Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 810 04.03.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, I граждански състав, в
публично заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета В., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17206 по описа на
съда за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ПРОКС - 2” ООД с ЕИК *****
със седалище и адрес на управление : с.
К., ул. „****” № ***
срещу Р.В.Л., ЕГН **********,***, по иск с правно основание чл. 220, ал. 1 от КТ.
Ищецът твърди, че на ***** г. между страните по
делото,
на основание чл.67 ал. 1 т.1 от КТ във вр. с чл. 70
от КТ е сключен трудов договор за неопределено време № ********
г., в който в т. З
и т. 6.5е уговорен
изпитателен срок до 6 месеца, считано от ****** г.,
който е в полза на работодателя.
Отделно от това в т. 6.6. е уговорен и
срок за предизвестие при прекратяване на договора, в размер на 3 месеца, който е еднакъв
за двете страните.
Излага се също така, че на 21.08.2019 г. ответникът бил депозирал
в деловодството на дружеството молба с вх. № 16674/21.08.2019 г., с която желае
да бъде освободен от заеманата от него длъжност по взаимно съгласие, считано от
посочената дата, като в тази молба имао изрично изявление на работника,
че ако
молбата му не бъде удовлетворена същата да се
счита „за тримесечно предизвестие”. В същия ден управителят на дружеството
поставил резолюция върху молбата - „След тримесечно
предизвестие”, за което бил уведомен ищеца, като трудовият договор с ищеца бил прекратен
със Заповед № ******* г., на осн. чл. 326, ал. 1 от КТ - по
молба на служителя, с неспазване на тримесечното
предизвестие по т. 6.6. от трудовия договор.
Понеже Р.Л.
бил работил само 3 дни /******./,
без да има отработен пълне месец, брутното му трудово
възнаграждение по чл. 228 от КТ, служещо за основа при
определяне
на обезщетението е в размер на 700,00 лева, като се претендира заплащане сумата от 2 100 лева, представляваща
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за
неспазения срок на предизвестието, ведно със законната лихва, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
претендираната сума, както и разноски за настоящото производство.
В срок е постъпил писмен
отговор от ответника, представляван от адв. И.С.И., с който предявеният иск не
се признава, като се иска неговото отхвърляне, като неоснователен, по следните
съображения.
Признава се, че на ******.
между дружеството-ищец и Р.В.Л. е сключен трудов договор за неопределено време
№ ******., на основание чл. 67, ал. 1, т,1 от КТ във връзка с чл. 70 от КТ с уговорен срок
за предизвестие при прекратяване на договора, от 3
месеца, еднакъв за двете страни.
Сочи, че на *****. ищецът е подал в деловодството на ищеца
молба с вх. № ******., с която желае
да бъде освободен от заеманата от него длъжност по взаимно съгласие, считано от
посочената дата, като същевременно е заявено, че ако
молбата му не бъде удовлетворена, същата да се приеме за тримесечно
предизвестие. Твърди се, че управителят на дружеството не е приел волеизявлението на ответника договорът да бъде
прекратен по взаимно съгласие, а при условията на т. 6.6
от същия, като поставил върху молбата резолюция от *****.
с текст „след тримесечно предизвестие". Сочи се, че ищецът не е заявил изрично пред работодателя му, че няма да
продължи да работи в срока за предизвестие, както и че това го няма като
съдържание в подадената молба. Сочи, че на ****. ищецът
бил извикан в офиса на ищеца, където му била връчена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение от *****. на осн.
член 326, л. 1 от КТ по молба на служителя. Претендират се разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Между страните няма спор, че между тях е съществувало
ТПО, възникнало на основание сключен трудов договор № ***от *****г., което е
прекратено със заповед от *****. от работодателя на основание член 326, ал. 1
КТ, връчена на работника на ******.
Представена е подписана от ответника молба от
*****., адресирана до управителя на ищцовото дружество, с която работникът е
поискал освобождаването му от работа по взаимно съгласие, считано от ******., като
в случай че същата не бъде уважена, молбата да се счита за тримесечно
предизвестие. Върху същата молба е поставена резолюция, за която не се спори,
че е на управителя на дружеството –работодател, със съдържанието „след
тримесечно предизвестие“, считано от 21.11.2019г., но противно на обективираната
от работодателя резолючия, последният издава заповед за прекратяване на ТПО на *****.,
без да изчака изтичането на тримесечния срок.
Върху заповедта за прекратяване на ТПО има
нанесена забележка, изхождаща от ищеца-работник, за това че не дължи
обезщетението по т. 6.6 от трудовия договор, която обаче не може да бъде
тълкувана като изявление относно това, че същият няма да отработи тримесечното предизвестие,
тъй като ТПО между страните вече е
прекратено, и доколкото е налице изразена воля относно несъгласието на
работника с част от съдържанието на заповедта, обективираща задължение за заплащане
на обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие от работника.
Съгласно чл. 220, ал. 1 КТ страната, която
има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го
прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата
страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
Обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ е дължимо когато
работникът изрично е заявил, че няма да отработи дължимото предизвестие и желае
прекратяването му да настъпи от по-ранен момент, а подобно изявление, че се
иска прекратяване на ТПО от по-ранна дата не се съдържа в молбата за напускане
на ищеца.
С оглед на изложеното по-горе, искът като
неоснователен ще се отхвърли, като на ответника на осн. член 78, ал. 3 ГПК ще
се присъдят разноски от 400 лева платено адв. възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОКС - 2” ООД с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: с. К.,
ул. „******” № ** срещу
Р.В.Л., ЕГН ********** ***, иск по член 220,
ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 2100 лева, представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестието от три месеца за прекратяване на ТПО на осн.
чл. 326, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от 2100 лева, считано
от завеждане на ИМ – 22.10.2019 г. до окончателното й плащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ПРОКС - 2” ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: с. К.,
ул. „******” № *** да заплати на Р.В.Л.,
ЕГН **********,*** от 4 00 лева разноски за адв. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета
Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.