О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Сливен, 20.01.2020 година
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в закрито съдебно
заседание проведено на двадесети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с.СИЛВИЯ
АЛЕКСИЕВА
при секретаря …………………………………………… и в присъствието на
прокурора …………………………………………………… , като разгледа докладваното от мл.съдия
Алексиева ВЧН дело № 24 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е въззивно,
по реда на чл.249 ал.3 във връзка с глава ХХІІ от НПК т.е. за проверка на протоколно
определение от 05.12.2019 г., постановено в разпоредително заседание, относно
произнасянето по въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
Образувано е по протест на представител на Районна
прокуратура Сливен, против определение от 05.12.2019 г., постановено в
разпоредително заседание по НОХД № 1490/2019 г. по описа на Районен съд гр.Сливен,
в което районният съд е приел, че на проведеното досъдебно производство са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели
до ограничаване на правото на защита на обвиняемия.
С атакуваното определение, постановено в разпоредително
заседание, проведено на 05.12.2019 г., първоинстанционният съд е приел, че при
съставянето на обвинителния акт на досъдебното производство са допуснати
следните отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, а именно: в
обвинителния акт са посочени две деяния: едното с квалификация чл. 183, ал. 1
от НК за периода 01.01.2018 г. -27.09.2018 г. и такова за периода 28.09.2018 г.
-30.09.2018 г. с квалификация чл. 183, ал. 4 от НК, като не ставало ясно защо
продълженото престъпление е разделено на две отделни и/или ако прокуратурата
смятала че са две отделни защо не е приложила чл. 26 от НК. Освен това съдът е
счел, че некоректно в обвинението неплащането на издръжка за месец септември
2018 г. фигурира в обхвата на двете престъпления, тъй като за основния състав
то завършва на 27.09.2018 г., а за квалифицирания започва на следващия ден. Посочени
са и други процесуални нарушения, на които не е придаден характеристиката
съществени, а именно – пропускът да се отрази в обвинителния акт навършването
на непълнолетие на лицето спрямо, което се държи издръжка, както и пропускът да
ѝ се разяснят правата на пострадала, тъй като в качеството и на
непълнолетна същата действа не чрез своя законен представител – майката, а
лично и със съгласието на родителя.
Нарушаването на правата на пострадалата и на подсъдимия е
довело до извод на съда, че делото следва да се върне във фазата на досъдебното
производство, където посочените нарушения да се отстранят, ведно с допусната
техническа грешка в обвинителния акт, а именно дата маркираща края на периода
на извършване на престъплението с правна квалификация чл. 183, ал. 4 от НК –
вместо 30.09.2018, както е записано, следва да се отрази 30.09.2019 г. Това е
довело до прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения.
В частния протест, който е станал повод за образуване на настоящото
производство, се изразява несъгласие с постановеното в проведеното
разпоредително заседание определение за прекратяване, и с мотивите му, като същото
се определя като неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за
правилното квалифициране на деянията на подсъдимия, тъй като според
представителя на държавното обвинение двете деяния, преди и след осъждането на
дееца за неплащане на издръжка, се променил неговият умисъл. Посочва се още, че
ако съдът прецени липсата на две отделни деяния, а наличието на едно общо или пък
продължавано, то в правомощията му е да преквалифицира извършеното с крайния си
акт. Подчертава се изразеното от подсъдимия и неговия защитник разбиране на обвинението
и липсата на възражения за допуснато процесуално нарушение от тяхна страна.
Прокурорът счита, че не е допуснато процесуално
нарушение, а техническа грешка при посочването на дата на периода и това било
видно от постановлението за привличане на обвиняем по чл. 219 от НПК, където
бил посочен коректния времеви обхват на извършеното престъпление.
Аргументира се правилност на посочения в диспозитива
период и по основния, и по квалифицирания състав, тъй като същите не се
застъпвали. Посочва се, че с присъдата съдът имал правомощието да оправдае за
евентуално включване в обвинението на повече от дължимите месечни вноски.
Представителят на държавното обвинение настоява, че в
началото на периода, за който е повдигнато обвинение на подс. О. неговата дъщеря
е била малолетна и фактът, че в последствие е навръшила 14 г. не влияело на
наказателната му отговорност и било ирелевантно за неговите интереси.
Посочва се, че няма практика правата на пострадало
непълнолетно лице да се разясняват отделно от тези разяснени на неговите
родители, поради което не било извършено посоченото процесуално нарушение и
това се подкрепяло от изявлението на М., частния обвинител О. и повереника
ѝ.
Становище от останалите страни в производството не са
постъпили, въпреки че копие от протеста им е бил връчен.
По допустимостта: съдът счита, че протестът е допустим
като подаден от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването,
срещу подлежащ на обжалване акт и в законоустановения срок.
По основателността: Настоящият съд, в качеството си на
въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в частния протест на
представителя на държавното обвинение, като обсъди изложените в нея доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като
извърши проверка на атакувания съдебен акт по повод на направените оплаквания,
намери протеста за основателен.
Първоинстанционният съд е прекратил съдебното
производство по свой почин тъй като е преценил, че на фаза предхождаща
съдебната са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемия и на пострадалото лице.
Основен аргумент на атакуваното определение е, че са
нарушени правото на защита на обвинянемия и правата на пострадалото лице.
Първото безспорно представлява съществено процесуално нарушение, ако обвинителния
акт носи порока на неясно формулирано обвинение, което поставя обвиняемото лице
в позиция да не разбира точно за какво е обвинен, което препятства възможността
му за организиране на адекватна защита.
