О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
179/ 05.12.2018 г., гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателен състав,
на пети декември две хиляди и осемнадесета година,
в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия
ГОСПОДИНОВА
ВЧНД № 1067 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.243
ал.8 НПК.
С Определение №1263 от 09.08.2018г.
постановено по ЧНД №3161/2018г. ,Районен съд Бургас е отменил Постановление на РП-Бургас от
22.02.2018г.,с което е прекратено наказателно производство по ДП №261 /16г. по
описа на Пето РУ МВР Бургас и върнал делото на Районна прокуратура.
Недоволен от постановения
съдебен акт е останал представителят на държавното обвинение,който в
законоустановеният срок го обжалва като незаконосъобразен и необоснован.
Съдът след като се запозна
с въззивния частен протест и с материалите по делото установи:
Досъдебното производство е
образувано,за това,че на 25.06.2014г в гр.Бургас самоволно,не по установеният от закона ред,
осъществил едно оспорвано от другиго свое действително право,а именно,че е
собственик на недвижим имот -изкуствена водна площ в местност Х. с площ от 9,00 дка,съставляващ имт
№***********по
плана за земеразделяне на гр.Бургас-престъпление по чл.323 ал.1 НК.
Самоуправството е
престъпление против законно установения ред на взаимоотношения между отделните
гражданите, държавата или обществени организации, като пряко се засяга
дейността по решаване на спорове за имуществени права. Субект на престъплението
може да бъде само страна по имуществено правоотношение или неин представител.
Изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 323, ал. 1
от НК се изразява в
осъществяване не по установения от закона ред на едно оспорвано от ДРУГИГО,
свое или чуждо, действително или предполагаемо право. Следователно, за да има
изобщо възможност да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор за
имущественото право между две страни, изразяващ се или в несъгласие със
съществуването на правото или с избрания начин за осъществяването му. Деецът
следва да е страна по правоотношението, правото му да се оспорва от насрещната
страна и той сам да осъществи спорната престация. Престацията се намира в
насрещната страна и деецът, който претендира за нея, я завладява не по
установения от закона ред - т. е в нарушение на законите, които уреждат реда за
решаване на правни спорове.
В конкретният случай
безспорно е установено,че е налице спор
за материално право отнесен в съда между А. В.,П. Т.,А.А.,Д.Д. ,Я.А., от една страна и
наследници на починалия Д.
П. Г.
относно право на собственост на
недвижим имот-изкуствена водна площ в местност Х. с площ от 9,00 дка,съставляващ имт
№****** по плана
за земеразделяне на гр.Бургас. По делото са представени множество доказателства
,че между страните спорът е отнесен в съда и има множество съдебни решения,
касаещи правото на собственост върху спорния имот,но все още липса окончателен
съдебен акт. В показанията си св.Н. И.
подробно описва съдебните актове, ,касаещи спора и посочва, че спорът все още
не е окончателно решен,тъй като се чака решение на ВКС.
Безспорно и двете страни знаят за наличието на
този имуществен спор, още повече,че те са и страни по водените от тях
граждански производства пред съда. Правилно спорът за съществуването на едно
материално право са го отнесли да бъде
решен от компетентния орган. При това положение обаче,докато не се произнесе
компетентния орган с акт с присъдено нещо и не се реши
окончателно кой е действителния собственик на процесния имот нито една от
правоимащите страни няма право да осъществява това оспорвано дори и предполагаемо право на ответната страна.
Без значение в настоящия
случай се явява ,че наследници на Д. Г.
са били въведени във владение въз основа на
Решение №26Б от 02.06.2001г. на
ОС „Земеделие“гр.Бургас ,възоснова на което е издаден Протокол за въвод от
2014г. Това обстоятелство в никакъв
случай не означава, че те са осъществили владение по предвидения в закона ред, знаейки,че това
право все още е оспорвано. Този документ издаден през 2014г от ОС „Земеделие“ не може да
легитимира правомерни действия на адресата си при наличие многобройни съдебни актове, свързани с
произнасяне на съда досежно спор относно действителния носител на правото на
собственост,още повече при липса на влязъл в сила съдебен акт уреждащ
окончателно правото на собственост върху спорния имот.
Собственикът на имота има право да изисква от останалите правни субекти
,претендиращи също да са собственици на други основания да не извършват
действия и да се въздържат от такива, които да възпрепятстват упражняването на
произтичащото от правото на собственост самостоятелно право на ползване. Извършените действия от страна на
наследници на Г.
,с което изцяло дори са променили облика на имота и са го заравнили целия,
изсичайки и дървета ,имайки предвид, че имота е воден обект, говори за едно
сериозно вмешателство в едно налично оспорвано право на собственост,което е
недопустимо на този етап до разрешаването окончателно на спора по съдебен ред.
Безспорно са осъществени действия не по установения от закона ред от лица,които
са установени по делото ,действали напълно съзнателно, че правото върху
процесия имот все още е оспорвано такова и има друга страна, която оспорва
правото им на собственост,чака се съдебен акт ,което предопределя действията им
като самоволни.
В този смисъл неправилно
РП-Бургас е приел,че деянето е несъставомерно,предвид обстоятелството,че
действията на св.И.
и св.С.
са в резултат на издаден документ за въвод във владене от ОС
„Земеделие“,предвид което деянието не е самоволно и
е извършено по установения от закона ред. Това не е така при наличие на
висящи съдебни спорове, за които двете спорещи страни изрично са запознати.
Следва да се отбележи ,че всеки един
документ на административен орган издаден при наличен висящ съдебен спор
,касаещ конкретния спор за материално
право,за което е сезиран вече съда , няма стабилитет да произведе законни
последици .
Предвид гореизложеното
настоящата съдебна инстанция споделя изцяло доводите на първостепенния съд за
незаконосъобразност и необоснованост на Постановлението на РП-Бургас.
Относно дадената насока на
съда за преценка за извършване на престъпление по чл.216 от НК,следва да се
отбележи ,че ако се приеме,че това е самоуправство ,именно тези самоуправни
действия обективно са довели до унищожаване или друго повреждане. От друга
страна, липсва субективната страна на престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК, тъй като деецът не е целял да
разруши или повреди чуждо имущество, а е извършил действия върху имущество, със
съзнанието, че той е носител на правото
на собственост.
Неминуемо по настоящото
досъдебно производство следва да се продължат процесуалноследствените действия
с оглед изясняване съпричастността към извършеното деяние на лицата извършили
самоволните действия в процесния имот ,да се изясни по каква причина,въпреки,че
знаят,че делата не са приключили окончателно с влязъл в сила съдебен акт и има
лица,които им оспорват правото са си позволили тези своеволия.Следва да се
разпитат и служителите издали Протоколът за въвод от 2014 г от ОЗ „Земеделие“
Бургас, които да посочат на какво основание са го издали и били ли са уведомени
за висящи съдебни спорове досежно правото на собственост върху процесния имот
към момента на издаването на въвода.
С оглед гореизложеното,на основание чл.243
ал.8 НПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1263 от 09.08.2018г.,
постановено по ЧНД 3161/2018г. от
Районен съд Бургас .
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: