Решение по ВЧНД №1344/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 156
Дата: 11 юни 2025 г. (в сила от 11 юни 2025 г.)
Съдия: Яна Панева
Дело: 20243100601344
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Варна, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стоян К. Попов
Членове:Яна Панева

мл.с. Гинка Т. И.
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно частно наказателно дело
№ 20243100601344 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Въззивното производство е образувано по частен протест на ВРП срещу протоколно
определение № 4166, постановено на 12.09.2024 г. по НОХД № 2445/2024 г. по описа на РС -
Варна, 45 състав, с което е отказано прилагането на чл. 343б ал. 5 от НК, а лек автомобил
„Тойота Ярис“ с рег. № *** е бил върнат на собственика му- ос.л. Д. В. Д..
С депозираният частен протест се иска от въззивната инстанция да отмени протоколно
определение № 4166, постановено на 12.09.2024 г. по НОХД № 2445/2024г. по описа на РС -
Варна, 45 състав, с което е отказано прилагането на чл. 343б, ал. 5 от НК, а лек автомобил
„Тойота Ярис“ с рег. № ***, предмет на акта - е върнато на собственика му- ос.л. Д. В. Д.,
като въззивната инстанция следва да постанови ново определение, с което да приложи чл.
343б, ал. 5 от НК и да отнеме лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № *** в полза на
Държавата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Окръжна
прокуратура - Варна навежда доводи в подкрепа на неправилността на определението, а
именно, че законът следва да се прилага такъв, какъвто е формулиран от законодателя към
момента на извършване на деянието, както и че санкцията, предвидена в чл. 343б ал. 5 от
НК, не се явява несъразмерно тежка по отношение на извършеното от подс. Д., като се има
предвид, че трябва да се охраняват правото на живот и здраве на останалите участници в
1
движението. Моли въззивният съд да отмени определението и да приложи санкцията,
предвидена в закона.
Защитникът на подс. Д. - адв. Д., моли въззивния съдебен състав да остави без
уважение протеста на ВРП. Счита, че нарушението не е толкова тежко, че да води до
засягане на правата на гражданите. Поддържа също така, че отнемането на личния
автомобил на подзащитния му Д. би представлявало прекалено тежка санкция за него. Моли
съда да постанови решение в този смисъл.
Осъденото лице Д. В. Д., редовно призован, не се явява.

Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства
и въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на постановения
акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК намира за установено следното:
Частният протест е подаден от надлежна страна, в установения законов срок, поради
което е допустим, като разгледан по същество, настоящата въззивна инстанция го намира за
основателен.
НОХД № 2445/2024 г. по описа на РС - Варна, 45 състав е било образувано по
внесения на 19.06.2024 г. обвинителен акт, с който Д. В. Д. е бил предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.
Делото е приключило с протоколно определение от 12.09.2024 г., с което е било
одобрено споразумение. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
343б, ал.1 от НК, като му били наложени наказания „Лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години, както и
„Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от една година. По
отношение на искането на ВРП за прилагане на чл. 343б ал. 5 от НК първоинстанционният
съд е насрочил и разгледал въпроса по реда на чл. 306 ал. 1 т. 1 от НПК, като определението
е предмет на настоящата въззивна проверка. С определението си районният съд е отказал да
отнеме автомобила на ос.л. Д., като приел, че са налице добри характеристични данни по
отношение на личността на осъдения, а и противоправното деяние, за което бил изправен
пред съда било инцидентно.
Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първостепенния съд, доколкото
разпоредбата на чл. 343б ал. 5 от НК е с императивен характер и съдът не е компетентен по
негова преценка да отнеме или не предмета на престъплението, какъвто по своята същност е
лекия автомобил при извършване на престъпления по чл. 343б от НК. В този смисъл
правилни са възраженията на прокуратурата изложени в депозирания частен протест.
С оглед на това, съобразявайки недостатъчната лексикална прецизност на правната
норма на чл.343б ал.5 от НК, която е действаща и към момента, въззивният съд приема, че
след като превозното средство е било собственост на подс. Д. и той е извършил умишлено
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание, то неправилно
2
първоинстанционният съд е отказал да го отнеме.
Неоснователни са възраженията на адв. Д. за нарушение на принципа за
пропорционалност, тъй като се твърди, че нарушението не е толкова тежко, че да засяга
правата на гражданите, за да се стигне до отнемане на автомобила на подзащитния му.
Въззивният съдебен състав намира, че в случая този принцип за пропорционалност е спазен.
Нормата на чл.343б ал.5 от НК е приета за регулиране на обществените отношения свързани
с безопасността на транспорта, като критериите, при които се прилага са обективни, ясни и
недискриминиращи. Не е налице несъответствие с чл.49 от ХОПЕС, доколкото тази
разпоредба сочи, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо
престъплението. Императивно предвиденото отнемане на МПС обаче не е наказание, а
мярка, която е общественополезна и е приета от законодателя по установения ред, в кръга
на компетенциите му. Поради това неправилно не е била приложена от първоинстанционния
съд нормата на чл.343б ал.5 от НК. Действително и към момента е налице висящ спор пред
Конституционния съд по отношение на този въпрос, но съгласно чл.151 ал.2 от КРБ в
случая, че нормата бъде обявена за противоконституционна, тя се прилага от деня на
влизане на решението в сила, с което е сторено това, като силата на присъдено нещо на
съдебните актове, влезли в сила, не се разколебава.
Предвид гореизложеното настоящият въззивен състав намира, че съдебният акт на
ВРС е неправилен и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен, а процесният
автомобил следва да бъде отнет в полза на Държавата.
С оглед на изложеното съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 4166, постановено на 12.09.2024г. по НОХД №
2445/2024 г. по описа на РС - Варна, 45 състав.
ОТНЕМА в полза на Държавата лек автомобил „Тойота Ярис“ с рег. № ***,
собственост на Д. В. Д..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3