РЕШЕНИЕ
№IV-260073
20.08.2020 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в
закрито заседание на двадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. Д. АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова
въззивно гражданско дело № 1600 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 ГПК.
Образувано е по жалба на И.С.С., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника адвокат Женета
Иванова, против действията на ЧСИ Ивелина Божилова по изпълнително дело №
20088000400195, изразяващи се в отказ да
се прекрати изпълнителното производство, обективиран в писмо с изх. №
04502/27.02.2020 г.
В жалбата са изложени твърдения, че изпълнителното
производство следва да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в
продължение на две години, като се сочат два периода при условията на
евентуалност, в които е настъпила перемпция.
Твърди
се, че на 08.12.2008 г. е изпратено запорно съобщение с изх.№ 03898 до третото
лице „Спартак Секюрити“ АД, получено на 11.12.2008 г., като след извършване на
това изпълнително действие по изпълнителното дело не са искани от взискателя и
не са предприемани действия насочени към принудително събиране на вземането до
изтичане на 2 години от 08.12.2008 г., поради което изпълнителното дело е
прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, считано от
09.12.2010 г. Поддържа се, че доводите на ЧСИ, че в случая е налице редовно
извършено и незавършено принудително действие, сочат на спиране на давността,
но давност не тече само в изрично посочените в чл. 115 от ЗЗД случаи, а
съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, каквито
действия не са предприемани в случая. Счита, че дори и да се приеме, че с писмо
вх.№ 03307/19.12.2008 г. на „Спартак Секюрити“ АД се прекъсва давността, то
също за периода от 19.12.2008 г. до 19.12.2010 г. не са искани и извършвани
никакви действия насочени към принудително събиране на вземането, в който
случай делото се явява прекратено по право, считано от 20.12.2010 г. Посочва
се, че след 31.05.2011 г., към който момент изпълнителното дело вече е
прекратено по право, са постъпвали суми от третото лице, но тези изпълнителни
действия следва да се обезсилят по право, поради което същите не могат да се
отразят и на прекъсването на давността.
При
условията на евентуалност се поддържа, че през периода от 31.03.2014 г. (постъпили
плащания от трето задължено лице) до 12.10.2018 г. (искане за налагане на
Възбрана в АВ-СВ) не са предприемани каквито и да е било изпълнителни действия,
поради което изпълнителното дело е прекратено по право, считано от 01.04.2016
г.
Жалбоподателят
моли съда да отмени обжалваното действие на ЧСИ Ивелина Божилова. Претендира и
за присъждане на разноски.
Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и против
подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 436, ал. 3 ГПК по делото са
постъпили писмени възражения от взискателя И.Ф.К.,***, ЕГН:**********, чрез пълномощника
адвокат Диана Кръстева, която оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се
доводи, че изпълнителното действие – налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника, е успешно извършено, поради което не се налага
повтарянето му, но самият изпълнителен способ не е завършен до постъпване на
плащане от третото задължено лице. Поддържа се, че трудовото възнаграждение не
е постоянна величина и във всеки един момент може да са налице обстоятелства,
водещи до невъзможност за изпълнение
на наложен запор, или обратно – до удържане на по-големи
суми от възнаграждението в изпълнение на запора, като това не означава, че ЧСИ
следва многократно да налага запор върху едно и
също вземане на длъжника. Посочва се, че веднъж наложен, запорът поражда
своето действие, като то трае до прекратяване на трудовото правоотношение с
длъжника, когато изпълнителният способ е
завършен. Твърди се, че уведомлението от работодателя за прекратен трудов
договор е постъпило по изпълнителното дело на 12.01.2017 г., от който момент е
възникнало задължението за взискателя да поиска извършването на нови
изпълнителни действия. Отбелязва се, че при успешно извършено изпълнително
действие, което не е завършено (с погасяване поради плащане, или с прекратяване
на трудовото правоотношение), не е налице основанието за прекратяване по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съобразно
чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Ивелина Божилова е изложила мотиви по обжалваните
действия, с които оспорва жалбата като неоснователна. Навеждат се доводи, че запорът
не може да реализира изпълнителния способ, от който той е част, само в случай,
че вземането не съществува, т. е. поради обективна невъзможност, която не е
следствие от поведението на длъжника или от извършени от него действия, като в
този именно случай нереализираните изпълнителни способи и пасивността на
