№ 29
гр. Велико Търново, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20214000500441 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във
връзка с чл. 200 от КТ, вр. чл. 45 от ЗЗД.
С Решение № Р-43/ 15.03.2021 г., постановено по гр.д. № 604/ 2015 г.
по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ
исковете, с правно основание чл. 200 от КТ и чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 121 от ЗЗД,
вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, предявени от ищците Г. О. С., ЕГН ********** и Е. О.
С., ЕГН **********, от гр. Свищов, за солидарно осъждане на ответниците
„МУЛТИ ТРЕЙД ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Свищов и Е. И. Б.,
ЕГН **********, от гр. Свищов, да заплатят на ищците суми от по 100 000
лева за всеки един от ищците, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на баща им О. И. С., причинена вследствие
на трудова злополука, настъпила на 29.06.2010 г.; ОСЪДИЛ е ищците да
заплатят на ответника „МУЛТИ ТРЕЙД ООД сумата 8 400 лева разноски за
водене на делото пред първата инстанция, представляващи заплатено
възнаграждение за един адвокат; РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
1
на трето лице ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, гр. София.
С Определение от 08.07.2021 г., постановено по реда на чл. 248 от
ГПК, съдът е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на пълномощниците на
ищците за изменение на решението по делото в частта му относно
присъдените разноски.
Недоволен от постановеното Решение, ищецът Г. О. С., ЕГН
**********, от гр. Свищов, чрез пълномощниците си адвокатите В.В. и В.М.,
и двамата от АК – гр. София, е подал въззивна жалба. Оплакването е за
неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Навежда се
довод, че предявените искове срещу юридическото лице са с правно
основание чл. 49 от ЗЗД, а не както неправилно е приел първостепенния съд –
с правно основание чл. 200 от КТ. Твърди се, че престъпният характер на
деянието, причинило смъртта на наследодателя на ищците, изключва
характеристиката на това деяние като трудова злополука. Навежда се и довод,
че ответниците по делото са обикновени другари, поради което тяхното
правно положение е различно и отхвърлянето на иска срещу ЮЛ не е
основание за отхвърляне на иска срещу ФЛ. Излагат се съображения в
подкрепа на доводите, като се цитира съдебна практика. Иска се от въззивния
съд да отмени обжалваното Решение и да постанови друго такова, с което да
уважи исковете, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на деликта до окончателното й изплащане. Претендират се разноските
по делото.
Другият ищец Е. О. С., ЕГН **********, от гр. Свищов, не е подал
въззивна жалба, нито пък се е присъединил в срок към подадената въззивна
жалба.
В законно-определения срок, редовно уведомени, ответниците
„МУЛТИ ТРЕЙД ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Свищов и Е. И. Б.,
ЕГН **********, от гр. Свищов, чрез пълномощника си адвокат Н.Б. от АК –
гр. Велико Търново, са подали отговори на въззивната жалба, идентични по
своето съдържание. Изразено е становище за неоснователност на въззивната
жалба, като са изложени доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да
остави жалбата без уважение, като се претендират разноски.
Срещу определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е
постъпила жалба от ищеца Г. О. С., ЕГН **********, от гр. Свищов, чрез
2
пълномощниците си адвокатите В.В. и В.М., и двамата от АК – гр. София.
Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навежда се довод
за необоснованост. Твърди се, че липсват доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение от страна на ответника „МУЛТИТРЕЙД ООД,
както и че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Излагат се
съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да отмени
обжалваното Определение или алтернативно – да намали размера на
адвокатското възнаграждение до минималния размер по наредбата за
адвокатските възнаграждения.
В законно-определения срок, редовно уведомени, от ответниците
отговор е подал „МУЛТИ ТРЕЙД ООД, чрез пълномощника си адвокат Н.Б..
В него е изразено становище за неоснователност на частната жалба, като са
изложени съображения в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без
уважение жалбата.
В производството по делото участие е взело, в качеството си на трето
лице – помагач на ответниците, ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“, ЕИК *********, със седалище в гр. София, което не е подало отговор
на възивната жалба и на частната жалба.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната и частната жалба са подадени в срок, от легитимирана
страна, срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване и са процесуално
допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 6416/ 24.06.2015 г., от ищците Г. О. С., ЕГН ********** и Е. О. С., ЕГН
**********, от гр. Свищов, срещу ответниците „МУЛТИ ТРЕЙД ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Свищов и Е. И. Б., ЕГН **********, от гр.
Свищов, с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД и с цена – по
100 000 лева за всеки един от ищците – обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на баща им О. И. С.,
починал на 16.07.2010 г. в резултат на претърпяна от него на 29.06.2010 г.
трудова злополука при изпълнение на трудовите си функции – рязане на
метална цистерна, като работник на „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД – гр. Свищов.
3
Ищците получили Протокол № 8 от 04.08.2010 г. за резултатите от
разследването на злополуката с баща им, извършено от Районно управление
„Социално осигуравяне“ /РУ“СО“/ - гр. Велико Търново, установяващ
множество съществени нарушения на различни нормативни актове с
отношение към безопасните и здравословни условия на труд, допуснати от
работодателя, намиращи се в пряка причинна връзка със злополуката. За
установяване причините за смъртта е било образувано ДП № 277/ 2010 г. по
описа на РУП – Свищов, което не е било приключило към момента на
подаване исковата молба. В резултат на смъртта на баща им, ищците
претърпели изключителни неимуществени вреди, изразяващи се в
непоправими страдания, била им отнета изключително духовната и
емоционална връзка с баща им, с когото подържали много близки отношения,
като той бил техният неоспорим морален авторитет и опора. Тези
неимуществени вреди ищците оценяват на сумата 100 000 лева за всеки един
от тях и искат от съда да осъди ответниците да заплатят солидарно на всеки
от ищците тази сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на деликта до пълното й изплащане. Претендират се разноските по
делото.
С Определение по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, ищците са освободени
от заплащане на по 4 000 лева държавна такса за разглеждане на делото, което
освобождаване е до приключване на съдебното производство по делото.
Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 604/
2015 г. по описа на съда, което е било спряно до приключване на
наказателното производство, а след това възобновено.
В о.с.з. на 02.11.2020 г. процесуалните представители на ищците –
адвокатите Веселинова и М. са заявили, че подържат исковата молба. В
пледоариите си по съществото на делото са поискали от съда да уважи
исковете, като в представените писмени бележки са изложили доводи за
основателността им.
С отговорите на исковата молба ответниците са възразили срещу
допустимостта и основателността на исковете, навеждайки
правопогасяващите възражения за изтекла тригодишна давност по отношение
на исковете спрямо ЮЛ и за изплащане на всеки един от ищците сумата
15 981 лева застрахователно обезщетение, както и довод за съпричиняване от
4
страна на пострадалия. В пледоарията си по съществото на делото
процесуалният представител на ответниците – адвокат Б., е поискал от съда
да отхвърли изцяло иска, като неоснователен – погасен по давност, спрямо
ответника - ЮЛ и да приеме наличието на съпричиняване по отношение на
предявените искове спрямо ответника – ФЛ, като в представените писмени
защити е изложил подробни доводи.
С отговора на исковата молба третото лице – помагач ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, чрез гл. юрисконсулт Б. А. е
възразило, както че застрахователното обезщетение е било изплатено на
наследниците въз основа на сключен застрахователен договор относно риска
„Смърт при трудова злополука“, изчислено съобразно относимата
нормативна уредба, така и срещу размера на претендираното обезщетение.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищците са представили писмени доказателства,
неоспорени от ответниците и допуснати от съда.
От съдържанието на приложения на л. л. 17-24 от
първоинстанционното дело Протокол № 8/ 04.08.2010 г. за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, станала на 29.06.2010 г. с О. И. С.,
издаден от РУ“СО“ – гр. Велико Търново се установява, че съгласно трудов
договор № 1/ 07.09.2006 г. и допълнително споразумение от 30.12.2009 г.
същият е бил назначен на длъжността „Резач метал“ в „МУЛТИ ТРЕЙД“
ЕООД – гр. Велико Търново, както и че на 29.06.2010 г. при рязане на метална
цистерна е претърпял злополука, като е направен анализ на причините,
довели до злополуката.
С Разпореждане № 47/ 05.08.2010 г., издадено от РУ“СО“ – гр. Велико
Търново /на л. 27 от първоинстанционното дело/ по реда на чл. 60 във вр. с
чл. 55 от КСО изрично е прието, че декларираната от осигурителя „МУЛТИ
ТРЕЙД“ ЕООД злополука, с вх. № 47/ 02.07.2010 г., се приема за трудова
злополука.
На л.л. 13-14 от първоинстанционното дело са приложени съобщение
за смърт и препис-извлечение от акт за смърт, от съдържанието на които се
установява, че О. И. С. е починал на 16.07.2010 г. от остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност, получена в резултат на трудовата злополука.
Видно от приложеното на л. 13 от първоинстанционното дело
5
удостоверение за наследници е, че Г. О. С. и Е. О. С. са съответно син и
дъщеря на пострадалия.
Видно от приложената по делото Присъда № 47/ 09.05.2018 г.,
постановено по н.о.х.д. № 299/ 2016 г. по описа на Великотърновския
Окръжен съд, влязла в сила по отношение на подсъдимия Е. И. Б. на
04.03.2020 г. е, че същият е бил признат за виновен в това, че на 29.06.2010 г.,
в склад за изкупуване на черни и цветни метали на „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД
– гр. Велико Търново, находящ се в гр. Свищов, ул. „Отец Паисий“ № 5,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, в качеството си на
управител на „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД, нарушил норми и правила по охрана
и безопасност на труда, вследствие на което допуснал пострадалият работник
О. И. С. да наруши задължителните специфични изисквания за извършване на
огневи работи, вследствие на което и при условията на съпричиняване с
пострадалия, причинил неговата смърт.
По делото са приложени две платежни нареждания с дата 14.12.2010 г.,
от които е видно че на двамата ищци е било изплатено от застрахователя
застрахователно обезщетение по 15 981,42 лева на всеки един от тях.
По делото са допуснати до разпит петима свидетели.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
По отношение на правната квалификация на исковете въззивният съд
приема следното:
Исковете срещу ответника „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД са с правно
основание чл. 200 от КТ, тъй като касаят имуществената отговорност на
работодателя, в случая ЮЛ, при смърт на работника в резултат на трудова
злополука, призната за такава с изричен акт на РУ“СО“ – гр. Велико Търново,
поради което несъстоятелен е довода във въззивната жалба на ищеца Г. О. С.,
че исковете срещу този ответник са с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Исковете срещу ответника Е. И. Б. са с правно основание чл. 45 от ЗЗД,
тъй като касаят деликтната отговорност на ФЛ – управителя на „МУЛТИ
ТРЕЙД“ ЕООД.
6
С отговора на исковата молба ответниците са възразили, че не са
налице законовите основания за съвместна пасивна процесуална легитимация
между съответниците „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД и Е. И. Б., тъй като по
отношение на съответника ЮЛ спорът е трудов и изключва приложението на
чл. 49, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, като са цитирали съдебна практика и са
поискали отделяне на производството по делото срещу ответника ЮЛ.
Първостепенният съд е приел, че съвместното разглеждане на така
предявените искове е допустимо в едно производство, като в решението си е
обосновал този свой извод с обстоятелството, че се касае за обезщетяване на
едни и същи вреди, в който случай макар и да не е налице истинска
солидарност, работодателят и деликвента следва да се осъдят солидарно.
Според въззивния съд такова обективно и субективно съединяване на
исковете е процесуално допустимо по съображенията, изложени от
първостепенният съд, поради което исковете следва да бъдат разгледани по
същество. Следва да се посочи, че по въпроса при непозволено увреждане
пасивно солидарни ли са за причинените вреди на пострадалия, в случая
деликвента ФЛ и работодателя ЮЛ, е налице задължителна съдебна практика
– ППВС № 7/ 1958 г. – актуално и към настоящия момент, съгласно което
пострадалият, или неговите наследници, в случай на смърт, имат възможност
да предявят исковете за обезщетение солидарно срещу деликвента и
работодателя. В случая липсва същинска солидарна отговорност и
ответниците са обикновени другари, поради което делата им не са идентични,
с оглед на различното им материално-правно и процесуално-правно
положение.
По отношение на исковете срещу работодателя „МУЛТИ ТРЕЙД“
ЕООД:
По делото е установено, че пострадалият О. И. С. е бил в трудово-
правни отношения с работодателя „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД и изпълнявайки
работата на „резач метал“ по длъжностна характеристика, при рязането на
метална цистерна е получил увреждане на здравето, признато от
административен орган като „трудова злополука“, вследствие на което е
починал.
Налице е фактическия състав на чл. 200 от КТ и безвиновната
гаранционно-обезпечителна отговорност на работодателя следва да бъде
7
ангажирана.
С отговора на исковата молба този ответник е направил възражение за
изтекла тригодишна давност на претенциите, което е основателно.
Исковете по трудови спорове, какъвто е този по чл. 200 от КТ, се
предявяват в 3-годишен срок, съгласно чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, а съгласно ал.
2, т. 2 от същия член – срокът започва да тече от деня, в който правото,
предмет на иска, е станало изискуемо. В случая смъртта на пострадалия баща
на ищците е настъпила на 16.07.2010 г., а исковете са предявени на 24.06.2015
г., след изтичане на тригодишния срок за предявяването им, поради което са
погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени.
Решението на първостепенния съд в тази му обжалвана част е
правилно и следва да се потвърди.
По отношение исковете срещу ответника Е. И. Б.:
За да бъдат уважени исковете, следва да е налице сложният
фактически състав на деликтната отговорност, който включва виновно и
противоправно деяние, вреди, причинна връзка между деянието и вредите.
По делото е приложена Присъда № 47/ 09.05.2018 г., постановено по
н.о.х.д. № 299/ 2016 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, влязла в
сила по отношение на подсъдимия Е. И. Б. на 04.03.2020 г. от съдържанието
на която се установява, че същият е бил признат за виновен в това, че на
29.06.2010 г., в склад за изкупуване на черни и цветни метали на „МУЛТИ
ТРЕЙД“ ЕООД – гр. Велико Търново, находящ се в гр. Свищов, ул. „Отец
Паисий“ № 5, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, в качеството си на
управител на „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД, нарушил норми и правила по охрана
и безопасност на труда, вследствие на което допуснал пострадалият работник
О. И. С. да наруши задължителните специфични изисквания за извършване на
огневи работи, вследствие на което и при условията на съпричиняване с
пострадалия, причинил неговата смърт.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд
е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което въззивният съд
приема наличието на всички елементи от ФС на деликтната отговорност.
8
За установяване претърпените от ищците неимуществени вреди са
били разпитани свидетелите Мустафа Исмаил Чакър – първи братовчед на
ищците и Каймет Мустафа Чакър – майка на ищците.
Свидетелят Мустафа Чакър твърди, че живее заедно с пострадалия О. и
сина му Гюлхан в една фамилна къща. Гюлхан и пострадалия му баща О. си
помагали взаимно във всичко. През 2010 г. О. живеел в къщата заедно с
Каймет, въпреки че преди това се били развели и работел като резач на
метали в „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД. Свидетелят твърди, че пострадалият О.
споделял с него, че искал предпазно облекло от работодателя си, но не
получавал такова. Гюлхан тежко преживял смъртта на баща си. Затворил се в
себе си, изпаднал в депресия. Никъде не излизал, избягвал празниците. Сестра
му също се депресирала. Тя живеела при мъжа си, имала отделно семейство.
Свидетелката Каймет Чакър посочва, че се развели с О., но след
известно време отново се събрали. Къщата им е на два етажа, като на първия
си готвели и там се хранели всички заедно, а на втория живеели Гюлхан и О..
О. работел първоначално в Терзиев, където нямал ядове, а после при Е.,
където имал ядове за дрехи, ръкавици. Не бил инструктиран как да работи.
Гюлхан и Евшан изживели смъртта на баща си много тежко – плачене,
припадане. Гюлхан живеел заедно с баща си, а Евшан – отделно, заедно с
мъжа си.
Въззивният съд кредитира тези показания на свидетелите, с оглед на
липсата на противоречия и съвпадане в основните моменти, независимо от
близостта на свидетелите с ищците и приема, че същите са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в страдания от смъртта на баща им,
които следва да се обезщетят.
Съгласно Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на ВС,
размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост, като при
смърт на пострадалия следва да се извърши преценка на конкретните
обективно съществуващи обстоятелства по делото, изброени примерно –
възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията му с
търсещите обезщетение негови деца.
О. И. С. е бил на 57 години, когато е пострадал при трудова злополука,
вследствие на което е починал. Той е живял в една къща със сина си Гюлхан,
като с оглед свидетелските показания, пострадалият О. и неговият син си
9
помагали във всичко, заедно се хранели, т.е. живеели са в едно домакинство,
което обстоятелство създава изключителна близост между живеещите в него.
Следва да се посочи, че синът Гюлхан е имал свое семейство – съпруга и дете,
родено от брака им. Дъщерята Евшан живеела заедно с мъжа си отделно от
баща си. Ищците са преживели тежко смъртта на О., което също се
установява от свидетелските показания, но тяхната възраст към момента на
злополуката: Гюлхан е бил на 35 г., а Евшан на 31 години предполага една
по-голяма самостоятелност в живота и независимост от родителите, още
повече че са имали отделни семейства.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
освен посочените по-горе обективни обстоятелства, следва да се вземат
предвид, както обществено-икономическите условия в страната към момента
на злополуката – 29.06.2010 г., намиращи израз в нивата на застрахователно
покритие, така и съдебната практика в тази насока. Към момента на трудовата
злополука, съгласно § 27 от ДР на КЗ /отм./ минималната застрахователна
сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие телесно
увреждане или смърт е 1 000 000 лева за всяко събитие при едно увредено
лице.
По изложените съображения въззивният съд приема, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществени вреди по отношение на ищеца Г.
О. С. е 70 000 лева.
По отношение на ищцата Е. О. С. решението е влязло в сила, тъй като
не е било обжалвано и същата не се е присъединила към въззивната жалба на
ищеца Г. О. С..
С отговора на исковата молба ответникът Е. И. Б. е направил
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия работник, твърдейки
че не е било разпореждано от страна на работодателя да пристъпи към рязане
на металната цистерна и работникът е проявил груба небрежност при
изпълнение на задълженията си, позовавайки се на т. 3 от протокола за
трудова злополука на РУ „СО“ – гр. Велико Търново.
Във връзка с това възражение по искане на ответниците са били
разпитани трима свидетели, при условията на довеждане.
Свидетелката К. К. И. – работеща в „МУЛТИ ТРЕЙД“ заявява, че след
10
като докарали металната цистерна, която била здрава, О. започнал веднага да
я реже, без някой да му разпореди това, като бил облечен в някакви кожени
дрехи, с които режел. Твърди, че имало практика здравите вещи да бъдат
продавани, а негодните да бъдат рязани след разпореждане на собственика
Е.Б..
Свидетелят К. Я. Т. – шофьор в „ЕЛИТ КОМЕРС“, с управител
съпругата на Е.Б. – Ренета Б.а посочва, че в деня на злополуката дошъл
клиент на пункта за метали и заявил, че има цистерна в гаража, която му
пречи и поискал да я предаде за метал, поради което свидетелят, заедно с О. и
К. отишли, натоварили цистерната и я закарали на пункта за метали. При
товаренето не констатирали наличието на видимо количество течност вътре,
нищо не се плискало. Измерили цистерната на кантара, след което я
стоварили. В негово присъствие никой не е казвал на О. да я реже. О. бил
облечен в някакви работни дрехи, не с дънки, като свидетелят не може да си
спомни точно какви са.
Свидетелят И. А. И. – приятел на Е. от 1996-97 г. заявява, че О. работел
със сини дрехи, с кожа по лактите отпред, с шапка. Свидетелят возел
работници след злополуката да дават кръв за пострадалия работник, получил
пари от Е., с които закупил сокове плодове, шоколад и ги предал на О..
Въззивният съд приема наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия работник, но не по съображенията,
изложени от първостепенния съд, а имено че същото било установено с
влязлата в сила присъда по наказателното дело срещу Е.Б., тъй като деянието
на пострадалия не е елемент от фактическия състав на престъплението по чл.
123, ал. 1 от НК, поради което присъдата не е задължителна за гражданския
съд относно поведението на пострадалия.
В т. 3 от представения по делото протокол за резултатите от
извършеното разследване на злополуката се установява, че пострадалият
работник О. И. С. не е преценил в хода на работата конкретно как да постъпи
при създалата се ситуация, като не е предприел мерки против евентуално
създаване на предпоставки от злополуки и аварии. Изрично в диспозитива на
влязлата в сила присъда спрямо Е. И. Б. наказателният съд е посочил, че
деянието по чл. 123, ал. 1 от НК е било извършено при условията на
съпричиняване с пострадалия, като в мотивите на присъдата е отбелязано, че
11
работникът е извършвал рязане в резервоар, в който е имало леснозапалими и
горими течности, преди вместимостта му да бъде изпразнена и почистена
чрез промиване с гореща вода, прегрята пара или воден разтвор на сода
каустик, подсушена и вентилирана, както и извършване на рязането без
лабораторен анализ ва въздушната среда с взети проби от най-слабо
проветряваните места в зависимост от плътността спрямо въздуха. Според
свидетелските показания на двама от свидетелите, след извършване на
товаро-разтоварните работи, при които не било установено видимо да има
нещо вътре в цистерната – нищо не се плискало според показанията на
свидетеля Тодоров, пострадалият започнал да реже металната цистерна,
проявявайки по този начин небрежност и допринасяйки за злополуката. Този
принос въззивният съд определя на 20%, с оглед обстоятелството, че
основната вина е на управителя на „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД Е. И. Б.,
установена с влязлата в сила присъда.
Следователно, определеното обезщетение от въззивния съд в размер на
70 000 лева следва да се намали с 20%, като същото следва да бъде
определено на сумата 56 000 лева. Тъй като част от обезщетението в размер
на 15 981,42 лева е била изплатена от застрахователя на всеки един от
ищците, тази сума следва да се приспадне от сумата 56 000 лева, като за
разликата от 40 018,58 лева искът е основателен и следва да бъде уважен.
Върху уважения иск в размер на 40 018,58 лева следва да се присъди
законна лихва върху главницата, считано от 24.06.2012 г. до окончателното й
изплащане, с оглед направеното възражение за изтекла кратка тригодишна
погасителна давност, като акцесорният иск следва да се отхвърли за периода
от 29.06.2010 г. – датата на деликта до 23.06.2012 г., като неоснователен.
Като е отхвърлил иска, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, на ищеца Г.
О. С. срещу ответника Е. И. Б. в размер на 40 018,58 лева, първостепенният
съд е постановил неправилно Решение, което следва да се отмени. В
останалата обжалвана част решението е правилно и следва да се потвърди.
Относно разноските:
Ищците са били освободени от съда, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК,
от заплащане на държавни такса по делото, като дължат заплащане на
направените от ответниците разноски, с оглед на отхвърлената част от
исковете, а ответниците – съобразно уважената част.
12
Пред първата съдебна инстанция ищците дължат заплащане на
направените от ответника „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД разноски за адвокатско
възнаграждение, с оглед изцяло отхвърляне на исковете, представляващо
минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т.
5 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, от 5 530 лева, без ДДС или 6 636 лева, с ДДС, за което са
представени доказателства – договор за правна защита и съдействие от страна
на „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД и е направено съответното искане. Над сумата
6 636 лева, с ДДС до присъдените с решението 8 400 лева, с ДДС, или за
разликата от 1 764 лева, с ДДС, решението е неправилно и следва да се
отмени, с оглед направеното своевременно възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, като подадената частна жалба е
основателна и следва да се уважи, а обжалваното с нея Определение – да се
отмени.
Пред въззивната инстанция въззивната жалба на ищеца Г. О. С. срещу
решението на първостепенния съд, с което е бил отхвърлен иска спрямо
ответника „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД, е била оставена без уважение, като на
този ответник се дължи заплащане на разноските за адвокатско
възнаграждение във връзка с осъществената защита от адвокат Б., в размер на
минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, изчислено по следния начин: 830 лева плюс 3% за
горницата над 10 000 лева – 2700 лева, или общо за сумата 3 530 лева, без
ДДС, а с ДДС – 4 236 лева. Над сумата 4 236 лева до заплатената сума от
12 000 лева, с ДДС, своевременното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно и следва да се уважи.
По делото липсват данни за направени разноски, включително
заплащане на адвокатско възнаграждение, от страна на ответника Е. И. Б.,
поради което искането за присъждане на такива следва да се остави без
уважение.
С оглед на уважената част на иска за сумата 40 018,58 лева, ответникът
Е. И. Б. дължи заплащане разноски за държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт, както следва: по сметка на Великотърновския Окръжен съд
сумата 1 600,74 лева; по сметка на Великотърновския Апелативен съд сумата
13
800,37 лева.
По делото липсват данни за платено адвокатско възнаграждение в
полза на адвокатите на ищеца Г. О. С., поради което искането за присъждане
на разноски следва да се уважи само по отношение на заплатената държавна
такса в размер на 15 лева за подаване на частната жалба, която е уважена от
въззивния съд.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Р-43/ 15.03.2021 г., постановено по гр.д. № 604/
2015 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд в следните части: в
частта, с която е отхвърлен иска, с правно основание чл. 45 от ЗЗД, предявен
от ищеца Г. О. С., ЕГН **********, от гр. Свищов, срещу ответника Е. И. Б.,
ЕГН **********, от гр. Свищов, при условията на солидарност с ответника
„МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД – гр. Свищов, за сумата 40 018,58 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от смъртта на О. И. С. – баща на ищеца, починал на 16.07.2010 г.
в резултат на претърпяна от него на 29.06.2010 г. трудова злополука при
изпълнение на трудовите си функции – рязане на метална цистерна, като
работник на „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД – гр. Свищов; в частта за разноските за
сумата над 6 636 лева, с ДДС до присъдените с решението 8 400 лева, с ДДС,
или за разликата от 1 764 лева, с ДДС, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. И. Б., ЕГН **********, от гр. Свищов, ***********, да
заплати на Г. О. С., ЕГН **********, от гр. Свищов, **********, сумата
40 018,58 лева /четиридесет и четири хиляди и осемнадесет лева, и петдесет и
осем стотинки/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на О. И. С. – баща на ищеца,
починал на 16.07.2010 г. в резултат на претърпяна от него на 29.06.2010 г.
трудова злополука при изпълнение на трудовите си функции – рязане на
метална цистерна, като работник на „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД – гр. Свищов,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от считано от
24.06.2012 г. до окончателното й изплащане.
14
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, акцесорният иск, с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на законна лихва върху главницата, за
периода от 29.06.2010 г. – датата на деликта до 23.06.2012 г., поради
погасяването му по давност.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-43/ 15.03.2021 г., постановено по гр.д.
№ 604/ 2015 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в останалите
обжалвани части.
ОТМЕНЯ Определение от 08.07.2021 г., постановено по гр.д. № 604/
2015 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд
ОСЪЖДА Е. И. Б., ЕГН **********, от гр. Свищов, ***********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, както следва: по сметка на
Великотърновския Окръжен съд сумата 1 600,74 /хиляда и шестстотин лева, и
седемдесет и четири стотинки/ лева; по сметка на Великотърновския
Апелативен съд сумата 800,37 /осемстотин лева и тридесет и седем стотинки/
лева, представляващи държавна такса, съобразно уважената част на иска,
предявен от Г. О. С..
ОСЪЖДА „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Свищов, **********, да заплати на Г. О. С., ЕГН
**********, от гр. Свищов, **********, сумата 15 /петнадесет/ лева,
представляваща направени разноски за заплащане на държавна такса във
връзка с подаване на частна жалба.
ОСЪЖДА Г. О. С., ЕГН **********, от гр. Свищов, **********, да
заплати на „МУЛТИ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. Свищов, **********, сумата 4 236 /четири хиляди двеста
тридесет и шест/ лева, с ДДС, представляваща направени разноски за
заплащане на адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на
въззивната жалба.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Позитано“ № 5.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16