О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 1777
гр. Пловдив, 17.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-ти граждански състав,
в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЕТА БЕДРОСЯН
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1206 по
описа за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид:
Производство
по чл. 118 и чл. 119, ал. 1 вр. чл. 104, т. 4 от ГПК.
Ищцата Д.Л.К., ЕГН **********,****, е предявила с искова
молба вх.№ 15374/16.05.2017 г., уточнена с молба вх.№ 17751/06.06.2017 г., срещу
ответника УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД – Пловдив обективно съединени искове за
заплащане на трудово възнаграждение в размер на общо 25 620 лв., дължимо
въз основа на Договор за обучение за придобиване на специалност №
2972/01.09.2010 г., и обезщетение за забава в размер на общо 6 945 лв.
В законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 от ГПК от
ответника е постъпил отговор вх.№ 22246/14.07.2017 г., в който е направено
възражение относно родовата подсъдност на спора, тъй като се касае за заплащане
на положен от ищцата труд – „лечебно-диагностична дейност и/или медицински и
здравни грижи“, съгласно договора, поради което се касае за трудов спор по
смисъла на чл. 375, ал. 1 от КТ.
Съдът намира възражението на ответника за основателно, тъй като съгласно
чл. 1, ал. 1 от КТ, трудовите отношения между работника или служителя и
работодателя, както и други отношения,
непосредствено свързани с тях, се уреждат като
трудови правоотношения по реда на Кодекса на труда, а споровете между
работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по
изпълнението на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж, са трудови спорове, съгласно легалната дефиниция на чл. 357, ал.
1 от КТ.
В случая, тълкувайки разпоредбите на сключения между страните Договор за
обучение за придобиване на специалност № 2972/01.09.2010 г., съдът намира, че е
налице договор за ученичество по смисъла на чл. 230 от КТ (ред. 1986 г.), вр.
чл. 24 от Наредба № 34/29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата
на здравеопазването (отм.), като ВУ се задължава да осигурява на специализанта годишен отпуск (чл. 4.3 от договора), а
според разпоредбите на посочената Наредба № 34/2006 г. (отм.), със спечелилия конкурса се сключва договор за обучение за придобиване на
специалност, в който се посочва и: размера
на получаваното възнаграждение за извършена лечебно-диагностична дейност и/или
медицински и здравни грижи (чл. 24, ал. 3, т. 3); условията и реда за
получаване на допълнително
възнаграждение от паричните средства на лечебното заведение …(чл. 24, ал.
3, т. 6); условията и реда за ползване на платен
годишен отпуск от специализанта в размер не по-малък от 20 и не по-голям от
30 работни дни, отпуск при временна неработоспособност, отпуск поради
бременност, раждане и осиновяване и отпуск за отглеждане на дете до двегодишна
възраст при спазване на изискванията на глава осма от
Кодекса на труда …(чл. 24, ал. 3, т. 7), а според чл. 24, ал. 4 размерът
на възнаграждението по ал. 3, т. 2 и 3 не може да бъде по-малък от 2 минимални
работни заплати за страната, а по ал. 3, т. 2 не може да бъде по-голям от 4
минимални работни заплати за страната, като конкретният размер на
възнаграждението се определя в зависимост от професионалния опит на кандидата.
Според чл. 24, ал. 6, т. 2 от
същата наредба (отм.), в договора се посочва и пълната ежедневна
продължителност на практическото обучение съобразно характера на дейностите по
съответната специалност при спазване на изискванията на глава седма от Кодекса на труда и в
съответствие с установеното разпределение на работното време във вътрешните правила на съответното лечебно или
здравно заведение или регионална здравна инспекция.
Ето защо, съдът намира, че настоящият спор е за неизплатени трудови
възнаграждения, който спор е трудов по
смисъла на чл. 357, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 1, вр. чл. 230 от КТ, поради което
исковете са подсъдни по правилата на родовата подсъдност на Районен съд –
гр.Пловдив като първа инстанция, съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК. Настоящото
производство следва да бъде прекратено, като делото се изпрати по подсъдност на
основание чл. 118 и чл. 119, ал. 1 от ГПК на компетентния районен съд.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 1206/2017 г. по описа на Окръжен съд –
гр.Пловдив, ІV гр.с., и ИЗПРАЩА делото
по подсъдност на Районен съд – гр.Пловдив.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Апелативен съд –
гр.Пловдив в 1-седмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:
…………………
/М. Бедросян/