О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.София,
22.05.2012 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Б въззивен състав в закрито заседание на двадесет и втори
май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Елена Шипковенска
като
разгледа докладваното от съдия Мъгърдичян ч. гр. дело №7018 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
чл.274 – чл.279 във вр. с чл.419, ал.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на длъжника
„Г. И.” ЕООД, чрез пълномощника адв.М.М. /надлежно упълномощена/, срещу разпореждането
от 21.01.2012 год. по гр.дело №901/2012 год. по описа на СРС, ГО, 118 с-в, съдържащо
се в издадената в полза на „В.Г.” ООД заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с което е допуснато
незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист срещу жалбоподателя.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното
разпореждане е неправилно, тъй като представеният от заявителя запис на заповед
не съдържа един от задължителните реквизити по чл.535 от ТЗ, а именно
наименованието „запис на заповед” в текста на документа, на езика, на който е
написан. А според чл.536, ал.1 от ТЗ, когато посоченият документ не съдържал
един от задължителните реквизити, той не бил запис на заповед. В този смисъл
следвало да се имат предвид и задължителните указания, дадени с Тълкувателно
решение №1 от 28.12.2005 год. по тълк.дело №1/2004 год. на ОСТК на ВКС. Ето
защо моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, а издаденият изпълнителен
лист - обезсилен.
Ответникът по жалбата /заявителят/ „В.Г.”
ООД моли частната жалба да бъде оставена без уважение. Счита, че изразът „запис
на заповед” се съдържа освен в заглавието, така също и в текста на процесния
документ, като в последния изрично било записано следното: „За „Г. И.” ООД,
като издател и платец по настоящия запис на заповед”. В този смисъл приложеният
към заявлението запис на заповед съдържал всички изискуеми от закона реквизити.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите
на страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима,
доколкото е депозирана в рамките на срока по чл.419, ал.1 от ГПК и е изпълнено
изискването, установено в чл.419, ал.2 от ГПК, същата да бъде подадена заедно с
възражението срещу заповедта за изпълнение.
Разгледана по същество частната жалба е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от "В.Г.” ООД със заявление от 06.01.2012 год. за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу „Г.И.” ЕООД за
сумата от 687 500 евро, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане, както и за направените разноски по делото. В заявлението е посочено,
че вземането произтича от запис на заповед, издаден на 14.11.2007 год., който е
представен в оригинал. От последния е видно, че е издаден на 14.11.2007 год., в
гр.Н., като с него „Г. И.” ООД, представлявано от управителя М.Д.Т.-Н., се е
задължило да плати на „В.Г.” ООД сумата от 687 500 евро, на падеж –
25.12.2009 год. и място на плащане – гр.Н..
На
21.01.2012 год. в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу „Г. И.” ООД за
претендираната сума, както и 26 900 лв. – разноски по делото за държавна
такса, като с обжалваното разпореждане, обективирано в заповедта за изпълнение,
е постановено незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист на
основание чл.418 от ГПК.
Съгласно
чл.413, ал.1 от ГПК самата заповед за изпълнение не подлежи на обжалване, а
това се отнася и до изпълнителния лист. Допустим предмет на обжалване е
съдържащото се в заповедта разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и
за издаване на изпълнителен лист – чл.419, ал.1 от ГПК, който съдебен акт
следва да се приеме, че е предмет на настоящата частна жалба.
Обжалваното
разпореждане е правилно.
Разпоредбата
на чл.417, т.9 от
ГПК предвижда възможност за издаване на заповед за изпълнение, когато
вземането, независимо от неговата цена, се основава на запис на заповед. Съответно,
когато със заявлението е подаден и такъв документ, кредиторът може да поиска от
съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист – чл.418,
ал.1 от ГПК. В този случай правилото на чл.418, ал.2 от ГПК задължава съда да
осъществи проверка дали документът е редовен от външна страна, т.е., дали
удостоверява съществуването на твърдяното право.
В
това производство съдът е ограничен само в рамките на данните, пряко извличани от документа по
чл.417 от ГПК,
поради формалната доказателствена сила, с която той удостоверява
изпълняемото право, като не може да използва други данни, стоящи вън него, освен относно
изискуемостта на вземането – арг. от чл.418, ал.3 от ГПК
/действителните материални правоотношения между страните не се изследват в
заповедното производство/.
Настоящият
съдебен състав счита, че в настоящия случай са спазени изискванията, установени в чл.418, ал.2 от ГПК. Представеният по делото запис на заповед представлява основание за
допускане на незабавно изпълнение. В него като издател е посочен „Г. И.” ЕООД.
Същевременно записът на заповед съдържа всички изискуеми реквизити по чл.535 от ТЗ, поради което е действителен, а вземането по него е изискуемо, предвид
настъпилия падеж /25.12.2009 год./.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че процесният запис на заповед не съдържа реквизит
по смисъла на чл.535, т.1 от ТЗ. Посочената норма поставя изискването в текста
на документа да се съдържа наименованието „запис на заповед”. Според
задължителните указания, дадени с т.1 от Тълкувателно решение №1 от 28.12.2005
год. по тълк.дело №1/2004 год. на ОСТК на ВКС, за да е редовен записът на
заповед, трябва самият документ да се назове запис на заповед и в текста му да
стои изразът „запис на заповед” и то в такава логическа връзка с другите думи,
за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на
заповед.
В
частност, видът на документа позволява да бъде изведена правната му
квалификация, т.е., може да се предположи, че издателят му е имал намерение да
се задължи именно по запис на заповед. Този извод следва на първо място от
обстоятелството, че е изрично назован „запис на заповед”. Законът не предписва
конкретна формула как да се постави изразът „запис на заповед” в задължителния
текст на документа. Достатъчно е да се посочи, че документът е запис на
заповед. В случая в съдържанието на текста на процесния документ към момента на
подписването му от неговия издател, е налице словосъчетанието „по настоящия
запис на заповед”, което напълно отговоря на изискването на чл.535, т.1 от ТЗ.
Следователно
законосъобразно първоинстанционният съд е допуснал незабавно изпълнение и е
издал изпълнителен лист срещу жалбоподателя. Ето защо частната жалба следва да
се остави без уважение, а обжалваното разпореждане – да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 21.01.2012 год. по гр.дело №901/2012 год. по описа на
СРС, ГО, 118 с-в, съдържащо се в издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с което е допуснато
незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен лист срещу „Г. И.” ЕООД.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/