РЕШЕНИЕ
№ 1769
гр. Пловдив, 18.10. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 1565 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от В.К.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Решение № 780 от 12.04.2022 г., постановено по а.н.д № 979 по описа за 2022 г.,
на Районен съд – Пловдив, XXIV – ти наказателен състав, с
което е потвърдено наказателно постановление № 20-1030-005853/ 25.06.2020г. на
началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/
- Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 750 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца“, и
са му отнети общо 12 контролни точки, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в
представените по преписката материали липсват данни за първоначална проверка на
използваното за установяване на нарушението автоматизирано техническо средство
или система /АТСС/, а последяващата му проверка не е в съответствие с чл. 43,
ал. 3 от Закона за измерванията /ЗИ/, тъй като протоколът за тази проверка не
съдържа знак по чл. 43, ал. 1 ЗИ. Поддържа се, че липсата на достатъчна
индивидуализация на мястото на извършване на нарушението ограничава правото на
защита на жалбоподателя. Твърди се, че координатите, съдържащи се в материалите
от АТСС, при проверка в програмните продукти „Google maps” и “Google Earth” обозначават територия в с. Барниполе, която не съвпада с посоченото в наказателното постановление
място на извършване на нарушението. Сочи се, че в протокола за използване на
АТСС е отбелязан режим на измерване „в движение“, което обстоятелство се
явявало в противоречие с представената снимка за статично разполагане на АТСС.
Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него
наказателно постановление.
3. Ответникът по
касационната жалба – ОДМВР- Пловдив, не взема становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП
наказателно постановление № 20-1030-005853/ 25.06.2020г. на началник
група към ОДМВР- Пловдив, сектор „Пътна полиция“. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № 047423/04.06.2022г., съставен от С.С.Б. – на
длъжност полицейски инспектор към ОДМВР – Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
На 09.05.2020 г. в 19:09
часа в гр. Пловдив на ул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1
В.К.Г. като водач на лек автомобил – Джип Гранд Чероки с рег. № *** (собственост на Е.С.С.) управлявал със скорост 108
км/ч при максимално разрешена скорост за движение в населено място 50 км/ч, при
отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в полза на водача.
Нарушението е установено с АТСС TFR1-M № 546, клип с номер 12387, показан на
нарушителя преди съставяне на акта. Установеното нарушение е квалифицирано по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствие на нарушителя.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП наложил на нарушителя глоба в размер
на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта.
8. По делото са приобщени: статично изображение от заснет с автоматизирано
техническо средство TFR1-M № 546 клип №
12387 с дата 09.05.2020 г., 19:09 часа; Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег. № 1030р-15335/11.05.2020
г.; копие на фотоснимка, отразяваща позиционирането на мобилната радарна
система за видеоконтрол в автомбил; Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г.; Протокол № 4.32-20/13.03.2020 г. за
последваща проверка на мобилна радарна система за видеоконтрол
"TFR-1M".
Според данните в протокол рег. № 1030р-15335/11.05.2020 г. на 09.05.2020
г. с място за контрол - бул.
„Асеновградско шосе“ срещу № 1,
била поставена АТСС TFR1-M № 546 в служебен автомобил с рег. № ***, с посока на
задействане – приближаващи моторни превозни средства от към север към юг, режим
на измерване „стационарен“. Видно от генерираното статично изображение от клип
№ 12387 моторно превозно средство с рег. № *** се движи в посока на задействане
– приближаващи, трафик „М“, режим „Н“, с измерена скорост 108 км/ч при
ограничение – 50 км/ч.
9. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че
нарушенията са установени безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът не е намерил и основания
за намаляване размера на наложените наказания.
ІV. От правна страна:
10. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства.
Съобразно правилата възведени в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По аргумент
на противното, когато за нарушението, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки административното
производство следва да бъде проведени по общия ред на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП
чрез акт за установяване на административно нарушение, които се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон.
Редът и условията за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата са разписани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /обн.
ДВ бр.36 от 19.05.2015 г./. Според правилата на наредбата, за осъществяване на
контрол на движението по пътищата се използват АТСС, одобрени по реда на Закона
за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор /чл.4/.
За осъществяване на контрол с АТСС
служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока /чл.9, ал. 1/.
Служителят включва автоматизираното техническо средство или система и извършва
необходимите първоначални настройки за започване на автоматизирания контрол и
поставя начало на работния процес /чл. 9, ал. 2/. По време на измерване на
скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява наблюдение за
функционирането на уреда или да осъществява регулиране и подпомагане на
движението, както и контрол за спазване правилата за движение /чл. 9, ал. 3/.
След изтичане на времето за контрол служителят изключва автоматизираното
техническо средство или система, като информацията със запаметените от уреда
данни се съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за
издаване на административни документи във връзка с установените нарушения,
което се отразява в протокола по чл. 10. /чл. 9, ал. 4/. За всяко използване на
мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложение /чл. 10, ал.1/.
При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически
средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място
за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда /чл.10, ал.3/.
Данните за нарушенията се съхраняват
до приключване на административнонаказателната преписка във формата и вида,
изготвен от автоматизираното техническо средство или система. При необходимост
същите могат да се отпечатват /чл. 16, ал.1/. Информацията от АТСС се
предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с
уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на
лица, участващи в административния процес /чл.16, ал. 3/.
В случая изходните данни от процесната
мобилна АТСС като доказателствен материал са годни за установяване на
извършеното нарушение от обективна и субективна страна. По делото са
представени надлежни удостоверения и протоколи за изправността на
автоматизираното техническо средство. Възраженията на оспорващия в тази насока
са неоснователни. Правилото на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията
предвижда изрично, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат от одобрен тип. Представеното по преписката Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г., издадено от
Председателя на Българския институт по метрология, несъмнено доказва, че АТСС
TFR1-M е от одобрен тип. Конкретното средство за измерване, индивидуализирано с
№ 546, е преминало през задължителния по смисъла на чл. 43, ал. 2, пред. 1 от
ЗИ последващ контрол, за което е съставен протокол от лице, оправомощено със
заповед № 2050-4/11.02.2019г. на председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, валидна до 11.02.2024г. След като в рамките
на последяващата проверка към дата 13.03.2020 г. е установена изправност на
средство за измерване с № 546, то по правилото на чл. 43 ал. 4 от ЗИ и съгласно
заповед № А-616/ 11.09.2018г. на председателя на ДАМТН (обнародвана в ДВ бр. 82
от 05.10.2018 г.), същото се счита изправно до изтичане на срока за провеждане
на следваща периодична проверка, който е установен на една година. Не се
формира спор, че нарушението е установено на 09.05.2020 г., тост в срока на
изправност на АТСС TFR1-M с № 546. Противно на разбиранията на оспорващия,
годността за употреба на провереното средство за измерване изхожда от
последващата проверка, а не от първоначалната проверка, чиито срок на действие
е изтекъл.
Не може да бъде споделена и
позицията на жалбоподателя, че правилото на чл. 43, ал. 1 от ЗИ налага
последяващата проверка да бъде удостоверена чрез поставяне на знак в протокола
от проверката. Текстът на закона е ясен и не буди съмнение, че знакът следва да
бъде поставен върху провереното средство за измерване, като евентуалното му
унищожаване се явява едно от основанията по чл. 43, ал. 3 ЗИ за извършване на
нова последваща проверка.
Неоснователни са и възраженията на
жалбоподателя за липсата на данни за мястото на извършване на нарушението. Последователно
и непротиворечиво в АУАН, протокола за използване на АТСС и наказателното
постановление като място на извършване на нарушението е посочено адрес: гр. Пловдив, бул. „Асеновградско шосе“ срещу № 1. Отразените в статичното
изображение географски координати в случая представляват съпътстващи данни,
които не са от решаващо значение за описанието на извършеното деяние. Изискване
за тяхното наличие не се поставя нито в специалните правила на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., нито в правилата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези данни,
доколкото се генерират автоматично от средството за измерване, се преценят с
оглед съвкупния доказателствен материал, но не заместват
индивидуализираното в АУАН и НП мястото на извършване на
нарушението. Още повече, при коректно въвеждане на същите в сочения от
оспорващия програмен продукт - „Google map”, при спазване на указанията на
производителя (https://support.google.com/maps/answer/18539?hl=bg&co=GENIE.Platform%3DDesktop),
тези координатите сочат географско местоположение в непосредствена близост до
посения от контролните органи адрес.
Непочиващо на действителната
фактическа обстановка се явява и твърдението на оспорващия, че използването на
АТСС е било в режим на „движение“. Коректно и ясно в протокол рег. №
1030р-15335/11.05.2020 г. е удостоверено, че АТСС TFR1-M № 546 е била поставена
в служебен автомобил с рег. № *** при режим на измерване „стационарен“. Това
обстоятелство се потвърждава и от представената снимка на разположението на
АТСС, която като приложение към съставения протокол за използване на АТСС е
надлежно отбелязана, поради което следва и посочената в същия дата на
използване.
При това положение не се създават
каквито и да е съмнения по механизма на установяване на административното
нарушение и автентичността на изготвения от АТСС доказателствен материал, който
безспорно доказва както от обективна, така и от субективна страна факта на
извършеното административно нарушение, за което законосъобразно е ангажирана
отговорността на оспорващия.
От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
11. Ответникът в настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 780 от 12.04.2022 г.,
постановено по а.н.д № 979 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, XXIV
– ти наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.