О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 15.09.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ състав в закрито заседание на петнадесети септември две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Спасова ч.гр.д.
№ 9117 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.Б.“ ЕАД срещу действия на
ЧСИ И.М.-К. по изпълнително дело № 20208390400414, изразяващи се в следното:
отказ да бъде спряно изпълнителното производство и нарушение на чл. 435, ал. 2,
т. 6 ГПК; непроизнасяне и мълчалив отказ по подадено възражение по чл. 442а,
ал. 2 ГПК и нарушение на чл. 441, ал. 2 ГПК поради незаконосъобразно
принудително изпълнение, когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения,
които са явно несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело.
Дружеството твърди, че изпълнението не е спряно, въпреки представеното
определение от ВКС, нито са били вдигнати обезпечителните мерки. Посочва, че на
05.08.2020 г. ЧСИ незаконосъобразно е усвоил от сметката на „Т.Б.“ ЕАД суми в
общ размер на 167 447,88 лева. Предвид изложеното иска да се отменят
действията, изразяващи се в усвояване на суми в горепосочения размер и отказ да
бъде спряно изпълнението; мълчалив отказ по подадено от длъжника възражение по
чл. 442а, ал. 2 ГПК и действията по принудително изпълнение чрез налагане на
обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по
изпълнителното дело. Иска също така да се задължи частният съдебен изпълнител
да възстанови по сметка на „Т.Б.“ ЕАД незаконосъобразно събраните суми,
надвишаващи размера на дължимата сума по изпълнителното дело, като бъде
отчетено представеното обезпечение в размер на 149 085,90 лева по сметка
на ВКС по ч.т.д. № 1207/2020 г.
С писмени възражения взискателят „М.“ ООД счита, че
жалбата е недопустима, тъй като не е подадена в предвидения от закона
преклузивен срок, освен това е и неоснователна. Посочва, че в чл. 435 ГПК са
изчерпателно изброени случаите, в които длъжникът има право да обжалва
действията на ЧСИ, като в настоящия случай предпоставките за това не са налице.
Твърди, че след определението на ВКС и към настоящия момент изпълнителното дело
е спряно и не са извършвани други изпълнителни действия. Предвид изложеното
иска да се отхвърли жалбата като недопустима и неоснователна.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният
съдебен изпълнител счита жалбата за недопустима, тъй като е подадена извън
предвидения от закона преклузивен срок, считано от датата на връчване на
поканата за доброволно изпълнение, както и че не попада в изброените случаи по
чл. 435, ал. 2 ГПК. Поддържа, че освен недопустима, частната жалба е и
неоснователна.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваните действия, становището
на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира следното:
В чл. 435 ГПК са посочени изрично
подлежащите на обжалване действия. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може
да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението,
отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4
и чл. 485; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията
на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; отказа на съдебния изпълнител
да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и
разноските по изпълнението.
В разглеждания случай, съобразявайки
изложеното в жалбата на длъжника, „Т.Б.“ ЕАД и приложените документи от
изпълнителното дело, няма акт на съдебния изпълнител, който да подлежи на
обжалване. Видно е, че по изпълнително дело № 20208390400414 по описа на ЧСИ И.М.-К.
с изрично постановление от 29.07.2020 г., след представено определение на ВКС,
е спряно изпълнителното производство. Следователно е постановено спиране и
логично липсва отказ за спиране, който да подлежи на обжалване. Такъв постановен
акт за отказ да се спре изпълнението не е посочен и в жалбата. По отношение
останалите действия, изразяващи се в непроизнасяне и мълчалив отказ по подадено
възражение по чл. 442а, ал. 2 ГПК и нарушение на чл. 441, ал. 2 ГПК поради
незаконосъобразно принудително изпълнение, когато съдебният изпълнител е
наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по
изпълнителното дело, същите не подлежат на самостоятелно обжалване по реда на
чл. 435 и сл. ГПК.
При съобразяване разпоредбата на чл.
435, ал. 2 ГПК и очертаните фактически твърдения в жалбата и приложените
доказателства, съдът намира, че длъжникът не обжалва действия на съдебния
изпълнител, които да попадат в предметния обхват на цитираната разпоредба.
Предвид изложените съображения настоящият
въззивен състав намира, че жалбата следва да се остави изцяло без разглеждане,
като процесуално недопустима.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата,
подадена от длъжника „Т.Б.“ ЕАД срещу действия на ЧСИ И.М.-К. по изпълнително
дело № 20208390400414, изразяващи се в следното: отказ да бъде спряно
изпълнителното производство и нарушение на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК;
непроизнасяне и мълчалив отказ по подадено възражение по чл. 442а, ал. 2 ГПК и
нарушение на чл. 441, ал. 2 ГПК поради незаконосъобразно принудително
изпълнение, когато съдебният изпълнител е наложил обезпечения, които са явно
несъразмерни с размера на задължението по изпълнителното дело, като процесуално
недопустима.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.