Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 12.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на тринадесети юни две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при
участието на секретаря Р. Хаджидимитрова, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 108 по
описа за 2023 година на
Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 197
и сл. от Данъчноосигурителния кодекс (ДОПК).
Образувано е въз основа на жалба на ЕТ „М.А.“
с ЕИК ******, с адрес ***, депозирана чрез адвокат Д.Р.от Адвокатска колегия – гр.Шумен,
против Решение № 74/10.04.2023г. на
директора на ТД на НАП – гр.Варна, с което е потвърдено Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С230027-023-0000774 от
28.03.2023г., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП – гр.Варна, ИРМ – гр.Шумен.
В жалбата се изразява несъгласие с така
постановеното решение, като доводите се свеждат до незаконосъобразност на
същото поради издаването му в нарушение на изискванията за форма, предвид
немотивираност на постановения административен акт, както и поради материалната
му незаконосъобразност. Въз основа на изложените съображения е отправена
претенция за отмяна на процесното решение и на потвърденото с него
постановление за налагане на обезпечителни мерки. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адвокат Д.Р.от ШАК, която поддържа изложените
отменителни основания и претендира присъждане на деловодни разноски.
Ответникът, директор на ТД на НАП – гр.Варна,
редовно и своевременно призован, в съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт
Ц.С.., която застъпва становище за неоснователност на оспорването и отправя
искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03002723001194-020-001/09.03.2023г. на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК е
възложено извършване на ревизия на М.А.А., с ЕГН **********, с регистрация като
ЕТ „М.А.“***, ЕИК ******, с обхват: годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.; данък върху доходите на ФЛ – свободни
за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. и данък върху добавената стойност за
периода от 01.12.2017г. до 21.07.2019г. Със същата заповед е определен и
ревизиращият екип, който да извърши ревизията.
С Искане за предварително обезпечаване
на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №
Р-03002723001194-039-001/21.03.2023г., депозирано от орган по приходите И.В-И.,
на длъжност „главен инспектор по приходите“ – ръководител екип, на основание
чл. 121, ал. 1/чл. 24, ал. 4, във вр. с чл. 121, ал. 1 от ДОПК, е поискано
налагане на мерки за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат
установени в ревизионното производство, открито със Заповед за възлагане на
ревизия № Р-03002723001194-020-001/09.03.2023г.
В искането е посочен очакваният размер
на задълженията, които ще бъдат допълнително установени с ревизионния акт –
годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ с главница 3352.29 лева и лихва в размер
на 699.34 лева, изчислена към 21.03.2023г., и данък върху доба***ената стойност
в размер на 54766.11 лева и лихва в размер на 28100.59 лева, изчислена към
21.03.2023г. В искането са отразени и данни за установеното имуществено
състояние на ревизираното лице, като е посочен и номер на банкова сметка в „ЦКБ“
АД, клон Шумен, отразена от ревизираното лице в Искане за прихващане или
възстановяване с вх. № 2272/24.02.2023г. по повод извършвана Проверка за
прихващане или възстановяване, възложена с Резолюция №
П-03002723046449-ОРП-001/10.03.2023г. относно възстановяване на ДДС съгласно
Решение № 1842/20.02.2023г. на ВАС, в размер на 85149.11 лева.
Въз основа на Искане за предварително
обезпечаване на задължения и мотиви за налагане на ПОМ №
Р-03002723001194-039-001/21.03.2023г., И.С., на длъжност „главен публичен
изпълнител“ в ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен, издал на основание чл. 121, ал.
1 от ДОПК Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх.
№ С230027-023-0000774/28.03.2023г., с което е наложил запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително
управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при
доставчик на платежни услуги в „Централна кооперативна банка“ за сумата от
86918.33 лева.
Постановлението било връчено на лицето
на 03.04.2023г., което на 07.04.2023г. подало искане за замяна на наложени
обезпечителни мерки. По този повод публичният изпълнител постановил Отказ за
замяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №
С230027-011-0000007/13.04.2023г., наложени с Постановление № С230027-023-0000774/28.03.2023г.
Междувременно на 05.04.2023г. М.А.А., представляващ
ЕТ „М.А.“***, оспорил пред директора на ТД на НАП – гр.Варна Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. №
С230027-023-0000774/28.03.2023г. С Решение № 74/10.04.2023г. директорът на ТД
на НАП – гр.Варна оставил без уважение депозираната жалба.
Решението било връчено на жалбоподателя
по електронен път на 11.04.2023г., който го оспорил пред Административен съд –
Шумен с жалба, изпратена по пощата на 18.04.2023г., по повод на което е
образувано и настоящото административно производство.
В хода на съдебното производство е
представена и приета като доказателство по делото цялата преписка по издаване
на оспореното решение. Приложени са и материалите по адм.д.№ 14/2022г. по описа
на ШАдмС.
От така установеното фактическо
положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на оспорване по делото е Решение
на директора на ТД на НАП – гр.Варна, представляващо индивидуален
административен акт, за който акт изрично е предвиден съдебен контрол по реда
на ДОПК, съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК.
Оспорването е направено в рамките на
7-дневния срок, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждане на оспорването по
същество, съдът приема жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено от
компетентен орган, съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК, при спазване на
изискванията за материална и териториална компетентност. Същото съдържа всички
съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени
с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали
постановеното решение. Предвид горното съдът приема, че Решение №
74/10.04.2023г. на директора на ТД на НАП – гр.Варна е валиден акт, издаден в
надлежна форма, при липса на съществени нарушения на процедурните правила.
При извършената проверка за
съответствието на обжалвания акт с материалния закон, съдът приема следното:
Съгласно чл. 121, ал. 1 от ДОПК, в хода
на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да
поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни
обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с
имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци
и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни, като съгласно ал. 2, предварителните обезпечителни мерки се налагат
по реда на чл. 195 от ДОПК с постановление на публичния изпълнител и се
обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. С ал. 3 на чл. 121 от ДОПК е предвидено,
че предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването
върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако
това не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната
от ревизираното лице дейност.
Анализът на изложената нормативна уредба
сочи, че обезпечението се извършва, когато ще е невъзможно или ще се затрудни
събирането на публични вземания и има за цел предотвратяване на извършването на
сделки и действия с имуществото на лицето.
Правомощията на съда при обжалване на
наложените обезпечителни мерки са регламентирани в нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на
следните условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 от ДОПК.
Първото отменително основание по чл.
197, ал. 3, предл. 1 от ДОПК в случая не е налице. Нито с жалбата, нито до
приключване на устните състезания по делото от жалбоподателя са представени
доказателства за учредено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа, поради което съдът приема, че липсват
такива.
Не се установят и останалите отменителни
основания по чл. 197, ал. 3 от ДОПК. На следващо място, доколкото в конкретния
случай не са налице хипотезите на чл. 195, ал. 5 от ДОПК, а обезпечителните
мерки са предварителни, тоест не се предприемат за обезпечаване на вече
установени и изискуеми публични вземания и следователно не е приложимо
изискването за съществуване на изпълнително основание, преценката на съда се
свежда до това дали при издаването на ПНПОМ са спазени изискванията по чл. 121,
ал. 1 от ДОПК. В процесния случай безспорно се установи, че е налице мотивирано
искане от органа по приходите, в което е изложено съображение, че без
налагането на предварително обезпечение ще се затрудни събирането на публичното
задължение. Безспорно установено е също, че е спазена и разпоредбата на чл.
121, ал. 3 от ДОПК, тъй като процесните обезпечителни мерки не спират и не
възпрепятстват дейността на ревизираното лице.
Действително, жалбоподателят твърди, че
отглежда животни, като за установяване на това обстоятелство са представени
съответните писмени доказателства. С наличието на това обстоятелство се свързва
и твърдението на оспорващия, че с наложения запор върху банковата сметка на
практика се спира цялата търговска дейност на дружеството. Съдът не споделя
това становище, доколкото наложените обезпечителни мерки не водят изобщо до
възпрепятстване на дейността на ревизираното лице - в случай на неотложни
плащания във връзка с дейността му, дружеството разполага с възможността,
предвидена с нормата на чл. 229 от ДОПК и по искане на същото публичният
изпълнител може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по
сметките му суми, да се оставят на негово временно разпореждане. Следва да се
отбележи също, че извършеният запор е до размера на установените задължения. В
случай, че по банковите сметки са налични суми в по-голям от посочения размер,
няма пречка лицето да оперира с тях, поради което не е налице несъразмерност на
наложеното обезпечение и то не засяга права и законни интереси в по-голям
размер от целта, за която се налага обезпечението, а именно да се осигури
възможност да се съберат публичните задължения, установени с ревизионен акт.
