№ 17572
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110106216 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ от ЗД „ЕВРОИНС”
срещу „ЗД БУЛ ИНС” АД за заплащане на сумата от 644,98 лв., представляваща регресна
претенция за неплатена част от застрахователно обезщетение - разходи за предоставен
заместващ автомобил, платено по застраховка „Каско на МПС“ за застрахователно събитие,
настъпило на 16.04.2022 г. в гр. София, в т.ч. и сумата в размер на 15 лв. за ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 03.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени
вреди на застрахования при него автомобил. Поддържа, че вредите са на обща стойност
4708,25 лв., в т.ч.разноски за предоставяне на заместващ автомобил, които ищецът твърди,
че е изплатил изцяло. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца
възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и за разноските по
предоставяне на заместващ автомобил. Поддържа, че след покана ответникът е заплатил
частично сумата в размер на 4058,27 лв. и претендира изплащането на останалата част от
регресното вземане до пълния му размер, ведно със законната лихва от 03.02.2023г. до
погасяването му. Претендира разноски по делото.
Ответникът със срочно депозиран писмен отговор оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че претендираната от ищеца сума е недължима, тъй като включва само разходи за
заместващ автомобил, които не са част от покритието по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“. Твърди, че клаузата от договора за имуществена застраховка
„Каско“, която дава право на застрахованото лице да се ползва от заместващ автомобил, не
обвързвала застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ, за основателността на
който в тежест на ищеца е да докаже, че заплатената от него сума за предоставяне на
заместващ автомобил попада в обхвата на покритието по сключената имуществена
1
застраховка, както и че същата съответства на реалната възстановителна стойност по чл.
400, ал. 2 КЗ.
С Определение № 21224 от 15.06.2023 г. съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът като
застраховател по имуществена застраховка „Каско на МПС“ е заплатил застрахователно
обезщетение за вредите по лек автомобил „Мазда 6“ с ДК № .............. АА, причинени при
ПТП на 16.04.2022г. по вина на водача на лек автомобил „.......... с ДК № ........., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответника, застрахователно обезщетение в
размер на 4058,27 лв., в т.ч. разходи за заместващ автомобил, от които ответникът е
заплатил на ищеца сумата от 4058,27 лв. преди завеждане на делото.
Между страните се явява спорно обстоятелството относно това подлежи ли
възстановяване от ответното дружество заплатеното от ЗД “ЕВРОИНС” АД застрахователно
обезщетение в размер на остатъка от 644,98 лева, представляващ разходи за заместващ
автомобил, с ДДС, или същото следва да остане за сметка на застрахователя като странична
договореност, необвързваща трети спрямо застрахователния договор лица.
Разпоредбата на чл. 410 във вр. с чл. 411, ал. 1, изр. 2 от КЗ урежда право на
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, да
встъпи в правата на застрахования срещу застрахователя на деликвента по застраховка
"Гражданска отговорност", до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направените за неговото определяне. Основателността на предявения иск се обуславя от
доказване на правопораждащ фактически състав, включващ следните елементи, а именно:
наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като
застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил, заплащане на
застрахователното обезщетение от ищеца - застраховател на застрахования в изпълнение на
сключения между тях договор, отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1
ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане -
деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по
арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, както и наличие на валидно застрахователно
правоотношение между деликвента и ответника по застраховка "Гражданска отговорност".
Съгласно чл. 410 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съгласно чл. 493, ал. 1 от КЗ, "Застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
превозно средство по време на движение или престой. В тези случаи застрахователят
покрива: 1. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно направените
разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 – 3, включително съдебните
разноски, присъдени в тежест на застрахования; 5. лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Съгласно Добавък № 1 към застрахователна полица по застраховка “Каско на МПС” №
00500100448136/14.01.2022 г., Клауза “Е +” - “Заместващ автомобил” /л. 11 по делото/, чл. 2,
ал. 1, застрахователят /ищцовото дружество/ предоставя на застрахования "заместващ
автомобил" в случай на настъпване на застрахователно събитие и при наличие на
посочените там условия.
Установява се от представеното възлагателно писмо за заместващ автомобил /л. 19 по
делото/, че такъв действително е бил предоставен на застрахования от страна на ищеца. С
оглед съдържанието на това писмо, предоставянето на заместващ автомобил е обусловено от
факта на претърпяното по вина на застрахования при ответника ПТП и необходимия ремонт
на МПС, застраховано при ищеца.
По отношение размера на наема е представена фактура № ********** от 23.06.2022 г.
на стойност 664,98 лв., с ДДС /л. 21 по делото/. Плащането на стойността по фактурата е
2
удостоверено от Банково извлечение от 01.08.2022 г.
Следва да се вземе предвид, че непосредствени и преки са онези вреди, които по време
и място следват противоправния резултат. Законодателят предвижда в случаите, когато се
ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези вреди,
които са по причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане или
неизпълнено договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва.
Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно човешко деяние,
ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т.е. между вредата и деянието има
причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /а не случайно/,
свързано с резултата т.е. закономерно води до настъпване на вредоносните последици.
Следователно от значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на деликвента, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
В конкретния случай не може да бъде споделена тезата на ответното дружество, че
вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на заместваща кола, не са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 16.04.2022 г., след като
невъзможността да се ползва личния автомобил е именно поради ПТП, причинено от водача
по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответното дружество. Това е така,
защото е засегнато имуществото на увреденото лице /като съвкупност от права, задължения,
фактически състояния и пр./ - ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи
ремонта му и собственикът му щеше да продължи да го ползва. Самият ремонт изисква
престой в сервиз и до отремонтиране автомобилът не може да се ползва, което представлява
загуба за собственика, т.к. налице са пропуснати ползи.
Относно действителния размер на настъпилата вреда:
Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза, която преценена по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена, се установява, че средната пазарна стойност на наема на автомобил
от класата на заместващ автомобил - лек автомобил “Опел Корса”, с рег. № СВ8332МР, за
периода от 27.05.2022 г. до 16.06.2022 г. възлиза на 770,80 лева.
Ищцовата претенция е за сума в по-малък размер, а именно 644,98 лева, с оглед на
което предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ се явява основателен и
доказан за пълния предявен размер, ведно със законната лихва върху вземането от датата на
подаване на исковата молба - 03.02.2023 г., до окончателното погасяване на вземането.
По разноските:
Предвид уважаването на исковата претенция в пълен размер и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК ответникът ЗД “БУЛ ИНС” АД следва да бъде осъден да заплати в полза на ЗД
“ЕВРОИНС” АД сумата в общ размер на 350 лева, представляваща сторени разноски в
исковото производство, от които: 50 лева - държавна такса, 200 лева - депозит за вещо лице
по САТЕ, и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът няма право на разноски за настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район “Лозенец”, бул. “Джеймс Баучер” № 87, да заплати на ЗД “ЕВРОИНС”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 644,98 лева, регресна
претенция за неплатена част от застрахователно обезщетение - разходи за предоставен
заместващ автомобил, платено по застраховка „Каско на МПС“ за застрахователно събитие,
настъпило на 16.04.2022 г. в гр. София, в т.ч. и сумата в размер на 15 лв. за ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от 03.02.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район “Лозенец”, бул. “Джеймс Баучер” № 87, да заплати на ЗД “ЕВРОИНС”
3
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, сумата от 350 лева, представляваща сторени разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4