Решение по дело №182/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ представлявана от председателя на управителния съвет чрез представител по пълномощие юрисконсулт М. срещу решение №67/30.01.2025 г. по АНД № 984/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен.

В касационна жалба се посочва, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 348. ал. 1. т. 1 от НПК.

Твърди се, че електронният фиш е издаден в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, като от представените по делото материали е безспорно установено, че за процесното ППС не е заплатена пътната такса към момента на извършване на нарушението.

Счита за неправилни изводите на съда относно нарушение на принципа на пропорционалност. Твърди, че ако едно наказание е съобразено единствено с изискването за съразмерност, без обаче да се държи сметка за неговите ефективност и възпиращо действие, основната цел на административнонаказателната отговорност ще остане нереализирана с оглед на разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, като в този смисъл определянето на едно наказание, съобразено изцяло с изискването за съразмерност, но не е ефективно и възпиращо, противоречи както на вътрешното национално право, така и на концепцията, заложена в чл. 9а от Директивата. Счита, че изолирането на съразмерността като белег на санкцията от другите два кумулативно свързани признака - ефективност и възпиращ ефект, води до неправилност на постановеното съдебно решение.

Посочва, че от доказателствата по делото е видно, че на инкриминираната дата ППС се е движило по платената пътна мрежа без да заплати дължимата пътна такса. Намира, че следва да се има предвид, че в електронната система за събиране на пътни такси, за дружеството-жалбоподател са регистрирани множество извършени нарушения от същия вид. Посочва, че поредното неправомерно използване на платената пътна мрежа представлява грубо погазване на установените норми, свързани е ползването на инфраструктурата в Република България, в частност заплащането на тол такси, като в същото време дружеството- жалбоподател цели с постановяване на съдебен акт в негова полза да черпи нрава от собственото си неправомерно поведение.

Твърди, че по делото не се представени доказателства за смекчаване отговорността на нарушителя, като процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите случаи на нарушения от същия вид. Твърди, че деянието засяга обществените отношения, свързани е поддръжката и ремонта на републиканската пътна мрежа, като във всички случаи то има една и съща обществена опасност и но един и същ начин нарушава установения ред на държавно управление. Счита, че задължението за заплащане на пътна такса важи еднакво спрямо всички ползватели на платената пътна мрежа и е императивно, като да се приеме обратното би означавало да се толерират лицата, които използват платената пътна мрежа без заплатена пътна такса, което е недопустимо за този вид обществени отношения и би обезсмислило електронната система като цяло.

Твърди, че е недопустимо безспорно установено нарушение да остане несанкционирано.

Счита, че ако едно наказание е съобразено единствено с изискването за съразмерност, без да се вземат предвид неговата ефективност и възпиращо действие, ще остане нереализирана целта на наказанието.

Моли да се отмени решението, прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение и да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК.

Ответникът „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от И. Д. С. И. Д. с ЕИК ********* чрез адвокат Г. Г.-ПАК съдебен адрес за призоваване: гр.Плевен, [улица]-4 е подал отговор на касационната жалба, в който посочва, че решението е правилно и съобразено с практиката на СЕС.

Посочва, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява крайно непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Твърди, че санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена гол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.

Посочва, че по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Твърди, че оспореният пред PC Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.

Моли съдебно решение да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени разноски направени пред касационната инстанция в размер на 550лв.

В съдебно заседание касаторът -Агенция „Пътна инфраструктура“ не се представлява. Представена е писмена защита, в която се поддържа вече изложеното в касационната жалба.

В съдебно заседание ответникът –„Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от И. Д. С. И. Д. с ЕИК ********* чрез адвокат Г. Г.-ПАК съдебен адрес за призоваване: гр.Плевен, [улица]-4, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно в съответствие както националното, така и с европейското законодателство.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата №********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД - гр.Варна, представлявано от С. И. Д. на осн. чл. 187а, ал.2, т.З във вр. с чл. 179, ал.3б от Закона за дижението по пътищата (ЗДвП) е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин лева) лева за извършено на 25.02.2021г. нарушение по чл. 102, ал.2 от ЗДвП, установено с устройство №40221, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 1-3, км. 100+471 за това, че горепосочената дата в 23:13 часа, е установено нарушение № BD05ED01F4351A66E053031F160A7E68., с ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГХ, регистрационен номер [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2. екологична категория ЕПС, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Съдът е отменил ЕФ, тъй като е приел, че е нарушен принцип на пропорционалност при определяне на санкцията, като е посочил и решение на СЕС от 21.11.2024 година по дело С-61/2023 г. , в което се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за всички нарушение на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона и на основание чл. 221, ал. 2, . изр. второ от АПК се споделят мотиви на районен съд.

Налице е нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство и за това нарушение на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, но налагането й е в противоречие с принципа на пропорционалност, съгласно който една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018г., С-414/16, т.68, С-537/16, т.56). Размерът на санкцията следва да бъде съответен на тежестта на нарушението.

Правилно е прието от РС , че съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива, те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи и не се допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса” с фиксиран размер.

Правилно е прието, че определянето на санкцията в конкретния случай в абсолютен размер я прави несъразмерна спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всяко нарушение, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество .

Неоснователни са доводи на касатора, че нарушението ще остане несанкционирано и е следвало съдът да съобрази изразходваните средства от държавата за ремонт и поддръжка на пътната мрежа. В случая следва съдът да съобрази практиката на СЕС относно прилагане на принципа на пропорционалност при определяне на санкция за заплащане на тол такси от тежкотоварни автомобили, като следва относимите национални норми да бъдат съобразени с европейската практика и да бъдат предприети мерки за определяне на наказания, съответни с решението на СЕС.

Предвид горното следва решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно .

С оглед изход на делото основателно е искането на пълномощник на ответника за присъждане на разноски и следва на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от изпълнителния Директор С. И. Д. с ЕИК ********* разноски в размер на 550 лева за адв възнаграждение с оглед договор за правна защита и съдействие на л. 26 по делото. Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на разноски на ответника, тъй като адв. възнаграждение е в минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждение за адвокатска работа.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Оставя в сила решение №67/30.01.2025 г. по АНД № 984/2023 г. по описа на Районен съд - Плевен.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица], представлявано от изпълнителния Директор С. И. Д. с ЕИК ********* разноски в размер на 550 лева за адв възнаграждение.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.