Видно и от съдържанието на искането на органа по приходите, в информационните
масиви на НАП са отразени данни, че М.А. е декларирал и разплащателна сметка в
„ОББ“, клон Шумен, движението на средства към която не е обект на наложените
обезпечителни мерки, с оглед на което, противно на твърденията му, дейността на
дружеството не е възпрепятствана от наложената ПОМ. По делото липсват и не са
представени от страна на жалбоподателя писмени доказателства, оборващи
гореизложените обстоятелства.
Неоснователни са твърденията на оспорващия
за необоснованост на постановлението за налагане на обезпечителните мерки.
Предприемането на предварителните обезпечителни мерки законът свързва с
наличието на определен риск за събиране на бъдещото вземане. Въз основа на този
риск е дефинирана и целта на мерките – за предотвратяване извършването на
сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. Налагането на предварителни обезпечителни мерки
е въпрос на оперативна самостоятелност както на ревизиращия орган, който въз
основа на събраните факти и данни в хода на ревизията преценява дали да отправи
искане за налагането им, така и на публичния изпълнител, който от своя страна
не е длъжен да уважи отправеното искане, а следва да извърши самостоятелна
преценка дали без налагането на мерките събирането на задълженията за данъци ще
бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Изводът на публичния изпълнител
следва да се основава на анализ на конкретно посочени факти и данни, така че да
може да бъде извършена преценка дали са изпълнени изискванията на закона /чл.
169 АПК/ и спазен ли е принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. В процесния
случай съдът намира, че в постановлението са изложени конкретни мотиви, които
правят обоснован извода, че без налагането на предварителните обезпечителни
мерки ще се затрудни събирането на предполагаемото публично задължение.
Безспорно е, че по отношение размера на предполагаемите задължения публичният
изпълнител действа при условията на обвързана компетентност и се ползва от
преценката на ревизиращия орган. При избора на вида обезпечителни мерки
публичният изпълнител е мотивирал преценката си, приемайки, че обезпечението
чрез налагане запор върху паричните суми, постъпващи в банковата сметка на
жалбоподателя, са подходящи мерки с оглед изложените в искането за налагане на
обезпечителни мерки обстоятелства. Тук е мястото да се отбележи също, че в
постановлението публичният изпълнител изрично е съобразил и данните за
инициирано производство от страна на жалбоподателя за прихващане или
възстановяване на ДДС за сумата от 85149.11 лева с Искане за прихващане или
възстановяване с вх. № 2272/24.02.2023г. с очаквана дата за издаване на АПВ –
29.03.2023г., като в депозираното искане лицето е посочило именно банковата
сметка в „ЦКБ“ АД, клон Шумен, която впоследствие е била запорирана по повод
протичащото ревизионно производство. Този извод в случая е направен в защита на
публичния интерес и с оглед най-ефективното удовлетворяване на взискателя,
поради което следва да бъде споделен.
От така установеното фактическо и правно
положение съдът приема, че обжалваното Решение на директора на ТД на НАП – гр.Варна,
с което е отхвърлена жалбата на оспорващото дружество срещу Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № С230027-023-0000774
от 28.03.2023г., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП – гр.Варна, ИРМ – гр.Шумен, е законосъобразно, поради което
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че в полза на НАП следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /НЗПП/, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във
връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването по
жалба на ЕТ „М.А.“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, депозирана
против Решение № 74/10.04.2023г. на
директора на ТД на НАП – гр.Варна, с което е потвърдено Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С230027-023-0000774 от
28.03.2023г., издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при
ТД на НАП – гр.Варна, офис гр.Шумен.
ОСЪЖДА ЕТ „М.А.“ с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на Национална агенция по
приходите – гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване съгласно чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
Препис от настоящото решение да се изпрати
на страните по реда на чл.138, ал.3, във вр.с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: