Р Е Ш Е Н И Е
№
град Свиленград, 17.06.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 252 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 2321/2018 от 04.04.2019 година на С.Д.
Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, в което на В.Л.Б.
(Vasile Lucian Bolmadir), роден на *** ***, Румъния от село Тофля, област Галац, Румъния, със съдебен
адрес:***, чрез адвокат Г.Г., за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за
митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 12 513.85 лв.,
на
основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата 1
419 броя парфюми и
тоалетни води и на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в полза на
Държавата лек автомобил марка „Хюндай” с румънски регистрационен номер GL-14-AZL, черен на цвят, с шаси № KMHSH81WP6U089905, ведно с Регистрационен талон и 1 брой контактен ключ.
Жалбоподателят В.Л.Б.
чрез пълномощника си – адвокат Г.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй
като счита същия за незаконосъобразен, неправилен и необоснован – жалбоподателят
не бил извършил процесното нарушение, не били изяснени всички факти и
обстоятелства и наложените наказания били несправедливи.
В
съдебната фаза, редовно призован, респ.уведомен, жалбоподателят В.Л.Б.,
се
явява. За него се явява адвокат Г.Г., който пледира за отмяна
на обжалвания акт, тъй като било нарушено правото на защита на жалбоподателя
предвид факта, че не бил извършен превод на разбираем за него език на
съставения му Акт и тъй като той декларирал пред митническите органи
пренасяните от него стоки, но те не го разбрали.
В
съдебната фаза не се ангажират гласни
доказателства.
Административнонаказващият орган АНО (въззиваемата
страна) –
С.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, редовно призовани на посочения съдебен адрес, респ.уведомени,
изпращат представител – Старши
юрисконсулт Галина Попова, която сочи че НП е издадено
законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли
същото да бъде потвърдено изцяло.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На
16.10.2018 година, около 00.00 часа на
Митнически пункт (МП) „Капитан
Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”,
на път от Република Турция за Румъния пристига лек
автомобил (джип) марка „Хюндай”, модел „Санта фе” с румънски регистрационен
номер GL-14-AZL (в този смисъл са и данните от Свидетелството за
регистрация на автомобила, ведно с писмен превод на български език), управляван от румънския
гражданин
– жалбоподателя В.Л.Б.. В автомобила не пътуват други лица.
Преди започване на митническата проверка водачът устно е поканен от митническия служител – свидетеля Ж.Г.К. на румънски език, който
владее говоримо, да декларира носените от него
стоки, валутни ценности и лични вещи. Водачът не декларира нищо.
В
изпълнение на служебните си задължения и на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ,
в гаража на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”,
митническите служители извършват митническа
(физическа) проверка на посочения лек автомобил, при която се констатира, че
има недекларирани стоки – 1 419 броя парфюми и тоалетни води с лого на
различни търговски марки.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 1089 от 16.10.2018 година.
В
Личното
си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1,
т. 5 от ЗМ от митническите
служители за нуждите на проверката, каквото и дава в писмена форма жалбоподателят В.Л.Б.,
ведно с превод на същото, сочи, че работи в Истанбул и че работодателят му дал
парфюмите вместо заплата, тъй като нямал пари.
При
тези фактически
обстоятелства, след разкриването на контрабандираните процесни
стоки,
в този смисъл открито деяние и неговият извършител, свидетелят Ж.Г.К. пристъпва на основание чл. 230
от ЗМ към съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2026/16.10.2018 година против
жалбоподателя В.Л.Б.. След съставянето на АУАН, жалбоподателят В.Л.Б.
е запознат със съдържанието му чрез извършване на превод на румънски език (на
лицето, извършило превода на румънски на жалбоподателя, Актът се превежда от
митническите служители на турски и той съответно го превежда на румънски) (съгласно писмения превод на текста, изписан
най-отдолу в АУАН) и е връчен лично,
като с
подписа си В.Л.Б. удостоверява получаването на
екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ, датирана от 16.10.2018 година, като
жалбоподателят не сочи възражения срещу констатациите в Акта. Предметът
на нарушението е индивидуализиран надлежно, съобразно установените към момента
данни, с посочване на вида на стоките, марките им, грамажа и тяхното
количество. Задържан е и лекия автомобил, ведно с Регистрационния
талон с № G00408334L
и контактния ключ.
Посочените по–горе недекларирани парфюми и
тоалетни води са иззети с
Разписки № 0129757, № 0129758, № 0129759,
№ 0129760 и № 0129761, а автомобилът – с Разписка № 01299762, всички от дата 16.10.2018 година.
С
Приемателно–предавателни протоколи от дата 16.10.2018 година, процесните
стоки и лекия автомобил, ведно с приложенията към него, са предадени на отговорно
пазене в склад на Митница – Бургас (сега Териториална дирекция Южна
морска). В
кориците на преписката е наличен и Опис на състоянието на процесния джип от
дата 22.10.2018 година.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Според
даденото Становище с рег.№ 32-320552 от 06.11.2018 година на
митническите служители от комисията, извършила оценяването, митническата
стойност на стоките – предмет на нарушението е в общ размер на 12 513.85 лв.
съгласно чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година на Европейския парламент
и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза (Регламент № 952/2013 година). Т.е.
ползвани са наличните
данни на митническата територия на Съюза, като се използвани разумни
способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението
за прилагане на чл. VІІ от Общото споразумение за митата и търговията, чл. VІІ
от последното и глава 3 от Регламент № 952/2013. Не са ползвани разпоредбите от чл. 70 до чл. 74, § 2 на посочения
Регламент, тъй като липсва информация относно договорната стойност на стоките –
предмет на нарушението, както и за мястото на производство, репутация, свързани
лица и възникнали разходи при производството на оценяваните стоки.
Видно от постъпилата в Деловодството на АНО с вх.№ 32-79569/15.03.2019 година Оценъчна експертиза, изготвена
от вещото лице О.Н.Б., митническата стойност към датата на извършване на
нарушението на лекия автомобил възлиза
на 10 000
лв. За определяне на митническата
стойност вещото лице използва метода на пазарните аналози като директно
сравнява с подобен (аналогичен) актив и ценово сравнение. Посочената митническа
стойност е установена чрез детайлно проучване в над 10 български
интернет-сайтове на автокъщи, магазини и автоборси. Използвана е средната
пазарна цена, използвана в процеса на продажба на стоки в непроменена форма на
независим партньор, където продавачите и купувачите могат да бъдат открити
нормално по всяко време и цените са общодостъпни. В заключение вещото лице
сочи, че при определяне на митническата стойност на процесния лек автомобил е
използвал разпоредбите на Митническия кодекс и Регламент №
952/2013 година. В съдебно заседание вещото лице О.Н.
Бюблюлев сочи, че митническата стойност на лекия автомобил е определена към
датата на деянието – 16.10.2018 година и че е определена съгласно чл. 74, § 3
от Регламент (ЕС) № 952/2013 година, тъй като другите предходни методи са
неприложими поради липсата на данни, които са необходими за тяхното ползване.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, С.Д. Заместник-Директорът на Териториална дирекция Южна морска в
качеството на наказващ орган с делегирана компетентност, издава процесното НП № 2321/2018 на 04.04.2019 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от
контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното НП е редовно връчено на
жалбоподателя чрез процесуалния му представител (съгласно Молба
с вх.№ 32-31437/01.11.2018 година и Пълномощно от дата 17.10.2018 година) на 10.04.2019 година по
пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно подписано, се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с отбелязване и имената
и качеството на
получателя му, а именно: М.Димитрова - секретар.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят
В.Л.Б. е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозил стоки през
държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи.
Извършеното деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание
чл. 233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 12 513.85 лв. (100 % от митническата
стойност
на недекларираната стока) и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети
в полза на Държавата недекларираните стоки.
Описаната
в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото
писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му № 2321/19.10.2018 година на Териториална
дирекция Южна морска, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание, проведено на 16.05.2019 година свидетели Ж.Г.К. и П.В.С..
Видно
от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ
– 42/32-8714 от 07.01.2019
година на Директора на Агенция „Митници”, Заместник-Директорите
на Териториалните дирекции имат право съобразно
териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ.
Съгласно служебно известната на Съда Заповед № ЗМФ-1318 от 27.12.2018 година, считано от 00.00 часа на 07.01.2019 година са закрити точно посочени митнически
учреждения, включително МП „Капитан Андреево” и са създадени митнически
учреждения в структурата на Териториална
дирекция Южна морска, включително МП „Капитан
Андреево”, като дейността, компетентността, правата и задълженията на закритите
митнически учреждения преминават към създадените такива.
По делото бе допуснато и разпитано в процесуалното
качество на свидетел лицето К.М., който установи пред настоящия Съдебен състав, че парфюмите
са дадени на жалбоподателя от работодателя му, тъй като не можел да му изплати
дължимите възнаграждения, че на границата митническият служител го попитал дали
има нещо за деклариране и че на процесната дата жалбоподателят се обадил на
свидетеля с молба да намери лице, което говори турски и румънски езици, тъй
като го спрели на границата и не можел да разбере какво става.
По делото бяха изслушани и обясненията на
жалбоподателя, който са с идентично съдържание с това на показанията на
свидетеля К. М., като жалбоподателя допълва че е заявил на
митническия служител, че носи парфюми.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща
с изложената в АУАН и възприетата от АНО
в НП, Съдът изведе въз основа на анализа на писмените и гласни доказателства,
събрани и приобщени в хода на производството по съответния процесуален ред. От
кръга на гласните доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира
изцяло с доверие показанията на свидетелите – Ж.Г.К. и П.В.С., предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и цялостната
им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите са изчерпателни,
с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените твърдения относно
основните факти от предмета на доказване, както и са формирани от
непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се събития, които
възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е преценката за
правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната критика, тъй като те не
се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с останалите писмени
доказателства, които Съдът кредитира; обратно, убедително се подкрепят от
същите, от друга страна при отсъствие на индиции за предубеденост на
свидетелите не възникват съмнения за
недобросъвестност или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата Ж.Г.К. и П.В.С. да имат личностно отношение към жалбоподателя,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания
за критика по отношение на свидетелски показания на К. и С. не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в
този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО,
не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка
и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН
не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при
съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД
№ 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. С тези съображения Съдебният
състав даде вяра на показанията на свидетелите Ж.Г.К. и П.В.С., считайки ги
обективни и достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и
времето на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване
от жалбоподателя В.Л.Б., установявайки обективните факти на влизането му в
страната, идвайки от Република Турция, моторно превозното средство (МПС), с
което е пътувал, липсата на действия от негова страна за митническото оформяне
на носените процесни стоки – парфюми и тоалетни води, респ. тяхното деклариране
при редовния митнически контрол, още и резултатът от митническата проверка -
намирането на определено количество парфюми и тоалетни води, така и тяхната
принадлежност и държането им, свързани с неговата личност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
Частично с доверие се оцениха от Съда, обясненията на
жалбоподателя и показанията на свидетеля Калин Мариус – допуснат до разпит в
съдебното производство по искане на жалбоподателя. Същите се възприемат
единствено в частта на твърденията, които не се опровергават от кредитираните
показания на другите разпитани свидетели (Ж.Г.К. и П.В.С.) и от писмените
доказателствени средства по делото. С подобна еднозначност те се очертават,
конкретно за обстоятелството, че парфюмите и тоалетните води са дадени на
жалбоподателя от работодателя му в Република Турция, тъй като нямал пари да му
плати възнаграждението. В останалата им част и по-специално, досежно изложената
фактологическа версия относно това, че липсвал превод на Акта на разбираемия от
жалбоподателя румънски език и че декларирал пред митническия служител
пренасяните стоки, са в пряко противоречие и се опровергават от другите
свидетелски показания (, кредитирани от Съда), като остават изолирани и не се
подкрепят дори косвено и от писмените доказателствени източници. Поради това,
Съдът не ги кредитира с доверие в обсъжданата им част, считайки ги тенденциозни
и неправдоподобни, както с оглед тяхната противоречива насоченост спрямо
останалите доказателства, така и поради близките отношения на посочения свидетел
с жалбоподателя, от тук и пряката им заинтересованост от изхода на делото.
Доколкото показанията на свидетеля и обясненията на жалбоподателя сериозно се
компрометират при съотнасяне с останалите доказателства, събрани в
производството, които Съдът кредитира, наред с отчитане на обстоятелството за тяхната
заинтересованост от изхода на спора, дават достатъчно основание на Съда да
счита същите за недостоверни и предубедени, ориентирани към прикриване на
обективната истина по делото, в опит за изграждане на защитна версия на
жалбоподателя. Ето защо, Съдът не цени с доверие и отказа да кредитира
показанията на посочения свидетел и обясненията на жалбоподателя в тази им част
– убедително опровергана, поради което ги изключи от доказателственото
обсъждане и не ползва при формиране на фактическите и правните си изводи.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира Становището на митническите органи относно
митническата стойност на процесните стоки и Заключението на Оценъчната експертизата, назначена от АНО, тъй като са изготвени след извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по
делото доказателства. Становището, респ. Експертизата
са изготвени съответно от митнически органи и специалист в съответната област (, включен в Списъка на вещите лица за 2019 година за Хасковския съдебен район), поради което няма основание за каквото и да е
съмнение относно тяхната
квалификация на специалисти. С тези
съображения, Съдът приема Становището и Експертизата,
назначена от АНО, за извършени от сружители, респ. вещо лице – специалисти с необходимата квалификация и знания, липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените писмени Становище и Заключение
обективират необходимите
данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и
кореспондиращи с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за тяхната правилност.
Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани в Становището
и Заключението на
вещото лице, приложени в АНП, няма, поради което Съдът намира за обосновани и правилни Становището и Експертизата, назначена от АНО (както вече бе посочено)
и ползва същите при формирането на фактическите и правните си
изводи. Въз основа на Становището и Експертизата
се установяват митническа
стойност на стоките – предмет на нарушението и на лекия автомобил към датата на деянието. Досежно приложимите способи за определяне на митническите стойности, ползвани от митническите органи и вещото лице Б., Съдът намира същите за правилни и законосъобразни.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се
налага и относно писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,
които не се оспориха от страните. Същите Съдът цени за достоверни по
съдържанието им спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата, на която Жалбата е
депозирана в Регистратурата на АНО, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, сверено с
оригинала в съдебно заседание (след което върнато на адвокат Г.Г.),
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване
на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето
защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП, не се констатираха
недостатъци на актовете.
Спазена е изцяло административната
процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, не се констатираха
допуснати процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им,
развила се пред наказващия орган. Спазени са формата и редът при
постановяването им. За пълнота на настоящото изложение във връзка с наведените
възражения относно липсата на превод на АУАН, Съдът
посочва следното: в ЗАНН не се предвижда задължително участие на преводач в
административнонаказателното производство - във фазата на установяване на
нарушението, извършено от лице, което не владее български език. Съгласно чл. 84
от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване
на Призовки и Съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне
разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове,
както и за производството пред Съда по разглеждане на Жалби срещу НП, на
Касационни жалби пред Административния съд и Предложения за възобновяване, се
прилагат разпоредбите на НПК. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на
НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане
на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по
обжалване на НП пред Съда. Безспорно е, че при установяване на нарушението
както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български
език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това
право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за
наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Преценката
дали липсата на превод на АУАН представлява
съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се
основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане
правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да
се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл. 6 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и предвид чл. 47 и
чл. 48, §2 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС), доколкото
последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно
движение на чужди граждани. Следва да се има предвид че правото на лицето да
бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с
акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на
зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на
съдебния процес пред Районния Съд. В Директива 2010/64/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен
превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на
информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане
на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени
след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на
информация важи единствено за производството по обжалване пред Съд. Разгледани в своята цялост, цитираните Директиви установяват безусловно
задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното
производство, като за извършените административни нарушения такова задължение
липсва. Затова, сама по себе си, липсата на превод на АУАН не може да обуслови
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство. Отделно
от това по делото жалбоподателят е
представляван от адвокат. Т.е. лицето е организирало адекватно защитата си
срещу процесното НП. Съществени са само тези нарушения, които ако не бяха
допуснати, биха довели до друг резултат. В случая дори и да се приеме, че
липсата на превод на АУАН е нарушение, то поради факта, че наказаното лице е
имало възможност да се защити, то тази липса по никакъв начин не е довела до
нарушаване на правата му и не се е отразила на законосъобразността на НП.
В конкретния случай Съдът счита, че е имало извършен превод
на АУАН, тъй като съгласно показанията на свидетелите – митнически служители,
които както вече бе посочено се ползват с кредит на доверие, АУАН е бил
преведен от преводач – лице от мъжки пол с имена Прескорнита Мариус, който е
провел с жалбоподателя смислен разговор на румънски език, от който за К. и С.
не са възникнали съмнения, че жалбоподателят разбира случващото се в момента.
Дори и да не се възприеме изложеното в предходното изречение и дори да не е
имало надлежно назначен преводач при съставяне на АУАН, респ. при връчването му,
то от АУАН се установява, че жалбоподателят се е запознал с АУАН, удостоверил е
това с подписа си.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите
реквизити на минимално необходимото съдържание, съгласно разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано, както словесно, така и с
посочване на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал.
2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко нарушение на
митническия режим се съставя Акт от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 16.10.2018
година актосъставителят Ж.Г.К. е заемал длъжността „Митнически инспектор”,
т.е. бил е митнически орган. Лицето,
подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността С.Д. Заместник-Директор
на Териториална дирекция Южна морска, чиято материална
компетентност да издава НП за нарушения по ЗМ се доказва от приетата по делото №
ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на Директора на Агенция „Митници”, т.е. той се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия
орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ – Директора на Агенция „Митници” по
надлежния ред с административен акт - Заповед. Поради това същият се легитимира
като компетентен орган по смисъла на чл. 231 от ЗМ.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН
срокове.
Не
са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването
на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че във
фазата на административнонаказателното производство, развила се пред контролния
орган и пред АНО, формално липсва нарочен
акт за назначаването на експертизата и поименното определяне на вещото
лице, както и
формулиране на задачите към него,
каквото изискване е предвидено в чл. 145, вр.чл. 144 от НПК, а досежно
съдържанието на експертното заключение – предписания са установени в чл. 152 от НПК; но прилагането на тези разпоредби е само съответно в административнонаказателното
производството, развиващо се по правилата на ЗАНН, а такова е и настоящото,
като това е предпоставено от неговия характер. По дефиниция производството по
ЗАНН е по-опростено, макар и състезателно, като типични за него са и процесуалната
бързина и експедитивност за реализиране на административнонаказателната
отговорност (аргумент от установените процесуални срокове), поради което
несъвместимо с този основен негов принцип, в частност, би било директното
обвързване и стриктно формално следване, с изпълнение всички процесуални
изисквания, установени в нормите на НПК. Ето защо, няма как да се изисква, в
случай на необходимост от извършване на експертиза, същата да се назначава с
нарочен, отделен акт от органа, осъществяващ процесуалните действия по
съставяне на АУАН. В този смисъл достатъчно е реално, фактически да е осигурено
вещото лице, с необходимата специалност, знания, квалификация и опит,
позволяващи му да даде Заключение по поставената задача, релевантна за
изясняване на определени факти и обстоятелства, установяването на които да се
изисква във връзка с реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, относимо към
извършването на съставомерно деяние, преценката на неговата обществена опасност
и/или наказването – определяне размера на „Глобата” или нейната
индивидуализация - изобщо в установените параметри от закона.
Предвид
изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание поради
недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите,
подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият
Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук,
съответно липсват формални основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното
НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед приложението на материалния закон
и при възведената правна квалификация – чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО,
която е вярна, съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част
на Акта. Същите и категорично се доказаха от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнително деяние от страна на жалбоподателя, обективно и
субективно съставомерно като митническо нарушение, във фактическия състав на
чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Въз
основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и косвено от
приобщените писмени доказателствени източници от преписката, установи се и че
посочените стоки лицето В.Л.Б. не е обявило пред митническите органи, поради
което не е разполагал и не е представил митнически документи, удостоверяващи
надлежното им деклариране или задействане на митнически режим за тях. Всички
свидетелите,
са единодушни и относно съпричастността на лицето към пренасяните стоки и
неговото лично отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и
естеството на носените вещи, представляващи парфюми и тоалетни води и тяхното
количество (в този смисъл са и обясненията на жалбоподателя). С оглед
посоченото същите, несъмнено попадат в легалната дефиниция на понятието
„стоки”, дадена в § 1, т. 14 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, която т.
14 е отменена и към настоящия момент легалното определение на понятието „стоки”
се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт най-съотносим към
митническото законодателство, а именно: „„Стока”
е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода,
топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер.”.
Според българския тълковен речник, „стоката” е материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на определени нужди, потребности на хората в зависимост от
техните вкусове и предпочитания. С оглед така дадените
определения стоки са и процесните предмети – парфюми и тоалетни
води. Поради това, с оглед събраните доказателства по
делото Съдът приема за доказано по безспорен начин, от обективна страна, че на 16.10.2018 година
през МП „Капитан Андреево” при влизането си в страната от Република Турция,
жалбоподателят В.Л.Б. е носил, т.е. фактически е пренесъл през
държавната граница и въвел в страната стоки с търговски характер и количество,
без знанието и разрешението на митническите органи. С това е осъществил състава
на митническото нарушение „митническа контрабанда”, дефиниран в чл. 233, ал. 1
от ЗМ, във втората от предвидените изпълнителни форми - „превозване” през
държавната граница. За съставомерността на деянието достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение
на митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия
на страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана,
като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол. Т.е. съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната
граница стоки без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на
митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за
контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на самата държавна
граница (, което е практически невъзможно), а вътре в територията на Република
България. Именно в тази връзка при преминаване на митнически контрол, действащо
е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от
лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от
ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране, произтичащо от
чл. 68, вр.чл. 62 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване
на Митническия кодекс на Общността (Регламент (ЕИО) № 2913/92) - приложим за
конкретното нарушение. Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока,
предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за
съответния режим, като са допустими при определени условия писмено или устно
деклариране. Легално дефиниция на понятието „деклариране” е дадено в чл. 4, § 17 от цитирания Регламент (ЕИО) № 2913/92,
като това правно действие се свързва със задължителното прилагане на определен
митнически режим за дадената стока: „„Деклариране” е действието, чрез което едно лице изразява по установени
форми и начини, желанието си за прилагане на определен митнически режим за
дадена стока.”. Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от
страна на водача В.Л.Б. на носените от него стоки, в релевантния
момент на въвеждането им на митническата територия на Република България, пряко
се установява от показанията на свидетеля К., който е категоричен, че той не е декларирал пренасяните парфюми и тоалетни води. Отделно от
това процесните стоки са с необщностен произход, с оглед дестинацията на пътуването,
сочеща износ от Република Турция – Държава, нечленуваща в ЕС, респ. внос в Република
България, на което основание безспорно и са подлежали на деклариране при
митнически контрол. В конкретния случай, съобразно видът и количеството на
стоката, дължимото за нея и надлежно деклариране е било писменото – по аргумент
за обратното от чл. 225 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Съвета от 2 юли 1993
година относно определяне на разпоредби за прилагането на Регламент (ЕИО) №
2913/92 (Регламент (ЕО) № 2454/93), който има директно действие за вътрешното
ни законодателство след присъединяването на България към ЕС, вр.чл. 1, § 6 от същия
Регламент - относно дефиницията нетърговски стоки („„Нетърговски
стоки” са: стоки, които в отделни случаи се оформят за даден митнически режим и
чийто характер и количество показват, че са предназначени за частна, лична или
семейна употреба на получателите или лицата, които ги носят или които явно са
предназначени за подарък.”). Тъй като този им брой изключва нетърговски характер,
обратно сочи търговско предназначение, т.е. процесните стоки
не могат да бъдат определени като нетърговски такива. Устно
деклариране е допустимо когато стоките са с нетърговски характер, когато
стоките са с търговски характер, но се съдържат в личния багаж на пътника и т.н.
Именно това свое задължение за писмено деклариране не е изпълнил жалбоподателят В.Л.Б. при
влизането си в страната от Република Турция, като той несъмнено е бил субект на
същото, възникнало за него в момента на започване на формалностите по
митническия контрол - първоначален. Доколкото не е направено деклариране в
дължимата и изискуема форма - с писмена митническа декларация (унифициран
формуляр ЕАД), то налице е липса на деклариране. Бездействието от негова страна
по отношение на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по
надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи,
субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият съставомерен
признак на нарушението. След като това е така, безспорно с деянието си
жалбоподателят В.Л.Б. е консумирал от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ,
осъществявайки контрабанда на стоки с търговски характер и количество, т.к. не
е изпълнил задължението си да ги декларира при преминаването през митнически
контрол, макар реално да е носил такива, като те са били открити вече при
митническата проверка. Поради това напълно основателно и правилно е била
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност и направените изводи
от АНО са изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече се
посочи от преките гласни доказателства, които Съдът цени и относно авторството,
с оглед изясненото от свидетелските показания цялостно поведение на нарушителя
в хода на проверката, обективният факт на откриването им в процесния
лек автомобил.
В допълнение следва да се посочи, че в
Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от
16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за
митнически освобождавания (Регламент № 1186/2009 година) се определят случаите,
в които поради особени обстоятелства се предоставя освобождаване от вносни и износни мита за стоки, допуснати за свободно обръщение или изнасяни от митническата територия на
Общността. Стоките, освобождавани от вносни мита са посочени
в 30 отделни глави. Обектите
– предмет на нарушението не могат
да бъдат отнесени към никоя от
стоките, посочени в Регламент №
1186/2009 година.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013, посочва кои стоки са освободени от мита, като отново стоките - предмет на
нарушението не подадат под тези норми.
В конкретния случай,
съобразно видът на стоките те не подлежат на освобождаване от митни
сборове, и подлежат на деклариране.
Деянието, извършено от В.Л.Б. е съставомерно и по
субективен признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, категорично
правно съждение за което се налага от факта на укриването на носените стоки в
лекия автомобил, на който е водач, от тук разкрива се и пряко целения резултат
– настъпването на общественоопасните последици – укриването и даването на
невярна информация на митническите органи, при наличие и на представа за
обвързващото задължение за деклариране на пренасяните стоки, въпреки това
напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на деятелността
си, жалбоподателят В.Л.Б. е бездействал при митническия контрол. Т.е. жалбоподателят
е разбирал свойството и
значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният
и волевият елемент на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия и
поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както и е
знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено или устно
деклариране му е било известно. Още повече
според инфраструктурата на ГКПП „Капитан Андреево”, посочените задължения са
обявени публично, на указателни табели и на няколко езика, с местоположение,
изключващо пропускането, респ. невъзприемането им от преминаващите пътници. От
друга страна и местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи основание
да се приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим, действащ в
Общността и допустимите норми за пренос на стоки, т.е. жалбоподателят В.Л.Б. е
бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното, липсва каквото и да е правно
основание за друг различен правен извод, освен този, че напълно правилно е
ангажирана неговата административнонаказателната отговорност. С тези правни
съображения Съдът прие обжалваното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на материалния закон.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият
Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на процесното нарушение, във формата
на изпълнителното деяние - превозва. До същия правен извод е достигнал и АНО,
издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде споделен. В допълнение към вече
изложените съображения, необходимо е да се разясни, че проведеното
разграничение в изпълнителните форми на контрабанда – превозва и пренася,
въздигнати в самостоятелен фактически състав съгласно
административнонаказателната разпоредба на чл. 233, ал. 1 от
ЗМ, е в зависимост от използването на допълнително средство - пътно
превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било невъзможно или
пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен превоз на товари,
респ.Договор за превоз. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване
с МПС и управлението му от нарушителя, респ. намиране на стоки в това МПС, не
обосновава изпълнително деяние във форма - пренася, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето
защо, извършеното от жалбоподателя В.Л.Б. по обективните си характеристики,
покрива признаците на изпълнително деяние - превозил/превозва, следователно и
приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната
форма на нарушението, така и по правно основание - чл. 233, ал. 1 от ЗМ.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – парфюми
и тоалетни води.
По убеждение на настоящия съдебен състав процесното
административно нарушение, за което жалбоподателят В.Л.Б. е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН и не разкрива характеристиките на такъв. Дори и само предвид голямото количество на контрабандирани
стоки, както и видът им, деянието не разкрива значително по-ниска степен на
обществена опасност от типичната за този род нарушения, още по-малко пък изобщо
– липса на такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение -
на просто извършване, без значение е настъпването на вреди от същото, отделно
като релевантен аргумент Съдът съобрази и характерът на обществените отношения,
засегнати от конкретната простъпка – административнонаказателна, с оглед
действащия режим на митническия контрол – в сферата на отношенията, ползващи се
със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискални
интереси на Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл.
84 от ЗАНН, за отпадане на
наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на
нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе казано,
мълчаливата преценка на АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с
който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът
споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове маловажност на
случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН не са налице
предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата отмяна, като неправилно
санкциониращо маловажен случай на административно нарушение.
ПО
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 233, ал. 1 от ЗМ за
митническа контрабанда на стоки на виновните лица се
налага „Глоба” в размер от 100 % до 200 % от митническата
стойност на
недекларираните стоки;
а съгласно
съответно чл. 233, ал. 6 от същия закон
недекларираните стоки - предмет на митническа контрабанда се отнемат в полза на
Държавата, независимо чия собственост са и
съгласно ал. 8 на посочената разпоредба превозните и преносните средства, които са
послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия
собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на
предмета на митническата контрабанда.
Административното наказание е правилно и
законосъобразно определено в минималния размер от 100 % от митническата
стойност на недекларираните стоки. Така проведената индивидуализация, според Съда е правилна и
законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
указаните в нея критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички
релевантни за отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива.
Като очевидно отчетени са конкретното количество и
видове на
контрабандно пренесените стоки – значителни, което обстоятелство
безспорно е отегчаващо и предопределя по-висока тежест на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства, извън това за пренасянето на стоките да
не е бил използван тайник или друг специален начин, се установиха младата възраст на жалбоподателя, факта, че не е направил
опит да осуети или възпрепятства проверката и липсата на данни в кориците на
делото за други нарушения. Не се констатира
обществената опасност на деянието и на дееца да са завишени. Предвид така
установените релевантни за отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност
и съобразно относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива, поради
което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН, законосъобразно,
както и справедливо - съответно по тежестта си на извършеното е било
индивидуализирано наказанието в минимален размер, в който
именно е и наложената „Глоба” – формирана от 100% от
митническата стойност на стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка
относно режима на индивидуализация е правилен относно процентното
отношение на наложеното административно наказание.
Така
наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
НП
е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане в полза на
Държавата на стоките - предмет на нарушението. Подобно разпореждане е напълно
законосъобразно, приложено на съответното правно основание - чл.
233, ал. 6 от ЗМ. Правната разпоредба е императивна и обвързва във
всички случаи указаното разпореждане с тези стоки, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не следва и
предвид доказаното извършване на конкретното митническо нарушение, обвързано с
приложението й.
Настоящата инстанция намира,
че изграждането на обоснован извод относно правилността и законосъобразността
на обжалваното НП в частта
му относно отнемането на лекия автомобил се
предопределя от едно условие – коя от визираните стойности - митническа или пазарна, следва да
бъде меродавна, както на пътното
превозно средство (ППС), така и на стоките - предмет на
нарушението.
Както вече бе
посочено съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 8 от ЗМ, превозните и преносните средства, които
са послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост
са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда.
В закона не е посочен
критерия за остойностяване на тези две стойности при преценка налице ли е явно
несъответствие между двете. Изхождайки от чл. 233, ал. 1 от ЗМ където митническата стойност е ръководеща за
определяне размера на наказанието, то обективен критерии за преценка би се
явила именно тя (Решение № 96 от
21.02.2019 година по КАНД № 1266/2018 година на Административен
съд – Хасково).
Преценката на Съда за
наличие или липса на явно несъответствие обаче, следва да е винаги конкретна,
предвид спецификата на всеки отделен случай и не следва да изхожда само от
наличието или не на двукратно превишаване на едната спрямо другата, а като се
изхожда и от размера на всяка една стойност поотделно, но и размера на
съответното превишение, ако разбира се такова е налице.
Ръководна за митническия
орган е единствено „митническата стойност” на дадения автомобил, а не застрахователната или пазарната такава.
Следва да се посочи, че
стойността, която определя органът на стоките - предмет
на нарушението, също е митническата им такава, а не застрахователна или
пазарна. Само тези две равностойни по съществото си оценъчни стойности могат да
се сравняват при преценяване дали е налице явно несъответствие между тях.
При обсъждане на НП в тази част Съдът
възприема изцяло приетото от ВКС тълкуване на НК и ЗМ в Решение № 67 от 13.03.2009 година на ВКС по к.н.д.№ 772/2008 година, I н.о., НК. В този съдебен акт на ВКС се приема, че аналогично на
предвиденото в чл. 242, ал. 8 от НК, отнемане на „превозното или преносното средство, послужило за
превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата”, включително „и когато не
е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта
на престъплението”, в чл. 233, ал. 6 от ЗМ (сега ал. 8) се предвижда, че превозните и преносните средства, които са
послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа
контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо чия собственост
са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда. В Решението на ВКС още се
приема, че в чл.
233, ал. 6 от ЗМ (сега ал. 8) е почти напълно възпроизведен текстът на
ал. 8 на чл. 242 от НК във връзка с отнемането на превозните и преносни
средства, послужили за митническа контрабанда „независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не
съответства на стойността” на предмета на тази контрабанда, както и че за митническа контрабанда, останала в рамките на административно
нарушение, за прилагането й винаги да е необходима такава преценка за
съответствие.
Определената
митническа стойност на ППС – лек автомобил, е в размер на 10
000 лв. Определената
митническа стойност на стоките - предмет на митническа
контрабанда, е в размер на 12 513.85 лв.
В
случая не е налице явно несъответствие между двете конкуриращи се
стойности - тази на стоките, и тази на отнетия лек
автомобил, тъй
като стойността на ППС
не надвишава
стойността на стоките,
поради което Съдът намира, че
подлежи на отнемане лекия автомобил. Т.е.
правилно
и в унисон с разпоредбата на ал. 8 на чл. 233
от ЗМ е отнет в полза на Държавата лекият автомобил.
Предвид изложеното обжалваното НП и в тази част следва да
бъде потвърдено.
Относно
разноските:
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН разноските за преводач в размер на 20 лв. в съдебната фаза
остават за сметка на Съда, т.е. остават за сметка на органа, които ги е направил
и така както са били сторени.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 2321/2018 от 04.04.2019 година на С.Д.
Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска, в което на В.Л.Б.
(Vasile Lucian Bolmadir), роден на *** ***, Румъния от село Тофля, област Галац, Румъния, за нарушение на
чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер
на 12 513.85 лв., на основание чл. 233, ал.
6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата 1 419 броя парфюми и тоалетни
води и на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата лек
автомобил марка „Хюндай” с румънски регистрационен номер GL-14-AZL, черен на цвят, с шаси № KMHSH81WP6U089905, ведно с Регистрационен талон и 1 брой контактен ключ.
На
основание чл. 189, ал. 2 от НПК, ПОСТАНОВЯВА
направените по делото разноски за преводач в съдебното производство в размер на 20 лв. (двадесет
лева) да останат за
сметка на Съда.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена Стамболиева)