Настоящия състав на окръжния съд не споделя извода на
първоинстанционния съд. Въззивният съд не счита, че са налице съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 249, ал. 4 от НПК, които да са довели до нарушаване на правата на обвиняемия, в случая да
научи за какво престъпление е привлечен в това качество. Още повече и страните
по делото в проведеното разпоредително заседание не са правили възражения за
нарушени права. Д.Н.О. е привлечен в качеството на обвиняем за посоченото по -
горе престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Веднага след приличането му в това
качество същият е заявил че разбира обвинението и се е признал за виновен. В
обвинителния акт са посочени всички факти, върху които прокуратурата основава
обвинението си и фактическите параметри на ангажираната наказателна отговорност
са изяснени. В обстоятелствената част на изготвения обвинителен акт са
отразени фактите, които обуславят обективните и субективните признаци на
престъплението и участието на обвиняемия в него. Посочено е, че представителят на държавното
обвинение е формулирал именно по този начин обвинението, тъй като на 27.09.2018
г. е влязла в сила присъда № 90/01.06.2018 г. по НОХД № 132/2018 по описа
на
Сл РС на обв. О.
за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Според представителя на
държавното обвинение това е правилната правна квалификация на извършеното от
обв. О. и прокурорът е преценил че именно за посочените в обвинителния акт
престъпления е следвало да му се ангажира наказателната отговорност. Дали
поркуратурата е подвела правилно фактите под правната норма и дали деецът е
осъществил това, за което е обвинен от прокуратурата са част от въпросите по
чл. 301 от НПК, които съдът решава с присъдата.
По отношение на процесуалното нарушение допуснато спрямо
пострадалото от деянието лице, а именно непълнолетната М.О., то следва да се
отбележи, че съдът не споделя довода на прокурора, че нямало практика да се
разясняват правата на пострадало лице на непълнолетните лице, доколкото това
било сторено на техните родители. Според закона непълнолетните лица имат своята
дееспособност и могат да участват в гражданския оборот със съгласието на техните
родители. Поради тази причина процесуално прецизно би било да се разясняват
правата на пострадало лице на непълнолетния, доколкото самият той със
съгласието на родителя му, може да ги упражни в хода на процеса. В настоящия
случай обаче съдът не счита за
съществено процесуално нарушение неразясняването на правата лично на
пострадалата, тъй като тя или нейният повереник на първо място не считат правата
ѝ за накърнени и освен това са се възползвали от законовата възможност да
се конституира като частен обвинител в централната фаза на процеса, а именно
съдебната, където в пълнота може да се разгърне защитата на пострадалото лице с
правата му гарантирани от закона. Същата се е явила лично в съдебно заседание и
с майка си и повереника им, което е отворило възможността за по-нататъшно
участие в процеса, в който да реализира претенциите си. Във връзка с
гореизложеното, съдът счита че в конкретния казус и с оглед на заявеното от
нейна страна и с оглед на факта, че нейната майка, с чието съгласие тя действа,
е била уведомена за развиващото се наказателно производство, допуснатото
процесуално нарушение е преодоляно и процесът не следва да се връща на досъдебна
фаза, тъй като това не би довело до различно процесуално или материалноправно
положение.
По отношение на включването на дължимата месечна вноска
за месец септември 2018 г. в инкриминирания период и на двете престъпления
същото представлява материалноправен въпрос по съществото на делото и следва да
се реши и обсъжда при постановяване на присъдата.
По отношение на допуснатата техническа грешка в
посочването на крайната дата на соченото от прокуратурата престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК вместо 30.09.2019 г. - 30.09.2018 г., доколкото и съдът и
прокуратурата са категорични, че става въпрос за техническа грешка, то същата
следва да се отстрани по реда на чл. 248а от НПК и не може да бъде отнесено към
съществените процесуални нарушения.
Настоящият състав на въззивния съд, в унисон с практиката
на ОС Сливен (Определение от 23.05.2019 г. по в. ч. н. д. № 270/2019 г. на ОС –
Сливен), счита че обстоятелството, че в обвинителния акт не е посочено, че на
02.10.2018 г. дъщерята на О., на която той дължи издръжка – пострадалата М.О.,
е навършила 14 години и поради това е придобила дееспособност на непълнолетно
лице, по никакъв начин не се отразява на елементите от състава на
престъплението, за което на лицето е повдигнато обвинение. Дали детето, на
което се дължи издръжка е непълнолетно или малолетно, не е съставомерен признак
за престъплението, за което се води наказателното производство и може въобще да
не бъде посочвано в обвинителния акт. В него много ясно е посочен
инкриминирания период, номерата на решенията, с които обвиняемият е осъден да
плаща издръжка и същата е изменена, по кои дела са постановени съответните
актове, присъдата с която същият е осъден по чл. 183, ал. 1 от НК, кога съответните
актове са влезли в сила, трите имена и датата на раждане на детето, на което
обвиняемият не е платил дължимата издръжка, броя на неплатените месечни вноски
и общия им размер. Така формулираното обвинение дава ясна възможност обвиняемия
да научи с какво обвинение е предаден на съд, поради което не е налице
съществено нарушение на правото на защита по смисъла на разпоредбата на чл.
249, ал. 4, т. 1 от НПК.
Във връзка с гореизложеното съдът, счита че са налице
основанията за прилагане на чл. 248, ал. 5, т. 4 от НПК - за отмяна на
атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По гореизложените съображения и на основание чл. 249, ал.
3 вр. чл. 345, ал. 2 НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от проведено на 05.12.2019 г., разпоредително
заседание по НОХД № 1490/2019 г. по описа на Районен съд гр.Сливен, с което на
основание чл. 249, ал. 1 и 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на РП - Сливен за отстраняване на
допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Сливен за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящото определение не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: