време от
трето лице – свидетеля П.. Няма данни също така, автомобилът да е бил без талон или със
снети регистрационни номера. По тази причина не може да се приеме, че са налице и
външни белези от обективен характер, които да наведат водача към извода, че управлявания
от него автомобил е с прекратена регистрация. Липсата на данни за уведомяване на
жалбоподателя и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са
попречили на същия да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него
действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици.
Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от
там извършеното от него не съставлява административно нарушение.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на И., като в хода на производството не са
ангажирани доказателства за наличие на виновното извършване на вмененото нарушение,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателят действително се следва
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В случая обаче е представен договор
за правна защита (л.5 от делото), в който е отразено, че защитата в случая е безплатна, а
заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 0лв., поради което и разноски на
жалбоподателя не следва да се присъждат.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-3292-000188/19.10.2023г., издадено от
началник сектор в ОДМВР БУРГАС, 04 РУП гр.Бургас, с което за нарушение на чл.140, ал.1
от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП на жалбоподателя - З. С. И., ЕГН:
**********, с постоянен адрес на местоживеене: ****** е наложено административно
3
наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от
6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4