Р Е Ш Е Н И Е №
гр. В.,06.03.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, седми граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря А.Е., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 5251 по
описа на ВрРС за 2013 год. и за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е във втора фаза по извършване на делбата.
След проведен инстанционен контрол с
влезли в законна сила решения е допуснато да се извърши съдебна делба на
двуетажна жилищна сграда с идентификатор 12259.1012.26.2, застроена на 90
кв.м., която попада в поземлен имот с идентификатор 12259.1012.26 по кадастралната
карта и регистри на гр.В., с адрес: гр.В., ул.“***“ № 58, ведно с припадащите
се идеални части от дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 12259.1012.26, между съделителите Г.Д.Г. при квота ½ ид.ч.
и И.Д.Г. при квота ½ ид.ч.
В проведеното първо открито
съдебно заседание след допускането на делбата, съдът е приел за разглеждане в
делбеното производство претенция за сметки, предявена на основание чл.346 ГПК
от ищеца Г.Д.Г.
против ответника И.Д.Г., за заплащане на
сумата от 1682,00 лева, съответстваща на дела на ответника от общата сума от 3188,80
лева /съгласно допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК/, представляваща
стойността на извършени подобрения в допуснатия до делба недвижим имот, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията –
15.04.2015 г. до окончателното изплащане. Ищецът Г.Г. е заявил и искане по
чл.349, ал.2 ГПК - за възлагане на делбения имот в негов дял, а дела на другия
съделител бъде уравнен с пари.
В първото по делото открито
съдебно заседание, съдът е приел за съвместно разглеждане в делбеното
производство и претенция, предявена на основание чл.346 ГПК от ответника И.Д.Г. против ищеца Г.Д.Г.
за заплащане на сумата от 5830,00 лева,
представляваща стойността на извършени от него подобрения в допуснатия до делба
недвижим имот. Ответникът също прави искане по чл.349, ал.2 ГПК - за възлагане
в негов дял на процесния делбен имот в случай, че е неподелим.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства и съобрази становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа
страна:
Между страните не се спори,
а и от представените по делото в първата фаза на делбата писмени доказателства се установява, че по отношение на процесния делбен имот между страните е
възникнала съсобственост, въз основа на правни сделки и делба.
По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза, по която
вещото
лице Л.А. е дало заключение относно средната пазарна цена на допуснатия до
делба недвижим имот, както и за възможността същия да бъдат поделен реално
между съделителите. В констативно-съобразителната част на експертизата, вещото
лице е предложило вариант на разпределение съгласно одобрен от гл.архитект на
Община В. проект, изготвен от арх.Н.А., по който страните по делото не са
постигнали съгласие, като е предложило първи и втори етаж от западната част от
сградата да се предостави на съделителя Г.Г., а първи и втори етаж от източната
част на сградата на съделителя И.Г.. Вещото лице е отразило, че за целта следва
да се изгради стена в коридора на първи и втори етаж, която затваря входа на
част от стаите, които стават преходни. Предложило е съществуващото стълбище за
втория етаж да се ползва от Г.Г., а И.Г. да изгради ново външно стълбище към
втория етаж. Според заключението на това вещо лице, депозирано в съда на
05.06.2015 г., пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот е в
размер на 72 000 лева.
С оглед експертното заключение относно
поделяемостта на процесния делбен имот, на основание чл.203, ал.1 ЗУТ на страните са дадени указания за предприемане
действия по изготвяне на инвестиционен проект и одобравянето му от главния
архитект на Община В..
В изпълнение указанията на съда, с молба
вх.№ 14310/28.09.2015 г. от ищеца Г.Г., по делото е представен одобрен от
гл.архитект на Община В. инвестиционен проект за обект „Вътрешно преустройство
и пристройка на двуетажна жилищна сграда с цел разделянето й на два
самостоятелни обекта“, с възложител ищеца.
С писмо вх.№ 16145/06.12.2016 г. от
гл.архитект на Община В. по делото са представени още два други отделни
инвестиционни проекта - с възложител ищеца Г.Д.Г. и с възложител ответника И.Д.Г.,
относно вътрешно преустройство на допуснатата до делба жилищна сграда с цел
разделянето й на два самостоятелни обекта, оценки за съответствие и решения на
Общинския експертен съвет по устройство на територията относно тяхното
приемане.
Видно от приложените оценки на съответствието,
изготвени по реда на чл.142, ал.4 ЗУТ от гл.архитект на Община В. по отношение
на последните два представени инвестиционни проекта е, че и двата строежа
съответстват с предвижданията на действащия ПУП, правилата и нормативите за
устройство на територията, съгласно Наредба № 7/2003 г. на МРРБ, съответстват
на изискванията на чл.169, ал.1 и ал.3 ЗУТ, като са спазени и изискванията за
достъпна среда в урбанизираните територии съгласно Наредба №4/2009 г.
Видно от протокол № 22/30.11.2016 г. от
проведено заседание на Общинския експертен съвет по устройство на територията
/л.258 от делото/ е, че внесения от И.Д.Г. инвестиционен проект напълно
удовлетворява изискванията на чл.203, ал.1 ЗУТ. Същите констатации са отразени
и по отношение на внесения от Г.Д.Г. инвестиционен проект, като е посочено, че
при него не е осигурен достъп до таванското помещение и предложеното външно
стълбище затваря прозореца от изток.
С оглед двата новопредставени инвестиционни
проекта и заявените и от двете страни прeтенции по сметки относно извършени
подобрения в процесния имот, по делото е допусната допълнителна
съдебно-техническа експертиза.
В заключението на вещото лице Л.А.,
изготвило допълнителната СТЕ е отразено, че пазарната стойност на допуснатата
до делба двуетажна жилищна сграда е в размер на 72 000 лева, а пазарната
стойност на земята е в размер на 27 300 лева. Вещото лице е посочило още
стойността на претендираните и от двете страни подобрения. Видно обаче от
констативно-съобразителната част на експертизата е, че вещото лице е работило
само по инвестиционния проект на арх.А. и арх.Ф., като не е обсъждало втория
представен инвестиционен проект, изготвен от арх.М., с възложител ищеца, както
и как следва да се определи припадащата се част на всеки съделител от
допуснатото до делба с решението на ВКС дворно място, в което е построена
жилищната сграда.
С оглед предходното, по делото е
допусната съдебно-техническа експертиза с вещо лице А.В., която да даде
заключение за стойността на преустройствата по представените от двете страни
инвестиционни проекта, както и за стойността на припадащите се идеални части от
дворното място, в което е построена процесната жилищна сграда.
Видно от заключението на
вещото лице В. е, че пазарната стойност на допусната до делба двуетажна жилищна
сграда е в размер на 93 700 лева, като стойността на преустройствата,
съгласно представения от арх.Н.Ф. проект е в общ размер на 15 633 лева, а
стойността на преустройствата по проекта на арх.М. са в общ размер на 16 008
лева. Видно още от заключението е, че след преустройствата по проекта на арх.Ф.
пазарната стойностна допуснатата до делба двуетажна жилищна сграда е по-висока
- 111 700 лева, а при реализиране на проекта на арх.М. – 110 400 лева. С оглед
предходното, вещото лице е констатирало, че при реализиране проекта на арх.Ф. пазарната
стойност на обособения дял на ищеца след преустройството възлиза на 49 300
лева, а на ответника 62 400 лева. По отношение на припадащите се части от
дворното място при реализиране на проекта на арх.Ф. за ищеца се полагат 39,94
%, а за ответника 47,04 %, докато при реализиране на проекта на арх.М.
припадащите се части за ищеца са 43,22 %, а за ответника 43,67 %.
Във връзка с приетите по
делото претенции за сметки, по делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите В.Г.Д., Г.Л.М., В.О. Н., Т.К.С. и Т.Х. Т..
В показанията си св.В.Д.
заявява, че познава Г., тъй като са били колеги. Разказва, че е дърводелец по
професия и през периода
В показанията си св.Г.М.
заявява, че познава и двете страни по делото, като с Г. са колеги. Разказва, че
са си помагали взаимно, когато някой е имал нужда. Знае, че К. „Шлосера” е
правил порта на двора на къщата. Свидетелят разказва, че той лично е редил
плочки на пода на стая, находяща се на първия етаж от къщата. Свидетелят знае,
че Г. е търсил и човек, който разбира от ток и за поправка улуците на къщата.
В показанията си св.В.О.
също заявява, че познава и двете страни по делото, тъй като са съседи.
Разказва, че около
В показанията си св.Т.К.
разказва, че ответника И. го е викал много пъти, за да работят по къщата, като
е лепил плочки в кухнята, където преди това ответника е правил инсталация и
извел вода. Според свидетеля през периода
В показанията си св.Т. Т.
разказва, че познава и двете страни по делото, тъй като през периода от
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Искът е с правно основание
чл.34, ал.1 ЗС, а делбеното производство е във втора фаза по извършване на
делбата.
По способа за извършване
на делбата:
Съсобствеността се ликвидира
посредством един от следните способи: посредством теглене на жребий, чрез
разпределение на имотите от съда по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда
на чл.349 ГПК или чрез изнасяне на публична продан. При избор на най-подходящия
способ, съдът е длъжен да съобрази следното: дали броят на реалните дялове
съответства на броя на съделителите; да се съпостави стойността на имотите с
дела на всеки един съделител от делбената маса; да се прецени налице ли са
предпоставки за възлагане на неподеляем имот; има ли обстоятелства, които
правят тегленето на жребий невъзможно или много неудобно, както и всякакви
други обстоятелства, които биха имали значение за извършване на делбата
посредством един от възможните способи.
С оглед предходното и
предвид приетото по делото заключение на първоначалната СТЕ относно
поделяемостта на процесния имот и представеното по делото становище от
гл.архитект на Община В. по реда на чл.203 ЗУТ, настоящият съд приема, че способът
за ликвидиране на съсобствеността чрез изнасяне на публична продан следва да
бъде изключен. Съдът счита, че в конкретния казус делбата
следва да се извърши чрез разпределение съгласно чл.353 ГПК, според
която разпоредба съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените
имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дяловете и
тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. В хипотезата на
чл.353 ГПК не се съставя разделителен протокол – в този смисъл и
т.5 от ППВС № 7/28.11.1973 г.
В конкретния случай всяка от
страните самостоятелно е възложила и представила инвестиционен проект относно
преустройството на процесния недвижим
имот, като проектите са одобрени от главния архитект на Община В.. Видно от
същите е, че по всеки от тях е необходимо преустройство за обособяване на дял
за всяка от страните.
От представените по делото
инвестиционни проекти, одобрени съгласно изискванията на чл.203 ЗУТ, настоящият съд възприема този на
арх. Н. Ф., с възложител ответника И.Г.. За да достигне до този извод съдът взе
предвид, че изготвения от арх.Ф.
проект е съобразен с влязлото в сила решение № 310 от 13.04.2009 г. по
гр.д.№520/2007 г. по описа на РС – В. относно разпределение на ползването на
процесния имот, при предпоставките на което страните ползват имота и към
настоящия момент. На следващо място, за да възприеме именно този вариант за
делба на процесния имот, съдът съобрази и становищата на Общинския експертен
съвет по устройство на територията /ОЕСУТ/, обективирани в решение №
22/30.11.2016 г. по повод съгласуването и одобрението на инвестиционните
проекти за преустройство на жилищната сграда. Видно от същото е, че проектът
изготвен от арх.Н.Ф., с възложител ответника И.Г., напълно удовлетворява
изискванията на чл.203, ал.1 ЗУТ, докато изготвения от арх.В. М. проект, с
възложител ищеца Г.Г., удовлетворява изискванията на горепосочената правна
норма, но не е осигурен достъп до таванското помещение и предложеното външно
стълбище затваря прозореца от изток. На последно място, за да достигне до този
извод съдът съобрази и заключението на съдебно-техническа експертиза, изготвена
от вещото лице А.В. относно стойността на преустройствата при представените и
от двете страни инвестиционни проекти. Видно от констативно-съобразителната
част на заключението е, че стойността на преустройствата съгласно представения
от арх.Н.Ф. проект е в общ размер на 15 633 лева, докато стойността на
преустройствата по проекта на арх.М. са в общ размер на 16 008 лева. Видно още
от заключението е, че след преустройствата по проекта на арх.Ф. пазарната
стойностна допуснатата до делба двуетажна жилищна сграда е по-висока - 111 700
лева, а при реализиране на проекта на арх.М. – 110 400 лева.