взискателя биха довели до настъпване на перемпция, какъвто не е настоящият
случай, тъй като запорът на трудово възнаграждение е реализиран, но чака реда
си за изпълнение. Именно поради тази причина, за да избегне извършването на
допълнителни разноски за сметка на длъжника, взискателят, не е предприел други
принудителни действия, още повече, че по запора са започнали да постъпват суми
от удръжки. Нови изпълнителни действия са предприети от него в по-късен момент,
когато работодателят е уведомил, че трудовото правоотношение с длъжника е
прекратено. Поддържа се, че изпращането на запорно съобщение до третото лице -
работодател представлява действие по налагането на запор, което е успешно
извършено, като самият изпълнителен способ не е завършен и е висящ до
постъпване на плащане от третото лице,
дори и когато е върнато уведомление по чл. 508 от ГПК от работодателя, че
запорът чака ред. Поддържа се, че е налице редовно извършено и незавършено
принудително действие, което прекъсва преклузивния срок водещ до
перемпция и което временно е спряло да се изпълнява поради законовите
разпоредби уреждащи реда
на привилегиите на вземанията на различните взискатели. Посочва се, че след
връчено напомнително писмо до третото лице същото е отговорило и е започнало да
превежда суми именно по редовно наложения запор, като сумите са постъпвали до
момента на прекратяване на трудовите отношения с длъжника, от който момент е
започнал да тече преклузивният срок, който обаче е прекъснат с молба от
взискателя, който е поискал проучване на длъжника, налагане на обезпечения и
възлагане на правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, както и предприемане на принудителни
действия. Отбелязва се, че от момента на налагането на запора до започване на
удовлетворяването му са изминали действително повече от две години, но следва
да се има предвид, че по делото няма данни трудовото правоотношение да е било
прекратено преди 12.01.2017 г. или да не е отречено от третото задължено лице,
а напротив същото е потвърдено.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №
20088000400195/2008г. е образувано по молба взискателя И.Ф.К. против длъжника И.С.С.
на основание Изпълнителен лист от 24.11.2008 г., издаден въз основа на Заповед
№ 90/18.11.2008г. по ч. гр. д. № 94/2008г. по описа на Районен съд – Поморие. С
молбата за образуване взискателят изрично е посочил и способи за
изпълнение, в т.ч. и запор на трудовото
възнаграждение на длъжника.
С Покана за доброволно
изпълнение изх. № 03897 от 08.12.2008 г., връчена на 10.12.2008 г., длъжникът е
уведомен за дължимите суми по изпълнителното дело, даден му е срок за
доброволно изпълнение и е уведомен за наложен запор върху трудовото му
възнаграждение от работодателя „Спартак Секюрити“ АД.
Запорно съобщение изх. №
03898/08.12.2008г. е връчено на работодателя „Спартак Секюрити“ АД на
11.12.2008 г.
Постъпил е отговор вх. №
03307/19.12.2008г. от „Спартак Секюрити“ АД – клон Несебър, с който
работодателят е заявил, че длъжникът работи при него по трудов договор №
835/05.12.2005 г. с брутно трудово възнаграждение от 237, 96 лева. Посочено е,
че същият има удръжки (лични осигуровки и ДОД)
в размер на 51, 63 лева, както и наложен запор от ДСИ в полза на Тодорка
Колева Станкова в качеството й на законен представител на малолетния Кольо
Иванов С., в размер на 75 лева. Отбелязва се, че след гореописаните удръжки
чистата сума на лицето възлиза на 111, 33 лева, което прави невъзможно налагането
на друг запор върху трудовото му възнаграждение на този етап.
По делото е направена
справка за регистрирани трудови доходи на длъжника, от която е установено, че
лицето продължава да работи и се осигурява от „Спартак Секюрити“ АД и е
изпратено напомнително уведомление изх. 06565 от 12.05.2011 г., връчено на 16.05.2011
г.
С писмо вх. №
05187/20.05.2011 г. от третото лице-работодател „Спартак Секюрити“ АД потвърждава,
че длъжникът е служител на дружеството, че върху вземането му за трудово
възнаграждение има претенции от други две лица, по които се изпълняват наложени
запори, както и че запора на трудовото възнаграждение ще започне да се
изпълнява от месец май 2011 г.
По делото са започнали
да постъпват суми от наложения запор в размер на 25 лева месечно за периода от
31.05.2011 г. до 31.03.2014 г.
С молба вх. №
13800/25.10.2013 г. взискателят е възложил правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
С Постановление от
07.11.2013г. и писмо изх. № 17709/07.11.2013г. до Агенция по вписванията Служба
по вписванията - гр. Поморие е вписана възбрана върху недвижими имоти на
длъжника.
С писмо вх. №
05030/24.03.2014г. от третото лице-работодател „Спартак Секюрити“ АД е уведомило
ЧСИ, че на основание чл. 446, ал. 3 ГПК ще удържа сумата от 80 лева от
трудовото възнаграждение на длъжника, които ще превежда по изпълнително дело №
4/2007 г. на ДСИ при РС – Несебър, а брутното трудово възнаграждение на
длъжника е 356, 32 лева.
С писмо вх. №
00480/12.01.2017г., третото лице-работодател е уведомило ЧСИ, че трудовото правоотношение
с длъжника е прекратено.
С молба вх.№
21593/11.10.2018г. взискателят е поискал да бъдат извършени нови справки ГРАО,
БНБ и НАП.
С молба вх. № 21665/12.10.2018г.
взискателят е поискал налагане на запор на банкови сметки и трудовото възнаграждение
на длъжника, получавано от „Аркус - Сигурност Бургас“ ООД.
След извършване на справка
е установено, че длъжникът притежава разплащателни сметки
в лева в „Юробанк България“ А и „Райфайзенбанк“ ЕАД, както и че има
сключен трудов договор с „Аркус -
Сигурност Бургас“ ООД.
Със запорни съобщения
изх. № 23161/12.10.2018г. и изх. № 23162/12.10.2018г. са наложени запори върху
банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“
АД и „Райфайзенбанк“ ЕАД.
Със запорно
съобщение изх. № 23166/12.10.2018г. е наложен запор на вземането за
трудово възнаграждение, както и върху всяко друго каквото и да е възнаграждение
за труд от „Аркус
- Сигурност Бургас“ ООД.
В отговор с вх. №
22325/19.10.2018г. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
информира ЧСИ, че няма достатъчна наличност по сметката на длъжника и има
наложени предходни запори по тях
С отговор вх. №
24273/20.10.2018г. „Райфайзенбанк“ ЕАД уведомява ЧСИ, че няма достатъчна
наличност по сметката на длъжника и има наложени предходни запори по тях.
С писмо вх. №
22716/25.10.2018г., от третото лице - работодател „Аркус - Сигурност Бургас“
ООД е уведомило ЧСИ, че месечното трудово възнаграждение след приспадане на
данъци и осигуровки е под МРЗ и при промяна на трудовото възнаграждение над
МРЗ, удръжки по запорното съобщение ще бъдат направени от заплатата на лицето и
внесени по посочената сметка.
С изрична молба вх. №
25830/14.12.2018г взискателят е поискал да се наложат възбрани на притежаваните
от същия идеални части от недвижими имоти находящи, се в гр. Ахелой, които са
наложени с постановление от 05.02.2019г.
Във връзка с постъпила
молба вх. № 17711/03.10.2019г. с приложен заверен препис на Решение № 155/31.07.2019г.
на Районен съд гр. Несебър, влязло в законна сила на 24.08.2019г., е наложена възбрана
в полза на взискателя на притежаваните от длъжника идеални части от недвижим
имот, находящ се в гр. Несебър.
На 02.12.2019г. е
постъпила молба от длъжника И.С.С., чрез адв. Ж.И., с искане да се постанови
акт, с който да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК.
С писмо с изх. №
04502/27.02.2020 г. ЧСИ Ивелина Божилова е намерила молбата за неоснователна.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Установява
се по делото, че върху трудовото възнаграждение на длъжника е наложен запор, по
който не са постъпвали суми по изпълнителното дело за периода от налагането му
на 08.12.2018 г. до 30.05.2011 г. и за периода от 01.04.2014 г. до прекратяване
на трудовото правоотношение на 12.01.2017 г., като причината за това е наличието
на друг запор за изпълнение на вземане за издръжка в полза на малолетно дете на
длъжника и несеквестируемост на остатъка от трудовото му възнаграждение.
Изпращането на запорно съобщение до третото
лице - работодател представлява действие по налагането на запор, което е
успешно извършено, като самият изпълнителен способ не е завършен и е висящ,
дори и когато е върнато уведомление по чл. 508 от ГПК от работодателя, че запорът
не може да бъде изпълнен, защото чака ред предвид наличието на други запори за
вземания, които се ползват с привилегия. Предвид успешното налагане на изпълнителното
действие – запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, не е необходимо
взискателя да иска повторното му извършване. Веднъж наложен, запорът поражда
своето действие, което трае до завършването на изпълнителния способ чрез
погасяване на вземането на взискателя или чрез прекратяване на трудовото му правоотношение
при липса на последващ работодател (арг. от чл. 512, ал. 3 ГПК). Налице е
редовно извършено и незавършено изпълнително
действие, което не обуславя двугодишно бездействие от страна на взискателя,
което да послужи като годно основание за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че не е налице поддържаното от жалбоподателя
основание за прекратяване на изпълнителното дело. Следователно липсват основания,
които да обосноват отмяна на обжалваното действие на ЧСИ, поради което жалбата
следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не
подлежи на обжалване, поради което е окончателно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на И.С.С., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника адвокат Ж.И., против действията на ЧСИ Ивелина Божилова по
изпълнително дело № 20088000400195, изразяващи се в отказ да се прекрати изпълнителното производство, обективиран в
писмо с изх. № 04502/27.02.2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.