Решение по дело №188/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Ловеч, 11.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 188 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

 

С решение № 459/08.11.2018 г., по гр.д. № 1083/2017 на РС Ловеч, поради липса на съгласие (чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД), са обявени за нищожни следните сделки: 1) договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.06.2006 г., извършен с нотариален акт № 150, т. V, рег. № 4801, дело № 498/2006 г. на нотариус рег. № 139 на НК в частта по т. 2 от акта, в която П. С.К., чрез пълномощника Ангел Петров Петров по пълномощно рег. № 122/25.05.2006 г. на Кметство – с. М., е продала на „З.З.“ АД (сегашно наименование „С.“ ЕАД) поземлен имот № 142 002 по плана за земеразделяне на землището на с. М., Община Ловеч; 2) „упълномощаване“ по пълномощно с рег. № 122/25.05.2006 г. на Кметство с. М., въз основа на която е сключен горепосочения договор; и 3) договор за покупко-продажба на недвижим имот от 07.07.2006 г., извършен с нотариален акт № 92, т. V, рег. № 3743, дело № 649/2006 г. на нотариус рег. № 481 на НК, с който П. С.К., чрез пълномощника Минко Любенов П. е продала на „КК,П.“ ЕООД поземлени имоти № 059024 и № 059046 по плана за земеразделяне на землището на с. М., Община Ловеч. С решението съдът е уважил предявените от Й.Г.П., И.И.П. и П.Г.П. против „С.“ АД и „Р.К.“ ООД искове по чл. 108 ЗС, като признал по отношение на „С.“ АД, че ищците са собственици по реституция на поземлен имот с идентификатор 48060.142.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., Община Ловеч и е осъдил дружеството да им предаде владението, а по отношение на „Р.К.“ ООД е признал за установено, че ищците са собственици по реституция на поземлени имоти с идентификатори 48060.59.24 и 48060.59.46 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., Община Ловеч и е осъдил дружеството да им предаде владението. С решението съдът е оставил без разглеждане искането на ищците Й.Г.П., И.И.П. и П.Г.П. по чл. 537 ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт № 150, т. V, рег. № 4801, дело № 498/2006 г. на нотариус рег. № 139 на НК в частта по т. 2 и на нотариален акт № 92, т. V, рег. № 3743, дело № 649/2006 г. на нотариус рег. № 481 на НК и прекратил производството в тази му част. С решението съдът се произнесъл по отговорността за разноските, като осъдил „С.“ ЕАД, „К-П“ ЕООД, „С.“ АД и „Р.К.“ ООД да заплатят на Й.Г.П., И.И.П. и П.Г.П. 237.80 лв. и отхвърлил претенцията за разноски в останалата част до 2244.75 лв., както и претенцията за разноски на ответниците „С.“ ЕАД, „С.“ АД, „Р.К.“ ООД и П.С.К..

С определение № 162/04.20.2019 г., по гр.д. № 1083/2017 на РС Ловеч, по молба за изменение на решението по делото разноските по реда на чл. 248 ГПК съдът осъдил ответниците „С.“ ЕАД, „К-П“ ЕООД, „С.“ АД и „Р.К.“ ООД да заплатят 2000 лв. разноски и отхвърлил молбата по чл. 248 ГПК на И.И.П. и П.Г.П..

Срещу решението са подадени три въззивни жалби - от „С.“ АД, „Р.К.“ ООД и „С.“ ЕАД, а против определението и частна жалба от „С.“ АД, „Р.К.“ ООД и „С.“ ЕАД.

Във въззивните жалби от „С.“ АД и „Р.К.“ ООД се оправят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, като и в двете жалби е направено искане за отмяна на решението, за отхвърляне на предявения против „С.“ АД и „Р.К.“ ООД иск по чл. 108 ЗС и за присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

Във въззивната жалба от „С.“ ЕАД се оправят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, и е направено искане за отмяна на решението, за отхвърляне на предявения иск за обявяване нищожност на договора за продажба по нотариален акт № 150, т. V, дело № 498/2006 г. на Нотариус № рег. № 139, в частта, с която П.К., чрез пълномощника е продала на „З.З.“ АД (сегашно наименование „С.“ ЕАД) ПИ № 142002 и за присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите Й.Г.П., П.Г.П. и И.И.П. е постъпил писмен отговор на въззивните жалби, в който се излагат съображения за тяхната неоснователност, респ. за правилност на съдебното решение, като се претендират разноските по делото.

В частната жалба от „С.“ АД, „Р.К.“ ООД и „С.“ ЕАД е направено оплакване за неправилност на атакуваното определение, свеждащо се до неправилно приложение на правилата за разпределяне отговорността за разноските.

Въззивниците „С.“ АД, „Р.К.“ ООД и „С.“ ЕАД вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Р.Т., който поддържа жалбата, в хода на устните състезания излага съображения за нейната основателност, акцентувайки на оплакванията за допуснати процесуални нарушения, моли за отмяна на атакуваното съдебно решение, за отхвърляне на предявените искове и за присъждане разноските в полза на тримата въззивници. В предС.и по делото писмени бележки доразвива доводите за неправилност на атакувания съдебен акт.

Ответникът П. С.К. взема участие по делото чрез процесуалния представител по пълномощия адв. Д.П., който счита, че доверителката му нямала никакво отношение към извършените сделки, доколкото се установявало липсата на упълномощаване от нейна страна, и с оглед на това тя не трябвало да участва в процеса.

Въззиваемите Й.Г.П., И.И.П. и П.Г.П. не вземат лично участие в производството по делото, като в писмена молба процесуалният им представител по пълномощие адв. Д.Б. дава становище за неоснователност на въззивните жалби и моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за допустимо по следните съображения:

Настоящето въззивно производство е второ по ред, тъй като със съдебно решение № 113/08.06.2017 г., по в.гр.д. № 139/2017 на ОС Ловеч, е обезсилено съдебно решение № 401/30.11.2016 г., по гр.д. № 2340/2015 г. на РС Ловеч, а делото – върнато на РС за разглеждането му от друг състав. С решението предходната въззивна инстанция е счела, че по предявените искове за нищожност на двете сделки, извършени с нотариален акт № 150, т. V, рег. № 4801, дело № 498/2006 г. на нотариус рег. № 139 на НК и нотариален акт № 92, т. V, рег. № 3743, дело № 649/2006 г. на нотариус рег. № 481 на НК, освен дружествата купувачи, надлежен ответник се явява и П. С.К., означена като продавач по сделките. Констатирайки, че тя не е взела участие като страна в производството пред първоинстанционния съд, въззивната инстанция е обезсилила решението и върнала делото с указания за обездвижване на исковата молба и предприемане на действия от ищците, свързани с конституиране на П. С.К. като ответник по исковете за нищожност на сделките.

Настоящата инстанция споделя изводите на предходния въззивен състав и ги намира за съответни на закона. Като означен продавач по сделките, чиято нищожност се поддържа от ищците, П. С.К. се явява надлежен ответник по исковете за тяхната нищожност, наред с купувачите „КК,П.“ ЕООД и „З.З.“ АД (сегашно наименование „С.“ ЕАД). В случая тя се явява задължителен другар, с което се обяснява необходимото ѝ участие в производството като ответник по предявените искове за нищожност на сделките с правна квалификация чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Във връзка с допустимостта на обжалваното съдебно решение не би могло да се приеме за основателно и оплакването за нарушаване на диспозитивното начало, доколкото съдът на няколко пъти давал указания на ищеца за отстраняване нередовността на исковата молба, вместо на прекрати производството по делото при неизпълнение на дадените указания. В случая съдът е давал указания за отстраняване нередовността на сезиращия акт, която се проявявала в различни аспекти. Едно от тези направления е и уточняване надлежните ответници по вещните искове по чл. 108 ЗС. Поначало указанията на съда по чл. 129 ГПК би трябвало да са еднократни, но в някои случаи това е практически невъзможно. Така например, при неясна претенция съдът не би могъл да даде указания за отстраняване нередовността и за внасяне на държавна такса или за означаване на надлежния ответник. За редовността на исковата молба (вкл. и за допустимостта на предявения с нея иск) съдът следи служебно, поради което независимо на кой етап от развитието на производството, той е процесуално задължен да укаже на ищеца отстраняването ѝ (чл. 129, ал. 3 ГПК). В изпълнение на това процесуално задължение са давани указанията на първоинстанционния съд и на предходната въззивна инстанция. След отстраняване нередовността на исковата молба, в допълнение доклада на делото, направено в открито съдебно заседание от 26.01.2018 г, по гр.д. № 1083/2017 на РС Ловеч, съдът е приел, че исковете за нищожност на двете сделки, извършени с нотариален акт № 150, т. V, рег. № 4801, дело № 498/2006 г. на нотариус рег. № 139 на НК и нотариален акт № 92, т. V, рег. № 3743, дело № 649/2006 г. на нотариус рег. № 481 на НК, са предявени както срещу „З.З.“ АД (сегашно наименование „С.“ ЕАД) и „КК,П.“ ЕООД, така и срещу П. С.К., означена като продавач по сделките. Съобразявайки уточняващата молба на ищеца, от предходния първоинстанционен съд е прието, че ответници по исковете по чл. 108 ЗС са „С.“ АД и „Р.К.“ ООД, което е възприето и от съда, постановил обжалваното съдебно решение. Предявените искове са допустими и предвид произнасяне на съда в съответствие с направените искания, обжалваното решение е допустимо. Що се отнася до исковете по чл. 108 ЗС

С оглед извода за допустимост на атакуваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за наследници изх. № 227/АО-08/111/04.07.2015 г. на Община Ъ. се установява, че И.С.К.е починал на ***** г. и оставил за наследници по закон: П.С.К. и Г.о П. Хр. – негови внуци. От същото удостоверение се установява, че последният е починал на 19.08.2005 г. и оставил за свои наследници по закон И.И.П. (преживяла съпруга) и Й.Г.П. и П.Г.П. (негови деца) – ищците по делото. 

С решение № 98М от 13.05.1996 г. на Поземлена комисия гр. Ъ. на наследниците на И.С.К.е възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на с. М., сред които Нива от 21.994 дка, четвърта категория, местност „Мустански връх”, съставляваща имот № 142002 по плана за земеразделяне.

С решение № 98М от 13.05.1996 г. на Поземлена комисия гр. Ъ. на наследниците на И.С.К.е възстановено правото на собственост върху земеделски земи в землището на с. М., сред които Пасище, мера от 2.710 дка, четвърта категория, местност „Мустански връх”, съставляваща имот № 059024 по картата на землището, и Пасище, мера от 2.713 дка, четвърта категория, местност „Мустански връх”, съставляващо имот № 059046 по картата на землището.

От нотариален акт № 150, т. V, рег. № 4801, дело № 498/2006 г. на нотариус рег. № 139 на НК се установява, че на 09.06.2006 г., между П.С.К., чрез пълномощника Ангел Петров Петров, съгласно пълномощно рег. № 122/25.05.2006 г. на Кметство с. М., от една страна, като продавач, и от друга страна „З.З.“ АД гр. София, чрез пълномощник Християн Василев Тодоров, като купувач, е постигнато съгласие по силата на което продавачът П.С.К., чрез пълномощника си Ангел Петров Петров, продава на купувача „З.З.“ АД собствени наследствени земеделски територии, находящи се в землището на с. М., община Ъ., сред които Нива с площ от 21,994 дка, четвърта категория, находяща се в местността „Мустански връх”, съставляваща имот № 142 002 по плана за земеразделяне, за обща сума от 9328.00 лева, който сума продавачът, чрез пълномощника си заявил, че е получил напълно и в брой от пълномощника на купувача. От акта е видно, че владението върху земята е предадено на купувача „З.З.“ АД.

            Видно от нотариален акт № 174, том XI, рег.№ 11559, дело № 1688/16.12.2008 г. на Нотариус Найда Тодорова, с район на действие РС-Ловеч, рег. № 481 на НК, на 16.12.2018 г. ответникът „С.” ЕАД (предишно наименование „З.З.“ АД) е продал на „С.” ООД няколко недвижими имота, сред които и поземлен имот № 142 002 (т. 44 от акта). От акта е видно, че владението върху земята е предадено на купувача „С.” ООД. Впоследствие това дружество е отдало имота под аренда, видно от договори за аренда на земеделски земи от 01.07.2010 г. и 20.07.2015 г.

От нотариален акт № 92, т. V, рег. № 3743, дело № 649/2006 г. на нотариус рег. № 481 на НК се установява, че на 07.07.2006 г., между П.С.К., чрез пълномощника Минко Любенов П., съгласно пълномощно рег. № 67/28.06.2006 г. на Кметство с. М., от една страна, като продавач, и от друга страна „КК,П.“ ЕООД гр. София, чрез пълномощник Симеон И. Симеонов, като купувач, е постигнато съгласие по силата на което продавачът П.С.К., чрез пълномощника си Минко Любенов П., продава на купувача КК,П.“ ЕООД следните собствени наследствени земеделски имоти, находящи се в землището на с. М., община Ъ.: Пасище, мера с площ от 2,710 дка, четвърта категория, находяща се в местността „Мустански връх”, съставляваща имот № 059024 по плана за земеразделяне, и Пасище, мера от 2.713 дка, четвърта категория, местност „Мустански връх”, съставляващо имот № 059046 по плана за земеразделяне, за обща сума от 161,07 лева, която сума продавачът, чрез пълномощника си заявил, че е получил напълно и в брой от пълномощника на купувача. От акта е видно, че владението върху земята е предадено на купувача „КК,П.“ ЕООД, който на 27.07.2012 г. го отдал под наем с договор от 27.07.2012 г.

Видно от нотариален акт № 188, том V, рег.№ 4944, дело № 660/15.10.2012 г. на Нотариус Цветослав Лазаров, рег. № 138 на НК, на 15.10.2012 г. ответникът „К-П“ ЕООД е продал на „Р.К.“ ООД няколко недвижими имота, сред които и поземлени имоти с идентификатори 48060.59.24 и 48060.59.46 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., Община Ловеч (т. 68 и 69 от акта). Впоследствие, на 16.07.2014 г. купувачът по договора „Р.К.“ ООД отдал под наем.

            Поземлени имоти с идентификатори 48060.59.24 и 48060.59.46 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., Община Ловеч са идентични на поземлени имоти № 059024 и № 059046 по плана за земеразделяне на с. М., Община Ловеч (индивидуализирани в решение № 98М от 13.05.1996 г. на Поземлена комисия гр. Ъ. и нотариален акт № 92, т. V, рег. № 3743, дело № 649/2006 г. на нотариус рег. № 481 на НК), а поземлен имот с идентификатор 48060.142.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., Община Ловеч е идентичен с поземлен имот № 142002 по плана за земеразделяне на с. М., Община Ловеч (индивидуализирани в решение № 98М от 13.05.1996 г. на Поземлена комисия гр. Ъ. и нотариален акт № 150, т. V, рег. № 4801, дело № 498/2006 г. на нотариус рег. № 139 на НК), което се установява от приетите по делото скици, издадени от Служба по геодезия, картография и кадастър Ловеч (л. 29, 32 и 35 гр.д. № 2340/2015 г. на РС Ловеч).

С определение № 115, постановено в открито съдебно заседание от 13.05.2011 г. по НОХД № 666/2011 г. по описа на РС Ловеч, е одобрено споразумение между страните в наказателното производство, с което подсъдимият Валентин П. Вълов е признат за виновен в това, че за периода 20.04.2006 г.-12.06.2006 г., в с. М., Ловешка област, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – Кмет на с. М., в кръга на службата си, съставил официални документи – Удостоверения за наследници на конкретно посочени лица, между които и на И.С.К.от с. М. с рег. № 145/25.05.2006 г., в които удостоверил неверни обстоятелства относно кръга на наследници на посочените лица и съгласно правомощието му по чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност - да удостоверява подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване – съставил официални документи – нотариални заверки на подписи за упълномощители в пълномощни за покупко-продажба от тяхно име и за тяхна сметка на поземлени имоти, находящи се в землището на с. М., Ловешка област, и за представителство пред Нотариус, Общинска служба ”Земеделие и гори” и др., в които удостоверил неверни обстоятелства – присъствено полагане на подписи на няколко посочени лица, между които и на П.С.К. в пълномощно рег. № 122/25.05.2006 г. и декларации с рег. № 123/25.05.2006 г. и рег. № 124/25.05.2006 г., с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за удостоверяване на тези обстоятелства – престъпление по чл. 311 ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.

Инкриминираното пълномощно рег. № 122/25.05.2006 г., за което със споразумението е признато на неистинско удостоверяване отразеното в него присъствено полагане на подпис от упълномощителя П.С.К., е използвано при продажбата на поземлен имот № 142 002, извършена с нотариален акт № 150, т. V, рег. № 4801, дело № 498/2006 г. на нотариус рег. № 139 на НК., а в удостоверението за наследници на И.С.К.от с. М. с рег. № 145/25.05.2006 г., също използвано при изповядване на сделката, П.С.К. е означена като единствен преживял наследник. 

Въпреки неприобщаването му писмено доказателство по делото, съдът приема, че в пълномощно рег. № 67/28.06.2006 г. на Кмета на с. М., използвано при продажбата на поземлени имоти № 059024 и № 059046, извършена с нотариален акт № 92, т. V, рег. № 3743, дело № 649/2006 г. на нотариус рег. № 481 на НК, е налице неистинско удостоверяване на отразеното в него присъствено полагане на подпис от упълномощителя П.С.К., въз основа на следните несъмнено установени по делото обстоятелства:

            От писмо на нотариус Найда Тодорова изх. № 10/29.03.2018 г. се установява, че нотариалните дела от 2006 г. с приложените към тях документи, в това число и пълномощни, са унищожени с акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от 20.01.2014 г., утвърден от председателя на Нотариалната колегия към Апелативен съд Велико Търново, в изпълнение на заповед № 1/06.01.2014 г. на Председателя на нотариусите.

            От приложените два броя дневници ЕДСД /регистри/ на Кметство – с. М., единият започнат на 03.06.2004 г. и приключен на 03.07.2006 г., а другият започнат на 03.07.2006 г. и приключен на 28.03.2007 г., също не се установява извършване на заверка на пълномощно рег. № 67/28.06.2006 г. на Кмета на с. М.. Съдебният състав констатира, че в първия дневник, обхващащ релевантния по делото период, с оглед датата на пълномощно рег. № 67/28.06.2006 г., няма вписано такова пълномощно. На вписания в съответната графа № 67 за 2006 г. отговаря датата 06.03.2006 г. (не 28.06.2006 г.), а като вид документ е означена заповед № 246/02.03.2006 г. Същевременно, за датата 28.06.2006 г. са вписвани документи, започващи с номера от 221 до 230 и сред тях няма пълномощни. Съдебния състав констатира, че във втория дневник, макар да касае период, следващ датата на пълномощно рег. № 67/28.06.2006 г., също липсва регистрирано пълномощно от името на П.С.К. за период от 03.07.2006 г. до датата на сделката – 07.07.2006 г.

От отговорите на П.С.К. на въпроси по реда на чл. 176 ГПК, се установява, че тя не е подписвала пълномощни пред кмета на с. М. и не е продавала свои наследствени земи.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, предявени против „С.“ ЕАД (предишно наименование „З.З.“ АД) и П.С.К., респ. „К-П” ЕООД и П.С.К. – за нищожност на двата договора за покупко-продажба на недвижими имоти от 09.06.2006 г. и от 07.07.2006 г., и на упълномощителните сделки, въз основа на които са сключени договорите.

Заявеното от ищеца основание е липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. Липсата на съгласие е порок на сделката, при който от външна страна волята е обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно волево решение. Практически към този порок се причисляват волеизявленията, направени от малолетни или пълно запретени, изтръгнати с насилие срещу, този който го извършва, направени без намерение за обвързване (на шега или като учебен пример). Липсата на съгласие е тежък порок на правната сделка, който е непоправим и непреодолим и за да породи действие, сделката трябва да бъде извършена отново. Договорът, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не страда от такъв порок. В този случай е налице хипотеза на мнимо представителство. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поради което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД (ТР-5-16-ОСГТК, т. 2). Ето защо съдът приема, че двете двата договора за покупко-продажба на недвижими имоти от 09.06.2006 г. и от 07.07.2006 г., и на упълномощителните сделки, въз основа на които са сключени договорите, не са нищожни поради липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД. При липса на заявения от ищеца порок, исковете за обявяване нищожността на същите сделки са неоснователни и следва да се отхвърлят. Независимо от висящата недействителност на атакуваните сделки и липсата на потвърждаване от П.С.К., от чието име сделките са извършени, съдът в настоящето производство не би могъл да обяви тяхната недействителност, защото това би било произнасяне по незаявено от ищеца основание. А и дори с исковата молба да беше наведена висяща недействителност на сделките, искът би бил недопустим, защото при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само П.С.К., от чието име са сключени договорите (ТР-5-16-ОСГТК, т. 2).

По исковете с правно основание чл. 108 ЗС, предявени против „С.“ АД и „Р.К.“ ООД, с предмет реванцикация на поземлен имот с идентификатор 48060.142.2 (ответник „С.“ АД) и ревандикация на поземлени имоти с идентификатор 48060.59.24 и 48060.59.46 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М.. За основателност на иска следва да се установи, че ищците са собственици на спорната вещ, че последната е във фактическата власт на ответника и че упражняването на тази власт е без основание. Защитата на ответника по такъв иск би могла да се проведе в следните направления – че правото на собственост върху вещта принадлежи на ответника (придобито е от него) или че без да е неин собственик, ответникът я държи на конкретно основание. 

В случая от двете дружества ответници е направено възражение за придобиване на процесните имоти по давност, като се прави позоваване на непрекъснато добросъвестно владение в срока по чл. 79, ал. 2 ЗС, при евентуалност - на обикновено такова в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Несъмнено, като наследници на И.С.К.ищците са притежавали по реституция съответната ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесните земеделски земи, възстановени на името на наследодателя им. Както към 2006 г., когато са извършени двете сделки от името на мнимо представляваната П.С.К. (наследник на И.С.К.от другото коляно), така и след това, те са притежавали тази ½ ид.ч., защото доколкото не са били страна по договорите за продажба, последните не са имали вещнопрехвърлителен ефект за купувачите „З.З.“ АД (с настояще наименование „С.“ ЕАД) и „К-П” ЕООД. Сделките обаче са действителни и липсата на прехвърлителен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД се обяснява с правилото никой не може да прехвърли права, каквито не притежава.

Правото на собственост не се погасява, но то може да бъде придобито от другиго по давност, като за придобиване на недвижими имоти и вещни права върху тях законът установява обща десет годишна и кратка пет годишна давност (чл. 79, ал. 1 и 2 ЗС). Елементите на придобивната давност да владение и срок от време, през който трябва да се владее. Придобивната давност е първичен способ за придобиване на собственост или ограничено вещното право, поради което фактическият ѝ състав не държи сметка за това кой е бил собственик на имота.

Установените по делото факти дават основание да се приеме, че ответниците „С.“ АД и „Р.К.“ ООД, а преди тях и продавачите им „С.“ ЕАД и „К-П” ЕООД са упражнили владение върху процесния имот, притежаващо признаците по чл. 68, ал. 1 ЗС. Те са установили пълната фактическа власт върху имотите по сделките, тъй като след предаването му през 2006 г., въз основа на двете сделки от същата година, „С.“ ЕАД и „К-П” ЕООД, а впоследствие и техните купувачи „С.“ АД и „Р.К.“ ООД, са упражнявали владение върху земите чрез арендаторите и наемателите, с които са имали сключени договори за тяхното ползване. От тогава насетне до предявяване на ревандикационните искове по настоящето дело (07.07.2016 г.) тези действия са извършвани от ответниците и продавачите им непрекъснато, доколкото не се установява те или лицата в полза на които са ги отдали под наем и аренда, да са отстранявани от имотите. Не се установи през целия този период ищците или някой друг да е прекъсвал владението им, чрез установяване в имотите за повече от шест месеца. В същия период ответниците и продавачите им са владели имотите несъмнено, тъй като единствено те са упражнявали фактическа власт и своене на имота, без да са допускали такива действия от други лица, вкл. от ищците и мнимо представляваната П.С.К..

            Ответниците „С.“ АД и „Р.К.“ ООД са добросъвестни владелци по смисъла на чл. 70 ЗС, защото при сключване на договорите през 2008 г., респ. през 2012 г., те не са значели че праводателите им „С.“ ЕАД и „К-П” ЕООД не са собственици на имотите. При установените по делото обстоятелства не би могло да се приеме оборване на презумпцията за добросъвестност по чл. 70, ал. 2 ЗС.

Владението върху поземлени имоти с идентификатор 48060.59.24 (стар номер 059024) и 48060.59.46 (стар номер 059046) е предадено на купувача „Р.К.“ ООД на 15.10.2012 г., като неговият продавач „К-П” ЕООД при сключване на договора от 07.07.2006 г. също е бил добросъвестен, доколкото при извършване на нотариален акт на № 92, т. V, рег. № 3743, дело № 649/2006 г. на нотариус рег. № 481 на НК, било предС.о невярно удостоверение за наследници, в което продавачът П.С.К. била означена като единствен наследник на Ичо Стойков Кафалийски. Броен от 07.07.2006 г., петгодишната давност по чл. 79, ал. 2 ЗС е изтекла на 07.07.2011 г. и с оглед на това следва да се приеме, че още при сключване на договора от 15.10.2012 г. продавачът „К-П” ЕООД вече е бил собственик на имотите по давност и е прехвърлил правото на собственост върху тях в полза на „Р.К.“ ООД.

Владението по отношение на поземлен имот с идентификатор 48060.142.2 (стар номер 142002) предадено на купувача „С.“ АД на 16.12.2008 г., който към този момент е бил добросъвестен (не е знаел, че праводателят му е придобил имота от несобственик), поради което петгодишната давност по чл. 79, ал. 2 ЗС е изтекла на 16.12.2013 г. Към този ден „С.“ АД е придобил собствеността върху поземлен имот с идентификатор 48060.142.2. 

При тези характеристики на упражняваното владение и изтеклите срокове, през който владението е упражнявано, съдът приема, че още с изтичане на същите срокове ответниците по ревандикационните искове са придобили правото на собственост върху процесните недвижими имоти, независимо че са се позовали на давността в настоящия процес (ТР 4-12, ВКС, ОСГК, т. 2). След като те са собственици, предявените против тях ревандикационни искове са неоснователни и следва да се отхвърлят. Исковете по чл. 108 ЗС са предявени на 07.07.2016 г. (вж. искова молба л. 176 по гр.д. 2034/2015 г. на РС Ловеч), т.е . след изтичане на придобивната давност, поради което не може да става въпрос за нейното прекъсване или спиране. Същевременно, първоначалното сезиране на съда (10.12.2015 г.) с исковете по 26, ал. 2 ЗЗД (за нищожност на двата договора за покупко-продажба на недвижими имоти от 09.06.2006 г. и от 07.07.2006 г.) също не прекъсва давността, с оглед на това, че те са облигационни и с тях не се търси защита на спорното вещно право.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на исковете не съвпадат. На основание чл. 271, ал.1, изр.1, ГПК първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваните му части, с които са уважени исковете по чл. 108 ЗС, предявени против „С.“ АД (за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот с идентификатор 48060.142.2) и „Р.К.“ ООД (за установяване на собствеността и предаване на владението върху поземлени имоти с идентификатори 48060.59.24 и 48060.59.46) и иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, предявен против П. С.К. и „С.“ ЕАД (за обявяване нищожност, поради липса на съгласие, на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.06.2006 г., извършен с нотариален акт № 150, т. V, рег. № 4801, дело № 498/2006 г. на нотариус рег. № 139 на НК в частта по т. 2 от акта) и вместо тях да бъде постановено друго, с което същите искове да се отхвърлят.

С оглед основателност на въззивните жалби, отхвърляне на предявените искове и обжалване на определението, с което решението е изменено в частта за разноските, съдът следва да се произнесе и по отговорността на страните за тяхното разпределяне. Предвид отхвърляне на иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД против въззивника „С.“ ЕАД (предишно наименование „З.З.“ АД) и П.С.К. и отхвърляне на исковете по чл. 108 ЗС, предявени против „С.“ АД и „Р.К.“ ООД ищците Й.Г.П., И.И.П. и П.Г.П. следва да заплатят на същите ответници претендираните от тях разноски (чл. 78, ал. 3 ГПК). Всяко от дружеството „С.“ ЕАД, „С.“ АД и „Р.К.“ ООД е извършило разноски в общ размер на 2185 лв. (25 лв. – такса за въззивно обжалване, 720 лв. – възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция, 720 лв. - възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. 1083/2017 г. на РС Ловеч, 720 лв. - възнаграждение за процесуално представителство по в.гр.д 139/2017 г. на ОС Ловеч). „С.“ ЕАД (предишно наименование „З.З.“ АД) е извършило разноски за още 450 лв. – възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. 2340/2015 г. на РС Ловеч). Ответникът П.С.К. е извършило разноски в общ размер на 1200 лв. (600 лв. – възнаграждение за процесуално представителство по настоящето дело и 600 лв. – възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. 1083/2017 г. на РС Ловеч).

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 459/08.11.2018 г., по гр.д. № 1083/2017 на РС Ловеч, в обжалваната му част, с която са уважени исковете по чл. 108 ЗС, предявени против „С.“ АД и „Р.К.“ ООД и иска по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, предявен против П. С.К. и „С.“ ЕАД, както и определение № 162/04.20.2019 г., по гр.д. № 1083/2017 на РС Ловеч, постановено по реда на чл. 248 ГПК като вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, И.И.П., с ЕГН **********, с адрес *** и П.Г.П., с ЕГН **********, с адрес;*** против П. С.К., с ЕГН ********, с адрес: *** и „С.“ ЕАД (предишно наименование „З.З.“ АД) с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. Сливен*****6 иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД за обявяване нищожност, поради липса на съгласие, на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.06.2006 г., извършен с нотариален акт № 150, т. V, рег. № 4801, дело № 498/2006 г. на нотариус рег. № 139 на НК в частта по т. 2 от акта, в която П. С.К., чрез пълномощника Ангел Петров Петров по пълномощно рег. № 122/25.05.2006 г. на Кметство – с. М., е продала на „З.З.“ АД (сегашно наименование „С.“ ЕАД) поземлен имот № 142 002 по плана за земеразделяне на землището на с. М., Община Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, И.И.П., с ЕГН **********, с адрес *** и П.Г.П., с ЕГН **********, с адрес;*** против „С.“ АД, с ЕИК *****със седалище и адрес на управление: гр. Сливен*****6 иск по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот с идентификатор 48060.142.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., Община Ловеч.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, И.И.П., с ЕГН **********, с адрес *** и П.Г.П., с ЕГН **********, с адрес;*** против „Р.К.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 168, ет. 3, офис 34 иск по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху поземлени имоти с идентификатори 48060.59.24 и 48060.59.46 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. М., Община Ловеч.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, И.И.П., с ЕГН **********, с адрес *** и П.Г.П., с ЕГН **********, с адрес;*** да заплатят на „С.“ ЕАД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. Сливен*****6 сумата от 2635 лв., представляваща общ размер на сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, И.И.П., с ЕГН **********, с адрес *** и П.Г.П., с ЕГН **********, с адрес;*** да заплатят на „С.“ АД, с ЕИК *****със седалище и адрес на управление: гр. Сливен*****6 сумата от 2185 лв., представляваща общ размер на сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, И.И.П., с ЕГН **********, с адрес *** и П.Г.П., с ЕГН **********, с адрес;*** да заплатят на „Р.К.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 168, ет. 3, офис 34 сумата от 2185 лв., представляваща общ размер на сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Й.Г.П., с ЕГН **********, с адрес ***, И.И.П., с ЕГН **********, с адрес *** и П.Г.П., с ЕГН **********, с адрес;*** да заплатят на П. С.К., с ЕГН ********, с адрес: *** сумата от 1200 лв., представляваща общ размер на сторените по деот разноски.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.