РЕШЕНИЕ
№
гр. Ловеч 04.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 527 по описа на АдмСЛ за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.63 от Закон за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството
е образувано по жалба с вх.№ 4767/30.12.2020 г. подадена от И.К.Д., лишен от свобода, с ЕГН **********,
против Заповед № Л-1372/17.12.2020 г. на Началник на Затвора *, с която
жалбоподателят е преместен от Затвора *в ЗОЗТ *.
В
жалбата се посочва, че неправилно е променено мястото на изтърпяване на
наказанието от жалбоподателя Д., тъй като същият е в конфликт с администрацията
в ЗОЗТ *.
В
съдебното заседание по съществото на спора, оспорващият Д. редовно призован, се
явява лично. Поддържа жалбата и моли да се отмени заповедта.
Ответникът
Началник на Затвора *, редовно призован, не се представлява. Депозирано е
становище по съществото на спора /лист 15/.
Административен
съд - Ловеч, шести административен състав, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съгласно
разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
С
т. 14 по оспорената Заповед жалбоподателят Д. *** в ЗОЗТ *. Посочени са
множество разнородни правни норми, като основание за издаване на заповедта.
Доколкото Д. оспорва само своето преместване, съдът приема, че предмет на спора
е само т.14 от Заповед № Л-1372/17.12.2020 г. на Началник на Затвора *, за
която няма данни да е връчвана на жалбоподателя.
Посочените
правни основания са следните: чл. 63, ал.1, чл. 77, чл. 172, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, чл. 35, чл. 165, 166 от ППЗИНЗС.
Съгласно
чл. 63, ал.1 от ЗИНЗС лишените от свобода могат да бъдат премествани от затвор
в затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на
затвора, и обратно със заповед на началника на затвора в случаите по чл. 62,
ал. 1, т. 1, 4 и 5.
Чл.
62, ал.1, т. 4 от ЗИНЗС урежда хипотезата, при която преместването се налага при
възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени
от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление,
или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с
безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода;
Съгласно
чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС по време на изтърпяване на наказанието лишените от
свобода имат право на подходяща работа. Това участие в трудова дейност има за
цел тяхната ресоциализация (чл. 172, ал.1 от ЗИНЗС), като работата, която
трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията
съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът,
здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността,
професионалната квалификация и предпочитанията му (ал.2).
Съгласно
чл. 35, ал. 1 от ППЗИНЗС, след престой в приемното отделение, лишените от
свобода се разпределят по затворнически общежития, групи и работни обекти от
комисия, ръководена от началника на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие, в зависимост от определения от съда тип на
затворническото заведение, правната и личностната им характеристика и обектите,
на които работят. Лишените от свобода се разпределят по работни обекти от
комисията (чл. 165, ал.1 от ППЗИНЗС). Решенията на комисията се вземат въз
основа на оценката по чл. 55, ал. 2 ЗИНЗС при първоначално назначаване на
новопостъпилите или по предложение на съответния инспектор по социални дейности
и възпитателна работа, отговарящ за групата, в която е настанен лишеният от
свобода (чл. 166, ал.1 от ППЗИНЗС). Ако за назначаването на работа на лишените
от свобода се налага преместване в друга група, началникът на затвора,
поправителния дом или затворническото общежитие издава писмена заповед (ал. 2).
Жалбоподателят
изтърпява наказание лишаване от свобода от 30.03.2020 г. На 31.03.2020 г. е
постъпил в Затвора *. От 27.04.2020 г. е разпределен във ІІ група на Затвора *.
На 15.12.2020 г., след възникнал конфликт в групата, въз основа на резолюция от
Началник на Затвора *върху Докладна записка от ИСДВР, Д. е изведен от ІІ група
и е настанен в приемното отделение /разпределител/ до явяване пред
разпределителната комисия по чл. 35 от ППЗИНЗС, „за да не ескалира напрежението в групата“. На 17.12.2020 г. е
издадена процесната заповед за преместване на жалбоподателя от затвора в
затворническото общежитие към него.
Заповедта
разпорежда преместването на общо 15 лишени от свобода и разпределянето им по
групи и общежития към затвора. От тези 15 лишени от свобода, част са
новопостъпили, а други са лица, които са преместени от затвора и от болницата в
затворническите общежития към Затвора в *, Т. и В. Т. и в болницата.
Мотиви
към заповедта не са изложени в същата, няма и препращане към изложени в друг
документ мотиви, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ.
Оспореният
административен акт е обективиран в предвидената от закона писмена форма,
подписан от издателя си и изхожда от административен орган, разполагащ с
териториална, материална и времева компетентност, а именно Началника на Затвора
*, който според чл. 63, ал. 1 от ЗИНЗС е
оправомощен от закона да издаде заповед за преместване на лишените от свобода в
затворническо общежитие от закрит тип, функциониращо като подразделение на
затвора. Поради което не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК
- липса на компетентност.
Заповедта
безспорно подлежи на обжалване по съдебен ред съгласно изричната разпоредба на
чл. 63, ал. 2 от ЗИНЗС и не представлява вътрешноведомствен акт по смисъла на
чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК.
Заповедта,
макар и постановена в надлежната писмена форма, е издадено при неспазване на
предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК изисквания за форма, тъй като в същата
липсва описание на фактическите основания за издаването ѝ на посочените
правни основания.
Оспорената
заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.
Следователно по отношение на нейното съдържание намира приложение императивната
норма на чл. 59 АПК. За да бъде един административен акт законосъобразен,
следва да е мотивиран, да съдържа фактически и правни основания за издаването
му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни
съображения за неговото издаване – описание на установените обстоятелства,
които административният орган е подвел към хипотезата на конкретната, също
посочена, правна норма. Т.е. освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат
и относими към материалното право. Мотивите са задължителен реквизит на
административния акт и съставляват изложение на направените от административния
орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая – чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК.
Неизпълнението
на изискванията, регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, е
основание за отмяна по аргумент на чл. 146 от АПК. Защото по същността си
мотивите представляват фактическите и правни основания за издаването на акта, а
липсата им опорочава административния акт, тъй като без наличието им не е
възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за
издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му.
В
оспорената заповед, под диспозитив "разпределям" в табличен вид са
изброени, в 15 точки: трите имена на лишени от свобода, ЕГН, местонахождение,
наказание/режим и ЗО/група, месторабота, без да са посочени каквито и да било
фактически основания, като в тази връзка са посочени множество норми на ЗИНЗС и
ППЗИНЗС. Липсващите съображения на органа не могат да бъдат изяснявани със
събирането на доказателства в хода на съдебното производство.
Действително
според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт
могат да се съдържат в друг документ, но съставен с оглед предстоящото
издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта
органи, и, за да е спазено това изискване, тези документи и установените
обстоятелства следва да са приобщени към акта поне с цитирането им, с
което би бил спазен принципът за самостоятелност и непосредственост при
осъществяване на административното производство от административния орган, само
тогава не е необходимо тези факти да се повтарят като мотиви на издадената
заповед. В конкретния случай обаче в оспореното решение не е налице позоваване
на конкретни документи, съставени преди изпращането на преписката в съда по
постъпилата жалба.
Константна
е практиката на административните съдилища и Върховния административен съд, че
неизлагането на мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на
административния акт, което препятства осъществяването на контрол за
законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата
отмяна.
Правнорелевантните
факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези,
посочени от органа като основание за издаването му. Съдебната инстанция по
същество преценява материалната законосъобразност на акта на база посочените в
него фактически основания за издаването му, като проверява дали те действително
са съществували и ако отговорът на този въпрос е положителен – следват ли от
тях по силата на посочената като основание правна норма разпоредените от
административния орган правни последици, т. е. законосъобразността на
административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които
съдът не може да допълва или изменя. С обжалваната заповед материално-правното
основание за процесното разпределение на жалбоподателя в ЗОЗТ * не е определено
коректно и ясно, заповедта е незаконосъобразна поради противоречие с
материалния закон и подлежи на отмяна по чл. 145, ал. 4 от АПК.
В
каквато и насока Началникът на Затвора *да постанови заповед, тя трябва да бъде
мотивирана, с оглед изричните разпоредби на АПК и осигуряване възможността за
проверка на нейната правилност. В случая мотиви липсват, което прави невъзможна
преценката на съда за наличието или липсата на конкретни факти и обстоятелства,
които обосновават разпореденото преместване, съдът е поставен в невъзможност да
извърши проверка за материалната законосъобразност на заповедта.
С оглед установените
пороци на атакувания акт, той се явява и постановен в противоречие с целта на
закона по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.
По изложените
съображения жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспореният
административен акт е незаконосъобразен, поради което същият следва да бъде
отменен на основание чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.
Воден от горното и
на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 от Административно-процесуалният кодекс,
Ловешки административен съд, шести административен състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ т. 14 от Заповед
№ Л-1372/17.12.2020 г. на Началник на Затвора *, с която И.К.Д., лишен от
свобода, с ЕГН **********,*** в ЗОЗТ *.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 63, ал.2 от ЗИНЗС.
Административен
съдия: