№ 467
гр. Сливен, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван М. Димитров
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Административно
наказателно дело № 20222230200925 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63д от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р. К. К., чрез адв.М. П. срещу наказателно
постановление № НП- 66 от 07.07.2022 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София, с което на основание
чл.229, ал.1 от Закона за здравето й е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл. 86, ал. 1, т.12 от Закона за
здравето. Иска НП да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателката, редовно призована не се явява, представлява
се от своя пълномощник – адв. М. П., която иска НП да бъде отменено.
В с.з. въззиваемата страна – ИА „Медицински надзор“ – София,
редовно призована се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт
Василка Цанева, иска НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът като съобрази събраните по делото гласни и писмени
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена
следната фактическа обстановка:
По повод изнесени в медиите сигнали за „малки деца и бебета,
вързвани с бинт към креватчетата“ в Отделението по детски болести към
„МБАЛ Д-р Иван Селимински“ АД, ИА „Медицински надзор“ – София се
1
самосезирала. Поради това на основание Заповед № РД-13-215/22.02.2022 г.
на Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“ – София, била
сформирана комисия от длъжностни лица, която извършила проверка в
„МБАЛ Д-р Иван Селимински“ АД за периода от 23.02.2022 г. до 25.02.2022
г. включително.
Проверката установила, че деца без родител, които не се нуждаят от
интензивни грижи, се настаняват само в Първи кърмачески сектор на
Отделението по детски болести, където има обособени три бокса с по 5 легла.
Те били разположени в противоположния на сестринския пост край на
сектора, без видеонаблюдение, т.е липсвал пряк визуален контрол на
настанените без придружител деца от стаята на дежурната сестра.
Д-р Люба Бъчварова началник на Отделението по детски болести в
становище потвърдила, че имобилизацията е типична за деца, които
постъпват без придружител, които са на мониторен контрол, инфузионна
терапия и кислородолечение.
Проверката установила още, че в Правилник за устройството, дейността
и вътрешния ред (ПУДВР) на Отделение по детски болести на „МБАЛ Д-р
Иван Селимински“ АД са подробно разписани правилата при прилагането на
мярка за временно физическо ограничаване. Съгласно тези правила,
дежурния лекар определял: срока на мярката, вида и начина на наблюдение,
медицинските сестри, които ще осъществяват наблюдението. Пациент, по
отношение на който се прилага мярка за временно физическо ограничаване,
трябвало да се наблюдава от лекаря, назначил мярката и медицинската сестра.
Наблюдението от медицинските сестри трябвало да се осъществява чрез пряк
визуален контрол край леглото на пациента.
Установено било, че на 20.02.2022 г. в Отделението по детски болести е
настанено дете без придружител – Г.А.Ч. на 3 месеца. В Книга за назначения
на отделението били документирани манипулации на Г.А.Ч. в часовете: 06:00
ч., 12:00 ч., 18:00 ч. и в 22:00 ч. В книга за взетите мерки за временно
физическо ограничаване на 20.02.2022 г. нямало направени записи за
определяне на мярка за временно физическо ограничаване на Г.А.Ч..
Дежурната медицинска сестра Г.К. в становище потвърдила, че по
време на нощното й дежурство на 20/21.02.2022 г., дете без придружител –
Г.А.Ч., е било вързано за леглото извън времето на манипулации, както и че е
2
било оставено без медицински наблюдение. Това се било случило със
знанието на дежурния към момента лекар – Р. К. К., която не била
разпореждала мярка за временно физическо ограничаване, не била
определила срок, вид и начин на наблюдение, съгласно записите в Книга за
взетите мерки за временно физическо ограничаване и ИЗ.
Заключението на проверяващите било, че д-р Р. К. е знаела за взетата
мярка, могла е да разпореди нейното прекратяване и е била длъжна да го
направи с оглед липсата на необходимост от нейното прилагане след
приключване на извършените манипулации. Назначената комисия приела за
установено, че д-р Р. К. в качеството си на дежурен лекар в Отделението по
детски болести, не е прекратила мярката за временно физическо ограничаване
на пациента Г.Ч., с което чрез бездействие е нарушила правата на детето по
смисъла на чл.86, ал.1, т.12 от Закона за здравето. Длъжностните лица от
ИАМН приели, че нарушението е извършено на 20.02.2022 г. , то било
установено последния ден на проверката – 25.02.2022 г. Нарушението било
извършено за първи път.
Въз основа на установеното по време на проверката, за извършеното
деяние на 20.02.2022 г. на жалбоподателката бил съставен АУАН № А-
79/19.05.2022 г., по чл.40, ал.1 от ЗАНН, с който то било квалифицирано като
нарушение по чл. 86, ал.1, т.12 от ЗЗ. Актът бил предявен на
жалбоподателката на 19.05.2022 г., която след като се запознала със
съдържанието му е отразила, че няма възражения.
На 27.05.2022 г. жалбоподателката подала възражение до
Изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“-София против
съставения АУАН, като в него заявила, че не е виждала фиксирани за
болничните легла деца, както и не е давала нареждане те да бъдат фиксирани.
Не си спомняла пациента Г.Ч., не е знаела за проблеми, свързани със
здравословното му състояние по време на неговия престой в лечебното
заведение и не се е съгласявала да бъде фиксиран, за да му се прилага
медикация, защото тя не му е давала назначение за медикаменти. Изтъкнала,
че като единствен лекар в отделението е в обективна невъзможност да
контролира всички сестри, здравни асистенти и санитари. Възразява срещу
констатираните в акта факти, счита че не следва тя в качеството на лекар-
специализант да носи отговорност по установените порочни практики,
3
създадени и утвърждавани с години чрез бездействие на тези, които следва да
организират процеса на работа в детските отделения. Иска да бъде отменен
издадения срещу нея АУАН и да бъде прекратено административно
наказателното производство спрямо нея. Възражението било неуважено като
неоснователно.
Отделно от така назначената проверка, Изпълнителния директор на
„МБАЛ Д-р Иван Селимински“ АД издал Заповед № РД-08-144/22.02.2022 г.,
с която наредил да бъде извършена вътрешна проверка в „Отделение по
Педиатрия“ от Заместник директора по медицински дейности и Главната
медицинска сестра на лечебното заведение. За извършената проверка бил
съставен протокол, в който били описани установените несъответствия. В
него било описано, че е въведена Книга за взетите мерки за временно
физическо ограничаване, започната на 01.01.2022 г., която не се водила
съгласно изискванията и не е упражнен контрол от старша медицинска сестра.
Били дадени препоръки за подобряване на дейността, изразяващи се в това да
бъде проведен колегиум за Правилата за определяне и прилагане на мерките
за временно физическо ограничаване на деца, постъпили в отделението без
родител, настойник или попечител; да се води Книгата за взетите мерки за
временно физическо ограничаване в Отделение по педиатрия съгласно
указанията в МБАЛ и персоналът да бъде запознат с начина и на водене,
което да се удостовери с подпис; старшата медицинска сестра да упражнява
ежедневен контрол върху дейността на персонала; началника на отделението
да осъществява контрол върху дейността на персонала; периодично да се
провеждат колегиуми на медицинска тематика и етични взаимоотношения
персонал-придружител; придружителите да се запознаят с Правилника за
вътрешния ред, като подписват декларация, че ще го спазват; не било
възможно да се провежда инфузионна терапия на деца от 1 месец до 3 години,
без придружител и те да не са временно имобилизирани, за да не издърпа
ПВК или да глътне част от източника детето. При прилагане на временното
имобилизиране да участват лекар, медицинска сестра, здравен асистент или
санитар.За така надените предписания Изпълнителния директор на МБАЛ „Д-
р Иван Селимински“АД издал Заповед № РД-145/23.02.2022 г. относно
подобряване на дейността на Отделението по педиатрия. Наредено било да
бъдат наложени дисциплинарни наказания на ст.мед.сестра П.Т. и на
дежурната сестра в Първи кърмачески сектор нощна смяна на 20.02.2022 г.
4
Г.К..
На основание така съставения АУАН е издадено и обжалваното НП №
НП-66/07.07.2022 г. от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ гр.София.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
представените и събрани по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на АУАН № А-79/19.05.2022 г. и НП № НП- 66 от
07.07.2022 г. Кредитира показанията на разпитаните по делото
актосъставител Г. В. З. и свидетелите Ф. Н. Костов и М. Янкова Г..
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна / лице, което
е санкционирано /. Разгледана по същество, тя е основателна.
Разпоредбата на чл.86, ал.1, т.12 регламентира правото на всеки
пациент за предотвратяване на болката и страданието по време на лечението
му, доколкото е възможно. А според ал. 4 на същия член правата на пациента
се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и
вътрешния ред на лечебното заведение.
В чл.49, ал.10 и следващите от приложения Правилник за устройството,
дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Д-р Иван Селимински-Сливен“ АД
гр.Сливен (л.44 от делото) са регламентирани условията и реда за физическо
ограничаване на пациенти хоспитализирани в отделение на болницата. А в
чл.44 от приложения Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред
на детско отделение МБАЛ „Д-р Иван Селимински-Сливен“АД гр.Сливен
(л.48 от делото) са регламентирани условията и реда за физическо
ограничаване на пациенти хоспитализирани в отделение по детски болести.
Според посочените разпоредби „физическо ограничаване“ е прилагане на
механични средства за обездвижване, принудителна изолация в специално
затворено помещение и употреба на лекарствени продукти за намаляване
физическата активност на пациента в случаи, при които е опасен за себе си
или за околните. Мярката за временно физическо ограничаване се взема при
5
едновременно наличие на следните условия: 1. Липса на родител, попечител
или настойник при прилагане на инфузии на водно-солеви разтвори,
необходими за лечението на пациента и вливане на кръв или други
биопродукти, когато съществува пряка и непосредствена опасност от
себенараняване на пациента; 2. Липсва друго подходящо и възможно
средство за предотвратяване на себенараняване и/или нараняване на
околните. Като според чл.44, ал.11 от посочените правила, мярката за
временно физическо ограничаване се определя от дежурния лекар, това
следва да бъде с разпореждане, в което лекарят определя:1.мярката за
временно физическо ограничаване/прилагане на инфузия и срока за
прилагането й/; 2.вида и начина на наблюдение, по време на прилагане на
мярката и медицинските сестри, които ще осъществяват наблюдението. А
според ал.17 на същия член от правилата, в случай че срокът на мярката не е
изтекъл при приключването на работната смяна, наблюдението се поема от
дежурните медицински сестри и дежурния лекар от следващата смяна.
В настоящия случай категорично е установено, а и не е спорно по
делото, че на 20.02.2022 г. детето Г.Ч. на 3 месеца е настанено за лечение, т.е.
той е имал качеството на пациент в Отделението по детски болести на МБАЛ
„Иван Селимински“АД гр, същият е приет без придружител в Отделението по
детски болести на МБАЛ „Иван Селимински“АД гр.Сливен. Съгласно
описаното в Книга за назначения на отделението (л.61 от делото) на Г.А.Ч.
били назначени манипулации на в часовете: 06:00 ч., 12:00 ч., 18:00 ч. и в
22:00 ч., но както е видно от приложената по делото Книга за взетите мерки за
временно физическо ограничаване (л.57 от делото), на пациента не е била
определена от дежурен лекар мярка за временно физическо ограничаване.
Както се установи от изслушаните свидетелски показания на М. Янкова
Г., както и от установеното от проверяващите по проверката, извършена от
ИА „Медицински надзор“ гр.София, пациентът Г.Ч. е бил вързан за четирите
крайника за решетките на детската кошара. Настоящият съд приема, че макар
да са били налице предпоставките според правилата в отделението, лекар не е
назначил с разпореждане за този пациент Г.Ч. да бъдат приложени мерки за
физическо ограничаване. Дали това е било пропуск на лекаря, който е приел и
назначил лечението на конкретния пациент или същият е преценил, че в
случая това не е необходимо не може да бъде установено в настоящото
производство. Конкретният пациент е бил вързан за леглото извън времето за
6
манипулация. По делото не стана ясно, кога точно и от кого е вързано детето.
Факт е, че по време на дежурството д-р Р. К. не е разпоредила прекратяване
на мярка за физическо ограничаване на пациента, но също така е факт, че д-р
К. не е извършила проверка и по нейни обяснения не е знаела, че детето е
вързано. Според свид.М. Г. детето е плачело, защото е имало корички в
нослето и е дишало трудно. По делото не е установено по несъмнен и
категоричен начин, че детето е изпитвало болки и страдания от
ограничаването на движението на крайниците му. Нещо повече в случая е
установено категорично, че детето Г.Ч. е бил на 3 м. и без придружител.
Назначена му била съответната терапия с манипулации съответно в
06.00,12.00, 18.00 и 22.00 ч. Действително лекуващия лекар не е определил
мярка за временно ограничаване, но не е ясно дали това не било пропуск и в
интерес на здравето на детето, т.к. видно от Правилника на Болницата такова
ограничаване се налагало, при: 1. Липса на родител, попечител или настойник
при прилагане на инфузии на водно-солеви разтвори, необходими за
лечението на пациента и вливане на кръв или други биопродукти, когато
съществува пряка и непосредствена опасност от себенараняване на пациента;
2. Липсва друго подходящо и възможно средство за предотвратяване на
себенараняване и/или нараняване на околните.
В случая не е установено по безспорен и категоричен начин, че детето
Г.Ч. като пациент е изпитвал болки и страдания заради ограничаване на
движенията на крайниците му.по време на лечението му, нещо повече, не е
установено дали въпросното ограничение не е в интерес на детето, защото
при липса на адекватна родителска грижа е било вероятно и възможно детето
да се самонарани, в случая и фатално,т.к. е имал поставен абокат. Детето е
било на 3 м., а ноторно известно е на всеки родител, че на тази възраст децата
активно и непрекъснато движат крайниците си.
По делото е представена длъжностната характеристика на лекар в
детското отделение ( л.76). Там са описани задълженията му. Едно от тях е
контрол на дейността на специалистите по здравни грижи относно спазването
от тях на определените назначения и разпореждания на поверените им болни
и дава предложение пред ръководството на отделението за стимулиране и
наказание. По делото бе установено, че такава мярка не е налагана на
пациента нито от лекар при приемането на детето в отделението, нито пък е
7
била назначена или продължена по време на работната смяна на д-р Р. К..
Нещо повече от свид. Показания на М. Г. стана ясно, че д-р К. въобще не е
влизала в стаята на детето Г., докато тя е била в коридора. По делото не е ясно
кой е привързал крайниците на детето за да се установи кое е налагало това
действие, защото съвсем хипотетично е било възможно това да е било в негов
интерес, напр. ако се е налагало да се попречи на детето да се самонарани с
поставения абокат. Както бе посочено по горе при липса на родител това е
възможно и обездвижването е единствения начин да се предотврати такова
самонараняване. Видно от документацията освен д-р К. е имало още и една
медицинска сестра на смяна а боксовете с деца без придружител са няколко и
би било невъзможно да се осигури присъствие във всяка стая. Нещо повече
от свид. показания стана ясно, че в отделението въобще не е имало
медицински лица. Свид. Г. е направила опит на потърси сестра или лекар но
не е открила никого на когото да съобщи за плача на детето Г.. Както е видно
от чл.44, ал.20 от цитираните правила, контролът върху дейностите по
прилагане на мерките за временно физическо ограничаване на пациентите и
тяхната продължителност се осъществява от Началника на отделението и
старшата медицинска сестра. в случая отговорността за деянието не е на деж.
лекар. Дежурният лекар д- К. е допуснала пропуски в задълженията си но те
не осъществяват състава на нарушението, за което е ангажирана
отговорността и- по чл.86 ал.1т.12.
Предвид посоченото съдът прие, че атакуваното НП следва да бъде
отменено.
Ръководен от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № НП-66 от 07.07.2022 г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр.София, с което на Р. К. К. с
ЕГН ********** от гр. Сливен, кв. „Българка“,, бл.31, вх.Г, ап.23 й е
8
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв., на осн. чл.
229, ал. 1 от ЗЗ, за нарушение на чл.86, ал.1, т.12 от ЗЗ като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
9