В
конкретния случай, стойността на необходимите СМР във връзка с преустройството
на обекта по проекта на арх.Ф. представляват около 15 % от пазарната стойност
на сградата. С оглед съдебната практика, която приема, че средствата за
преустройство не следва да надвишават 10-15 % от стойността на преустроявания
обект, настоящият съд приема, че в случая не са налице значителни
преустройства, които да доведат до неудобства по-големи от обикновените при
осъществяване на одобрения от гл.архитект на Община В. инвестиционен проект,
изготвен от арх.Н.Ф. /в този смисъл решение № 233/12.05.2010 г. по гр.д.№
1065/2009 г., II г.о. на ВКС, постановено по реда
на чл.290 ГПК/.
Настоящият съд възприема именно заключението на изготвената от вещото
лице В. СТЕ и относно пазарната стойност на допуснатата до делба двуетажна
жилищна сграда, а не посочената такава в заключението на вещото лице Л.А.. Това
е така, тъй като според трайно установената съдебна практика, действителната
стойност на делбения имот е средната пазарна цена, определена според търсенето
и предлагането към момента на ликвидиране на съсобствеността. Предвид
обстоятелството, че приетото от съда заключение на вещото лице Л.А., в което
пазарната стойност на имота е определена на 72 000 лева е от м.юни
Предвид гореизложеното, съдът счита, че делбата
следва да се извърши чрез разпределяне по реда на чл.353 ГПК, в каквато насока
са становищата и на двете страни по делото. При прекратяването на спорната
съсобственост чрез този способ е необходимо да се образуват еднородни реални
дялове за всеки съделител, като във всеки дял трябва да се включат имоти
максимално съответстващи по стойност на дяловете на съделителите, като
неравенството на дяловете се изравнява в пари. Следва да се има предвид, че възможността
за поделяемост на неравностойни и нееднородни имоти се явява ирелевантен факт
за избора на законосъобразен способ за извършване на делбата. С оглед
предходното, в
дял на Г.Д.Г. следва да се постави 45 кв.м. от първи етаж, 45 кв.м. от втори
етаж и 45 кв.м. от таван, находящи се в западната част на допуснатата до делба двуетажна
жилищна сграда с идентификатор 12259.1012.26.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.В., находяща се в поземлен имот с идентификатор
12259.1012.26, с административен адрес: гр.В., ул.“***“ № 58, съгласно одобрен
по надлежния ред инвестиционен проект за обект „Вътрешно преустройство и
пристрояване на жилищна сграда“, ведно с припадащите се 39,94 % ид.части от
дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 12259.1012.26. В
дял на И.Д.Г. следва да се постави 45 кв.м. от първи етаж, 45 кв.м. от втори
етаж и 45 кв.м. от таван, находящи се в източната част на гореописания недвижим
имот, ведно с припадащите се 47,04 % ид.части от дворното място, представляващо
поземлен имот с идентификатор 12259.1012.26.
Действително ЗКИР поставя изискването преди съдът да
извърши делба на обособени дялове, те да са получили идентификатори в
кадастъра. В конкретния случай обаче делбата между страните не касае обособени
дялове, а проектни такива, които следва да се обособят след извършване на
предвиденото в инвестиционния проект преустройство. В тази насока е и решение
№ 368/2010 г./17.01.2011 г. по гр.д. № 851/2009 г., II г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че съдебната делба е действителна дори и при разделяне на делбения имот и
обособяването му в самостоятелни реални дялове, без последните да имат
самостоятелен идентификатор.
По гореизложените
съображения направените и от двете страни искания по реда на чл.349, ал.2 ГПК за
възлагане в дял на всеки от съделителите на недвижимия имот, съдът намира, че
не са налице основанията на закона за поставяне в дял на нито един от
съделителите на процесния имот. Това е така, тъй като по делото безспорно се
установи, че недвижимия имот е поделяем, а нормата на чл.349 ГПК дава
възможност за възлагане на имота на един от съделителите, само по отношение на
неподеляемо жилище. Ето защо, исканията не следва да бъдат уважавани.
Относно уравнението на дяловете:
Според приетото по делото заключение
на изготвената от в.л.В. съдебно-техническа експертиза при
реализиране проекта на арх.Ф. пазарната стойност на обособения дял на ищеца
след преустройството възлиза на 49 300 лева, а на ответника 62 400 лева. При
това положение ответника съделител И.Г. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца-съделител Г.Г. сумата от 6 550 лева за уравнение на дяловете.
По претенциите по сметки:
В депозираните и приети по
делото искания за сметки, и двете страни претендират разноски за подобрения,
извършени в съсобствения имот. Следва да се има предвид, че са възможни няколко
фактически и правни положения, при които един съсобственик извършва подобрения
в общата вещ, с оглед различния фактически състав и режим на възмездяване на възникналите
между страните отношения във връзка с направените разходи. Различията в
хипотезите произтичат от възможността подобренията да са извършени: първо, със
съгласието на останалите съсобственици, в който случай ще е приложима
разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС и ще следва да се присъдят действително
извършените разходи, а не увеличената стойност на имота, тъй като всеки от
съсобствениците участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно на
частта си; второ, без съгласието и противопоставянето на другите съсобственици,
в която хипотеза отношенията между тях ще се уреждат по правилата на чл.60 – 62 ЗЗД и на следващо място подобрения, извършени при противопоставяне на
останалите съсобственици, когато ще е приложима разпоредбата на чл.59 ЗЗД и ще
се дължи по – малката сума между обедняването и обогатяването. С оглед
предходното, при преценка на характера на отношенията между страните във връзка
с претенцията по сметки за направени подобрения, въпросът за наличие, респ.
липса на съгласие или на противопоставяне от другите съсобственици за
извършването им е решаващо за квалификацията на претенцията и за реда, по който
ще се уредят отношенията между съделителите.
В Тълкувателно решение № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС е прието, че когато съсобственикът е извършил
подобрения в имота без съгласието и без
изричното противопоставяне на останалите съсобственици и без този съсобственик
да е изменил намерението си да е владелец на своята идеална част от имота и
държател на частите на останалите съсобственици, отношенията между него и
останалите съсобственици следва да се уредят съобразно правилата за водене на
чужда работа без пълномощие. В този случай, ако съсобственикът е действал и в
свой интерес, за да осигури
годно за обитаване за себе си жилище, другите съсобственици отговарят за
поетите задължения, необходимите и полезни разноски, но само до размера на
обогатяването им.
Като взема предвид тези общи
принципи и изхождайки от данните по делото, съдът приема, че правната
квалификация на исканията и на двете страни е по чл.61, ал.2 ЗЗД. В исканията за сметки страните претендират
присъждане стойността на извършени от тях подобрения в имота, а не увеличената
стойност на същия, поради което на вещото лице не е поставяна задача да посочи
каква е увеличената стойност на имота, вследствие констатираните в същия
подобрения.
По
отношение претенциите по сметки за вложени средства и труд в подобрения на
имота, съдът намира за установено извършването им и от двете страни по делото.
В подкрепа на горното е заключението на вещото лице Л.А. по допуснатата
допълнителна СТЕ /л.237 от делото/. Видно от констативно-съобразителната част
на заключението е, че след оглед на място, вещото лице е отразило в табличен
вид констатираните подобрения, като е отчело обстоятелството, че част от
претендираните и от двете страни подобрения се намират в частта, в която по
проектите за делба е отредена за тях. Следва да се има предвид, че заключението
на вещото лице по отношение стойността на извършените подобрения не е оспорено
от страните и е прието от съда като обективно и компетентно изготвено, като
нито една от страните не оспорва съществуването на претендираните от насрещната
страна подобрения в имота. В подкрепа на заключението на вещото лице са и
показанията на разпитаните по делото свидетели, които установяват периода на
извършване на част от подобренията и коя от страните ги е извършила.
Предвид
гореизложеното, претенцията на ищеца Г.Г. следва да бъде уважена за сумата от
638,25 лева, съответстваща на дела му в съсобствеността /1/2 ид.ч. от
посочената в заключението сума от общо 1276,50 лева/. В останалата й част до
пълния претендиран размер от 1682,00
лева
/предвид допуснатото в открито съдебно заседание от 11.05.2016 г. изменение по
реда на чл.214 ГПК/ претенцията за сметки следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. Тази сума се дължи ведно със законната лихва, считано от датата
на депозирането на иска – 15.04.2015 г. до окончателното изплащане.
При горните изводи, претенцията на ответника И.Г.
следва да бъде уважена за сумата от 586,45 лева за основателност на съответстваща
на дела му в съсобствеността /1/2 ид.ч. от посочената в заключението сума от
общо 1172,90 лева/. В останалата й част до пълния претендиран размер от 5830,00 лева претенцията за сметки следва да
бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът
не е поискал присъждане на законна лихва върху горната сума, поради което съдът
не следва да се произнася в тази насока.
Относно дължимите такси и разноски:
Видно от представения списък по чл.80 ГПК ищецът Г.Г. е направил
разноски за правна защита в размер на 900 лева и разноски за скици, депозити за
вещи лица, инвестиционни проекти в размер на още 7924,74 лева. В представените по делото
два договора за правна помощ не е посочено каква част от уговореното и платено
възнаграждение е за защита по иска за делба и каква за претендираните от този
съделител суми като подобрения на съсобствения имот. Следва да се има предвид,
че съгласно разпоредбата на чл.355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността
на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица,
снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод
ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл.78 ГПК,
които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното
производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от
редакцията на нормата на чл.355 ГПК и направеното с нея препращане към чл.78 ГПК /в този смисъл е определение № 335/01.07.2015 г. по гр.д.№ 2020/2015 г., I
г.о. на ВКС, постановено в производство по чл.274, ал.3, т.2 ГПК/.
На основание
чл.355, изр.второ във вр. с чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право да претендира и да
получи направените по делото разноски във връзка с присъединените искове в
делбеното производство /в случая – искането по чл.346 ГПК /. Не се полагат и не
се присъждат разноски на страните по делбата, които са направени само във
връзка със самото делбено производство /по иска за прекратяване на съсобствеността/.
Изхожда се от идеята, че всяка страна в производството по съдебна делба има
едновременно качеството на ищец и ответник и правилата на чл.78 ГПК се прилагат
само във втора фаза на делбата и то във връзка с исковите претенции по сметки
между съделителите, в зависимост от уважаването или отхвърлянето на същите. С
други думи в особеното делбено производство, каквото е настоящото, страните
понасят за своя сметка разноските, вкл. и за адвокатски хонорар, така, както са
ги направили.
С оглед
предходното, настоящият съд намира искането на ищеца за присъждане на разноски
за неоснователно в частта, касаеща искането за разноски за вещо лице. Това е
така, тъй като при определяне на депозитите за вещи лица, съдът е определял
всяка от страните да внесе такава част, която съответства на правата й в
съсобствеността. По отношение на искането за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, при предявен и частично уважен иск по сметки,
искането е частично основателно. В производството по първа фаза на делбата, по
делото е представен договор за правна помощ, от който е видно, че ищецът е
заплатил сумата от 500,00 лева. В производството по втора фаза е представено
още един договор за правна помощ, в който е посочена сумата от 400,00 лева. Във
втората фаза ищецът е предявил претенция по сметки, която е частично уважена,
поради което следва да се приеме, че заплатеното във втора фаза от ищеца
адвокатско възнаграждение е за защита по предявения облигационен иск. Ето защо,
искането за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде
уважено, но не до поискания размер, а съобразно уважената част от искането по
сметки, което съдът определи в размер на 151,78 лева. Като основателно съдът
преценява и искането за присъждане на разноски за издаване на скици, които
възлизат на сумата от общо 86,19 лева, от която сума ответника следва да
заплати на ищеца сумата от 43,09 лева, съответстваща на признатото му право от
½ ид.ч. в съсобствеността.
По отношение
на искането за присъждане на направените от ищеца разноски за инвестиционни
проекти, съдът приема, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
само ½ част от претендираната сума по изготвения от арх.В.М. проект, а
именно – 1440,00 лева. Това е така, тъй като този проект е обсъждан от вещото
лице изготвило заключение относно стойността на преустройствата и припадащите
се идеални части от дворното място. Нещо повече, обстоятелството, че ищцовата
страна е възложила изготвянето на повече от един инвестиционен проект за
разделяне на делбения имот и е направила допълнително и необосновано разноски,
не бива да бъде възлагано в тежест на ответната страна.
Ответната
страна не е поискала присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
На основание чл.8
от Тарифата за държавните такси и разноски, които се събират от съдилищата по
ГПК, всеки един от съделителите следва да заплати държавна такса в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - гр.В. върху стойността на
дела му в съсобствеността /сграда и дворно място/, както следва: съделителят Г.Д.Г.
– 2408,14 лева, а съделителят И.Д.Г. – 3009,68 лева.
В
решението съдът присъжда и дължимата държавна такса върху съединените във
втората фаза на делбата искове – 4 % върху цената на иска за първата инстанция.
Държавната такса се възлага върху ищеца и ответника съобразно с уважената и
отхвърлената част от претенциите им по сметки. При следване на това правило,
съделителят Г.Д.Г. следва да бъде осъден да заплати в полза на държавния
бюджет по сметка на РС - В. сумата от 100,00 лв., а съделителят И.Д.Г. – сумата от 259,74
лв. /чл.355, изр.2-ро, във вр. с чл.78, ал.1 и 3 ГПК/.
Мотивиран от горното, съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Г.Д.Г.,
ЕГН ********** за възлагане в негов дял на основание чл.349, ал.2 ГПК на
допуснатия до делба недвижим имот, представляващ
новообразуван, съгласно одобрен на 05.12.2016 г. от главния архитект на Община В.
инвестиционен проект за обект „Вътрешно преустройство и пристрояване на жилищна
сграда УПИ II 26,
п.и.12259.1012.26, кв.101 по плана на гр.В.“, самостоятелен обект с площ от 45 кв.м. от първи етаж, 45 кв.м. от втори етаж и 45
кв.м. от таван, разположен в западната част на
жилищна сграда с идентификатор 12259.1012.26.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.В., общ.В., одобрена със Заповед № РД-18-43 от
16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр.В.,
ул.“***“ № 58, ведно с припадащите
се 39,94 % ид.части от дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 12259.1012.26, като делът
на другия съделител И.Д.Г., ЕГН ********** бъде уравнен в пари.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на И.Д.Г.,
ЕГН ********** за възлагане в негов дял на основание чл.349, ал.2 ГПК на
допуснатия до делба недвижим имот, представляващ
новообразуван, съгласно одобрен на 05.12.2016 г. от главния архитект на Община В.
инвестиционен проект за обект „Вътрешно преустройство и пристрояване на жилищна
сграда УПИ II 26,
п.и.12259.1012.26, кв.101 по плана на гр.В.“, самостоятелен обект с площ от 45 кв.м. от първи етаж, 45 кв.м. от втори етаж и 45
кв.м. от таван, разположен в източната част на
жилищна сграда с идентификатор 12259.1012.26.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.В., общ.В., одобрена със Заповед № РД-18-43 от
16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр.В.,
ул.“***“ № 58, ведно с припадащите
се 47,04 % ид.части от дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 12259.1012.26, като делът
на другия съделител Г.Д.Г., ЕГН ********** бъде уравнен в пари.
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 353 ГПК допуснатия до делба недвижим имот,
като:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Г.Д.Г., ЕГН **********
новообразуваният, съгласно одобрен на 05.12.2016 г. от главния архитект на Община В.
инвестиционен проект за обект „Вътрешно преустройство и пристрояване на жилищна
сграда УПИ II 26,
п.и.12259.1012.26, кв.101 по плана на гр.В.“, самостоятелен обект с площ от 45 кв.м. от първи етаж, 45 кв.м. от втори етаж и 45
кв.м. от таван, разположен в западната част на жилищна
сграда с идентификатор 12259.1012.26.2 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.В., общ.В., одобрена със Заповед № РД-18-43 от 16.09.2005 г. на
Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр.В., ул.“***“ № 58, ведно
с припадащите се 39,94 % ид.части
от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор 12259.1012.26, с пазарна
стойност общо 60 203,32 лева.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр.В. сумата от 2408,14 лева, представляваща държавна такса на
основание чл.8 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
реда на ГПК.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на И.Д.Г., ЕГН **********
новообразуваният, съгласно одобрен на 05.12.2016 г. от главния архитект на Община В.
инвестиционен проект за обект „Вътрешно преустройство и пристрояване на жилищна
сграда УПИ II 26,
п.и.12259.1012.26, кв.101 по плана на гр.В.“, самостоятелен обект с площ от 45 кв.м. от първи етаж, 45 кв.м. от втори етаж и 45
кв.м. от таван, разположен в източната част на
жилищна сграда с идентификатор 12259.1012.26.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.В., общ.В., одобрена със Заповед № РД-18-43 от
16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с административен адрес: гр.В.,
ул.“***“ № 58, ведно с припадащите
се 47,04 % ид.части от дворното място, представляващо поземлен имот с
идентификатор 12259.1012.26, с пазарна стойност общо 75241,92 лева.
ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН **********
ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
гр.В. сумата от 3009,68 лева, представляваща държавна такса на
основание чл.8 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
реда на ГПК.
ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН **********
да заплати на Г.Д.Г., ЕГН ********** сумата
от 6 550 лева, представляваща сума за уравнение на дяловете.
ОСЪЖДА на основание чл.61, ал.2 ЗЗД И.Д.Г., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Г., ЕГН ********** сумата от 638,25 лева, съответстваща на
дела му в съсобствеността и представляваща стойността на извършени от съделителя
Г.Г. подобрения в съсобствения недвижим имот, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 15.04.2015 г. до окончателното изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата до пълния претендиран размер от 1682,00 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.61, ал.2 ЗЗД Г.Д.Г., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на И.Д.Г., ЕГН **********
сумата от 586,45 лева, съответстваща на дела му в съсобствеността и
представляваща стойността на извършени от съделителя И.Г. подобрения в
съсобствения недвижим имот, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за горницата до пълния претендиран размер от 5830,00 лева
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК И.Д.Г., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.Г., ЕГН ********** сумата от общо 1634,87 лева, представляваща направени
разноски по производството.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - гр.В. сумата от общо
100,00 лв., представляваща дължимата от него държавна такса върху
стойността на отхвърлената част от предявения от него иск и върху стойността на
уважената част на предявения срещу него иск.
ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - гр.В. сумата от общо
259,74 лв., представляваща дължимата от него държавна такса върху
стойността на отхвърлената част от предявения от него иск и върху стойността на
уважената част на предявения срещу него иск.
ОДОБРЕНИЯ от главния архитект на Община В. на
05.12.2016г. инвестиционен проект за обект „Вътрешно
преустройство и пристрояване на жилищна сграда УПИ II 26,
п.и.12259.1012.26, кв.101 по плана на гр.В.“, с проектант арх.Н. Ф., да се
счита неразделна част от решението.
Решението може да се обжалва
пред Окръжен съд – гр.В., в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: