№ 18
гр. гр. Димитровград, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Т. Г. Д.
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20215610101212 по описа за 2021 година
В исковата молба ищецът твърди, че на 27.09.2018г. между АС. ВЛ. ИВ.
и ,,Теленор България" ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Интернет 20,99 " със стандартен месечен абонамент в размер на 20,99 лв. И.
не изпълнява задълженията си по договора в общ размер 145,14 лв,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 15.03.2019г. — 14.05.2019г. Вследствие на неизпълнението и
съгласно т. 11 от договора, мобилният оператор начислява неустойка в размер
на 52,47 лв., чийто размер не надвишава три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура №**********/15.07.2019г. На същата дата —
27.09.2018г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер
++359*********, мобилният оператор предоставя на АС. ВЛ. ИВ., устройство
марка HUAWEI ЕЗЗ72 Теlепог 4G САТ4 USB на преференциална цена,
посочена в т.7 от договора. В същата точка е посочена и стандартната цена на
устройството без абонамент и размерът на направената отстьпка. Веледствие
на неизпълнението по договора за мобилни услуги И. дължи сума в размер на
54,91 лв., начислена във фактура №**********/15.07.2019г., представляваща
съразмерна част от направената отстьпка, като е взет предвид периодът, през
който длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора. Горепосочените
1
задълження са индивндуализирани в следните фактури: 1. фактура №
**********/15.04.2019г. за отчетен период 15.03.2019г. — 14.04.2019г., срок
за плащане — 30.04.2019г., издадена за сvмата от 131.60 лв., представляваща
неплатени абонаментна такса и иsползвани услуги за лредпочетен номер
++359*********. Фактурата претендираме в размер на 124,15 лв., поради
извършено плащане в размер на 7,45 лв., което частично погасява
задължението за абонаментна такса и използваыв услуги. 2. фактvра №
**********/15.05.2019г. за отчетен период 15.04.2019г. — 14.05.2019г., срок
за плащане — 30.05.2019г., издадена за сумата от 20.99 лв., представляваща
неплатена абонаментна такса за предпочетек номер ++359*********. 3.
фактура № **********/15.07.2019г. за отчетен период 15.06.2019г. —
14.07.2019г., срок за плащане — 30.07.2019г., издадена за сумата от 107 38 лв.
представляваща неплатени неустойка и дължима сума за мобилно устройство
за предпочетен номер ++359*********, както следва: 1 - 52,47 лв. неустойка; -
54,91 лв. дължима сума за мобилно устройство. С оглед на гореизложеното на
12.05.2021г. „Теленор България" ЕАД подава Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд — гр.Димитровград
срещу АС. ВЛ. ИВ., в което се претендират: главница в размер на 252,52 лв.
(двеста петдесет и два лева и петдесет и две стотинки) и законна лихва от
подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано е ч.гр.д. №
735/2021г. по описа на Районен съд — гр. Димитровград. Издадена е заповед
за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Предвид
тоаа, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Теленор България" ЕАД
възниква правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията
на дружеството срещу него.
Моли съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено, че „Теленор България" ЕАД, ЕИК ********* има следните
вземания срещу АС. ВЛ. ИВ., а именно: - суми в общ размер на 252,52 лв.
(двеста петдесет и два лева и петдесет и две стотинки), представляващи
неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и дължима
сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********; ведно със законна лихва, от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането; както и да се
осъди АС. ВЛ. ИВ. да заплати сторените съдебно-деловодни разноски по
ч.гр.д. № 735/2021г. и по настоящото производство. Претендира разноски в
2
настоящото производство.
В срока за отговор на исковата молба ответникът не взема становище
по претенцията, не е представен отговор на исковата молба.
По отношение на предявената искова претенция, съдът като взе
предвид факта, че съобразно изискванията на чл.238 ал.1 от ГПК, по искане
на ищеца, предвид и наличието на предпоставките в ГПК за постановяване на
неприсъствено решение: на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства; съобщенията на
ответника са връчени редовно, последният не е представили в срок отговор на
исковата молба и не са е явил в първо заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът намери, че следва да се
произнесе с неприсъствено решение, без да мотивира същото по същество.
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ изпълнителната
сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако
вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, и е образувано
исково производство по реда на чл.415, ал.1 ГПК. С решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за
заповедното производство – относно размера им, както и разпределя
отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и
уважената част от иска. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената
заповед за изпълнение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да присъди
разноските в заповедното производство. С процесната заповед ответникът е
осъден да заплати на ищеца сумата от 25 лева- ДТ и 360 лева - адвокатско
възнаграждение, представляващи направени по заповедното производство
разноски, поради което и по изложени по- горе съображения съдът намира,
следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 385 лева,
представляваща направени по заповедното производство разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В настоящото производство по установителния иск по чл.415 ГПК
ищецът е поискал да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
3
Ищецът е доказал разноски в размер на 325лева, от които за държавна такса-
25 лева, адвокатско възнаграждение/300/, които следва да му бъдат
присъдени.
Мотивиран от горното и на основание чл.239, вр.чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на АС. ВЛ. ИВ., ЕГН
********** от село Черногорово, ********************************,
община Димитровград, че дължи изпълнение на парично задължение към
„Теленор България" ЕАД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление
град София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в размер на
252,52 лв. (двеста петдесет и два лева и петдесет и две стотинки),
представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги,
неустойка и дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********; ведно със законна лихва, от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК 12.5.2021г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА АС. ВЛ. ИВ., ЕГН ********** от село Черногорово,
********************************, община Димитровград, да заплати на
„Теленор България" ЕАД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление
град София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от
385/триста осемдесет и пет/ лева, представляваща направени по заповедното
производство по ч.г.д.№735/21г. по описа на Районен съд-Димитровград
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА АС. ВЛ. ИВ., ЕГН ********** от село Черногорово,
********************************, община Димитровград, да заплати на
„Теленор България" ЕАД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление
град София, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от
325/триста двадесет и пет/ лева, представляваща направени в настоящото
производство разноски .
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи препис от решението на страните по делото, като на
ответника се укажат правата му по чл.240 от ГПК.
4
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
5