Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 21.12.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на тридесети
октомври две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
622 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
член 124, ал.1 от ГПК вр. с § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и
евентуално съединен с него иск с правно основание член 124, ал.1 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗС.
Ищците Р.М.М.-А.,
И.Н.М., М.Н.М. и Е.Н.М. твърдят, че са собственици на
недвижим имот – лозе с площ от 700 кв.м, осма категория, находящо се в
землището на гр. К., общ. К., обл. П., в местността „Н.Л.“,
съставляващо имот № 26а, по кадастралния план на града, при съседи: север-
наследници на Г.К.; юг - Т.Х.Р., запад - наследници на Г.К., изток - Т.Х.Р.,
ведно с построената сезонна сграда с разгъната застроена площ от 16 кв.м, който
имот бил подробно описан в нотариален акт за собственост върху недвижим имот
съгласно §4б от ЗСПЗЗ № 8, Том I, peг. № 172, дело №
14 от 2000 г. на ***при Карловски съдебен район С.Р. с peг.
№ ***на НК, вписан в Служба впи**ания при PC К. под №
14, Том I от 2000 г. През 1984 година на наследодателя им М.Н.М., в приложение
на Постановление № 76 на Министерски съвет и решение № 2 от 15.06.1980 г. било
предоставено правото на ползване върху земя от 0.7 дка с кадастрален № 814, находяща се в землището на гр. К., в местността „Н.Л.“ при
граници и ползватели: изток - М.Р., запад - Г.Г.,
север - И.К.и от юг- блок на АПК, за което било издадено от кметство К.
удостоверение № 11/09.04.1984 г. Този имот реално се ползвал от наследодателя
им още от края на шестдесетте и началото на седемдесетте години на миналия век.
Със Заповед № 747/21.04.1998 г. на Кмета на Община К. било разрешено
закупуването на имот с площ от 700 кв.м, находят се в местността „Н.Л.“ в
землището на гр. К., от наследниците на М.Н.М., от гр. К., на основание § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, бивша собственост на Т.Х.Р. от гр. К., ул. Н. Н.№ 2. Цитираната
заповед била обжалвана пред П.ски окръжен съд, като с решение по АХД 1777/1998
г., влязло в законна на 17.04.1999 г. жалбата била отхвърлена. Със Заповед №
717/23.11.1999 г. на Кмета на община К., издадена на основание §62, ал.4 от ПЗР
на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ била утвърдена оценка
на имот в местността „Н.Л.“ в землището на гр. К. с ползватели наследниците на М.Н.М.,
собственост на Т.Х.Р., с площ от 700 кв.м на стойност 69.30 лв. Сумата по
цитираната заповед била платена чрез Община К., като по този начин наследниците
на М.М.придобили собствеността върху имота по реда на
§ 4б от ЗСПЗЗ. Доколкото им било известно, Т.Р.притежавал имота по силата на
реституция по ЗСПЗЗ до заплащането му от ищците. Наследодателят им М.Н.М.
починал на 04.06.1988 г. Наследниците му били признати за собственици с
нотариален акт за собственост върху недвижим имот съгласно §4б от ЗСПЗЗ № 8,
Том І, peг. № 172, дело № 14 от 2000 г. на ***при
Карловски съдебен район С.Р. с peг. № ***на НК, който
нотариален акт е вписан в Служба впи**ания при PC К.
под № 14, Том I от 2000 г. В началото на 2019 г. разбрали, че е извършено геодезическо заснемане, при което се установило, че
гореописаният недвижим имот попада в границите на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - посевна площ
от 2.691 дка, осма категория на земята, находящ се в землището на град К.,
ЕКАТТЕ 35496, общ. К., в местността „Н.Л.“, съставляващ имот № 091186, при
граници и съседи: имот № 091132 - посевна площ на наследниците на С.Е.Б.; имот
№ 091135 - лозе на насл. на Г.В.К.; имот № 091136-
посевна площ на насл. на Г.В.К.; имот № 091137-
посевна площ на насл. на Г.В.К.; имот № 091138 -
посевна площ на наследниците на Т.М.В., имот № 091139 - посевна площ на
наследниците на Д.Х.Г.С.; имот № 091142- посевна площ на Е.Т.Б.; имот № 091189-
посевна площ на Г.К.П.; имот № 091188- посевна площ на В.Г. К.; имот № 091187-
посевна площ на С.М.Д., който имот е образуван от имот № 091129. С договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот №141, Том II, рег. № 3198, дело №
340/2016г. на ***при Карловски съдебен район Т.Р., с рег. № ***на НК, Р.К.А.и К.Т.К.
продали този имот на С.Ц.Ц.. Геодезическото
заснемане било извършено по молба на С.Ц., като при осъществяването му, се
оказало, че имотът по § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ попада в границите на имота, който
тя закупила. При проведени разговори със С.Ц. същата заявила, че е собственик
на притежавания от ищците имот, тъй като попада в имота, който тя закупила с
посочения договор за продажба. Доколкото им било известно първата продавачка по
договора за продажба, Р.К.А., е починала и оставила наследник първата ответница
К.Т.К.. Видно от горното било, че картата за възстановена собственост на
землището на гр. К. съдържа непълноти, изразяващи се в това, че притежавания от
тях недвижим имот, придобит по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ не е заснет като
самостоятелен имот, а като част от поземлен имот № 091186. Придобитият от
ищците имот бил разположен приблизително от средата на север в поземлен имот №
091186, на отстояние около един метър от неговите
западна и северна граница, на отстояние около
тридесет метра от неговата източна граница и на отстояние
около двадесет метра от неговата южна граница. Земята от север на придобития от
тях имот била с около 1 метър над равнището на техния имот. Тоест рязката
денивелация очертавала северната граница на имота им. Източната граница на
имота им била с дължина около 18 метра. Западната граница била с дължина около
7 метра, северната граница - с дължина около 20 метра, а южната - с дължина
около 50 метра. Имотът ни не бил ограден. Считат, че продавачите по договора са
изгубили правото си на собственост, придобито по силата на реституция,
доколкото имотът бил закупен по реда на § 4б от ЗСПЗЗ, че купувачът по договора
закупила процесната част от имота от несобственици и
тези права не могат да им се противопоставят, и че е налице непълнота в КВС,
тъй като закупеният от нас имот не бил нанесен в картата. От момента на
предоставяне на имота за ползване на наследодателя им М.Н.М. съшият се владял и
ползвал от него, съпругата му, а от приключване на процедурата по реда на §4б
от ЗСПЗЗ, наследниците му го владеели
необезпокоявано и несмущавано повече от 19 години. Владеели и ползваме имота и към
настоящия момент. Трети лица, включително първата ответница по делото,
включително нейните праводатели, никога не са
оспорвали правото ни на собственост по отношение на този имот. В него имало
изградена постройка със застроена площ от около 16 кв.м, засадени били лозови
насаждения, които поддържали. До сега никой не отблъсквал владението им върху
имота и не изгубвали същото. Втората ответница оспорила правата им, като
заявила, че тя закупила имота в очертаните при заснемането граници.
МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на К.Т.К. с ЕГН ********** ***, С.Ц.Ц. с ЕГН **********,*** и Д.Д.Г.
с ЕГН ********** ***, че Р.М.М.- А. с ЕГН ********** ***,
И.Н.М. с ЕГН ********** ***, М.Н.М. с ЕГН ********** ***, Зона Г30 и Е.Н.М. с
ЕГН ********** *** са собственици, на основание закупуване по реда на § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, на следния недвижим имот: ЛОЗЕ с площ от 700 (седемстотин) кв.м,
осма категория, находящо се в землището на гр. К., общ. К., обл.
П., в местността „Н.Л.“, съставляващо имот № 26а по кадастралния план на града,
при съседи: север - наследници на Г.К.; юг - Т.Х.Р., запад - наследници на Г.К.,
изток - Т.Х.Р., ВЕДНО с построената СЕЗОННА СГРАДА с разгъната застроена площ
от 16 (шестнадесет) кв.м, който недвижим имот е РАЗПОЛОЖЕН приблизително от
средата на север в поземлен имот № 091186, на отстояние
около един метър от неговите западна и северна граница, на отстояние
около тридесет метра от неговата източна граница и на отстояние
около двадесет метра от неговата южна граница, като източната граница на имота
ни е с дължина около 18 метра, западната граница е с дължина около 7 метла,
северната граница е с дължина около 20 метра, а южната е с дължина около 50
метра и е заснет, като част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ- посевна площ от 2.691 дка, осма
категория на земята, находящ се в землището на град К., ЕКАТТЕ 35496, общ. К.,
в местността „Н.Л.“, съставляващ имот № 091186, при граници и съседи: имот №
091132- посевна площ на наследниците на С.Е.Б.; имот № 091135- лозе на насл. на Г.В.К.; имот № 091136 - посевна площ на насл. на Г.В.К.; имот № 091137- посевна площ на насл. на Г.В.К.; имот № 091138- посевна площ на
наследниците на Т.М.В., имот № 09113 9- посевна площ на наследниците на Д.Х.Г.С.;
имот № 091142- посевна площ на Е.Т.Б.; имот № 091189- посевна площ на Г.К.П.;
имот № 091188- посевна площ на В.Г. К.; имот № 091187- посевна площ на С.М.Д.,
който имот е образуван от имот № 091129;
ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност, ДА ПРИЗНАЕ
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците, че ищците са собственици на същата
част от имота при условията на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на основание чл. 124, ал.1
от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС по ДАВНОСТ, чрез
непрекъснато владение, продължило повече от десет години, с начало на давността
– м. януари 2000 г.
Ответницата С.Ц.Ц.
оспорва иска. Сочи, че ищците се легитимирали като наследници на М.Н.М., който
по силата на ПМС № 76 и Решение № 2 от 15.06.1980 г. придобил право на ползване
върху земя с площ от 0.7 дка в землището на гр. К., като след проведена порцедура по §4б ЗСПЗЗ била придобита и собствеността върху
въпросното място, за което бил съставен и констативен нотариален акт № 8, т. I,
peг. № 172, дело № 14 от 2000 г. на ***peг. № 099. Ответницата придобила собственост върху имот № 091186,
представляващ поземлен имот - посевна площ от 2.691 дка в землището на гр. К.,
местност „Н.Л.“, за което бил съставен нотариален акт № 141, т. II, peг. № 3198, дело № 340 от 04.05.2016 г. на ***, peг. № ***. На практика в случая ответницата придобила
правото на собственост от праводателите си на валидно
правно основание, като при прехвърлянето на имота през 2016 г. в представените
документи пред ***а нямало данни за съществуване на друг имот, който да попада
в рамките на този, за който ищците твърдели, че са собственици. На база на
изложеното в исковата молба счита, че ищците не са станали собственици на претендираната от тях част от имота, тъй като съобразно
представените писмени доказателства не можело да бъде установено къде се намира
въпросния имот, който те получили от наследодателя си. В приложения към
исковата молба нотариален акт № 8, т. I, peг. № 172,
дело № 14 от 2000 г. на ***per. № ***бил посочен имот
пл. № 26а, какъвто имот, видно от приложената скица № К05750/31.05.2019г.,
нямало. Съобразно цитираната скица имало разминаване и в границите на имота,
посочен в нотариален акт № 8, т. I, peг. № 172, дело
№ 14 от 2000 г. на ***peг. № ***и настоящите граници
на притежавания от ответницата имот. От приложените към исковата молба Заповед
№ 747/21.04.1998 г. и Заповед № 717/23.11.1999 г. не ставало ясно какъв имот и
по - скоро как е бил индивидуализиран този имот, който се възстановява на
ищците. Не ставало ясно и дали сумата, която е предвидена за плащане, била платена.
Действително в Заповед № 717/23.11.1999 г. била посочена някаква квитанция, но
нищо повече. Към момента на преминаване на самата процедура по реституция по
реда на §4б ЗСПЗЗ било необходимо и издаване на скица, а такава също следвало
да бъде издадена и при съставяне на нотариален акт № 8, т. I, peг. № 172, дело № 14 от 2000 г. на ***peг.
№ 099. Описаните по - горе пропуски са били толкова съществени, като се имало
предвид, че в случая няма данни за наличие на план за новообразуваните имоти, като
ищците не посочвали нищо в тази посока в исковата молба и не можело да се
направи извод за такъв от приложните писмени доказателства. През 1997 г. била
приета разпоредбата на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно изменение и на ППЗСПЗЗ
относно процедурата по одобряване на плановете на новообразуваните имоти, в
какъвто план би следвало да попада и имота на ищците, съгласно редакцията на
чл. 28 от ППЗСПЗЗ , действала по време на постановяването му. Съгласно ал. 4 на
чл. 28 от ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти по §4к, ал. 1 от
преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се установявали границите на
имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно
възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от
преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ. Т.е. едва след приемането на
плана, имотът на ищците би бил изцяло индивидуализиран с номер, площ граници,
което в процедурата, която е преминала през 1998 г. и 1999 г. пред Община К.
най - вероятно не било сторено. На практика в случая не можела да се приеме за
завършила реституционната процедура, тъй като лип**ал
план на новообразуваните имоти, въз основа на който да може да бъде
индивидуализиран процесния имот, за който ищците
твърдели, че са собственици. Към исковата молба било приложено и Писмо № 94 -
00 - 1549 (1) от 20.03.2019 от Община К., с което се посочвало, че Заповед №
447/21.04.1998 г., цитирана в нотариален акт № 8, т. I, peг.
№ 172, дело № 14 от 2000 г. на ***peг. № 099, касае
трети лица - различни от ищците и е с дата 06.04.2019 г. Всичко описано по -
горе пораждало съмнения относно придобИ.ето на имота
от страна на ищците, спазването на законовите изисквания и процедури, както и
документите, които са представени при издаване на нотариален акт № 8, т. I, peг. № 172, дело № 14 от 2000 г. на ***peг.
№ 099. Тъй като въпросният нотариален акт № 8. т. I, peг.
№ 172, дело № 14 от 2000 г. на ***peг. № ***бил
констативен такъв и за неговата доказателствена стойност важели
разрешенията, дадени с Тълкувателно решение No
11/21.03.2013 г. по тълк. д. No
11/2012 г. на ВКС, ОСГК, то моли съда да приеме, че оспорва съдържащите се в
него констатации за правото на собственост, като твърди, че са налице пропуски,
както в проведената процедура по възстановяване по реда на §4б ЗСПЗЗ, така и
при приложените документи, послужили за издаването му. В случая на практика не
се установявало при условия на пълно и главно доказване предпоставките на чл.
124, ал. 1 ГПК, касаещи установителен иск за
собственост, тъй като съобразно доказателствата, представени на този етап,
ищците не можели да установят дали са собственици на процесния
недвижим имот, както и не можела да бъде установена неговата индивидуализация -
нито като номер, нито като граници, нито като точно местоположение, който
проблем възникнал още при повеждането на процедурата по §4б ЗСПЗЗ и продължил и
при съставянето на нотариален акт № 8, т. I, peг. №
172, дело № 14 от 2000 г. на ***peг. № 099.По
възражението за изтекла придобивна давност: в исковата
молба в условията на алтернатовност било направено
възражение за изтекла придобивна давност в полза на
ищците, макар от него да не ставало съвсем ясно дали всички ищци са владели и
ползвали имота или само някои от тях. Счита, че възражението е неоснователно,
тъй като твърдяната придобивна давност е била прекъ**ана. Праводателите
на ответницата владели и ползвали имота необезпокоявано още от възстановяването
му през 1999 г., а към настоящия момент тя владеела и ползвала този имот от
времето, когато била собственик - 2016 г. В горния смисъл искането за придобИ.е на имота по силата на изтекла придобивна
давност се явявало неоснователно.
МОЛИ съда да отхвърли иска като
неоснователен.
Ответницата К.Т.К. чрез назначения от съда
особен представител, оспорва иска като неоснователен. Оспорва правото на
собственост на ищците върху процесния имот. От
представените по делото доказателства – нотариални актове, се установявало, че
ответниците по делото са собственици на друг имот - № 091186 в землището на
град К., в местността „Н.Л.“, а не на посочения от ищците имот с площ от 700 кв. м, № 26а в същото землище и
местност. Ищците твърдели, че са собственици на имот, заплатен през 2000 г., а Т.Р.придобил
по наследство от майка си друг имот, което било установено с представения
нотариален акт, т.е. касаело се до два различни имота. Това, че ищците платили
друг имот не ги правело собственици на имота на наследниците на Т.Р.
Ответникът Д.Д.Г.
счита иска за недопустим по отношение на себе си, оспорва редовността на
исковата молба и оспорва иска по основателност. В исковата молба ищците сочели,
че са собственици на основание закупуване по реда на § 4б от ЗСПЗЗ на следния
недвижим имот: лозе от 700 кв.м, осма категория, находящо се в землището на гр.
К., община К., област П., в местността „Н.Л.“, съставляващо имот № 26а, по
кадастралния план на града, при съседи: север - наследници на Г.К.; юг - Т.Х.Р.,
запад - наследници на Г.К., изток - Т.Х.Р., ведно с построена сезонна сграда с
разгъната застроена площ от 16 кв.м, разположен приблизително от средата на
север в поземлен имот № 091186, на отстояние около
един метър от неговите западна и северна граница, на отстояние
около тридесет метра от неговата източна граница и на отстояние
около двадесет метра от неговата южна граница, като източната граница на имота
им била с дължина около 18 метра, западната граница била с дължина около 7
метра, северната граница – с дължина около 20 метра, а южната е с дължина около
50 метра и заснет, като част от поземлен имот - посевна площ от 2.691 дка, осма
категория на земята, находяща се в землището на град К.,
ЕКАТТЕ 35496, община К., в местността „Н.Л.“, съставляващ имот № 091186, при
граници и съседи: имот № 091132 - посевна площ на наследниците па С.Е.Б.; имот:
№ 091135 - лозе на наследниците на Г.В.К.; имот № 091136 - посевна площ на
наследници на Г.В.К.; имот № 091137 - посевна площ на наследниците на Г.В.К.;
имот № 091 138 - посевна площ на наследниците на Т.М.В., имот № 091139 -
посевна площ на наследниците на Д.Х.Г.С.; имот № 091142 - посевна площ на Е.Т.Б.;
имот № 091189 - посевна площ на В.Г. К.; имот № 091187 - посевна площ на С.М.Д.,
който имот е образуван от имот № 091129, който имот бил описан в Нотариален акт
за собственост № 8, Том I, peг. № 172, дело №14 от
2000 г. на ***при Карловски съдебен район С.Р. с peг.
№***на НК, вписан в Служба по впи**анията при PC К.
под № 14, Том I от 2000г. Следвало да се вземе предвид, обаче, че този
нотариален акт бил констативен. Същият бил съставен на база представени от
страните удостоверителни документи, като съгласно Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013 г. по тълкувателно дело No 11 /2012г.,
ВКС, ОСГК, нотариалният акт, с който се признава правото на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 от ГПК относно констатацията на ***а за
принадлежността на правото на собственост, а само с легитимиращо действие. От
друга страна, при изповядваме на сделката за покупко-продажба на процесния имот Р.А.и К.К.
продавали **ой собствен имот, собствеността на който
била удостоверена от ***а. При изповядване на сделката са представени
Нотариален акт №80, том I, дело № 234, вх. Peг. №
1223/31.03.1999 на ** при АВ К.; скица № К04410 от 26.04.2016 г. на ОСЗ К.;
удостоверение № **********/28.04.2016 г. на ОбДС К.
за данъчна оценка и липса на данъчни задължения и др. Същият бил вписан в
Служба по впи**анията. Видно, при извършване на
покупко-продажбата, собствениците доказали собствеността върху имота. Следвало
да се вземе предвид, че към момента на изповядване на сделката, собствениците
се легитимират с предходен нотариален акт- № 80, том I, рег. № 1223, дело № 234
от 1999 г., вписан в Служба по впи**анията под №152,
том I, 1999 г., който предхождал издадения в полза на ищците документ за
собственост.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
През 1984 г., по силата на ПМС № 76 и
решение № 2 от 15.06.1980 г., на М.Н.М. е била предоставена за ползване
земеделска земя с площ от 0.700 дка, в землището на град К., в местността „Н.Л.“,
кадастрален номер 814, при граници – ползватели: М.Р., Г.Г.,
И.К., блок АПК, установено с представеното удостоверение № 11 от 09.04.1984 г.
(л.8). М.Н.М., бивш жител *** е починал на 04.06.1988 г. като е оставил наследници
по закон: съпругата си И.А.М., починала на 26.02.2004 г. и децата си Р.М.М.- А. и Н.М.М.. Н.М.М. е починал на 12.02.1017 година и е оставил наследници по
закон трите си дъщери И.Н.М., М.Н.М. и Е.Н.М.,
установено с представеното удостоверение за наследници изх. № 72 от 21.03.2019
г. на Кметство К. (л.16). По делото е изпратена от Община К. преписката за
закупуване на имота по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ (л.135-149), от която се
установява, че на 16.01.1998 г. Н.М.М. е подал
заявление за оценка на имота, във връзка със закупуването му от наследници на М.Н.М..
Със Заповед № 747 от 21.04.1998 г. на Кмета на Община К., закупуването на имота
е било разрешено. В заповедта е посочено, че имотът е бивша собственост на
наследници на Т.Х.Р.. Срещу издадената заповед е постъпило възражение от
наследниците на П.Х.Р., респективно – Т.Х.Р. срещу издадената заповед, с който
е разрешено закупуването на имота. С решение от 18.03.1999 година по адм. дело № 1777/1998 г. на Окръжен съд П., жалбата е
оставена без уважение. С протокол от 18.11.1999 година е извършена оценка на
процесните 700 км. метра. Със Заповед № 717/987 от 23.11.1999 г. оценката на
имота е била утвърдена. Върху заповедта е направено отбелязване, че сумата е
платена с кв. № 182 от 04.01.2000 г. Съдът е изискал от Окръжен съд П. адм. дело № 1777/1998 г., като по делото е изпратен препис
от решението ведно със скица – извлечение, представляваща приложение към същото
решение, с което процесната площ от 700 кв. метра е
била индивидуализирана между буквите АБВГДЕЖЖИКА (л.201-202). От данните по
съдебното решение и представеното възражение се установява, че към момента на
твърдяната реституция, имотът на наследници на П.Р.е имал № 129. С нотариален
акт № 8, Том I, peг. № 172, дело № 14 от 2000 г. на ***при
Карловски съдебен район С.Р. с peг. № ***на НК (л.6) И.А.М.,
Р.М.М.-А. и Н.М.М. са били
признати за собственици на основание §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, на следния недвижим
имот: ЛОЗЕ с площ от 700 кв.м, осма категория на земята, находящо се в
землището на град К., в местността „Н.Л.“, съставляващо имот пл. № 26а по
кадастралния план, при съседи: север – наследници на Г.К.; юг – Т.Х.Р.; запад -
наследници на Г.К.; изток - Т.Х.Р.;, заедно с построената сезонна сграда с
разгъната площ от 16 кв. метра. При съставяне на акта при ***а е била
представена квитанция № ½ от 04.01.2000 г. Не се спори и се установява
от представената преписка (л.176-187, л.208-221) по заявление вх. №
350/22.08.1991 г. на ПК К. (понастоящем – О.С.„З.“ К.), че на наследници на П.Х.Р.
е било възстановено правото на собственост върху земеделска земя – нива с площ
от 11.400 дка, находяща се в землището на град К. в
местността „Н.Л.“, осма категория на земята. По преписката е представено само
първичното решение с № 021/1184 от 10.02.1993 г. на ПК К. за възстановяване
правото на собственост в стари реални граници, с което имотът не е бил
индивидуализиран с граници, съседи и номер. От представените документи по
преписката се установява, че П.Х.Р. е починала на 02.05.1976 година, като е
оставила наследник по закон съпруга си Т.Х.Р.. С нотариален акт № 80, том І,
рег. № 1223, дело № 234 от 1999 г. на ***при Карловски съдебен район Н.Н. с peг. № ***на НК, Т.Х.Р. е
бил признат за собственик по наследство от П.Х.Р., на основание възстановяване
на земеделски земи по ЗСПЗЗ, на следния недвижим имот: посевна площ от 2.691
дка, осма категория на земята, находящ се в землището на град К., ЕКАТТЕ 35496,
общ. К., в местността „Н.Л.“, съставляващ имот № 091186, при граници и съседи:
имот № 091132 - посевна площ на наследниците на С.Е.Б.; имот № 091135 - лозе на
насл. на Г.В.К.; имот № 091136- посевна площ на насл. на Г.В.К.; имот № 091137- посевна площ на насл. на Г.В.К.; имот № 091138 - посевна площ на
наследниците на Т.М.В., имот № 091139 - посевна площ на наследниците на Д.Х.Г.С.;
имот № 091142- посевна площ на Е.Т.Б.; имот № 091189- посевна площ на Г.К.П.;
имот № 091188- посевна площ на В.Г. К.; имот № 091187- посевна площ на С.М.Д.,
който имот е образуван от имот № 091129. Със същият нотариален акт, Т.Р.е бил
признат за собственик на още един имот. В нотариалния акт е посочено, че при
съставянето му са представени решение № 02274 от 17.03.1999 г., скица № 259 от
17.03.1999 г.; решение № 02271 от 12.08.1997 г., скица № 93128 от 31.03.1999 г.
Не е установено кое решение и коя скица се отнасят до имот № 91186 по плана на
землище К.. Т.Х.Р., бивш жител *** е починал на 27.06.2011 година, като е
оставил наследници по закон съпругата си Р.К.А.и дъщеря си К.Т.К.. С договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 141, т. II, peг. № 3198, дело № 340 от 04.05.2016 г. на ***Т.Р., peг. № ***на Нотариалната камара, Р.К.А.и дъщеря си К.Т.К.
са продали на ответницата С.Ц.Ц. посевна площ от
2.691 дка, осма категория на земята, находящ се в землището на град К., ЕКАТТЕ
35496, общ. К., в местността „Н.Л.“, съставляващ имот № 091186 за сумата от 150
лева. Р.К.А., бивш жител *** е починала на 28.11.2016 година, като е оставила
наследници по закон децата си Д.Д.Г. и К.Т.К., ведно
от представеното удостоверение за наследници изх. № 128 от 03.06.2019 г. на
Кметство К. (л.43). От писмото на Община К. (л.176) се установява, че няма
изготвен план на новообразуваните имоти за землището на гр. К., тъй като има
закупени само единични имоти по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. От представената
скица № К 05750 от 31.05.2019 г. (л.44) се установява, че посевна площ от 2.691
дка, осма категория на земята, находящ се в землището на град К., ЕКАТТЕ 35496,
общ. К., в местността „Н.Л.“, съставляващ имот № 091186 е образуван от имот №
091129. От представената скица (л.175) се установява, че понастоящем имотът
представлява поземлен имот с идентификатор 35496.91.186 по действащата
кадастрална карта на град К., одобрена със заповед № РД18-615/04.09.2019 г. на Изпълнителния
директор на АГКК.
Във връзка със становищата на страните
съдът е изслушал **идетели.
В показанията си **. Б.сочи, че познава Р.М.
и брат и Н., който починал. С баща им дядо М.работили съседни лозя в местността
„М. ***, намирали се нататък от ДИП-а, към
село Осетеново. Имотите им били на 200-300 метра един от друг, техният бил
малко повече от 0,5 дка. Имали виличка, тухлена постройка имало и ток и
кладенец, за изкопаването на който **идетелят помагал
на дядо М., това станало около 2000 година. Имотът го ползвал М.от около 30
години, след като починал, започнал да го работи синът му Н., гледали лозе и
садели картофи. **идетелят не си спомня да познава лицето
Т.Р. След като починал Н., имотът започнал да го работи синът на Р. - М.. Тези
места ги раздавали преди демокрацията, те били запустели полски имоти и който
искал си вземал да ги работи и си плащали данък всяка година за вилата.
Доколкото знаел, дядо М.платил този имот. **идетелят
си живеел там на вилата, не се сещал да познава Р.А.и К.К..
Цялото парче земя било на С.К., лозето на дядо М., което му дали да ползва полските,
било върху земята на С., но доколкото знаел са му го платили. Вилата на М.била
построена преди 20 години.
В показанията си **. Г.сочи, че познава
ищцата Р.М. от детските години, била му съученичка, познавал брат ѝ Н., с него били
бивши колеги, познавал и баща им. Имали лозе около 700-800 кв.м в землището на К.
и виличка - масивна постройка с покрив, със застроена площ около 20 кв.м. В
имота имали кладенец, лозя и две големи стари круши. Имотът ползвали от преди
2000г. и Н. споделил, че са били платили на собственика и вече си имат
нотариален акт. **идетелят често ходел там, понеже
имал съседен имот от 40 години, на 200-300 метра от имота на ищците. Техният
имот помнел, че се стопани**ал от бай И., след това от сина му Н., сега
племенника му Д., сина на Р.. Не виждал друг в техния имот или някой да има
претенции за същия. Знаел кой е Т.Р, доколкото знаел, това бил бившия
собственик и го познавали като С.К.. В К. било обичайно на С.вците да казват Т.и на Х.- Т.. След реституцията Т.си продал
имота на други двама собственици. Преди реституцията, имотът на Т.го давали на
случайни хора да го работят по постановление, а след това никой от семейството
на Т.не го работил. М.имал имота от преди 1989 г. с постановление № 35, с което
раздавали пустеещи земи и след това всички хора си ги декларирали. Нямал **едения о**ен М.и семейството му,
друг да е ползвал този имот и някой друг да е имал претенции към него.
В показанията си **. Г.сочи, че познава
ответницата С.Ц., тя била съпруга на внука му. Купила си имот в местността „Н.Л.”
в К.ско. С. закупила имота преди 2-3 години, може и
повече. **идетелят ходил там. От нива 12 дка,
собственикът Т./С./ я разпродал. Първата жена на Т.се казвала П., втората Р.и
двете починали, а имота на С. го продали наследниците на Р.. Там М.построили
вила, кладенец, дали им го по някакво 58-мо постановление, ползвали около 1-1,2
дка. До преди 5-6 години и **идетелят обработвал
място с площ от 2 дка, част от имота на Т.. М.посадили лозе на това място преди
около 20 години. Работел го Н., но той починал. Той казвал на **идетеля, че не може да намери документа, с който платил
имота. **идетелят не знаел, дали и Т.си е получил
парите. Друг о**ен М.не ползвал имота.
В показанията си **. Л.сочи, че с
ответницата С.Ц. живеят заедно. През 2016 година закупили имота в местност „Н.Л.“.
Ползвали земята дълги години и след това я закупили от Р.. Активно участвал в
обработката на тази земя от 1998 година заедно с баба си Д.и дядо си В.. Имотът
представлявал нива около 2 дка, нямало постройки. Имало съседен имот с лозе и
вила на М., който се оказало, че е в техните граници. Лозето го поддържали и
обработвали. **идетелят не знаел някой да има претенции
към имота на С..
От заключението на неоспорената
съдебно-техническа експертиза се установява следното:
Въпреки
че в документите има данни за кадастрални номера на имотите - първоначално №
814, по-късно № 26А (което означава наличие на планове, по които са раздавани
земи за ползване, план на ползватели), същите не се откриват (предоставят) от
Община К.. Според вещото лице, вероятно плановете не са одобрени, не е
завършена процедурата по изготвяне на План на новообразуваните имоти за гр. К..
По **едение на Община К., няма изготвен план на новообразуваните
имоти за землището на гр. К.. В архива на Община К. не се съхранява стар план, по
който са предоставяни за ползване имоти по постановления на МС.
При проверка в ОС „З.“ К. вещото лице
установява, че е изготвена КВС за землището на гр. К. около 1997 г. В
приложената по делото скица на имот на имот № 091186 по КВС, като собственик на
имота в регистъра на собствениците е вписана С.Ц.Ц. на
основание нот. акт № 141/04.05.2016 г.
По информация от ОС „З.“ К., имоти № №
091186, 091187, 091188, 091189 произхождат от един имот № 091129, възстановен с
решение на ПК К. на насл. П.Р..
На лист 175 по делото е представена скица
на имот ИД 35496.91.186 по действащата кадастрална карта на гр. К., одобрена
със заповед № РД18- 615/04.09.2019 г на АГКК. Няма промени в границите на имота
спрямо КВС, както и в данните за собственост.
В Приложение №1 вещото лице е изготвило комбинирана
скица, в която са съвместени графични данни от действащата КК от 2019 г., както
и граници на имота по представеното геодезическо
заснемане. В нея са означени както следва:
- с черни линии - граници на имотите по КК
- с червени линии граници на претендирания имот съгласно геодезическото
заснемане.
Границите на имота - лозе от 700 кв. м в
представеното геодезическото заснемане отговарят на
границите (съседи), описани в представения по делото нотариален акт нотариален
акт № 8/17.01.2000, том І, рег. 172, дело 14/2000 г. за собственост върху
недвижим имот съгласно § 4б ЗСПЗЗ, с който И.А.М., Н.М.М.
и Р.М.А. са признати за собственици на имот: лозе от 700 кв. м в землището на
гр.К. в м. Н.Л., съставляващо имот № 26А по кадастрален план на града, ведно с
построената в него сезонна сграда с разгъната застроена площ 16 кв. м.
В приложение № 2 е показан списък с
координати на заснетите подробни точки по чупките на имота от 700 кв. м в
координатна система БГС 2005 г., които дават възможност за нанасяне на имота в
КК на гр. К..
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска за собственост на основание
§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ:
Съдът е сезиран с установителния
иск за собственост на недвижим имот, като ищците се позовават на успешно
приключила процедура по реда на §4б от ЗСПЗЗ. Същите установяват правото си на
собственост върху процесната част от имота с
представения констативен нотариален акт за собственост. Ответниците
оспорват иска, като възразяват, че няма данни за съществуването на имот пл. №
26а, както и описан в нотариалния акт, отделно – ответницата Ц., оспорва иска
като сочи, че е придобила целият имот пл. № 091186 по силата на договор за
покупко-продажба, като праводателите й са били
собственици на имота на основание реституция.
Съдът намира предявения установителен
иск за собственост на недвижим имот, придобит по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за
основателен и доказан при условията на пълно и главно доказване. Безспорно, праводателят на ищците е бил ползвател на имот с площ от 700 км. метра в посоченото
землище и местност, като не се спори, че този имот е следвало за бъде реституиран
на наследници на П.Р.. В подкрепа на този извод е приетата и неоспорена от
страните преписка за закупуване на имота чрез общината, в която се съдържат
доказателства, че Т.Р.е оспорил правото на изкупуване на имота и с влязло в
законна сила решение по адм. дело № 1777/1998 г. на ПдОС, жалбата му е била оставена без уважение. По делото са
събрани безспорни доказателства, че ищците като наследници на М.М.са провели цялата процедура по закупуване на имота по реда на §4б от
ЗСПЗЗ чрез Община К.. Съдът приема за доказано по несъмнен начин, че цената на
имота е била платена на Т.Р.(единствен наследник по закон на П.Р.), като за да
приеме за доказан този факт, съдът отчита отбелязването, направено върху
заповедта за утвърждаване на оценката, направено от Община К., така и
посочването от страна на ***а на квитанцията, с която сумата е била заплатена.
Т.е. изпълнени са условията за придобИ.е правото на
собственост върху имота от страна на наследници на М.М..
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от
21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно
констатацията на ***а за принадлежността на правото на собственост, тъй като
такава е присъща на официалните **идетелстващи
документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта
за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на
чл. 193 ГПК. В конкретния случай оспорващите акта ответници не ангажираха
доказателства, въз основа на които съдът да отрече правото на собственост на
ищците, установено с оспорения от тях нотариален акт. Същите основават
възраженията си при оспорването на факта, че имот пл. № 26а не съществува,
което възражение съдът ще обсъди подробно по-долу.
Не се споделят доводите на ответницата С.Ц.,
че нотариалният акт, легитимиращ ищците като собственици на имота по реда на
§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, не се ползва с доказателствена сила относно представените
при съставянето му документи. В мотивите на посоченото тълкувателно решение,
ВКС е приел, че нотариалният акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, представлява
официален документ - съставен е от надлежно оправомощено
длъжностно лице в рамките на предоставената му компетентност и по установен в
закона ред. Той се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК досежно извършените от ***а действия: че е
издаден от посочения ***, на посоченото в него време и място, че са представени
описаните в акта документи, че е издадено от ***а постановлението за признаване
на собствеността. Тази материална доказателствена сила важи спрямо всички и
може да бъде оборвана чрез оспорване истинността на нотариалния акт като
писмено доказателство, т.е. по реда на чл. 193 ГПК. Само изводът на ***а досежно принадлежността на правото на собственост не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК. ***ът при съставяне на акта е описал подробно всички изискуеми
документи за издаването му, включително, наличието на квитанция за заплатена
цена по реда на §4.
Съдът намира за неоснователно възражението
на ответниците, че имот с номер 26а не съществува в плана. По делото е
установено по несъмнен начин, че за землището на град К. не е съставян план на
новообразуваните имоти (ПНИ), поради наличието само на единични закупени имоти
по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Фактът, че ПНИ не е съставян не ограничава
правата на собствениците на имоти, закупени по реда на посочената разпоредба. Пред
***а, издал нотариалния акт, е била представена скица на имота. Пред Окръжен
съд П. също е била представена такава, описана в придружаващото писмо, с което
възражението на Т.Р.е било изпратено по компетентност. Действително, Община К.
не е предоставила помощните планове или стари кадастрални планове за посоченото
землище и местност, но безспорно, тя е органът, който ги е поддържал и
съхранявал към онзи момент, и който е издавал скици на гражданите, придобили
право на собственост върху имоти по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Индивидуализацията
на имота към настоящия момент е установена от неоспореното заключение на вещото
лице.
Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 8/14
от 23.02.2016 г. по т.д. 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, искове за собственост на
реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен
по реда на ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ или ЗВ**НОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, са
допустими, като в мотивите на решението е прието, че за да бъде разграничен
един такъв поземлен имот от друг имот, не е нужно границите му да бъдат
нанесени материално, чрез поставяне на ограда или други гранични знаци или чрез
нанасяне в кадастрален или регулационен план или в кадастралната карта.
Достатъчно е един юридически акт да ги посочва така, че те да могат да бъдат
определени. Следователно, липсата на техническо отразяване на границите на един
реституиран имот в действащите подробни устройствени
планове и/или в кадастралната карта, не прави имота негоден обект на правото на
собственост, респективно негоден предмет на иск за защита на вещни права,
когато границите на имота могат да бъдат определени въз основа на посоченото в
акта за собственост. Прието е също, че имотът, правото на собственост върху
който се защитава с предявяването на иска, е самостоятелна недвижима вещ, дори
когато представлява реална част от съществуващ парцел, поземлен имот или
урегулиран поземлен имот, тъй като от юридически актове може да се установят
границите на този имот. В конкретния случай безспорно е установено, че ПНИ за
землище К. не е съставян, тъй като са закупувани единични имоти, поради което и
предвид липсата на отразяване на закупените по този реди имоти в КВС, а
понастоящем и в кадастралната карта, установителният
иск за собственост на реална част от съществуващ имот е пътят за защита на
правото на собственост върху имот, придобит по този ред. Границите на закупения
от ищците имот са установими с нотариалния акт, в
който същите са изчерпателно изброени, и са индивидуализирани по сега
действащите планове посредством неоспореното заключение на вещото лице. за
пълнота следва да се отбележи, че границите на имота са били установени от съда
още в административното производство по оспорване заповедта за закупуване на
имота. Ответницата С.Ц. е закупила част от имот, която част не е била
собственост на праводателите й, независимо от
съставения констативен нотариален акт за собственост. Същите са изгубили
правото си на собственост поради придобИ.е на част от
имота от ищците. Продажбата на чужда вещ не е нищожна, но не може да се
противопостави на правата на действителния собственик.
Поради изложеното, съдът намира иска за
основателен и доказан и го уважава.
Следва съдът да признае за установено по
отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот: ЛОЗЕ с
площ от 700 (седемстотин) кв.м, осма категория, находящо се в землището на гр. К.,
общ. К., обл. П., в местността „Н.Л.“, съставляващо
имот № 26а по кадастралния план на града, при съседи: север - наследници на Г.К.;
юг - Т.Х.Р., запад - наследници на Г.К., изток - Т.Х.Р., ВЕДНО с построената
СЕЗОННА СГРАДА с разгъната застроена площ от 16 (шестнадесет) кв.м, обозначен с
червени линии на комбинирана скица – приложение № 1 комбинирана скица, към
съдебно-техническата експертиза и заключен между точките 1,2,3,4,5,6,7 и 1 на
комбинирана скица, която следва да стане неразделна част от настоящото решение,
както и координатния регистър – приложение две към заключението.
ОТНОСНО иска за собственост, основан на
давностно владение:
Предвид уважаване на главния иск, съдът не
следва да се произнася по евентуално съединения.
ОТНОСНО разноските:
С оглед изходът от процеса и на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК съдът следва да осъди всички ответници да заплатят на ищеца
направените по делото разноски в общ размер на 1215 лева, съгласно представения
списък с разноските. Следва да се осъди ответницата К.К.
да заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляваща заплатено възнаграждение
на особен представител.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и с оглед
изходът от спора, съдът следва да осъди ответниците да заплатят в полза на КрлРС държавна такса в размер на 50 лева върху евентуално
съединения иск.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено, на основание чл. 124, ал.1 от ГПК във вр.
с §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на К.Т.К. с ЕГН ********** ***, С.Ц.Ц. с ЕГН **********,*** и Д.Д.Г.
с ЕГН ********** ***, че Р.М.М.- А. с ЕГН ********** ***,
И.Н.М. с ЕГН ********** ***, М.Н.М. с ЕГН ********** ***, Зона Г30 и Е.Н.М. с
ЕГН ********** *** са собственици поради закупуване по реда на §4б от ПЗР на
ЗСПЗЗ, на следния недвижим имот:
ЛОЗЕ с площ от 700 (седемстотин) кв.м, осма
категория, находящо се в землището на гр. К., общ. К., обл.
П., в местността „Н.Л.“, съставляващо по нотариален акт имот № 26а по
кадастралния план на града, при съседи: север - наследници на Г.К.; юг - Т.Х.Р.,
запад - наследници на Г.К., изток - Т.Х.Р., ВЕДНО с построената СЕЗОННА СГРАДА
с разгъната застроена площ от 16 (шестнадесет) кв.м, който недвижим имот е
РАЗПОЛОЖЕН в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ- посевна площ от 2.691 дка, осма категория на
земята, находящ се в землището на град К., ЕКАТТЕ 35496, общ. К., в местността
„Н.Л.“, съставляващ имот № 091186, а по действащата кадастрална карта на град К.,
одобрена със заповед № РД18- 615/04.09.2019 г. на Изпълнителния директор на
АГКК съставляващ поземлен имот с идентификатор 35496.91.186, който имот е
обозначен с червени линии и заключен между точките 1,2,3,4,5,6,7 и 1 на комбинирана
скица – приложение № 1, към съдебно-техническата експертиза с вх. № 261798 от
21.10.2020 г., приета в съдебно заседание на 30.10.2020 г. и с посочени
координатни точки в координатен регистър – приложение 2 към същото заключение,
което приложения съставляват неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА
К.Т.К. с ЕГН ********** ***, С.Ц.Ц. с ЕГН **********,***
и Д.Д.Г. с ЕГН ********** *** да заплатят на Р.М.М.- А. с ЕГН ********** ***, И.Н.М. с ЕГН ********** ***, М.Н.М.
с ЕГН ********** ***, Зона Г30 и Е.Н.М. с ЕГН ********** ***, деловодни
разноски в общ размер на 1215 (хиляда двеста и петнадесет) лева.
ОСЪЖДА
К.Т.К. с ЕГН ********** *** да заплати на Р.М.М.- А.
с ЕГН ********** ***, И.Н.М. с ЕГН ********** ***, М.Н.М. с ЕГН ********** ***,
Зона Г30 и Е.Н.М. с ЕГН ********** *** сумата от 300 (триста) лева,
представляваща реализирани разноски за възнаграждение на особен представител.
ОСЪЖДА
К.Т.К. с ЕГН ********** ***, С.Ц.Ц. с ЕГН **********,***
и Д.Д.Г. с ЕГН ********** *** да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на КрлРС
държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
К.Ш. РАЙОНЕН СЪДИЯ: